Глава 31
По-късно напускането на леглото беше упражнение за подновяване на контрола. Само съзнанието, че трябва да потърси „Чарли“ и „Клуб „Пламък“, накара Боунс да не посегне отново към Кат, когато тя падна на матрака, а задъхването от последната кулминация скоро се превърна в хъркане.
Боунс я покри с одеялата, които отдавна бяха изхвърлени на пода. Взе и една от изхвърлените възглавници и я постави под главата и. Тя не се събуди, но по устните и за кратко пробяга усмивка, когато той я целуна по бузата.
Ако очите и се отвореха, той щеше да я вземе отново, изследванията да са проклети. Но те останаха затворени, а сърцебиенето и се забави в равномерния ритъм на дълбокия сън. Той може и да не беше изморен, но тя беше и ако шест пъти не беше достатъчно, за да задоволи нуждата му от нея, то и седем нямаше да са.
Никакво количество не би било, ако беше честен. Затова най-добре я остави да си почине.
Освен това нямаше кого да обвинява, освен себе си. Беше взел папките и лаптопа със себе си, вместо да ги остави на Тед, а часовникът тиктакаше за тяхната полезност. При късмет можеше да минат дни, преди Хенеси да изпрати някого да провери жилището на Стефани и да открие, че тя липсва. С повече късмет този човек щеше да предположи, че мирисът на кръв е от някоя от жертвите на Стефани, а не от нея, а с невероятен късмет този човек можеше да сметне, че Стефани е напуснала града, защото и е омръзнала работата.
Боунс щеше да накара Тед да остави следи от такси по кредитната карта на Стефани, за да потвърди това предположение. Можеше да си купи седмица, може би две, преди Хенеси да разбере, че е загубил оперативен работник не само заради това, че Стефани е напуснала.
Боунс трябваше да направи така, че това време да е от значение.
Върна се на дивана, вдигна окървавената тениска на Кат и я изхвърли, за да не я разстрои гледката и на сутринта. Изхвърли и кървавите кърпи, докато не останаха нищо повече от чантата на Кат и лаптопа, книгите и документите на Стефани. След това Боунс изчисти съзнанието си от всичко, освен от задачата, която имаше, и се зае с работа.
Три часа по-късно Боунс се върна в леглото. Кат отново се беше сгушила в одеялата, оставяйки му само краищата им, за да се стопли. Тялото и беше далеч по-предпочитано и той я придърпа към себе си, като топлината и сгряваше предната му част, докато хладният въздух в пещерата охлаждаше гърба му.
Боунс вдиша. Ароматът и вече беше толкова плътно смесен с неговия, че беше нещо съвсем ново. Не нейният, не неговият, а техният аромат и той го вдиша отново. Можеше да продължи да диша до края на нощта, само за да продължи да го поглъща.
– Обичам те, Котенце – каза той срещу кожата и.
Тя не го чу. Все още спеше. За добро, наистина. Не беше готова да чуе това, камо ли да го повярва. Както и да е, вероятно щеше да скочи от леглото като опарена версия на съименника си веднага щом се събудеше. Не възнамеряваше да го види снощи, камо ли да прекара часове в правене на любов с него, а драстичната промяна в отношенията им вероятно щеше да я изплаши.
Беше иронично, че истинските чудовища не я плашеха, но сблъсъкът с доказателството за чувствата и към него – да.
Няма значение. Нещата между тях се бяха променили и тя беше по-силна, отколкото си представяше, във всяко едно отношение, което можеше да си представи. Не знаеше, но страхът и нямаше никакъв шанс.
– Спи спокойно, котенце – промърмори Боунс и затвори очи.
– Боунс…
Прошепнатото му име го събуди. Чувстваше се отпочинал, значи трябваше да е спал поне няколко часа. Кат се преобърна наполовина, а очите и все още бяха затворени.
Боунс я целуна по рамото. Тя се усмихна и се протегна, след което се приближи, докато дупето и не се озова на една линия с бедрата му.
Веждите му се повдигнаха, както и друга част от него. Много по-добра реакция, отколкото беше очаквал! Кой би предположил, че тя ще бъде сутрешен човек?
Той отново целуна раменете и, преди да плъзне устата си към шията и. В гърлото и се разнесе тих стон, а миглите и потрепнаха.
– Трябваше да си остана проститутка. Щеше да изкараш милиони – прошепна тя с удебелен от съня глас.
Той се ухили и очите и се отвориха напълно. После се разшириха и цялото и тяло се скова, а ароматът и се вкисна от тревога.
Ето го и моето истинско Коте, помисли си подигравателно Боунс.
– Сутрешни съжаления? – Отбеляза той, докато тя скачаше от леглото. – Страхувах се, че може да се събудиш и да си биеш камшика.
Кат не го погледна, докато грабваше една риза от гардероба му и я намяташе. След това грабна дънките си и ги облече със същата бързина.
– Ключове, къде са ми ключовете? – Промълви тя.
– Не можеш просто да се измъкнеш и да се преструваш, че това не се е случило – отбеляза Боунс. – Случи се, коте.
Тя го пренебрегна и отиде във всекидневната. Миг по-късно той чу звън на ключове.
Боунс се изправи и застана на вратата. Тя го погледна стреснато, докато премяташе училищната чанта през рамо.
– Не сега – каза тя с отчаян глас.
Той въздъхна.
– Бягството от това няма да го отмени.
Сякаш за да му докаже, че греши, Кат се втурна към входа на пещерата толкова бързо, че разкъса земята под себе си. По пътя и полетяха камъни и само две минути по-късно той чу механичното скърцане на двигателя на пикапа и.
Боунс изръмжа. Бягаше с километър в минута, сякаш това не беше достатъчно доказателство за всичко, което тя се опитваше да отрече. Тя не просто бягаше от него. Тя отново бягаше от истинската си същност.
Е, добре. Тя ще се върне. В него имаше нещо, на което тя не можеше да устои, и нямаше предвид само страстта между тях.
Беше открил клуб „Пламък“.
Боунс и даде пет часа и четири позвънявания без отговор, преди да спре до дома и.
– Чакай тук – каза той на шофьора на таксито и се насочи към вратата на Кат. Чу как сърдечният и ритъм се покачва в мига преди стъпките да се разнесат по стълбите. А, значи го е видяла.
Боунс почука. Дядо и отвори вратата с набръчкано изражение, което се бе превърнало в гримаса. Покрай рамото на дядо и той видя как Кат се спъва по последните няколко стъпала. Тя се спъна в дъното на стълбището, робата и се развяваше около краката и, а изражението и беше толкова шокирано, че беше почти комично.
– Какво, по дяволите? – Изсъска тя, дори когато дядо и каза:
– Коя си ти? – С определено неприятелски тон.
Боунс освети погледа му със зелено.
– Аз съм едно приятно младо момиче, дошло да вземе внучката ви за уикенда.
– Какво? – Задъха се Кат.
Появи се възрастна дама с дълга бяла коса и идентично намръщена физиономия. Очевидно бабата на Кат имаше сините очи на Джъстина и гадния нрав на съпруга и.
– Коя сте вие? – Попита тя със същия войнствен тон.
– Приятно младо момиче, което е тук, за да вземе внучката ви за уикенда – повтори Боунс с още един зелен проблясък.
– О, това не е ли хубаво? – Каза тя с ново оцъклено изражение. – Ти си приятно младо момиче. Бъди и добра приятелка и я дръж под контрол. Има любовни синки по врата си и не се прибра вкъщи допреди този следобед.
– Майната му на живота ми – изстена Кат под носа си.
Боунс потисна смеха си.
– Не се притеснявай, бабо. Ще отидем на библейско уединение, за да изплашим дявола от нея.
Дядо и изгуби намръщената си физиономия.
– Добре. Точно от това има нужда. Цял живот е била дива.
Боунс се изкуши да им каже, че те са тези, които имат нужда от изучаване на Библията, като наблегне особено на частта „не съдете“, но се въздържа.
– И двамата отидете да изпиете по един чай, докато тя се приготви – нареди им той. – Точно така. Вървете.
Баба и ѝ дядо и си тръгнаха. След като го направиха, Кат се хвърли към него, сякаш беше изстреляна от пистолет.
– Какво си мислиш, че правиш? Само ако беше като по филмите и вие, вампирите, не можехте да влизате без покана…
Боунс се засмя.
– Съжалявам, любима. Вампирите могат да влязат където си пожелаят.
– Защо си тук? – Прошепна тя, въпреки че баба и ѝ дядо и правеха чай, а майка и не беше вкъщи. – И защо хипнотизира баба ми и дядо ми, за да те помислят за момиче?
– Хубаво момиче – поправи я Боунс с намигване. – Не можем да ги накараме да си мислят, че си се хванала с лош тип, нали?
Тя погледна с тревога към отворената врата зад него.
– Трябва да си тръгнеш, сега. Майка ми скоро ще се прибере и ако те види, ще получи инфаркт, който погледът ти не може да оправи.
– Аз съм тук по някаква причина, любима. Не че искам да те замесвам, но ти беше много категорична, че желаеш друго. Намерих клуб „Пламък“. Намира се в Шарлот, Северна Каролина, и сега летя дотам. Купих ти билет, ако искаш да дойдеш. Ако не искаш, ще убедя баба ти и дядо ти, че никога не съм бил тук.
Искаше му се тя да избере второто, но знаеше, че няма да стане така.
– Защо не се обади, вместо да дойдеш? – Попита тя, докато разкъсаното и изражение говореше, че губи време.
Боунс все пак и отговори.
– Обадих се. Обажданията ми отиваха направо на гласова поща.
– Забравих да си заредя телефона – промълви Кат и отвърна поглед.
Или това беше лъжа, или не искаше да признае какво беше правила цяла нощ, за да забрави да зареди мобилния си телефон. Във всеки случай Боунс я остави на мира.
– Дори се обадих на стационарния телефон тук. Дядо ти ми затвори слушалката, когато го попитах за теб. Може би ще искаш да им напомниш, че си на двайсет и две години и е редно един джентълмен да ти звънне.
– Да, ами, те са старомодни хорица и, някак си, превъртяха при вида на врата ми – който беше доста недискретен, между другото. – каза тя, а бузите и вече пламтяха. – Оставяйки всички тези печати „Била съм там, направила съм това!“ върху мен, за да ги видят.
Боунс се усмихна при спомена.
– В интерес на истината, Котенце, ако не се лекувах по свръхестествен начин, щях да съм покрит с подобни маркировки, а гърбът ми щеше да е река от белези от ноктите ти.
Гласът му се задълбочи при последната част. Тя погледна настрани, но малкото пулсиране във врата и показваше покачването на пулса и, което почти го молеше да продължи този ред на мисли.
– Знаеш, че ще дойда тази вечер – каза тя, като се стремеше към бодър тон. – Хенеси трябва да бъде спрян. Изненадана съм обаче, че вече си намерил клуба. Това беше бързо.
– Намерих го тази сутрин, докато ти спеше. – Боунс я погледна остро. – Щях да ти го кажа, но ти избяга, сякаш адът те гонеше, и не ми даде възможност.
– Не искам да говорим за това – промълви тя. – Няма да позволя моите… моите опасения да попречат на спирането на един масов убиец, но мисля, че е най-добре да оставим това на мира.
– Опасения? О, Котенце. Ти ми разбиваш сърцето.
Той го каза толкова леко, че тя никога нямаше да разбере, че е истина. Беше очаквал тази битка, но това не означаваше, че е без рани.
Тя го погледна остро.
– Не ми се подигравай. Нека се съсредоточим върху приоритетите. Ако настояваш, ще, ами ще поговорим за другите неща след клуба. А сега почакай тук, докато си опаковам багажа.
Боунс махна с ръка към отворената врата.
– Няма нужда. Вече донесох дрехите ти за игра плюс други необходими неща, така че просто се преоблечи от халата и ще тръгнем.
– Уверен си, нали? – Каза тя под носа си.
– За някои неща – съгласи се той, а веждите му се извиха надолу.
Тя не обърна внимание на това и се върна по стълбището.
– Тогава ми дай пет минути да се облека.
Назад към част 30 Напред към част 32
