KAЛИ
– Толкова много се страхувам от това в момента – каза Кали, когато Хънтър спря на алеята пред къщата на Шон и Лидия.
Хънтър се обърна и я погледна, докато поставяше колата на паркинг, а ръката му беше върху запалването.
– Какво мислиш? Трябва ли да избягаме?
Тя знаеше, че се шегува, но друга част от нея си мислеше, че той може би наистина го мисли.
– Донякъде.
Той включи на заден ход.
– Майната му, да тръгваме.
– Хънтър, не! – Изпищя тя. – Не давай назад, сигурно ни гледат през прозореца в момента.
И двамата надникнаха през предното стъкло и, разбира се, от прозореца на първия етаж на къщата, точно до входната врата, се виждаше тъмен силует на женска глава.
– Тя е луда – промълви Кали. – Не мога да повярвам, че тя ще бъде в живота ми през следващите колкото и да е години.
Хънтър отново постави колата на паркинг и завъртя запалването, като изгаси двигателя.
– Слушай, това е просто вечеря. Какво ще направят – ще ни отровят?
– Не се съмнявам, че е способна.
Хънтър сви рамене.
– Ако искаш, ще опитам всичката ти храна вместо теб. Но може да изглежда малко странно. Не съм сигурен как ще обясниш това.
Кали въздъхна дълбоко и отпусна глава на седалката.
– Защо се съгласих на това? Не искам да съм тук в момента.
– Казах ти, че не трябва да го правим – каза Хънтър. – Имам толкова много работа за вършене и…
– Това е част от причината, поради която се съгласих – отвърна Кали. – Трябва да те изкараме от къщата и далеч от компютъра ти.
– Определено няма да се забъркваме в това отново – каза той. – Мисля, че предпочитам да рискувам там с двуглавото чудовище.
– Хънтър! – Извика отново тя и се засмя малко въпреки себе си.
Той вече се измъкна от предната седалка и закрачи нагоре по пътеката, а Кали бързо излезе от колата и се втурна след него. Когато стигнаха до предните стъпала, тя го хвана за ръката и се захили.
– Моля те, не ме карай да се смея там. – Прошепна тя.
Той я погледна.
– Не знам за какво изобщо говориш в момента – каза той. – Приемам вечерята с ядосания ти брат и лудата ти снаха много, много сериозно.
Хънтър почука на вратата, три или четири пъти.
Миг по-късно тя се отвори и Лидия ги погледна със загадъчно изражение на силно гримираното си лице.
– Здравейте, хора. Толкова, толкова се радвам, че успяхте. Влезте, влезте вътре. Шон тъкмо довършва нещо долу.
– О, какво работи? – Попита Хънтър. – Дали строи нещо в работилницата си?
Лидия го погледна.
– Не, той се моли.
Хънтър кимна, сякаш в това имаше съвършен смисъл.
– О, добре. Скоро ли ще дойде?
– Не знам. Предполагам, че зависи колко дълго ще се моли. – Тя ги въведе вътре в скромно обзаведения дом, който приличаше на нещо, което майката и бащата на Кали може би са украсили.
Не че мястото беше лошо или грозно – просто беше… остаряло.
– Обичам къщата ти – излъга Кали. – Толкова е уютна.
Лидия сви рамене.
– Това беше къщата на баба ми и когато тя почина миналата година, татко щеше да я продаде. Но предполагам, че не е могъл да се раздели с нея или нещо такова – така че когато Шон и аз обявихме, че ще се оженим, той реши да ни я продаде почти на безценица.
– Е, красива е.
– Имам големи планове за нея – каза Лидия. – Всички тези стари боклуци ще си отидат, а аз ще внеса нови, модерни мебели. Но това ще отнеме време, аз нямам парите на някои хора.
Хънтър разгледа една етажерка във всекидневната.
– Е, не съм експерт, Лидия, но мисля, че някои от мебелите ти могат да се смятат за антикварни. Това е хубаво изработена вещ. Може да не са в твоя стил, но определено не са боклук.
Очите на Лидия се присвиха за миг, но после тя отново сви рамене.
– Достатъчно скучни разговори за мебели. Искате ли питие? Имам вино, бира, каквото пожелаете.
– Ще изпия чаша вино – каза Кали.
Хънтър се усмихна.
– И аз. Нека поживеем малко.
– Чудесно – каза Лидия. – Почакайте малко, веднага ще се върна.
Тя се измъкна от стаята и отиде в кухнята.
Кали и Хънтър се погледнаха един друг с омърлушени изражения.
– О, Боже мой – прошепна Кали през зъби. – Това е дори по-лошо, отколкото си представях, че ще бъде.
– Не искам да казвам, че съм ти го казвал…
– Замълчи.
– Не знаех, че брат ти е религиозен тип – каза Хънтър, приближи се и разгледа дядовия часовник, който седеше до далечната стена.
– Не е – поне никога преди не е бил. Може би изпитанието, през което преминахме, промени всичко това.
– Ако някой е трябвало да стане по-религиозен, това съм аз – каза Хънтър.
– Може би трябва да започнем да ходим на църква – отвърна Кали.
– Ако преминем през тази вечер невредими.
– Престани да говориш такива неща, и без това съм достатъчно нервна.
Хънтър се усмихна.
В следващата секунда чуха стъпки, които идваха от мазето нагоре, а после се отвори вратата откъм коридора. Миг по-късно се появи Шон, който се усмихваше и се извиняваше, че ги е накарал да чакат. Той се приближи до Хънтър с протегната ръка и двамата мъже се ръкуваха здраво.
– Радвам се да те видя, Шон – каза му Хънтър. Дори прозвуча така, сякаш наистина искаше да го каже.
– Здравей, сестричке – каза Шон и погледна към Никол.
– Здравей. – Тя беше изненадана и малко наранена, че той не дойде и не я прегърна, но просто го отдаде на това, че е разсеян.
Лидия излезе от кухнята с две чаши с вино.
– Надявам се, че червеното е добре – каза тя.
Кали взе своята и внимателно подсмъркна, докато вдигаше чашата към устните си.
Не бъди глупава. Всъщност тя няма да те отрови.
Единственото, което Кали знаеше, беше, че в този момент се чувстваше подчертано некомфортно…
Може би нямаше да бъде отровена, но знаеше, че нещо предстои.
Нещо, което нямаше да и хареса нито за миг.
Лидия донесе поднос със сирене и крекери и го постави на старинно изглеждащата масичка за кафе, а след това двамата с Шон седнаха на два стола срещу Кали и Хънтър, които седяха на стар син диван с преметната през него афгана.
Разговаряха няколко минути. Шон се поинтересува за здравето на Хънтър и Хънтър му каза, че с всеки изминал ден се чувства по-добре. Лидия коментира (изглежда за милионен път) как се гордее, че познава две истински знаменитости.
Кали се опитваше да се наслади на тази привидно приятелска атмосфера между двойките, но нещо я втрещяваше. Не можеше да го открие, но и беше трудно да остане ангажирана с разговора. От време на време кимаше, смееше се или правеше малки коментари, но под всичко това се чувстваше не както трябва.
И забеляза, че въпреки факта, че Лидия се държи бъбриво и общително, както обикновено, Шон изглеждаше изключително приглушен и нервен. Той изобщо не установяваше зрителен контакт с Кали, а когато тя се опитваше да привлече вниманието му, той сякаш нарочно я игнорираше.
Накрая Лидия стана, провери печеното и обяви, че ястието е готово. Седнаха на масата в трапезарията, която се намираше в същото помещение като мебелите във всекидневната, но беше малко по-отдалечена от дивана и телевизора.
– Позволи ми да ти помогна – предложи Кали.
– Не, не – вие двамата сте наши гости – отвърна тя. – Не всеки ден Шон и аз имаме знаменитости в нашия нормален малък дом в провинцията.
– Хайде, Лидия – каза Кали. – Ние не сме знаменитости.
– Можеше да ме заблудиш – каза тя и за миг маската на дружелюбност падна и Кали се закле, че не вижда нищо друго освен чиста, неподправена омраза в очите на другата жена. Но после погледът на омразата изчезна и тя сервираше печено месо и ги насърчаваше да ядат.
Храната беше прилична, ако не и невероятна, и на масата цареше тишина, докато четиримата се хранеха.
– Много вкусно – каза Хънтър. – Това е точното попадение, Лидия.
Кали кимна и се съгласи.
Шон и Лидия си размениха многозначителни погледи, а после Шон прочисти гърлото си и забърса ъгълчетата на устата си със салфетка.
– И така, трябва да ви кажа нещо и на двамата.
Кали се стъписа. Тя спря да дъвче храната си и сложи вилицата си.
До нея Хънтър седна малко по-изправен на стола си.
– Всичко наред ли е? – Попита той.
Шон не ги погледна. Очите му бяха вперени в чинията му.
– Работата е там, че не случайно ви поканихме тук.
– Надявах се, че причината е, че искате да вечеряте със сестра ти и годеника на сестра ти – каза Кали.
Лидия хвърли стоманен поглед към Кали.
– Просто го остави да говори, Кали. Ти не можеш да ръководиш шоуто в моята къща.
Кали забеляза, че челюстта на Хънтър се стегна и раменете му се сгърчиха от напрежение, но той не каза нищо на Лидия. Просто погледна Шон.
– Кажи ни каквото искаш да кажеш. Ние чакаме.
– Тук съм, за да предам и на двама ви съобщение от цялото семейство. Наскоро говорихме и всички обсъдиха притесненията си относно този предстоящ брак.
– Предполагам, че имаш предвид предстоящия ти брак с Лидия? – Каза дръпнато Хънтър.
Шон погледна Хънтър.
– Мисля, че знаеш, че не това имах предвид.
Сърцето на Кали блъскаше в гърдите ѝ, а ръцете ѝ бяха стиснати една до друга.
– Продължавай, довърши историята си, Шон.
Шон най-накрая установи контакт с очите ѝ.
– След дълги обсъждания решихме като семейство, че с чиста съвест не можем да присъстваме на сватбата ви и да окажем подкрепа на курса, по който сте поели двамата.
– Е, не знам за теб – каза Хънтър – но аз съм загубил апетит. – Той сложи салфетката си в чинията.
На лицето на Лидия се появи доволна усмивка, която Кали искрено искаше да зашлеви.
– Това беше наистина гаден начин да ми кажеш, че няма да дойдеш на сватбата ми, Шон. И честно казано, ми се гади от това, че мама, татко и всички останали се съгласиха да ни го кажеш по този начин. Това е страхливо.
– Никой не иска да те нарани, Кали – отвърна Шон. – Ти не ни остави друг избор.
– Вие двамата не сте здрави един за друг – добави Лидия.
– Ние не сме здрави един за друг? – Попита Кали. – Какво, по дяволите, означава това?
Лидия седна назад и скръсти ръце.
– Аз не съм терапевт…
– Ясно е – прекъсна я Кали.
– … но знам, че нещо просто не е наред с вас двамата. Хънтър има някакъв вид контрол над съзнанието ти, Кали, и това е очевидно за всички останали, освен за теб.
Хънтър внезапно се изправи.
– Благодаря за вечерята, но не благодаря за безвкусния коментар. Мисля, че Кали и аз можем да намерим изхода.
Шон все още не можеше да я погледне.
Кали се изправи заедно с него.
– Така ли се отплащаш на човека, който ти е спасил живота? – Каза тя на Шон.
Сега Лидия се изправи.
– Шон е също толкова смел, колкото и Хънтър. Хънтър просто се е случило да бъде прострелян, това е всичко. Това е единствената причина хората да го приемат за герой.
– Или може би защото Шон се скри, когато онзи луд кучи син започна да стреля в ресторанта, а Хънтър се пребори с него и спаси живота ни.
– Кали – каза Хънтър спокойно. – Кали, не си заслужава.
– Виждаш ли? – На практика изкрещя Лидия, сочейки към тях. – Контрол на съзнанието. Контрол на съзнанието!
– Прав си – промълви Кали на Хънтър, като поклати глава.
Двамата излязоха, без да кажат и дума.
Назад към част 15 Напред към част 17