***
– Трябва да се успокоиш – каза той.
– Не. – Тя се бори срещу силната му, твърда хватка.
– Скарлет… – каза той, държейки я.
Тя се бореше по-силно, като се потеше, впивайки таза си в него, усещайки как сексуалната ѝ възбуда расте и расте. Искаше да го язди, искаше да усеща твърдостта му срещу себе си, да я търка.
Изведнъж той се надигна като лъв – лесно я метна на леглото. Сега тя лежеше по гръб, а Брайсън беше върху нея, а одеялата бяха захвърлени настрани, забравени и от двамата.
– Защо се държиш така? – Каза той, като все още държеше китките ѝ.
– Не задавай глупави въпроси. – Тя се опита да се измъкне.
Той притисна тежестта си върху нея и принуди ръцете ѝ да се вдигнат над главата. Тя уви краката си около него и ги закачи за кръста му. Той миришеше на чисто, на сапун, а тялото му беше твърдо и от него струеше топлина. Тя усещаше дъха на Брайсън върху бузата си.
Телата им бяха притиснати едно към друго, а гърдите и на двамата се повдигаха от усилието.
В полумрака тя успя да различи само очите му.
Той притисна таза си към нейния, много бавно, и тя изстена тихо. Вече го усещаше – усещаше го целия. Той също беше възбуден, много възбуден.
Харесваше ѝ да е отгоре ѝ, да я контролира. Изненадващо, той сякаш знаеше точно какво иска и от какво се нуждае, без да се налага да казва и дума. Той пусна едната си китка и бавно погали косата ѝ, нежно, а после обви ръка в косата ѝ и я дръпна.
Тя изпусна дъх и стегна крака около кръста му. Сега той пусна другата ѝ китка и постави ръката си в косата ѝ. С двете си ръце издърпа косата ѝ и тогава устата му беше върху нейната, целувайки я интензивно със страст, която я взриви.
Тя го целуна изцяло, без да задържа нищо. Целувката му беше сладка и солена, интензивна и изпълнена с любов, устните му галеха нейните с привидно интимно знание за това, което тя искаше и от което се нуждаеше.
Дишането ѝ ставаше все по-бързо и по-бързо, а тя стенеше дълбоко в гърлото си.
Брайсън беше пробудил нещо ново, нещо, което я освобождаваше напълно. Искаше ръцете му да са върху цялата ѝ гола кожа, да държат гърдите ѝ, краката ѝ, да докосват най-интимните ѝ пространства.
Засега обаче той не правеше нито едно от тези неща. Ръцете му се бяха вплели в косата ѝ и я дърпаха, понякога по-силно, понякога по-слабо.
Тя беше мокра. Смайващо мокра.
Той се движеше срещу нея, а пенисът му натискаше, натискаше силно. Тя се отвори към него, искаше да свали бикините ѝ и да се вмъкне в нея. Нямаше да посмее да го спре – всъщност щеше да го направи сама, ако се осмелеше да се изправи пред отказа.
Тя усети гърдите му, а след това и мускулестия му гръб, докато езикът му влизаше в устата ѝ отново и отново, казвайки ѝ нещо за това как ще влезе в нея по други начини.
Тя стенеше отново и отново. Боже, тя щеше да свърши, а те дори още не бяха направили нищо.
Толкова ли беше настървена или Брайсън беше толкова добър?
Мислеше си, че знае отговора.
– Скарлет – каза той и прекъсна целувката си.
– Да?
– Не съм сигурен какво правим тук.
– Аз също.
– Може би трябва да спрем – каза той.
– Може би.
Той нежно я погали по бузата.
– Боже, имаш добър вкус.
Тя се усмихна.
– Тогава какво чакаш? – Попита тя, като отново усети гърдите му.
Той я хвана за китките и принуди ръцете ѝ отново да се върнат на леглото.
– Не знам. – Прошепна той. А после се наведе и започна да целува между гърдите ѝ, да целува голата ѝ кожа, която сутиенът не покриваше. Скоро започна да облизва зърната ѝ през сутиена. Беше дантелен сутиен и той смучеше зърната ѝ през него.
– О, Боже мой – изпъшка тя. – Мисля, че ще свърша.
– Не, няма да го направиш – заповяда той, а гласът му беше тъмен и дрезгав. – Не, освен ако не кажа.
Дъхът ѝ застина в гърлото. Откъде можеше той да знае за това – за желанието ѝ да бъде контролирана в леглото? Той сякаш четеше мислите ѝ.
– Трябва да свърша – проплака тя.
– Можеш да почакаш – каза той.
– Защо да го правя?
– Защото така казах. – Гласът му беше твърд и изискваше от нея да следва инструкциите му.
Тя изстена по-силно, когато той се върна към смученето на зърната ѝ, докато я държеше надолу. Краката ѝ се размърдаха, докато бедрата ѝ се извиваха в него.
Той пусна едната си китка и я хвана за тила. После отново я целуна, дълбоко. По-дълбоко от преди, ако това беше възможно.
Тя отвърна на целувката му с ярост. Искаше го – искаше той да я вземе сега.
Беше готова, готова да го има в себе си.
– Брайсън… – изпъшка тя.
– Кажи го – каза и той. Устните му се долепиха до нейните, само ги докоснаха, дъхът му се срещна с нейния, а топлината му я изгаряше със своята интензивност.
– Брайсън, моля те. Имам нужда от теб.
– Обясни ми повече. – Той ухапа игриво долната ѝ устна и я пусна.
– Искам да си в мен, Брайсън.
– Тогава ме помоли така, както никога досега не си молила.
Скарлет вече губеше контрол. Знаеше, че всичко това е извратено до неузнаваемост, и една далечна част от нея протестираше, напомняйки ѝ за всичките ѝ обещания да запази професионалните неща между тях.
Но начинът, по който се чувстваше в момента – нищо от това нямаше значение. Тя се нуждаеше от него – тя го искаше. Би направила всичко, за да го има.
– Моля те, чукай ме, Брайсън. – Думите излязоха от устата ѝ незабелязано, неочаквани в своята сурова, неподправена честност. Може би годините на обучение, годините на практикуване на БДСМ бяха тези, които напълно свалиха защитата ѝ, когато силен мъж я контролираше.
– Защо трябва да те чукам?
– Защото. Ще направя всичко, което кажеш.
– Кажи ми какво ще направиш – каза той, гласът му беше нисък и изкусителен до ухото ѝ.
– Ще бъда толкова топла и влажна за теб – обеща тя. – Ще те поема и ще бъда плътно около члена ти, като ръкавица. Ще те накарам да свършиш, ще ти позволя да ме чукаш цяла нощ.
– Това е добре – каза той и докато говореше, плъзна твърдия си член напред-назад по капещите и мокри гащички.
Тя се задъхваше и трепереше срещу него, докато вълна от нещо, наподобяващо кулминация, разтърсваше цялото ѝ тяло. Тя затвори очи. Трябваше да направи нещо, иначе наистина щеше да свърши – да получи очевиден, свръхмощен оргазъм точно сега. Мисълта за това беше ужасно смущаваща. Да изгубиш контрол толкова лесно беше символ на провал.
Беше прекарала години като покорна жена и тялото ѝ беше обучено да се подчинява на мъжа, който я контролираше в леглото.
И все пак ето я тук, неспособна да се сдържи да не достигне кулминацията си, когато всъщност още нищо не се е случило.
Точно тогава фаровете на преминаваща кола се удариха в прозореца и осветиха част от стаята. Докато Брайсън се навеждаше и целуваше гърдите ѝ, тя видя как татуировката с пеперуда на лопатката му е осветена като от светкавица на фотоапарат.
Тя протегна ръка и прокара нежно пръсти по нея, опитвайки се да отвлече вниманието си от желанието си.
Усети как тялото му се сковава, когато стаята отново потъна в мрак.
– Какво правиш?
– Току-що забелязах татуировката ти. Красива е.
Той седна, топлината му се отдалечаваше, докато отдръпваше тялото си от нейното.
– Благодаря.
Той замълча, седнал на ръба на леглото.
Скарлет се почувства така, сякаш я бяха ударили. Защо той се отдалечаваше? Заради татуировката му ли?
– Това е нещо лично ли? – Тя усети как дупката, която копаеше, става все по-дълбока. – Това е нещо, за което не искаш да говориш ли? Защото не е нужно да…
– Скарлет, моля те, спри да ми задаваш въпроси.
– Съжалявам. Аз… не исках да правя нещата странни – каза тя. Изведнъж се почувства студена, самотна и объркана, сякаш се събуждаше от заклинание.
– Не си искала. – Той разтри лицето си и въздъхна. – Мисля, че просто съм уморен.
Тя разбра, че той лъже.
– Може би тогава трябва да си легнем.
– Да. – Той се пресегна да вземе одеялата и ги дръпна обратно на леглото. – Мисля, че и двамата сме просто изтощени.
Скарлет усети как вълна от самосъжаление и разочарование почти я залива.
Не говори от мое име, помисли си тя. Аз изобщо не съм уморена.
Минута по-късно Брайсън лежеше неподвижно до нея, а Скарлет се взираше в тавана, а очите ѝ бяха пълни със сълзи. Чудеше се какво точно се е случило.
Може би, помисли си тя, собственото ѝ неудобство беше подтикнало Брайсън да се отдръпне.
Или може би въпросът ѝ за татуировката му му се стори толкова натрапчив.
Може би просто бе направила достатъчно дълга пауза в действието, за да изпита миг съжаление за това, което бяха направили.
Единственото, което Скарлет знаеше, беше, че и беше трудно да заспи.
В крайна сметка се унесе, но се събуди отново може би час или два по-късно и този път не успя да заспи отново.
Стана и отиде в банята, реши да си вземе душ. Защо не?
Не искаше просто да седи в тази стая, в това легло, до Брайсън след всичко, което се беше случило тази нощ.
Беше ужасяващо колко близо се беше почувствала до него, колко възбудена и възбуждаща я беше направил той. Сякаш той разбираше всичко, през което беше преминала и от което се нуждаеше, без да се налага да му го казва.
Това беше различно.
Скарлет застана под горещата вода и остави топлината да проникне в кожата ѝ.
Брайсън също беше топъл. Тя се наслаждаваше на топлината на тялото му повече от всеки друг мъж, с когото някога е била.
Как беше възможно това?
Просто не можеше да проумее колко бързо се беше влюбила в него. Но дори и със затворени очи под душа, я преследваха усмивката му, очите му, начинът, по който я докосваше. Всичко това се въртеше в съзнанието ѝ в безкраен цикъл, който тя беше безсилна да спре.
И в крайна сметка той толкова ясно я отхвърли и реши, че не си струва да я преследва.
Водата започна да изстива и Скарлет излезе от душа и се уви в халата на хотела.
Когато се върна в стаята, остави пролука на светлината от банята, докато седеше и използваше кърпа, за да продължи да суши косата си. Брайсън беше неподвижна буца в леглото и тя от време на време чуваше дълбокото му дишане.
Той спеше спокойно, сякаш между тях не се беше случило нищо.
Това я ядосваше, натъжаваше и разстройваше едновременно. Защо винаги тя беше тази, която чувстваше нещата?
След известно време тя стана неспокойна. Погледна към компютърната му чанта и видя, че е частично отворена и от нея стърчи сноп хартия. Отначало не и обърна внимание, но после и стана достатъчно любопитно да извади документите и да ги разгледа.
Това беше сценарият.
Не го беше виждала преди и беше някак впечатляващ с изтритите си страници и надрасканите бележки в полетата.
Това беше почеркът на Брайсън. Цялото нещо беше отбелязано.
Искаше и се да го прочете, а освен това – нямаше какво да прави и сънят беше невъзможен в този момент. А и не беше ли споменал, че ще и даде да прочете неговия екземпляр в някакъв момент?
Затова Скарлет се върна в банята, седна на тоалетната чиния и прочете „Мост и тунел“ от началото до края. Хареса ѝ. Хареса и историята и героите, както и фактът, че язвителният хумор и интелигентността на Брайсън бяха вплетени във всички описания и диалози.
Още повече и харесаха малките му бележки, разсъжденията му за различни сцени, мотивацията на героите, части от диалога, които трябваше да се променят.
Когато свърши, небето тъкмо започваше да показва първите признаци на светлина.
Тя се върна на пръсти до чантата му и прибра сценария в нея.
После реши да слезе долу и да закуси, ако приеме, че ресторантът долу е отворен. Ако не, може би щеше да разбере дали наблизо има кафене.
Назад към част 8 Напред към част 10