Яся Недотрога, Анна Гаврилова – Любимата адептка на Негово Величество – Книга 1 – Част 1

Крал Джордж е млад, красив и запален по магията. Той дори преподава в столичната академия, като в същото време се грижи за адептите и понякога се забавлява за тяхна сметка. Но в моя случай нещо се обърка. Монархът нямаше време да се забавлява – запознанството ни доведе до катастрофа. Веднага се превърнах в негов „любимец“ и той оглави списъка на хората, от които трябва да се пазя. Трябва да го направя! Трябва само да измисля как!

Пролог

Когато сключвахме сделката, Филиния каза:
– Запомни, момиче. Ти не си някоя развратница, а истинска дама, единствената наследница на древния род Сонтор. Тогава кимнах, без да се съмнявам, че с лекота ще изпълня новопоявилото се обещание на баба ми.
И го направих. И го направих вярно.
Но защо точно сега стоя пред олтара. В раздърпана рокля, с вързани ръце, а годеникът ми, който допреди час беше добре облечен граф, е полугол варварин с кльощаво, изпъстрено със зелени шарки туловище…
Останалите от компанията, неговите роднини, също бяха преобразени. Бяха облечени в много стари и много традиционни дрехи. Износени кожени панталони, широки колани и сложни шарки по гърдите и раменете им.
Чувствах се така, сякаш съм попаднала сред племе диваци, но дълго време мълчах. Докато не махнаха лепенката от устата ми. И тогава попитах хрипливо:
– Господа, какво става.
Отговори ми най-възрастният, плешив и неприятен мъж. Изглеждаше, че е втори братовчед на граф Брайт, лишен от наследство чичо.
– Това ви беше обяснено, лейди Маргарет. Вие се омъжвате за Рик Брайт, прекрасен син на нашия клан.
Клан. Това е остаряло понятие, но не това е същественото.
– Не съм съгласна. – Казах твърдо и решително. Мъжете изхъркаха. – Бях отвлечена – продължих, сякаш не знаеха. – Не съм се съгласявала да дойда тук и на тази сватба. Освободете ме незабавно и ме върнете в академията. В противен случай…
Следващото нещо, което исках да кажа, беше за закона. Понеже не съм безименна селянка, ще дойдат да ме търсят и ще ме намерят. Бракът ще бъде оспорен и Брайт определено ще бъдат наказани.
– Няма да е така, лейди Сонтор – измърмори старецът, като я прекъсна. – Нашият клан има законови привилегии. Имаме право да живеем според традициите и обичаите на предците си, да изпълняваме древни ритуали. Право, дадено на рода Брайт от самия крал.
– Крал Джордж. – Попитах за всеки случай.
Сега „варварите“ се засмяха.
– Разбира се, че не, лейди Маргарет – каза Рик. Той вече стоеше до мен и мислено се подготвяше за сватбата. – Джордж дори още не беше влязъл в плановете. Указът беше подписан от един от коронованите му предци.
Бях започнала да разбирам нещо.
– Та за каква традиция става дума. – Попитах предпазливо.
Оказа се, че е просто. Древният бритски обичай е бил да се вземат съпруги без тяхното съгласие. Бракът се скрепявал с древен ритуал и Короната, изглежда, признаваше този обичай.
Като се имат предвид някои особености на местната бюрокрация, с ужас осъзнах, че това признание е възможно.
Искам да кажа, че в момента можех да съм съпруга на Рик.
Аз. Съпругата на мършавия Рик. О-о.
– Херцогиня Сонтор няма да ти прости за това – издишах аз. – Знаеш ли какво ще ти направи тя.
Възрастният мъж махна безгрижно с ръка и повтори вече казаното:
– Тя няма да направи нищо.
– Нашият клан има право и то е законно – реши да повтори Рик. – Освен това ние не претендираме за собственост на семейство Сонтор, което означава, че конфликтът не е толкова значим.
Свъсих вежди и мъжът погледна жадно деколтето ми и ценния артефакт, който висеше на гърдите ми:
– По време на бракосъчетание само това, което булката носи в този момент, преминава към семейство Брайт.
О, страхотно. (смее се) Значи това е причината. Решаваш да се сдобиеш със скъпо бижу. И тази огърлица не е единственото, което нося в момента.
– А Брайт често ли се женят според този праисторически обичай.
– Праис… какво. – Не разбра Рик.
– Древен. – Изсумтях, осъзнавайки, че започвам да изпадам в истинска паника.
Мъжът се стресна от ръмженето ми, но се опомни и се усмихна.
– Рядко. Не и през последните петстотин години. Вие, лейди Маргарет, сте изключение.
Само че аз все пак не станах изключение…
На мястото на шаманския жрец, който трябваше да извърши ритуала, от едно малко храмово кътче се появи разяреният, мятащ искри крал Джордж.
Той беше широкоплещест, с тъмни очи и къса коса с цвят на мед и приличаше повече на варварин, отколкото на който и да е друг член на семейство Брайт.
Възхитих му се за миг и въздъхнах, знаейки, че някой скоро ще пострада. О, колко мирно беше започнало всичко.
Е, мирно не е точната дума.
Беше започнало така…

Напред към част 2