***
Същия ден тя го вижда отново на снимачната площадка.
Стомахът ѝ беше свит и неудобен, докато чакаше реакцията му, когато я видя отново. Но той се усмихна естествено, а очите му бяха мили.
Вътрешно тя въздъхна с облекчение.
Снимаха последните сцени от увеселителния парк и този път се бяха разположили близо до една от онези игри със стрелбища. Имаше статисти, които играеха карнавални работници, и хора, които се суетяха, за да подготвят Елайза за снимките. Както обикновено, тя изглеждаше красива и по-голяма от живота.
Но поне за миг Брайсън се откъсна от изискванията на работата си и поговори със Скарлет.
– Днес ще имам нужда от помощта ти – каза той тихо.
– Добре, просто ми кажи от какво имаш нужда. – Усмихна се тя.
Той и отвърна с усмивка, но под очите му имаше тъмни кръгове и беше очевидно, че работи с много малко сън.
– Дейл изпитва известни… трудности да разбере как искам да изиграе ролята си. Предполагам, че има криза на увереността.
Тя се огледа за Дейл, но не го видя никъде.
– Къде е той?
– Не съм сигурен. Няма да го използваме до следващата сцена. Но въпросът е, че имам пълни ръце, така че днес ще разчитам много на теб. Готова ли си за това?
– Абсолютно. – Бузите ѝ пламнаха, докато възприемаше думите му. Брайсън ѝ казваше, че има неговото доверие. Това означаваше много за нея след вчерашната нощ.
– Добре – усмихна се той. Нежно докосна ръката ѝ и се върна към работата си.
***
През останалата част от деня тя беше до Брайсън. Правеше всичко – от това да се намесва в работата на трескавия оператор до това да се свързва по телефона с Макс Вайсман, за да го увери, че бавно, но сигурно се връщат към графика.
На хората не им харесваше, когато им се налагаше да говорят със Скарлет вместо с Брайсън, но го приемаха. И в известен смисъл, помисли си тя, това сякаш успокояваше някой като Макс Вайсман. В края на разговора им, след като измърмори, че с него се отнасят като с дете, което никой не иска на рождения си ден, Макс се засмя.
– Може би Брайсън просто започва да се справя с този задник директор – каза той.
– Мисля, че си прав – каза му Скарлет.
– Тогава ти се погрижи той да се придържа към курса – каза Макс. Това беше странно мило нещо, което шумният, буен продуцент ѝ каза.
Единствените негативи бяха, че на Брайсън често му се налагаше да ходи да говори и с Дейл, и с Елайза в техните ремаркета. Дейл очевидно изпитваше някаква странна криза на увереността (която всички изглежда смятаха за нормална на този етап от снимките), докато Елайза просто се нуждаеше от помощ.
Не само че Елайза беше нуждаеща се, но и когато беше около Скарлет, тя имаше склонност да игнорира Скарлет с нещо, което изглеждаше като остро безразличие.
До момента, в който спряха снимките за деня, бяха изостанали само с една сцена от графика, което се равняваше на няколко часа. Всички се съгласиха, че това е доста добро представяне за първите няколко дни на Брайсън на снимачната площадка.
Брайсън помоли Скарлет да си поделят таксито до влака, когато денят приключи. Тя беше щастлива и изненадана от поканата. Изглежда, че и на него не му пукаше какво ще си помисли някой за това.
Докато пътуваха към гарата, Брайсън остави тялото си да се отпусне на задната седалка, а очите му се затвориха за миг.
– В един момент почти си помислих, че няма да успея – каза той.
Тя го погледна, малко разтревожена, като видя колко е уморен.
– Кога за последен път си спал повече от четири или пет часа?
Той отвори очи.
– Шегуваш се, нали?
– Не, Брайсън. Говоря сериозно.
Той се засмя.
– Четири часа непрекъснат сън ми звучат като шибана ваканция. – Той въздъхна и разтърка очите си. – Помисли си какво се случи с мен, откакто Кали и Хънтър се заеха с моя сценарий. От някакъв никому неизвестен барман се превърнах в продуцентски договор за една нощ, в режисьор на високобюджетен филм с две от най-големите имена в Холивуд… Хънтър беше застрелян, мен ме свалиха от филма, после ме върнаха в него. Хората се опитваха да ме хванат. Трябваше да измисля всичко от нулата и да свърша нещата в срокове, които са почти невъзможни дори за най-опитните режисьори.
– Това е голям натиск – каза Скарлет, виждайки изтощението във всяка линия на лицето му.
– А сега, когато снимките започнаха, никога не мога да заспя, защото колелата не спират да се въртят. Цяла нощ мисля за въпросите, за проблемите, които трябва да реша, за притесненията, за оплакванията, за постоянните въпроси, с които се сблъсквам през деня. Последните няколко нощи вероятно съм спал по-малко от четири или пет часа общо.
– Брайсън, това е лудост. Ако продължаваш така, ще се сринеш и това няма да е хубаво.
Той кимна и очите му се присвиха.
– Снощи уцелих няколко часа с теб. Беше невероятно. Вероятно съм бил най-спокоен от седмици насам.
– Искаш ли да дойдеш отново тази вечер? – Каза тя и веднага съжали, щом думите излязоха от устата ѝ. Каза си, че това не е само сексуално – искаше да го защити, искаше да се погрижи за него, да се увери, че е в безопасност и спокоен.
Очите на Брайсън се разшириха.
– Ами, въпросът е…
Тя го прекъсна, като дори не искаше да чуе отказа му. Вече беше достатъчно смутена. Поканата току-що беше излязла – дори не я беше мислила сериозно.
– Не, не, това е глупава идея. Просто ми стана мъчно, че не можеш да спиш. Но аз самата имам толкова много неща за вършене – излъга тя. – Тази нощ не е добре.
Той кимна.
– Разбира се. Разбирам.
Сега тя се почувства така, сякаш го е обидила. Скарлет се прокле, че е толкова паникьосана и люспеста. Трябваше или изобщо да не прави предложението, или просто да се придържа към него и да не се притеснява, че той ще каже „да“ или „не“.
Но сега пътуването с колата беше неловко и тя дори не беше напълно сигурна защо.
Когато стигнаха до гарата, седяха в още по-голямо мълчание, а след това отново във влака. Двамата седяха един до друг. През по-голямата част от пътя до града Брайсън дремна.
Скарлет се чудеше дали той наистина изпитва нещо към нея. Изразът на лицето му, когато го помоли да дойде отново – почти я заболя физически, когато си го спомни. Беше притиснат в ъгъла и се опитваше да измисли начин да се измъкне, без да нарани чувствата ѝ.
Защо трябва да ставам съзависима от всеки мъж, с когото се забъркам? – зачуди се тя.
Когато стигнаха до „Гранд Сентрал“, двамата тръгнаха в различни посоки.
Брайсън я прегърна силно.
– Благодаря, че днес ми беше опора – каза той в ухото ѝ.
Тялото му беше топло, силно и невероятно. А после прегръдката свърши и Брайсън се отдалечи от нея.
Няколко минути по-късно, докато се опитваше да хване такси обратно към апартамента си, Скарлет получи обаждане от непознат номер. Настъпи онзи познат тръпнещ страх, докато се чудеше какъв призрак от миналото може да се появи отново, за да я измъчва.
Но после се пребори с параноята и отговори.
– Здравейте, това Скарлет ли е? – Попита женски глас.
– Тя е.
– Здравейте, аз съм приятелката на Кали, Никол Джеймисън.
– О… – Тя беше изненадана, не беше сигурна за какво може да става дума.
– Съжалявам, знам, че това трябва да е изненада. Надявам се, че не те притеснявам?
– Съвсем не – отвърна Скарлет. – Няма нищо, моля ви.
Никол се засмя добродушно.
– И така, ще премина направо към същността, Скарлет. Знам колко много те харесва Кали и се опитвам да намеря някой, който познава Кали, за да ми помогне да планирам моминско парти за нея.
– О – каза Скарлет, като изведнъж осъзна какво се случва. – Това е страхотна идея! Съжалявам, че не се сетих да го направя.
– Радвам се, че смяташ, че е добра идея, защото аз самата все още се чудя.
– Сигурна съм, че тя ще бъде поласкана, че си отделила време да ѝ организираш парти – каза ѝ Скарлет.
Никол замълча за малко. После въздъхна в другия край.
– Нещото, което прави всичко малко по-объркващо, е, че между мен и Кали има известно напрежение. Тя си мисли, че съм ѝ много ядосана, защото спря да работи като моя бавачка.
– Ами тя никога не е казвала нищо друго освен страхотни неща за теб – каза Скарлет. И това беше вярно. Беше чувала Кали да споменава неведнъж как Ред и Никол са се отнасяли с нея като със семейство.
– Приятно е да се чуе. И аз наистина я обичам много. Искам да и покажа, че няма никаква обида от моя страна. Мисля, че организирането на това моминско парти ще допринесе много за това.
– Включвам се – каза Скарлет. – Можеш да разчиташ на мен.
– Чудесно! – Каза Никол. – И така, имаш ли време тази вечер?
– Тази вечер?
– Да, с удоволствие ще те поканя в дома ни и ще поговорим за подробностите.
На Скарлет ѝ хрумна неочакваната мисъл, че може би наистина ще си намери приятелка тук. Не луда, дяволска „приятелка“ като Лидия, а истинска приятелка, с когято наистина би могла да сподели нещо. Идеята я изпълни с топлина – много необходима след начина, по който Брайсън си беше тръгнал по-рано.
– С удоволствие ще дойда – честно и каза Скарлет.
– Тогава е решено. Ще изпратя кола, за да те вземем в осем часа, да речем?
Кола? Сериозно? Помисли си Скарлет, почти се разсмя. Тези хора не си правеха шеги.
– Звучи идеално – каза тя, като запази гласа си естествен и спокоен.
Назад към част 6 Напред към част 8