ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 14

Глава 14

Трябваше да мине повече от час, докато гневът му намалее дотолкова, че да може отново да мисли ясно. През това време Боунс я чакаше в клуба, докато се чудеше дали тя все още идва. Беше и оставил бележка, в която и казваше да продължи с плана, но оттогава осъзнаваше, че не и е дал много поводи за това.
Какво, по дяволите, не му беше наред, да използва подигравка с жена, родена от изнасилване? Нямаше значение, че Боунс никога не би направил подобно нещо, нито че Кат бе сгрешила жестоко за ролята си в спора им. Той можеше да използва всякакви други начини, за да изтъкне фанатичното и лицемерие. Подигравката му можеше да му се стори като нелепо пресилен пример, но за твърде много жени това беше брутална реалност.
Нищо чудно, че Кат беше погледнала към коловете си. Точно сега Боунс нямаше да я вини, ако ги беше използвала и срещу него.
Мразеше, че я е наранил. Отново. Това беше последното нещо, което искаше. Защо продължаваше да губи контрол и да го прави?
Стържещият звук от двигателя на стар Форд завъртя главата му. Облекчението го обзе, когато видя Кат да паркира в далечния край на паркинга на клуба. Тя беше дошла. Може и да му беше ядосана, но не беше изоставила партньорството им. Да, все още имаше да извърви дълъг път, когато ставаше дума за преодоляване на предразсъдъците и, но тя не вярваше истински на калта, която беше хвърлила по него. Ако беше така, никога не би се доверила на вампир като свое подкрепление, а тя очевидно му се беше доверила, защото беше тук.
Кат излезе от камиона, за последен път притеснено дръпна късата си поличка, а после се запъти към клуба, сякаш цял живот е носила подобни рокли. Главите се завъртяха и портиера я погледна, преди да и махне с ръка към началото на опашката. Кат изглеждаше изненадана, но след това се усмихна съблазнително, което накара портиера почти да се спъне в бързината си да я пусне вътре.
Боунс щеше да съжали момчето, ако тя нямаше същата власт над него. Някой ден и тя щеше да го осъзнае и тогава Бог да му е на помощ.
Боунс остана на мотоциклета си в най-отдалечения, най-тъмен ъгъл на паркинга. Каската с пълен визьор скриваше лицето му от всеки, който случайно го забележеше. Малцина го направиха, тъй като повечето паркираха близо до входа на клуба. В противен случай избираха местата под светлините, тъй като това едва ли беше най-хубавата част на Кливланд. Боунс остави дълбоките сенки да го обгърнат, докато се взираше в приближаващите се посетители на клуба.
Засега нямаше и следа от Серджо, но според източниците на Боунс този клуб беше любимото място на вампира през уикенда. Боунс държеше под око и мобилния си телефон. Видеоканалът от камерите, които беше скрил преди два дни, показваше аварийните изходи на клуба, както и служебните входове. Досега аварийните изходи оставаха затворени и само човешките служители влизаха и излизаха през задния вход.
Какво правеше Кат? Дали все още му беше ядосана заради спора им? Или изобщо не мислеше за него?
Устата му се изкриви. Несъмнено отблъскваше многобройните си почитатели, докато изпиваше няколко джина с тоник. Сега Боунс би могъл да изпие едно уиски, но за целта трябваше да свали шлема си и да разкрие лицето си. Не, нямаше какво да прави, освен да чака.
Час по-късно енергията завладя Боунс като мъниста от нахлуваща мъгла. Почти веднага във ВИП секцията на паркинга се появи нов мерцедес S класа. Тогава един висок, тъмнокос вампир излезе и махна на приближаващия се камериер.
Боунс не беше виждал Серджо от дълго време, но вампирът все още носеше скъпи костюми, които привличаха вниманието към по-слабото му телосложение със скрити подплънки и умело стесняване. В началото на седемнайсетте години той беше разглезен аристократ, така че Серджо нямаше мускулите и хубостта, които бяха белязали бедното възпитание на Боунс. Въпреки това, ако искаше, Серджо можеше да унищожи мерцедеса с голи ръце, а с неговия нрав нямаше да е нужно много, за да го подбуди. Боунс беше виждал как Серджо разбива черепа на човек само защото беднякът му е донесъл грешно питие.
Мисълта, че Серджо ще използва същите ръце, за да докосне Кат, накара Боунс да избухне в ярост. Серджо спря и се обърна. Боунс беше на земята, преди другият вампир да завърши завъртането си, проклинайки, докато задържаше характерната си аура.
Глупак! Да предупреждава целта за присъствието си с метафизична бомба на яростта? И най-големият аматьор знаеше да се прикрива по-добре!
След миг Серхио отхвърли всичко, което бе усетил, и влезе вътре. Добре. Серджо също беше глупак.
Боунс остана на земята, заключвайки емоциите си зад същата стена, която ги бе защитавала от векове. Поне докато не срещна Кат. Когато Боунс отново се овладя, той се изправи.
Кат беше избрала да бъде ловец на вампири много преди да го срещне. Тя беше единственият човек, който можеше и да отмени избора си. Дотогава Боунс щеше да се увери, че тя убива само вампири, които го заслужават, а той щеше да я предпази, така че никой от тях да не я убие. Серджо отговаряше повече от добре на първото условие. Сега Боунс трябваше да изпълни второто.
Само двайсет минути по-късно Серджо излезе от клуба с Кат на ръката си. Тя се държеше за него, сякаш се нуждаеше от помощта му, за да се задържи изправена, и се замая, докато Серджо я поведе към колата си.
– Съжалявам. Мисля, че изпих твърде много джин с тоник – чу как Кат се смее Боунс.
– Не се притеснявай, котенце – отвърна Серджо. – Ще те оближа и ще се почувстваш по-добре.
А аз ще ти откъсна главата и ще я забия в краката и – помисли си Боунс, но сдържа гнева си. Не че Серджо вероятно щеше да забележи този път. Другият вампир сякаш не обръщаше внимание на никого, освен на красивата червенокоска, на която наполовина помогна, наполовина вдигна на пътническата си седалка.
Кат се захили.
– Ооо, котето обича да го лижат.
Браво, помисли си Боунс, а в гнева му се промъкна възхищение. Всеки, който слушаше Кат, никога нямаше да разбере, че само преди седмица тя щеше да стане яркочервена при подобна шега.
– И аз обичам сметана – каза Серджо и облиза устните си.
Задник.
Серджо потегли толкова бързо, че двама пешеходци трябваше да отскочат от пътя му, за да не ги ударят. Боунс загаси фара на мотоциклета си и го последва, като се държеше достатъчно назад, за да не го чуе Серджо. Добре, че на участъка от магистралата, който Серджо беше избрал, нямаше голям трафик, тъй като той водеше извън града, а не към него. Боунс намали газта, като остави повече място между превозните им средства, докато не видя само слабото червено сияние от задните светлини на Серджо.
Тези светлини останаха в относително права линия в продължение на няколко минути. След това завиха толкова силно надясно, че изчезнаха. В следващия миг до Боунс достигна слаб писък, а гласът беше твърде висок, за да бъде на Серджо.
Боунс изостави мотора си и полетя. Секунди по-късно той видя мерцедеса в канавката от превишението на скороста. Преди Боунс да го достигне, задната врата се взриви навън и Серджо се стрелна през нея, а Кат изскочи след него. Тя погълна първия удар, който Серджо отправи към нея, а после се претърколи, за да избегне втория. И двамата бяха толкова съсредоточени един върху друг, че не забелязаха Боунс, който нахлу зад тях.
Серджо се хвърли към Кат – и Боунс го отблъсна. От гърба и врата на Серджо стърчаха колове. Боунс ги сграбчи и двамата и Серджо замръзна, когато усети ръцете на Боунс върху тях.
– Здравей, Серджо – каза Боунс с жестоко задоволство.
– Крайно време беше – каза Кат троснато, но в чертите и се появи облекчение.
Боунс изпита същата емоция, когато видя, че тя е добре. От ръката и течеше кръв, освен това имаше неприятна синина на рамото, но освен това беше невредима. Серджо беше в далеч по-лошо състояние. Още един сантиметър на острието в гърба му и Серджо щеше да е твърде мъртъв, за да може Боунс да извлече информация от него. Не че Серджо можеше да говори добре с другия кол, забит в гърлото му, но се опита.
– Мръсно копеле, как ме намери? – Запъна се Серджо.
– Виждам, че си се запознал с приятелката ми – каза Боунс и завъртя кокала във врата на Серджо. – Не е ли прекрасна?
Кат беше в процес на разкъсване на ръкава си, за да го увие около раната си, но спря, когато с почти комичен шок Серджо каза:
– Ти ме изигра?
– Точно така, котенце – отвърна хладно Кат. – Предполагам, че все пак няма да ми правиш тази баня с език.
– В нея има нещо, нали? – Подигра му се Боунс. – Знаех си, че не можеш да се откажеш от хубаво малко момиче, безполезно копеле. Не е ли редно сега ти да си този, който е бил примамен в капан? Какво, не ти достигат средства, та се наложи да излезеш навън за вечеря, вместо да си поръчаш?
Начинът, по който Серджо се вцепени, можеше да бъде и признание. От него се носеше и по-силна миризма на страх – още един показател, че е разбрал, че Боунс знае в какво е замесен Серджо. Въпреки това той се опита да излъже.
– Не знам за какво говориш.
– Разбира се, че знаеш. От това, което чух, ти си най-добрият му клиент. Сега имам един въпрос към теб и знам, че ще ми отговориш честно, защото в противен случай – Боунс завъртя сребърния кол в гърба на Серджо, като го насочи точно към сърцето му – ще бъда наистина нещастен. Знаеш ли какво се случва, когато съм нещастен? Ръката ми трепери.
– Какво? – Изхлипа Серджо. – Ще ти кажа!
О, ще го направиш.
– Къде е Хенеси?
Веждите на Кат се вдигнаха въпросително. Боунс не обърна внимание на това. Не искаше тя да знае кой е Хенеси. Искаше само Серджо да му каже къде е.
– Хенеси ще ме убие. Ако го предадеш не оставаш жив, за да се хвалиш! Не знаеш какво би направил, ако проговоря. А и ще ме убиеш дори и да ти кажа.
Имаше нужда от още убеждаване, нали? Боунс завъртя кола в шията на Серджо, докато дрънкаше по този в гърба му, сякаш беше струна на китара.
– Виждаш ли, приятелю, обещавам, че няма да те убия, ако ми кажеш – каза Боунс над писъците на Серджо. – Това ти дава шанс да избягаш от Хенеси. Но ти се заклевам, че ако не ми кажеш къде е, ще умреш тук. Чакам решението ти. Решавай сега.
Устата на Кат се сви, като чу Боунс да казва, че няма да убие Серджо. Боунс я погледна с поглед, който казваше, че поне веднъж не трябва да спори.
После спря да върти остриетата. Серджо престана да крещи, но главата му се свлече напред, сякаш вече беше мъртъв.
– Чикаго Хайтс, южната част на града – промълви Серджо.
Достатъчно близо, за да управлява операцията в Охайо, и достатъчно далеч, за да твърди, че не знае, ако някой от пазителите на закона се озове наоколо.
– Благодаря ти, приятелю. Това твоят кол ли е, любима?
Боунс изтръгна сребърното острие от гърба на Серджо и го хвърли към Кат. Тя го хвана с една ръка, а в чертите и се появи разбиране. Колкото и да се радваше, че ще убие Серджо сам, той заслужаваше да умре от ръката на някого, когото се беше опитал да превърне в жертва по същия начин, по който беше превърнал в жертва толкова много други.
– Ти обеща! Ти обеща! – Изпищя Серджо, но вече разбираше.
– Обещах – отвърна Боунс рязко. – Тя не го направи. Имаш ли нещо, което искаш да му кажеш, Котенце?
-Не – каза тя и заби острието толкова силно в гърдите на Серджо, че ръката и за кратко изчезна. – Свърших да говоря с него.

Назад към част 13                                                                  Напред към част 15

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *