Калона
– Какво ми казахте току-що?- Калона се озъби на гарвана- демон, който се отдръпна от него.
– Репхайм е човешко момче – повтори Нисрок. Неговият по-малко развит брат, този, който бе избегнал гнева на променящото се същество, се раздвижи неспокойно, отстъпвайки зад него.
Калона се разхождаше по поляната между ловните кошари. Още не се беше зазорило, но другите гарвани-демони, онези, които се бяха върнали от издирването на братята си от околностите на Оклахома, вече се бяха сгушили в дървените къщички, криеха се, бягаха, страхуваха се от възможността да ги видят любопитни очи. Той стоеше там и наблюдаваше завръщането на всеки един от тях, търсейки нещо, което не искаше да си признае. Търсеше човечност – син, с когото да говори, да споделя, да планира. Но всичко, което бе срещнал, бяха мърморещи, гърчещи се зверове. Репхайм беше най-човечният от всички тях, мислеше си Калона за хиляден път, когато Нисрок се приземи на поляната без един син и с невероятни новини за друг.
Калона се приближи до Нисрок.
– Репхаймите не могат да имат човешка форма. Това е невъзможно! Той е гарвански-демон, както и ти, както и братята ти.
– Богинята – изсъска Нисрок.- Тя го промени.
Странно, горчиво чувство обзе Калона. Никс беше променила сина му от звяр в човек – беше го дарила с формата на момче.
Тя е простила на Репхайм? Как е възможно това?
Почти изгубил ума и дума, безсмъртният изригна:
– Ти си говорил с Репхайм?
Нисрок поклати огромната си гарванова глава нагоре-надолу.
– Да, да.
– Той наистина каза, че е в служба на Никс?
– Да, да.- Нисрок му се поклони, но очите му бяха светли и лукави.
– Заради теб той отказа да шпионира.- Калона го погледна остро и след това хвърли поглед към пребития гарван Мокер, който стоеше безобидно зад него, като изведнъж осъзна, че има само един брат, а би трябвало да са двама.
– Къде е…- Калона трябваше да направи пауза, за да си спомни кой от синовете му липсва.- Майон? Защо не се върна с теб?
– Мъртъв.- Нисрок произнесе думата категорично, без никаква емоция.
– Репхайм го е убил?- Гласът на Калона беше студен като сърцето му.
– Не. Съществото. Уби го то.
– Кое същество? Говори ясно!
– Съществото на Тси Сгили.
– Вампир?
– Не. Първо човек, после бик.
Тялото на Калона се разтресе от изненада.
– Напълно сигурен ли си? Съществото е приело формата на бик?
– Да.
– Репхайм присъедини ли се към него, за да те нападне?
– Не.
– Той се сражаваше заедно с вас срещу него?
– Не. Нищо не е направил – каза Нисрок.
Челюстта на Калона се стисна и разтвори.
– Тогава какво спря звяра?
– Червената.
– Тогава тя и Неферет ли се биха?- Калона прекъсна въпросите, като тихо се проклинаше, че е изпратил по-малки същества да станат свидетели на това, което трябваше да види.
– Не. Не е имало битка. Ние летяхме.
– И все пак казваш, че бикът е бил създание на Неферет.
– Да.
– Тогава това е вярно. Неферет се е отдала на белия бик.- Калона отново закрачи.- Тя няма представа за силите, които събужда. Белият бик е Тъмнината в най-чистата ѝ, най-мощна форма.- Някъде дълбоко в Калона нещо се раздвижи, нещо, което не беше изплувало, откакто беше паднал. За един кратък миг, дълъг само един удар на сърцето, древният воин на Богинята на нощта, крилатият безсмъртен, който бе защитавал своята Богиня от настъплението на Мрака в продължение на безброй векове, автоматично пожела да отиде при Никс – да я предупреди – да я защити.
Калона се отърси от нелепия импулс почти толкова бързо, колкото го бе почувствал. Отново започна да крачи. Мислейки на глас, той се замисли:
– Значи Неферет има съюзник, който я свързва с Белия бик, но тя трябва да го прикрива като нещо друго пред Дома на нощта, иначе щеше да видиш поне началото на голяма битка.
– Даааа, нейното същество.
Калона пренебрегна повтарящите се коментари на Нисрок и продължи да разсъждава на глас.
– Репхайм е влязъл в служба на Никс. Тя го е дарила с човешка форма.- Челюстта му се стисна и разтвори. Чувстваше се двойно предаден – от сина си и от богинята. Беше помолил, на практика молеше Никс да му прости. И какъв беше нейният отговор? „Ако някога си достоен за прошка, можеш да я поискаш от мен. Но не и дотогава. “ Споменът за престоя му в другия свят и за мига, в който видя богинята, предизвика ужасна болка в сърцето му. Вместо да я почувства – да мисли за нея – да действа – Калона отвори портите на гнева, който винаги кипеше точно под устоите в душата му. Когато гневът го заля, той отми всички други по-меки, по-честни чувства.
– Синът ми трябва да научи един урок за лоялността – каза Калона.
– Лоялен съм!- Извика Нисрок.
Устните на Калона се изкривиха презрително.
– Аз не говоря за теб. Говоря за Репхайм.
– Сспй Репхайм няма да го направи – повтори Нисрок.
Калона му удари плесница и гарванът се препъна в брат си.
– В миналото Репхайм е правил много повече от шпионаж за мен. Той е бил втори чифт юмруци, втори чифт очи, почти мое продължение. Това е навик, който ме кара да го търся в небето. Откривам, че навикът е трудно нещо за разчупване. Може би Репхайм също го намира за труден.- Крилатият безсмъртен обърна гръб на синовете си и се загледа на изток, над гористите хребети, към спящата Тулса.- Трябва да посетя Репхайм. В крайна сметка имаме общ враг.
– Тси Сгили?- Попита Нисрок, покорно и послушно.
– Точно така. Тси Сгили. Репхайм не би го нарекъл шпионаж, ако служехме на обща цел – да свалим Неферет.
– Да управлявате на нейно място?
Калона обърна кехлибарени очи към сина си.
– Да. Винаги бих управлявал. Сега си почиваме. По залез слънце заминавам за Тулса.
– С нас?- Попита гарванът-демон.
– Не. Ти оставаш тук. Продължавай да събираш синовете ми. Останете скрити и чакайте.
– Чакай?
– За моя призив. Когато управлявам, тези, които ми останат верни, ще бъдат на моя страна. А тези, които не са, ще бъдат унищожени, без значение кои са те. Разбираш ли, Никрокс?
– Да, да.