***
Както се оказа, трапезарията беше отворена за закуска в шест часа и тя беше буквално първата там.
Сервираха закуската на шведска маса и затова тя зареди чинията си с бекон, наденица и яйца, а после си поръча чаша кафе.
Докато тя се хранеше, в трапезарията бавно започнаха да се процеждат хора: възрастен мъж с жилетка, който четеше вестник, двойка с куфари и чанти, мъж на средна възраст с очила и костюм, с приятна усмивка.
Тя му се усмихна в отговор, когато той отиде и си взе чаша кафе и кифла.
Изненадващо той се приближи до нейната маса.
– Не възразяваш ли да се присъединя към теб за момент? – Каза той.
В първия момент Скарлет не знаеше какво да каже. Но после осъзна, че може би ще е хубаво да си поговорят след часовете, в които седеше сама в спалнята с мислите си.
– Разбира се – каза тя. – Аз съм Скарлет.
– Аз съм Райън.
– Приятно ми е да се запознаем, Райън.
Той кимна, като внимателно отлепи пластмасовата опаковка от кифлата си.
– И така – започна той. – Харесва ли ви престоят тук?
Скарлет отхапа от бекона и сви рамене.
– Хотелът е прекрасен. За съжаление съм тук по работа, така че това отнема част от удоволствието. Харесва ми храната. Тя е на място.
Райън отпи от кафето си и се усмихна.
– По каква работа си тук, ако не възразяваш да попитам?
– Филм, ако можеш да повярваш.
– Филм? – Той изглеждаше объркан.
Скарлет беше изяла една вилица с яйца.
– Работя по един филм и режисьорът се надява да заснеме част от него в този хотел. За съжаление, имаше недоразумение и се оказа, че не сме получили одобрение по правилните канали.
– О – кимна той, сякаш само се преструваше, че разбира. – Звучи разочароващо.
– Така беше. Жената на рецепцията доста ни се скара за това, което беше малко досадно. Но аз съм свикнала с грубите хора, тъй като съм работила като сервитьорка през по-голямата част от живота си.
– Сега ли? – Каза Райън.
– Извинявай, знам, че тичам насам-натам. Не съм спала достатъчно.
– Това е жалко. – Райън сякаш обмисляше думите ѝ, докато изучаваше кифлата си, и накрая отхапа малка хапка. – И какво следва? – Каза той. – Какво ще правиш със снимките в хотела?
– О, по-късно тази сутрин имаме среща, за да разговаряме със собственика. – Тя скръсти пръсти. – Пожелай ми късмет, мисля, че ще ни трябва.
Райън кръстоса пръсти.
– Пожелавам ти късмет.
– Ти какво ще кажеш за себе си? – Попита Скарлет. – С какъв бизнес се занимаваш?
– Ами, може да прозвучи смешно, но всъщност съм в хотелиерския бранш.
– Наистина? – Тя поклати глава към него, а стомахът ѝ внезапно затрепери от нервност. – Вие не работите тук, нали?
Той кимна с широка усмивка.
– Всъщност, работя.
Тя се плесна по челото.
– О, Боже мой. Аз съм такава идиотка.
– Не се притеснявай, това е моя грешка, че не се представих както трябва. – Той и подаде ръка. – Казвам се Райън Сингър и съм собственик на този хотел.
Скарлет се почувства така, сякаш щеше да припадне. Тя пое ръката му, но сякаш някой друг извършваше движенията на тялото ѝ. Беше преживяла нещо извън тялото.
– Съжалявам, ако съм казал нещо грубо.
– Не се притеснявай за това. Радвам се, че говориш открито и честно за престоя си и за всичко останало.
Тя осъзна, че Брайсън щеше да ѝ се разсърди. Беше провалила шанса му да се представи и да започне на чисто със собственика. Вместо това бе продължила и бе развалила всичко, като бе бърборила, без да се замисли какво прави или казва.
– Слушай, дай ми възможност да ти разкажа за този филм – каза тя.
Райън нагласи очилата си.
– Ще слушам – каза той. – Най-вече защото изглеждаш като мило момиче.
Тя се изчерви.
– Благодаря ти, че го каза.
Той седна обратно на стола си и изглади вратовръзката си.
– Добре, готов съм да слушам.
Скарлет започна да му разказва за сценария. Току-що прочела го и сама му се насладила, тя изпитваше голяма страст към историята. За първи път, откакто я наеха да помага на Брайсън, тя имаше нещо конкретно за вършене – начин, по който да допринесе.
Трябваше да обясни на Райън колко добър ще бъде този филм.
Той изслуша спокойно и учтиво цялата ѝ реч. Когато тя приключи, той се усмихна одобрително.
– Това беше добре направено – каза той.
– Благодаря ти.
– Колко дни ще ви трябват, за да снимате в нашия хотел?
Тя се поколеба.
– Не съм сигурна. Режисьорът е тук, той може да отговори на тези въпроси.
– Проблемът е, че всеки път, когато голяма продукция снима в хотела, се налага да затваряме за големи периоди от време и това вреди на клиентите ни.
– Споменах ли, че Дейл Нолан и Елиза Джонстън ще участват във филма?
– Те са страхотни актьори – отговори той. – Но… обещах си, че няма да позволя хотелът отново да бъде въвлечен в друга голяма филмова продукция.
– Това ще направи хотела ви да изглежда чудесно. Мога да ви покажа сценария. – Каза тя, бързайки да се опита да го привлече отново на своя страна. После си спомни какво беше казал Брайсън за това, че хотелът е герой във филма. – Хотелът е като третата главна роля във филма. Той е истински герой във филма – този филм може да направи за вашия хотел това, което „Наздраве“ направи за бара в Бостън.
Той се засмя.
– Наистина? Това ще е следващият бар „Наздраве“? Това ли ми обещаваш сега?
– Аз просто – наистина вярвам в този филм. И мисля, че хотелът ти е прекрасен.
Райън въздъхна. А после я погледна в очите.
– Добре, ето го и моят отговор.
Назад към част 9 Напред към част 11