***
По-късно те лежаха заедно в леглото, сгушени като двойка кученца, крайниците им бяха преплетени, гласовете им бяха ниски, шепнеха и се смееха и всичко беше просто свободно и плавно и напълно правилно.
В един момент той се обърна и тя отново видя татуировката на гърба му, черната пеперуда.
– Сега, след като ти разказах лудото си минало – каза тя и я проследи леко с ръка. – Може би можеш да ми разкажеш за това?
Цялото му тяло се скова и тя веднага разбра, че е направила грешка.
Беше притеснена.
– Искам да кажа, че не е задължително. Не е голяма работа…
Брайсън се отпусна и взе ръката ѝ, целувайки я.
– Искам да ти кажа. Мисля обаче, че това е история за друг път. Добре?
– Добре – кимна тя и се усмихна.
Отново легнаха един до друг, шушукаха и се целуваха, а след известно време и двамата започнаха да се унасят.
Или може би само тя се унасяше в сън.
– Ти будна ли си? – Попита той.
Тя отвори очи.
– Донякъде.
Той я погледна, ръката му се протегна и погали косата ѝ.
– Скарлет, мисля, че започвам да…
Изведнъж от дънките му, които седяха под тях на пода, се разнесе звънливата мелодия на мобилния телефон на Брайсън.
Скарлет трябваше да се засмее на момента. Беше почти сигурна, че той щеше да каже: „Мисля, че започвам да се влюбвам в теб“, но сега никога нямаше да разбере. Телефонът отново изсвири със своя звън.
Брайсън сведе глава.
– Съжалявам, по-дяволите.
– Можеш да го вдигнеш – каза му тя. – Разбирам.
Усещането, че се оттегля, беше едно от най-самотните неща, които можеше да си представи в този момент, и следващото нещо, което знаеше, беше, че той седи с телефона до ухото си.
– Добре ли си? – Попита той строго в слушалката.
Той се заслуша за известно време.
Скарлет се сви и го гледаше как слуша известно време.
Брайсън въздъхна.
– Слушай, сега не е най-подходящият момент. – Той въздъхна отново и поклати глава. – Не, защото… вече е късно и имам някои лични неща, които трябва да свърша. Съжалявам, но не мога да се срещна с теб.
Скарлет седна, вече напълно будна.
Той свали телефона и поклати глава.
– Не трябваше да отговарям на този телефон. Какво, по дяволите, си мислех?
– Кой беше?
Той я погледна.
– Елайза Джонстън, която отново се срина за Бог знае какво.
– И тя искаше да те види? – Попита Скарлет. Беше толкова късно през нощта, че едва ли имаше смисъл.
– Да, очевидно. Сякаш тя и Дейл си ме подават. Един ден той превръща живота ми в ад, а на следващия е тя.
– Той вече направи живота ти ад по-рано днес.
– Технически погледнато, това беше вчера – поправи я Брайсън. – Както и да е, трябва да се наспя.
Скарлет се почувства неспокойна.
– Ядоса ли се, че отказа да се срещнеш с нея?
Той започна да се плъзга обратно в леглото.
– Разбира се, че беше ядосана. Знаеш каква е.
– Тогава трябва да отидеш.
– Какво? – Той я погледна, сякаш е луда. – Няма да те оставя посред нощ, за да се срещна с нея.
Пълната му неприязън към Елайза стопли сърцето на Скарлет. Тя почувства прилив на любов и увереност.
– Всичко е наред – увери го тя. – Имам ти доверие. Просто отиди и се разбери с нея, за да изгладиш нещата.
– Сериозно? – Очите му търсеха дали това не е тест.
– Сериозно.
Той седна отново.
– Е, ако наистина мислиш, че е добре…
– Просто… не се влюбвай в нея.
– Да се влюбя в Елайза Джонстън? Тя има емоционалната зрялост на малко дете.
– Но има тяло на богиня.
– Тя е нищо в сравнение с теб – каза Брайсън и се приближи, за да я целуне за дълъг момент.
А после стана, облече се, обади се на Елайза и ѝ каза, че все пак ще се срещне с нея. Скарлет го последва, докато той се отправяше към вратата.
Накрая те застанаха заедно и се целунаха за последен път. Брайсън отново докосна бузата ѝ, а очите му бяха меки.
– Ти си най-добрата – каза той.
– Знам. – Усмихна се тя.
– Ще ти се обадя на сутринта – каза ѝ той. – Пожелай ми късмет.
Когато си тръгваше, тя му извика.
– Успех!
След това той си тръгна и съмненията нахлуха в нея. Коя с ума си би изпратила мъжа си, за да бъде с Елайза Джонстън?
Опитвам ли се да съсипя собствения си живот?
Не – напомни си Скарлет. Ако обичаш някого, освободи го. Ако наистина е предназначен да бъде твой, той ще се върне при теб.
Назад към част 14 Напред към част 16