ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 58

Глава 58

Боунс се събуди и видя чифт дълбоки сиви очи, които го гледаха. Това беше различно. Обикновено той се събуждаше доста преди нея. От друга страна, съвсем разбираемо е, че Кат имаше много неща на главата си.
– Не можеш ли да спиш? – Промърмори той, протягайки ръка към нея.
– Предполагам, че не – каза тя, отвръщайки поглед, въпреки че се плъзна в ръцете му. Ароматът на мъка се носеше от нея като тежък одеколон, а очите и бяха зачервени от скорошни сълзи.
Боунс я държеше, като я галеше с успокояващи движения, докато най-лошата скованост не я напусна. Тя обаче все още миришеше на мъка, а сега друга емоция заля аромата и.
Вината.
– Разстроена си не само заради баба си и дядо си, нали – каза той тихо. – Това е заради майка ти, нали?
Кат се напрегна с внезапността на човек, който е бил прободен с нож.
– Какво те кара да кажеш това?
– Държа я вързана и със запушена уста през целия път до Родни, въпреки че това щеше да е травмиращо за нея, след като Хенеси я отвлече. – Тонът му не беше осъдителен. Само факти. – След това я завляче до банята веднага щом пристигнахте и пусна водата, въпреки че никоя от вас не се къпеше. И от двете съдя, че се опитваш да ме предпазиш от това да чуя нещо, което майка ти има да каже.
Ако преди си мислеше, че Кат е напрегната, сега се чувстваше като жива статуя.
– Ти си параноик.
– Прав съм – каза Боунс, меко, но настоятелно. – Така че, кажи ми, Коте. В крайна сметка ще разбера какво е то.
Тя го отблъсна и седна, като се покри с чаршафа. Това действие само затвърди подозренията му. Тя не само миришеше на вина, но и подсъзнателно поставяше още бариери между тях. Какво ли криеше тя?
Кат не каза нищо в продължение на няколко минути. Само дишаше, сякаш се опитваше да контролира нещо неконтролируемо в себе си. После сви рамене и го погледна.
– Майка ми ме мрази. – Думите бяха ясни, но тонът и беше отворена, кървяща рана. – Предполагам, че не мога да я виня. Заради мен баба и дядо Джо бяха убити и не си прави труда да ми казваш, че не съм го направила. Ти ме предупреди, Боунс. Отново и отново ме предупреждаваше да не се меся в това с Хенеси. Аз отказах и баба ми и дядо ми платиха с живота си. Не обвинявам майка ми, че ме мрази за това. Дори не я обвинявам, че ме мрази заради теб. – Кратка, горчива усмивка. – Това беше най-лошият възможен начин, по който тя можеше да разбере, че се срещам с вампир, в края на краищата, но трябва да кажа, че не ми хареса, че ме нарече „курва на немъртвите“. Тоест, това звучи толкова обидно, сякаш съм навън и чукам всеки, който няма пулс…
Сега Боунс се напрегна. Никой нямаше и говореше така. Никой.
– Затова я държах със запушен устата – продължи Кат, като си сложи сарказъм като щит. – Трудно и беше да ме нарича с имена през тази лепенка, нали? Що се отнася до банята, не знам защо си направих труда да пусна ваната. Не е като да не се чува покрай нея, така че може би просто си фантазирах как я давя, ако отново започне да ме нарича курва. Или да каже, че и се иска Хенеси да я е убил, защото това е по-добре, отколкото да разбере, че дъщеря и чука труп…
Боунс я сграбчи и я притисна към себе си, докато яростта изгаряше вените му. Ако някой друг я беше наранил по този начин, щеше да го изкорми, но не можеше дори да каже на майка и какво мисли. Кат само щеше да му се разсърди, ако го направи.
Освен това рационалната част от Боунс знаеше, че Джъстина говори от собствената си голяма болка. Джъстина никога не беше преживявала нищо друго освен тежки увреждания от страна на вампири. Нищо чудно, че тя не прие с усмивка новината, че дъщеря и се среща с такъв.
Не, трябваше да прехапе езика си и да покаже на Джъстина, че греши, като даде на Кат цялата любов, с която Джъстина не бе успяла да я обсипе. В крайна сметка майка и щеше да разбере, че не всички вампири са еднакви. Или пък Боунс щеше да хипнотизира Джъстина, за да не бъде толкова омразна кучка към дъщеря си.
Което от двете се случи първо.
Кат остана скована за няколко мига. После се обърна и зарови лице в шията му. Мокротата от сълзите и го заля, а дъхът и падаше на накъсани струйки върху кожата му.
– Знам, че сигурно я мразиш за това, но недей. Тя не може да се сдържи, така както аз не можех да се сдържа, когато се срещнахме с теб за първи път.
Толкова прощаващо. Джъстина не я заслужаваше. От друга страна, Боунс също не я заслужаваше.
– Направи ми услуга? – Продължи Кат. – Ребрата на мама бяха натрошени по време на боя с Хенеси“ а автомобилната катастрофа не помогна. Тя никога не би пила доброволно кръвта ти, а и я боли, така че можеш ли да и поставиш няколко капки в кафето тази сутрин?
– Разбира се. – Той щеше да направи всичко, което тя поиска. Нима тя не знаеше това?
Ръцете и се плъзнаха около врата му.
– Колко време остава до момента, в който ще трябва да си тръгнеш? Каза, че имаш задачи тази сутрин с Родни, за да… да ни подготвиш за заминаване за Канада.
Ръцете на Боунс се плъзнаха под чаршафа, който тя беше увила около себе си.
– Не трябва да тръгвам още около час…
Тя притисна устата си към него, целувайки го със същия неистов глад като снощи. След това го избута обратно към матрака и го прегърна. Жаждата се разрази в него, когато тя сграбчи члена му и го притисна към центъра си, но под нея преобладаваше по-хладно осъзнаване. Нейната крайна нужда не беше просто засилено желание, дължащо се на това, че тя консумираше толкова много от кръвта му. Тя беше твърде съсредоточена, сякаш Кат използваше тялото му, за да избяга от болка, твърде съкрушителна, за да я усеща.
Е, ако се нуждаеше от това, можеше да си го вземе. Целият него.
Боунс я остави да го язди, докато не се изчерпа. След това я обърна и я докара до предела на страстта, докато тя не се разкрещя и той не дължи на Родни ново легло.
Те закъсняха много, много за закуската.
Джъстина преместваше храната в чинията си с мрачността на прокълнатия. Разбира се, готвенето на Родни не беше виновно. Крепостните му палачинки и омлетите със сотиран спанак бяха вкусни. Кат поиска допълнително, което облекчи Боунс, тъй като преди това не беше яла почти два дни.
– Още кафе, Джъстина? – Попита Родни.
– Не – каза Джъстина. След това, след погледа на Кат, Джъстина добави: – Благодаря.
Родни получи кратки, хладни отговори от Джъстина, но тя не беше казала нито дума на Боунс, откакто Кат я пусна от стаята за гости. Джъстина също така отказваше да го погледне. И двете неща устройваха Боунс. Ако Джъстина реши да го „накаже“ с мълчаливо отношение чак до Канада, той щеше да го смята за победа.
Родни погледна към мобилния си телефон.
– Трябва да тръгнем скоро, ако искаме да вземем паспортите ви и другите неща.
Други неща. Вежлив начин да каже оръжия и кръв. Боунс не изминаваше никакво разстояние без нито едно от двете, а на Родни му липсваха и двете, тъй като почти нямаше врагове, а и имаше съвсем различни изисквания към храната от Боунс.
– Прав си, приятелю – каза Боунс и се изправи.
Джъстина всъщност се усмихна, когато Боунс се изправи. Кат я стрелна с поглед, който изсуши усмивката от лицето на майка И. След това Кат се затича към Боунс и го придърпа, сякаш той висеше от скала и само нейната хватка го предпазваше от падане.
– За какво е това? – Каза с нежна закачка Боунс. – Липсвам ти, преди още да съм тръгнал?
– Да. – Гласът и беше дрезгав. – Винаги ми липсваш когато те няма.
Боунс я целуна и тя затегна още повече хватката си върху него. Когато най-накрая се отдръпна, той зърна Джъстина над рамото на Кат. Омраза заля чертите на Джъстина, докато гледаше как дъщеря и прегръща вампир. След това очите на Джъстина срещнаха тези на Боунс и нещо странно пламна в погледа и, преди бързо да отвърне поглед.
Защо Джъстина изглеждаше доволна? Дали кучката планираше отново да изпече словесно дъщеря си, веднага щом Боунс си тръгне? Ако го направи, Боунс може би все пак щеше да я заслепи до състояние на любезност.
Кат спря Боунс, когато той се обърна за да тръгне.
– Преди да тръгнеш, дай ми якето си.
Веждите му се вдигнаха, но той го свали и ѝ го подаде.
– В случай че се наложи да тръгнем и да се срещнем с теб – каза Кат, отговаряйки на мълчаливия му въпрос. – Навън е студено.
Очевидна лъжа, да не говорим, че Родни имаше палта тук, които можеха да вземат назаем. И все пак може би Кат просто искаше нещо с неговия аромат, а и едва ли щеше да го каже, когато майка и се взираше правейки дупки в гърба и само за това, че го е докоснала.
Боунс се наведе и целуна Кат по челото. Тя го погледна с още повече болезнен копнеж.
– Бъди внимателен, Боунс. Моля те… бъди внимателен.
Той се усмихна, за да успокои страховете и, въпреки че нямаше нужда от тях. Той не беше в никаква опасност. Да, двама от хората на Хенеси бяха избягали, но те щяха да бягат от Боунс. Не го преследваха, а съвсем скоро щяха да са и мъртви. Сега Боунс познаваше лицата им, ако не и имената им. Щеше да ги намери и убие, след като тримата се установят в Онтарио.
И все пак, ако някой имаше право на малко параноя след последните няколко жестоки дни, това беше Кат.
– Не се притеснявай, любима – каза той и погали лицето и. – Ще се върна, преди да се усетиш.
След това, с Родни до себе си, Боунс тръгна.

Назад към част 57                                                                  Напред към част 59

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *