***
Скарлет поклати глава.
– Все още съм в шок.
– Да, ами присъедини се към клуба. Както и всички останали в семейството ми. Никой не очакваше това да се случи, когато отпаднах от юридическия факултет.
Тя мачкаше салфетката в скута си, все още разкъсвана между желанието да научи повече за този мъж и нежеланието да го изплаши от тази линия на разговор.
– Имаш ли нещо против да попитам защо?
– Защо отпаднах?
Тя кимна.
Той сякаш се канеше да отговори, но преди да успее, сервитьорът дойде, носейки чинии с храна. Той попита дали имат нужда от нещо друго и Брайсън поръча още една бутилка червено.
Когато сервитьорът си тръгна, моментът сякаш беше отминал и двамата мълчаха, докато изяждаха част от храната си. Накрая Брайсън я погледна.
– А ти?
– Какво детство имах аз ли?
– Да. Каква е твоята история?
Скарлет избърса устните си със салфетка. Мислите ѝ се въртяха с възможните отговори.
– Това е много дълга история – каза му тя.
Изражението му стана въпросително.
– Не бързаме.
Тя се замисли колко много иска да разкрие и дали иска да рискува по някакъв начин да го разочарова или да депресира и двамата.
– Просто си помисли за собствения си живот и направи всичко обратното – и тогава ще разбереш какво беше моето детство.
Веждите му се сгърчиха.
– Играла си футбол?
Скарлет се засмя.
– Не точно това имах предвид.
– Предполагам, че не произхождаш от семейство на заможни адвокати.
– Не. Много не са адвокати. Работя от петнайсетгодишна възраст. Живеех самостоятелно, когато бях на шестнайсет.
Той леко кимна в знак на разбиране, но не каза нищо. Скарлет оцени това. В редките случаи, когато говореше за миналото си, хората бързо казваха, че съжаляват или че сигурно е било тежко. И макар да оценяваше тези чувства, понякога те не изглеждаха искрени, а по-скоро сякаш човекът, който ги казваше, просто рецитираше реплика.
– Аз дори не познавам баща си. Майка ми се омъжи повторно и имам две полусестри, с които почти не разговарям. – Тя отклони поглед при последната част, без да иска да види съчувствието в очите му.
– Сега аз съм този, който е изненадан – каза той. Но в гласа му нямаше и следа от осъждане. – Не очаквах да чуя нещо от това от теб.
– Съжалявам. – Тя се зае с ризотото си. – Предполагам, че историята ми не е съвсем леко четиво.
Той внезапно се наведе напред и очите му проблеснаха с тих интензитет.
– Хей, не ми е нужно да имаш щастлива история.
Скарлет установи, че ѝ се иска да плаче – усещаше как очите ѝ се насълзяват. Сигурно е от виното, реши тя.
– Благодаря, че го каза.
Той се пресегна през масата и хвана ръката ѝ. Кожата му беше изненадващо мека, а ръката му беше толкова голяма, че обгърна нейната. Дъхът ѝ застина в гърлото. Искаше той да държи ръката ѝ. Повече от това, тя искаше той да прегърне тялото ѝ, да ѝ каже, че всичко е наред. А ако той започнеше да я целува, а ръцете му бяха силни и я придържаха здраво, това щеше да е още по-добре.
Но тогава далечната част от самата нея отново потвърди съществуването си с категоричен шок за системата ѝ. По гръбнака ѝ премина страх, когато осъзна колко близо е била до това да премине границата с него.
Тя бавно отдръпна ръката си и поклати глава.
– Съжалявам – каза тя. – Не би трябвало да ме успокояваш. Това не е професионално от моя страна.
Той се наведе назад, сякаш се канеше да протестира. Но после просто кимна.
– Права си. – Засмя се той. – Съжалявам. Аз съм този, който трябва да знае по-добре. Просто си те представях като петнайсетгодишно хлапе, което поема всичко на плещите си, работи и трябва да порасне бързо. Това ме накара да искам да те успокоя по някакъв начин.
Но аз искам ти да ме утешиш. Поискай отново да държиш ръката ми и аз ще кажа „да“.
– Не е нужно да се извиняваш – каза тя.
Потънаха в мълчание и не след дълго приключиха с яденето. Скарлет се чувстваше зле заради начина, по който беше приключила, сякаш беше пропуснала възможността да се свърже истински с Брайсън.
Докато излизаха от трапезарията, той дълго говореше за това колко се надява, че ще успеят да убедят собственика да им позволи да използват хотела във филма си.
– Ще му кажа, че Хотела е централен герой във филма – каза Брайсън.
– Искам да кажа, че това е разтегливо, но не чак толкова.
Те се върнаха заедно по дългия коридор. Скарлет не можеше да спре да си представя как двамата се държат за ръце, заедно при различни обстоятелства. Тук, за един уикенд навън, се смееха и говореха и очакваха с нетърпение да се върнат в стаята, където щеше да е сигурно, че скоро ще усетят топлата, гола кожа на другия и тя почти щеше да усети вкуса на солените устни на Брайсън върху своите.
Когато пристигнаха в стаята си на втория етаж, Брайсън се обърна към нея и я попита дали е готова за голямото разкритие.
– Никога не съм била по-подготвена.
Той се засмя, вкара ключа си и отвори вратата. Стаята беше по-малка от очакваното, с балдахин над леглото, стар на вид телевизор и старинни тапети.
Беше много интимна и двамата се почувстваха малко неудобно, когато оглеждаха пространството.
– Така че… не мисля, че има много място да се сгромолясам на пода – каза той.
– О, това е… никой не е длъжен да спи на пода. Той е от твърда дървесина. Би било ужасно.
– Сигурна ли си? – Каза той, като я погледна примерено.
Тя усети как зърната ѝ се втвърдяват и дъхът ѝ отново застива в гърдите, докато погледът му сякаш я пронизваше през цялото време.
– Сигурна съм.
Той пусна чантата с компютъра си и се прозя.
– По дяволите, чак сега ми стана ясно колко съм уморен.
– Аз също – излъга тя. Всъщност имаше чувството, че всичките ѝ сетива подскачат и са живи. Беше развълнувана, прекалено развълнувана за собственото си добро.
– Имаш ли нещо против да отида първи до банята? – Попита я той.
– Нищо подобно.
– Хей, няма ли да имаш нищо против да се обадиш долу и да видиш дали могат да ни донесат няколко четки и паста за зъби?
– Разбира се.
Тя отново се върна към едносричните отговори.
Брайсън се усмихна и влезе в банята. Когато вратата се затвори, тя издиша с облекчение. Всяка нейна фибра трептеше от оживление, привличане, толкова силно, че напълно я развърза. Не се беше чувствала така от много отдавна, може би от първия път, когато бе зърнала Хънтър.
Но дори и Хънтър никога не ѝ беше въздействал по този начин. Когато го срещна за първи път, Хънтър беше толкова увреден и нещастен, че това беше притъпило част от привлекателността му.
Докато Брайсън и допадаше по начин, който не беше очаквала при първата среща.
Той имаше пластове.
И начинът, по който я беше погледнал, когато каза, че не се нуждае от нея, за да има щастлива история.
Само като си го спомни, я побиваха тръпки.
Тя се свърза по телефона с рецепцията и оттам казаха, че някой ще дойде с тоалетните принадлежности след малко.
След като окачи слушалката, тя седна на леглото и се опита да събере мислите си.
Какво щеше да облече, за да спи?
Не можеше да носи дрехите си в леглото, защото на следващата сутрин щяха да се окажат миризливи и намачкани. Скарлет смръщи нос.
След като поразмисли, тя реши просто да облече сутиена и бикините си. Щеше да изчака да угасне светлината, преди да се съблече, а след това щеше да се увери, че е увила одеялото около себе си, така че Брайсън да не може да докосне по невнимание голата ѝ кожа.
Защо просто не спиш гола, докато си в това положение?
Мисълта имаше подчертана привлекателност. На Скарлет ѝ се искаше да беше по-пияна, защото тогава всичко това щеше да е много по-лесно.
Малко след това някой почука на вратата и тя я отвори, за да открие по-възрастна жена с кръгло лице, която донесе поисканите тоалетни принадлежности.
Скарлет ѝ благодари и ги взе, като не пропусна да ѝ даде щедър бакшиш, преди да затвори вратата отново.
След това отиде до вратата на банята и почука два пъти. Секунди по-късно Брайсън отвори вратата, облечен само по боксерки.
Тя се опита да не изглежда толкова изненадана, колкото беше. Той, от друга страна, изглеждаше напълно комфортно с липсата на дрехи.
– Благодаря, Скарлет – каза той, като взе нещата от скованите ѝ ръце. – Ти си най-добрата – намигна той. След това се завъртя и тя видя ясно изваяния му гръб и изсечения му задник, докато той затваряше вратата след себе си.
Вратата се затвори и тя се отдръпна от банята, като образът на неговото мускулесто, полуголо тяло все още беше жив в съзнанието ѝ.
Тя зачака, без да знае какво да прави със себе си, докато той се подготвяше за леглото в банята.
Накрая той излезе, все още облечен само с къси панталони, носеше дрехите си в ръце и ги постави върху античното бюро до прозореца.
– Твой ред – каза той, като се взираше навън.
– А? – Тя все още се взираше в стегнатото му, съвършено тяло. Коремните му мускули бяха като от списание. Беше жилав, но силен и тя почти усещаше ръцете му върху себе си, как я галят, как гърдите му се притискат към нейните.
Той се обърна от прозореца и я погледна. Беше очевидно, че тя се взира в тялото му.
Скарлет отклони погледа си.
– Вече можеш да ползваш банята – каза той и се усмихна.
– О, да. Благодаря. – Тя отиде в банята, изми си зъбите, изми лицето си и излезе.
Брайсън беше в леглото, чакаше, с ръце зад главата, и я наблюдаваше.
– Ти с дрехите си ли ще спиш?
– Можеш ли да изгасиш светлината? – Попита тя, за да отговори.
Той направи безгрижна физиономия.
– Разбира се. – После се наведе и изгаси лампата до леглото си.
В ъгъла на стаята все още светеше лампа. Скарлет отиде бързо до нея и я изгаси. Сега стаята беше потънала в мрак, освен лунната светлина, която проникваше през единствения прозорец.
Скарлет използва тази светлина, за да се върне до леглото. Когато стигна до него, тя бързо свали дрехите си и ги сложи на близкия стол. Беше само по сутиен и бикини и се притесняваше, че Брайсън може да види това.
Част от нея се надяваше и той да види това.
Скарлет бързо се вмъкна в леглото, покривайки тялото си и веднага се опита да използва одеялото, за да създаде бариера между нея и Брайсън.
Тя чу как той шушне до нея.
– Знам, че това е неловко, Скарлет.
– Всичко е наред – излъга тя.
– Ще се почувстваш ли по-добре, ако се преместя на пода?
– Не е нужно да го правиш. – Тя дръпна завивките към себе си, опитвайки се да се увие по-плътно.
– Ей, какво правиш? – Засмя се той.
– Имам нужда от повече одеяло.
– Сега едва ли имам някакви завивки върху себе си. – Той издърпа част от одеялото от нея.
– Ей, престани. – Тя го дръпна отново.
Сега вече се бореха за завивките.
– Скарлет, престани. Просто сподели глупавото одеяло с мен. Има достатъчно за всички.
– Не, няма. И аз се нуждая повече от него, отколкото ти.
– Защо?
– Защото. – Тя не искаше да отговори на този въпрос с мотива, че това може да я уличи в престъпление.
– Добре, искаш ли да играем тази игра? – Каза той.
– Да, искам.
– Добре. Не казвай, че не съм те предупредил.
Тя уви колкото се може повече от одеялото около себе си, а след това положи глава на възглавницата и се усмихна доволно. Сега се намираше в малък приятен пашкул, точно както беше възнамерявала.
Изведнъж Брайсън сграбчи одеялото и го дръпна силно. Цялото покривало се отдръпна, сякаш с магия. Сега тя беше абсолютно гола, на открито, а Брайсън имаше одеялото само за себе си.
– Ей, какво, по дяволите! – Изкрещя тя.
Той се ухили.
– Предупредих те, Скарлет.
В стаята беше достатъчно тъмно, за да не може да види нито лицето му, нито изражението му, и тя осъзна, че той вероятно дори няма представа колко оскъдно облечена е тя в момента.
– Върни го, Брайсън.
– Не.
– Говоря сериозно. – Тя се наведе през леглото и се опита да изтръгне част от одеялото от него, но той го държеше в смъртоносна хватка.
– Лека нощ, Скарлет. – Въздъхна доволно той.
– Добре, искаш ли да играем тази игра? – Каза тя, използвайки собствените му думи срещу него.
– Дори не знам за какво говориш – каза той весело.
Скарлет установи, че задръжките ѝ бързо изчезват. Може би заради липсата на светлина в стаята, или заради виното, или заради факта, че беше уморена – може би най-вече заради това колко много се наслаждаваше на игривостта на Брайсън в леглото.
Каквото и да беше, тя реши, че ще направи нещо повече.
Щеше да свали това глупаво одеяло от него, каквото и да и струваше това. Затова се нахвърли.
Скочи върху Брайсън, разпъна го и хвана горната част на одеялото.
После дръпна с цялата си тежест.
То започна да се разхлабва. Тя дръпна по-силно.
– Ти луда ли си? – Изкрещя той.
– Казах ти, че съм сериозна – каза тя.
– Ти си сериозно луда.
– Взимам това одеяло. И ще го запазя изцяло за себе си.
Тя усещаше как той е под нея, как се движи, как тялото му е топло и силно. Единственото нещо между тях беше това одеяло. Скарлет осъзна, че започва да се възбужда много, много силно.
Тази борба, тази физика с мъж – тя я желаеше като въздуха за дишане.
Брайсън я хвана здраво за китките.
Назад към част 7 Напред към част 9