Глава 23
– Закъсняваш! – Изкрещях истерично.
Комбинацията от ужас и облекчение ме накара да се почувствам като в лудница и трябваше строго да си напомня да внимавам какво говоря – клетвата ми все още беше в сила.
– Почти умряхме! – Добавих, в случай че не беше разбрал почти катастрофалните последици от закъснението си. Бях му писала преди цяла вечност и не бях в настроение да обмислям колко голямо чудо е било, че е победил отбора на „Врана и чук“ тук. Плюс още по-голямото чудо – че изобщо е дошъл.
Без да погледне в моята посока, той мина покрай мен, а в ръката му се сгъстяваше червено сияние. То се оформи в извито светлинно острие и той го заби в най-близкото куче. Завъртя се с нечовешка ловкост и разкъса още едно куче, докато варгите обикаляха стадото, вкарвайки ужасените зверове в острието от феите на друида.
С висок писък последното куче умря. Зак се изправи пред Варвара, а блестящата му сабя хвърляше зловещо алено сияние в градината.
Беше изоставил обичайния си тренч в полза на прилепнала тениска и черни панталони, които не скриваха колана с алхимични флакони, остриетата, прикрепени към бедрата му, различните кристални артефакти, висящи на врата му, и татуировките, които се спускаха по ръцете му. Главата му беше покрита с ужасяваща черна маска, която оставяше само сенчести отвори за очите. Макар че лицето му беше покрито, други отличителни белези – като татуировките – бяха напълно видими.
– Ах. – Устните на Варвара се свиха в деликатна, презрителна насмешка. Зад нея Надин се взираше в героя си с широко отворени очи. – Ти дойде, друиде. Мислех, че си твърде хитър, за да се покажеш.
Зак насочи малиновото си острие към Варвара.
– Освободи момичето.
– Тя ми принадлежи, както и преди, откакто е била бебе. Ти си крадецът, друиде.
Преглътнах. Тъмният друид срещу тъмната магьосница – и нямах представа кой щеше да излезе победител.
В краката ми Кай увисна и сърцето ми се разтуптя. Който и да спечели битката, докато тя приключи, Кай щеше да е мъртъв.
– Друид! – Изкрещях отчаяно.
Усмихвайки се отровно, Варвара започна да пее. Зак се поколеба, после протегна ръка. Двамата варги нападнаха магьосницата, докато Зак се отдръпна към мен – което накара Езра да приведе мечовете си в отбранителна позиция. Оставих Кай, прескочих през прегърбеното тяло на Аарон и сграбчих облечената в ръкавица китка на Езра – толкова студена, че изгори кожата ми.
Изтръпнах, но гласът ми беше стабилен.
– Той е тук, за да помогне, Езра.
Неприятно празният му поглед се насочи към мен. Стиснах китката му.
– Повярвай ми, – прошепнах.
Песента на Варвара застина, след това тя излая друго заклинание, докато варгите я обикаляха, нахвърляйки се и ръмжейки, без да нападат. Докато тя се разсейваше, Зак приседна до Кай и Аарон, а червената му сабя се разтвори. Бързо ги прегледа, след което извади флакон от колана си. Подхвърли ми го и аз го хванах с разтреперани пръсти.
– Излей това върху лицето му – нареди Зак, като се наведе над Кай.
– Тори – изръмжа предупредително Езра.
– Довери ми се – казах му отново, докато коленичих до Аарон. Издърпах тапата и изсипах мандариновата отвара върху тъмното гелообразно петно, залепено на бузата му. От веществото се издигна черен дим и гелът се разтопи. Малък метален диск – източникът на зеленото сияние – се плъзна от лицето му и тупна в тревата.
Аарон изтръпна и примигна бързо, докато очите му се фокусираха.
– Господи не…
Изтръгнах червения кристал от него и той седна толкова бързо, че едва не ме удари с глава. Преглъщайки въздуха, той се изправи на крака, а Езра веднага се оказа до него. Заедно те се изправиха срещу Зак, чието внимание беше приковано към Кай.
Аз се настаних между двамата магове и друида.
– Просто изчакай.
– Това е Призрака – изръмжа Аарон, сякаш някак си не бях забелязала.
– Да. – Извърнах очи. – И той току-що те освободи от пръскачката за контрол на съзнанието. Нека той помогне на Кай.
Варвара отново пееше, но аз не погледнах да видя с какво се занимава. Загледах се в момчетата, безмълвно изисквайки съдействието им. Бяха ми казали да им се доверя. Сега беше техен ред да ми се доверят.
Зак се приближи до мен и протегна малък стъклен флакон, пълен с прозрачна течност.
– Не знам каква отрова го убива, но това е универсална противоотрова. Накарай го да погълне всяка капка. – Когато взех флакона, той свали от колана си по-голям. – Тогава го накарай да изпие това. Това ще го поддържа жив, докато успееш да го заведеш при лечител.
Стиснах и двете.
– Благодаря ти.
– Можем да поговорим за плана за плащане на тази противоотрова по-късно.
Устата ми остана отворена.
– Е…
Гласът ѝ се извиси до писък, а Варвара разпери ръце във въздуха. Варгите не се виждаха никъде – нищо не пречеше на заклинанието ѝ. С последната си изкрещяна дума тя посочи властно двете декоративни брони, застанали нащрек от двете ѝ страни.
Или… не толкова декоративни.
По всеки сантиметър стомана светеха светещи руни. Със скърцащи стонове костюмите се разтресоха, след което се отлепиха от пиедесталите си. С трясък при всяко движение те се запътиха към нас и вдигнаха мечовете си.
– Забавлявай се, друиде – обади се Варвара над шумотевицата. – Ще се радвам да ви издирвам по-късно.
Беше останала наоколо, за да гледа как Аарон и Езра се бият, но не искаше да рискува със Зак. Като разтвори магическото обвързване на Надин, Варвара вдигна момичето на крака и я поведе към брега на имота и чакащата я яхта.
Зак наклони глава към двамата магове.
– Вие двамата вземете големците.
Аарон оголи зъби.
– Като че ли ще направя всичко, което ти…
– Правете каквото казва! – Изкрещях.
Зак не изчака да види дали маговете ще се подчинят. Докато сенките около него пулсираха, размивайки формата му, той се стрелна напред. Аарон и Езра направиха еднакви крачки назад, изненадани от скоростта на друида.
– По дяволите – промълви Аарон.
– Омагьосани средновековни рицари, идват! – Напомних им спешно, като вече се втурнах към Кай. – Побързайте да ги спрете!
Те най-сетне вдигнаха задниците си на крак и спринтираха, за да пресрещнат ходещите брони. Аз паднах на колене до Кай. Очите му бяха полузатворени, докато хриптеше, а хриповете в дробовете му бяха по-силно изразени. С треперещи ръце придърпах главата му в скута си и внимателно отворих малкия флакон с антидот.
– Трябва да погълнеш всичко това, ясно? Готов ли си?
Той кимна слабо и отвори уста. Излях отварата и той преглътна многократно. Изтръгнах тапата от по-големия флакон и му помогнах да изпие и него. Зад гърба ми бушуваха битки – огън, който разпръскваше топлина по гърба ми, звън на стомана върху стомана, викове на Аарон и Езра, които координираха атаките си.
Един писък прониза ушите ми. Надин.
Но аз не погледнах. Придържах раменете на Кай, чакайки. Ако антидотът не подействаше, щях да го държа до самия край. Той нямаше да умре сам.
Затворил очи, той се съсредоточи върху дишането. Мина една минута, после две. С дълбоко, хрипливо вдишване той отвори очи. Когато му се усмихнах слабо, осъзнах, че лицето ми е мокро от сълзи.
– Все още си с мен, Кай?
– Да. – Той внимателно се изправи. – Белите ми дробове са в кървава каша, но каквото и да беше второто питие…
Той се отдръпна, а погледът му премина покрай мен. Накрая се обърнах.
Аарон отново беше в пламъци, забивайки меча си в бронята, която отказваше да умре. Тя замахна с гигантския си широкоъгълен меч и той се отклони, а стоманата проряза пламъците, които изскочиха от гърба му. Езра беше свалил шлема от неговия, но костюмът без глава все още размахваше меча си.
Отвъд битката им вихрещ се облак от сянка и мрак проблясваше с полузатъмнени светкавици от пурпур и нефрит. Зак беше прекъснал бягството на Варвара, но все още не беше победил магьосницата.
Кай се оттласна на ръце и колене и докато се мъчеше да се изправи, аз го хванах за ръката и му помогнах. Той се облегна на мен, задъхвайки се, след което тръгна напред.
– Какво правиш? – Изсъсках, исках да го спра, но се страхувах да не го извадя от равновесие. – Ти си полумъртъв!
– Имам още един добър кос в себе си. – Той измъкна къс сребърен нож от жилетката си. – Ако ми помогнеш, мога да я сваля.
Погледнах малкия нож.
– Какво трябва да направя?
– Електричеството винаги се опитва да се приземи – обясни той, докато бързахме в сенките, заобикаляйки боя на Аарон и Езра. – Трябва ми нещо, към което да се прицеля. Пронижи я с това и ще мога да я улуча, независимо каква защита използва.
Придвижихме се бързо, макар и с много запъване, докато не се изравнихме с Варвара. Около нея се завъртяха сенки, а по ръцете ѝ засия магия. Тя бе заключила лакътя си около врата на Надин, притискайки момичето към себе си като жив щит.
Зак стоеше на десет крачки от нас с пурпурната си сабя в ръка. Сенчестите крила на Лалакай се издигаха от гърба му, а жълтата магия преминаваше по лявата му ръка в сложна шарка, която искреше при всяко потрепване на мускулите му. Два от кристалните артефакти около врата му бяха активни и светеха. Той свали от колана си едно шишенце, побутна маската си над устата и издърпа тапата със зъби. Изля млечнобялото съдържание на флакона върху кървящата рана на десния си бицепс.
Варвара се засмя тихо.
– Колко антидота носиш, друиде? Ще намеря отрова, за която не си помислил.
– Мислиш ли, че разполагаш с толкова време? – Отвърна той хладно и захвърли флакона. Фантомните му криле се разпериха широко и го направиха да изглежда огромен.
– Какво, по дяволите, е той? – Промълви Кай.
Друид. Наистина лош друид.
Стиснах сребърния нож в ръката си, оставих Кай да се крие в сенките и се промъкнах към Варвара, като се опитвах да не попадам в периферното й зрение. Макар да не виждах лицето или очите на Зак, знаех кога ме е забелязал; усетих електрическия удар на вниманието му. Поддържайки движенията си малки, вдигнах малкия метален проводник на Кай и го насочих към Варвара.
Зак размаха меча си, привличайки вниманието на магьосницата към оръжието – и далеч от мен. Другата му ръка се стисна и зелената руна на вътрешната страна на ръката му затрептя, после избухна в пращяща светлина, която образува широки пръстени около предмишницата му.
– Внимавай, друиде – предупреди Варвара, като затегна хватката си върху гърлото на Надин.
Зак се засмя – хриплив звук на презрителна подигравка.
– Ти си глупачка, магьоснице. Ако мислиш, че животът ѝ е причината да съм тук, добре. – Докато говореше, крилете на Лалакай се разпериха по-широко – после изчезнаха. Татуировките по ръцете му не се промениха. – Ще видиш грешката в мисленето си.
Той наклони под ъгъл острието си за следващата си атака. Той правеше своя ход – което означаваше, че аз трябва да направя своя и да се надявам Варвара да не ме забележи. Изправих се на крака като спринтьор, който чака стартовия пистолет.
Хладна, извънземна сила ме заля. Задъхах се, когато зрението ми се замъгли, сякаш бях сложил слънчеви очила, и за един ужасен миг си помислих, че Варвара ме е закълнала.
– Тръгвай сега – прошепна в ушите ми женски глас, преливащ по начин, който никое човешко гърло не би могло да имитира – или тя шепнеше в главата ми?
Лалакай. Феята орлица ме беше обвила с магията на сенките си, за да скрие движенията ми. Зак я беше изпратил, оставяйки себе си уязвим.
Започнах да спринтирам.
Зак атакува Варвара отпред. Избутвайки Надин на земята, магьосницата вдигна ръка нагоре, отклонявайки сабята му. Без да пропуска крачка, Зак замахна с юмрук, покрит със зелена магия на фея. Варвара изкрещя заклинание – познато. Ori repercutio.
Атаката му отскочи, като го блъсна назад. Приближих се отзад, стиснала острието в ръката си, като се стремях да го забия в бъбрека ѝ.
Варвара се завъртя, по-бързо, отколкото бих предположила, че е възможно, и украсената ѝ с метал ръка се заби в мен.
– „Ori impello potissime!“
Удар като от полутежкотоварен камион се стовари върху гърдите ми и аз се отметнах назад. Крилете на Лалакай се разпериха, освобождавайки ме от сенките си, а феята се материализира зад мен, противодействайки на инерцията ми с тялото си. Ударих се в земята и се търкулнах болезнено.
Задъхвайки се, се надигнах, но ножът на Кай беше изчезнал. Бях го изпуснала.
От другата страна на Варвара Зак отново беше на крака, а от разкъсванията по торса му се стичаше кръв – собствената му отразена атака.
– Мислиш, че не съм видяла това глупаво момиче? – Варвара се ухили. – Мислиш, че не съм забелязала, че твоята познат те е напуснала? Не съм оцеляла толкова дълго, като съм била невнимателна. – Тя вдигна ръка към Зак. – Играта свърши, друиде. Ще те убия, ще взема новия си чирак и може би дори ще претендирам за д…
Устата ѝ увисна, но повече думи не излязоха.
В краката ѝ Надин приклекна с една ръка, опряна на земята. В другата си ръка държеше ножа на Кай – сега забит в бедрото на Варвара. Варвара изкрещя яростно и удари облечения си в метал юмрук в лицето на Надин. Момичето се отдръпна от нея и магьосницата вдигна ръка.
Ослепителна светкавица. Бялата светкавица изскочи от мрака и удари ножа. Изпепеляваща сила се разля по Варвара и тя се сви. Светкавицата бушуваше по тялото ѝ, после угасна и магьосницата се сгромоляса, дрехите ѝ димяха, а крайниците ѝ се гърчеха.
С една ръка, притисната към посинелите ми гърди, се запътих към Надин. Зак стигна пръв до нея, приклекна и внимателно я обърна. Аз коленичих от другата ѝ страна.
Тя се усмихна въпреки кръвта, която капеше от раната на бузата ѝ.
– Друид, – прошепна тя. – Ти… дойде да ме спасиш?
Зак се поколеба.
– Разбира се, че дойде, – казах ѝ чистосърдечно. – Той дори ме помоли за помощ. На практика ме помоли.
Игнорирах изгарящия му блясък. Не че можех да го видя, но със сигурност го усещах.
– Тори… – Надин се намръщи замаяно. – Коя си ти, наистина?
– А, ами всъщност работя за гилдията, която се опитваше да те спаси от подлите лапи на най-страшния друид на западното крайбрежие. – Повдигнах рамене. – Но, искам да кажа, не мога да направя много, ако искаш да бъдеш помощник на зъл друид.
– Ти работиш за гилдия? – Изпъшка тя с широко отворени очи.
– Да. – Нежно стиснах рамото ѝ. – Радвам се, че си в безопасност, Надин.
Тя погледна срамежливо към Зак.
– Мога ли… мога ли да се върна с теб?
– Да, – каза той, а хрипливият му глас беше изненадващо мек. – С мен ще бъдеш в безопасност.
Тя се усмихна – сладката усмивка на влюбена тийнейджърка. Напълно влюбена до уши. Помръкнах и се надявах, че Зак знае как нежно да остави влюбена тийнейджърка. Докато ѝ помагаше да се изправи, тя разтревожено разглеждаше кървящите му рани.
Изкривих вежди към маската му.
– Между другото, приличаш на суперзлодей от комикс.
– Качулките могат да паднат – изръмжа той. – А и не исках тя да види лицето ми.
При споменаването на магьосницата и тримата се обърнахме към падналата жена. Тя лежеше с лице надолу, крайниците ѝ потрепваха спорадично, а дъхът ѝ шепнеше тежко от дробовете. Хм, все още е жива. Издръжлива стара мишчица, нали?
Зак дръпна Надин назад, а другата му ръка се вдигна отбранително. И тогава разбрах – не шепнещо дишане. Истинско шепнене.
Заклинание.
Варвара вдигна глава, сребристата коса се заплете по лицето ѝ.
– Ще се видим в ада, друиде.
Червена светлина избухна в тухления кръг. Докато се разпръскваше навън, Зак подхвана Надин под мишницата си, хвана ме за ръка и тръгна в обратната посока. Във въздуха се надигна съскаща сила, докато спринтирахме – но не достатъчно бързо.
Измъкнах Дама Пика от джоба си и се завъртях.
– „Ori repercutio!“
Заклинанието на Варвара избухна, въздухът се развълнува, земята се разтресе – и тогава пламтяща светлина и съкрушителна сила ме блъснаха. Тя изхвърли и тримата във въздуха. Издигнахме се за няколко дълги секунди, след което се сгромолясахме в плетеница от крайници.
Измина мъчителна минута, в която не можех да помръдна. Дори не можех да дишам, докато мъчителна магия се пропукваше в тялото ми. Като се съвзех, осъзнах, че лежа наполовина върху Зак, а Надин е от другата му страна. По дяволите, всичко ме болеше. Какво ли щеше да ни направи тази магия, ако артефактът ми не беше отразил част от нея?
Изправях се, като се превивах при всяко движение. Зак похърка и също седна, след което насочи вниманието си към Надин. Докато той я проверяваше, аз се запътих в посоката, в която за последен път бях видяла Кай.
Той седеше в тревата, подпрян на дънера на едно дърво, а лицето му беше призрачно бледо.
– Варвара тръгна към пристанището. Аарон и Езра я преследваха.
Помогнах на Кай да се изправи и прехвърлих ръката му през раменете си. Измъкнахме се от дърветата и излязохме на моравата, тревата беше овъглена, а тухленият кръг – разцепен със зигзагообразни пукнатини от заклинанието на Варвара. Ужас.
Зак и Надин излязоха от дърветата малко по-късно. Татуировките му с пера се бяха върнали, което означаваше, че Лалакай отново се е присъединила към него, но аз не видях варгите. Надявах се, че са добре.
Надин ме дари с колеблива усмивка. Беше стиснала ръката на Зак с двете си ръце, по-щастлива, отколкото имаше право да бъде.
Кай огледа друида подозрително, но Зак го игнорира. Стояхме в мълчание и чакахме. Минаха три минути, след което по тухления тротоар, който водеше към брега, се появиха силуети. Двете фигури се насочиха към нас – Аарон и Езра. С тях нямаше никой друг.
– По дяволите – промълви Кай.
– Избягала е – мрачно обяви Аарон, когато двамата с Езра стигнаха до нашето тихо сборище. Погледът му се премести към Зак и пламъци облизаха меча му. – Нощта обаче няма да е напълно пропиляна. Искаш ли да се предадеш, или първо трябва да ти набием задника в земята?
– Сериозно? – Изпъшках. – Той те спаси.
– Той все още е мошеник и убиец. Спасяването на животи не го освобождава от отговорност за другите му престъпления.
Отдалечавайки се от Кай, се запътих към Зак и се настаних пред него, с лице към Аарон и Езра. Израженията им потъмняха зловещо.
Зак ме дръпна в гърба.
– Махни се от пътя, Тори.
Погледнах го през рамо.
– Не и ти! Това ли е…
Тъмнината зад него се развълнува – после вятърът ме връхлетя. Земята се разтресе, когато нещо огромно я удари, и блестяща синя и лилава светлина изпълни зрението ми.
Погледнах нагоре – нагоре, докато не открих тъмните очи на дракона. С полусвити криле, Еко приклекна зад Зак. Слабите, подобни на галактики вихри, които се движеха по люспестите му страни, заслепяваха зрението ми в тъмнината. Той беше спиращо дъха сияние, призрак от небесата, слязъл на земята.
И беше огромен. Абсолютно огромен.
– О – казах слабо. – Здравей, Еко.
Драконът спусна носа си на няколко метра над главата ми и изпусна дъха си, разрошвайки косата ми. Съсредоточих се върху Зак, търсейки глупавото му нещо с маска. Стиснала ръката му, Надин изкриви врат, за да разгледа зверското привидение.
Пристъпих напред и я хванах за рамото.
– Сигурна ли си за това, Надин? Моята гилдия също може да ти помогне.
– Искам да си тръгна.
Кимнах и я прегърнах. Тя неохотно пусна Зак, за да отвърне на моята прегръдка.
– Друидът има телефонния ми номер, – промълвих в ухото ѝ. – Кажи ми, когато се настаниш. И ако имаш нужда от нещо, кажи ми.
– Благодаря, Тори. – Тя излъчваше, докато се отдръпваше. – Ти си доста готина за гилдиен… какъв си изобщо? Магьосница?
– Човек, всъщност. Това е дълга история.
Устата ѝ се отвори, но аз вече се бях обърнал към Зак. С бърз поглед към Аарон, Езра и Кай – и тримата загледани в дракона и сякаш уплашени да помръднат – хванах яката на ризата на Зак и се издигнах на пръсти, за да сложа устата си до ухото му.
– Ти си върховен пич и не съм ти простила нищо – полушепнах, полуизревах. – Погрижи се добре за Надин.
Той се разсмя развеселено. Хвана ме за лакътя, отново ме придърпа към себе си и заговори с тихо мърморене.
– Видях знака на Еко на ръката ти. Не ти препоръчвам да му искаш услуги, но ако все пак го направиш, много внимавай какво искаш.
При това предупреждение ме обзе тревога. Погледнах към вътрешната си китка, но сенчестият знак на светлите феи беше невидим на слабата светлина.
Зак ме пусна и се отдалечи. Все още не бях разбрала мислите си, когато той придърпа Надин до себе си. Огромният крак на Еко се протегна и той обви друида и момичето в кокалестите си пръсти. Крилете му се разгънаха и той скочи в небето.
Поривът на вятъра от крилата му ме изхвърли от краката ми. Приземих се по задник, докато драконът се издигаше във въздуха. Нощното небе се развълнува и драконът се изгуби от погледа. Зак и Надин бяха изчезнали.
– Той взе момичето! – Избухна Аарон, а гласът му ме стресна. – Тори, защо му позволи да вземе момичето?
Станах и се изтупах.
– Тя искаше да отиде с него.
Той ме зяпна. Езра все още се взираше в небето, а Кай изглеждаше готов да се пребие.
– Но ти искаше да я спасиш – възрази Аарон, а в гласа му се състезаваха недоверие и гняв. – Ти беше решена да се увериш, че тя е в безопасност!
Погледнах нагоре.
– Тя е в безопасност.
– Но…
– Момчета? – Промърмори Езра. Той върна погледа си към земята и се усмихна неясно. – Мисля, че… може да съм загубил твърде много кръв.
Имах само миг, за да забележа прорезната рана по гърдите и ръката му, резултат от изненадващата атака на Аарон, преди очите му да се присвият и той да се сгромоляса на земята.
Назад към част 23 Напред към част 25
