Епилог
ХАТЧЕТ
Тор стоеше до мен, докато гледах как Лейла си играе с Теса и Сторм. Пътуването не беше отнело толкова време, колкото си мислех, и въпреки че мразех да правя това, което Лейла ме беше помолила да направя с нея, то беше помогнало.
Когато се върнахме у дома, тя започна да ходи на терапия три пъти седмично – при друг терапевт, специализиран в лечението на травми. След като ми разказа за терапевта си и за начина, по който се е отнасял с нея, аз се разсърдих на терапевта и ѝ намерих нов.
Лекарствата, които сега приемаше, ѝ помагаха изключително много и тя нямаше всички ужасни странични ефекти, които имаше преди.
И сега, три месеца по-късно, очаквахме третото попълнение в семейството.
Тя никога не ми е разказвала за бебето, което е убила, и аз никога не съм я питал. И преди бях вършил шибани неща и никога не бих осъдил жена си за това, че просто се опитва да оцелее.
А това, че е носила бебето на изнасилвача си, щеше да я убие.
– Все едно гледаш съвсем нова жена – коментира Тор. – Няма да те лъжа, братко. Всички чакахме тя да се пречупи, оттегли – нещо. Но тя се справя наистина шибано добре.
Кимнах, като вдигнах бирата към устните си.
– Тя криеше куп гадости, които ѝ се бяха случили – казах му аз. Грим и Грейв бяха единствените хора, които знаеха, и аз го оставях така. – Но тя се справи с това.
– Винаги съм знаела, че ще го направи – каза Трикси и се приближи до мен. – Благодаря ти, че никога не се отказа от нея, Хатчет.
Поклатих глава.
– Никога – казах ѝ с ожесточен тон. – Лейла е целият ми шибан свят.
Гледах как Лейла се надига от земята, а лицето ѝ беше малко бледо. Поставих бирата си и се приближих до нея, обгърнах раменете ѝ с ръка и я придърпах към себе си.
– Дишай – успокоих я аз.
– Не знам каква беше тази миризма – измърмори тя. – Мисля, че ще ми стане лошо.
Бързо я заведох вътре в банята и придържах косата ѝ назад, докато тя се навеждаше над тоалетната, изпразвайки стомаха си. След като свърши, ѝ подадох малко вода за уста, която беше на плота в банята, и търпеливо изчаках, докато тя изплакне устата си.
– Мислех, че сутрешното гадене ще свърши – изстена тя.
Придърпах я в обятията си и я целунах по върха на главата.
– То идва и си отива, помниш ли?
Тя изстена.
– Искам просто да си отиде.
Засмях се тихо, като притиснах устни към върха на главата ѝ. На вратата на банята се чу леко почукване и аз я отворих, за да видя Кости. Тя ми подаде бутилка вода и пакет бисквити.
– Помислих, че може да има нужда от това – каза тя с вдигане на рамене.
Лейла ѝ се усмихна.
– Благодаря, Кости.
Кости ѝ се усмихна и извъртя очи, когато Грейв изведнъж се появи зад нея и я обгърна с ръце.
– Кълна се, че изчезнах само за две шибани секунди – изсумтя Кости срещу съпруга си.
Грейв ѝ се усмихна.
– Не искам изобщо да изчезваш от полезрението ми – напомни ѝ той. Той се усмихна на Лейла. – Добре ли се справяш?
Тя му кимна. Погледнах към Грейв.
– Можете ли вие двамата да занимавате Матю и Теса?
Грейв се усмихна, а в очите му се появи познавателен поглед.
– Ебаси да – засмя се той. – Наслаждавай се на жена си. Очаквам услугата да бъде върната преди края на деня.
Кости се намръщи на съпруга си, докато аз се смеех. Бузите на Лейла пламнаха в червено. Затворих вратата и я заключих, като се обърнах, за да вдигна Лейла на плота в банята.
– Беше твърде дълго без теб, бейби – изръмжах срещу устните ѝ.
– Ти просто ме заряза тази сутрин – задъхано отвърна тя, а ръцете ѝ се вдигнаха, за да се увият около врата ми.
– Прекалено дълго – повторих, като я накарах да се захили. Боже, липсваше ми този звук и сега, когато тя отново се смееше и усмихваше, направих всичко възможно да я накарам да сияе.
Целунах я силно – гладно. Тя откликна нетърпеливо, устните ѝ работеха с моите. Плъзнах ръцете си под роклята ѝ, като тихо изстенах при усещането за гладката ѝ, мека кожа под грубите ми, загрубели длани.
Чувствах се като в шибан рай.
Паднах на колене между краката ѝ, отместих бикините ѝ и плъзнах езика си между гънките ѝ. Тя опря ръце зад гърба си на плота, а главата ѝ се отметна назад.
– Хатчет – тихо изстена тя.
Това нямаше да се получи. Исках всички да я чуят как шибано крещи името ми.
Засмуках клитора ѝ точно когато на вратата на банята се почука.
– О, Боже! – Извика тя, а краката ѝ се разтрепериха. Направих го отново, вкарвайки два пръста в нея, извивайки ги точно така, че да попаднат върху G точката ѝ. – Хатчет! – Изкрещя тя.
Не спрях, докато тя не ме умоляваше, а цялото ѝ тяло трепереше.
И тогава потънах дълбоко в нея, чукайки я толкова силно, че леко се страхувах, че ще счупим шибаната мивка.
Саботаж ни се усмихна, когато излязохме от банята. Беше взел две бири от хладилника.
– Звучи забавно – закани се той и накара бузите на Лейла да почервенеят. – Всички сме били там – каза ѝ Изи. Саботаж я стрелна с разгорещен поглед.
Косата на Изи беше разбъркана и тя правеше всичко възможно да я укроти.
– Тези мъже са шибано ненаситни.
Засмях се и изведох Лейла навън. Мигновено тя беше отнесена от мен от Рейна.
– Поздравления за бебето! – Изкрещя тя.
Лейла ме стрелна с мрачен поглед. Поклатих глава, като ѝ се противопоставих. Не бях пуснал котката от торбата.
– Кой ти каза? – Попита Лейла, а на устните ѝ се появи усмивка.
– Матю – засмя се Рейна. – Технически, той го разказа на Инк и Куршума, а Инк каза на мен.
Извърнах очи. Синът ми не можеше да пази тайна, за да спаси шибания си живот, но това вероятно беше, защото беше супер развълнуван, че ще има още едно братче или сестриче.
Разроших косата на Матю, когато той се приближи до мен и се наведе, вдигайки Теса, която държеше ръката му.
– Изпусна ли котката от торбата? – Попитах го.
Той сви рамене, като ме погледна сърцераздирателно. Аз само му се усмихнах, докато той оправяше косата си. Беше на онази възраст, в която външният вид имаше значение, и се опитваше да привлече всяко момиче, което можеше, макар че всички знаехме, че е вперил поглед в Александра.
Но това момиче му създаваше истински ад.
И все пак, когато той излизаше с някоя, тя му даваше хладно рамо.
Матю трябваше да си свърши шибаната работа, ако искаше някога да се събере с нея.
Не свалях очи от Лейла, докато всички жени я поздравяваха и разказваха за новото бебе, което скоро щеше да се появи. Знаех, че сега се справя много по-добре, но винаги се опитвах да бъда наблизо, в случай че се претовари.
Матю вдигна поглед към мен.
– Наистина ли мама вече е добре? – Усмихнах му се.
– Да, момче, тя наистина е добре.
И тя беше. Животът ѝ беше поднесъл наистина гадни карти, но знаех, че с любов и подкрепа тя ще продължи да бъде точно толкова шибано невероятна, колкото винаги съм знаел, че е.
Защото моята жена беше боец – шибан воин. Тя можеше да падне, но винаги щеше да се изправи.
