***
На следващият ден те отидоха заедно на работа и той наистина заведе Никол до бюрото ѝ, целувайки я пред целия офис. Обикновено Никол щеше да е твърде смутена, но след съжалителните погледи, които повечето от колегите ѝ бяха отправили към нея, когато си помислиха, че е изоставена, това беше сладко отмъщение.
Тя работи щастливо през цялата сутрин.
Ред имаше среща в обедния час и на Никол ѝ беше писнало винаги да прекарва целия ден в сградата на “ Джеймисън Интернешънъл“. Вместо това тя реши да отиде да обядва в близкото кафене „Метро“.
По пътя към кафенето тя почти препускаше. През цялото време на лицето ѝ грееше огромна усмивка – бузите ѝ почти я боляха от толкова често усмихване. Имаше чувството, че всичко в живота ѝ най-накрая се е събрало. Двамата с Ред се бяха върнали и бяха по-силни от всякога, работата беше ползотворна и всъщност ѝ плащаха за усилията ѝ, Даниела вече не я мразеше.
Разбира се, Даниела можеше отново да я намрази, когато Никол обясни, че се е събрала с Ред. Даниела щеше да изреди всички причини, поради които това е било грешка.
Влизайки в кафене „Метро“, Никол беше заета да изучава менюто и да се опитва да реши какво би могла да иска, когато един човек, който също беше на опашката, продължаваше да се приближава все повече и повече до нея. Тя се отдръпна, за да си направи малко място, но високият, слаб мъж отново се приближи.
Тя го погледна с известно раздразнение. Какъв беше проблемът на този човек?
Опитваше се да я сваля ли, или нещо подобно?
Беше почти плешив, а косата, която притежаваше, беше тънка и рядка. Носеше очила с дебели стъкла и бежов костюм с червена вратовръзка. Приличаше на един от онези задръстени икономисти, които се появяват във всички токшоута и ви отегчават до смърт с лекции за дълговата криза.
Когато тя го погледна мръсно, той се обърна и ѝ се усмихна широко.
– Здравей, Никол.
Кръвта ѝ изведнъж стана ледено студена. Този глас. Тя познаваше този глас.
Сега той се обърна изцяло към нея.
– Какво, дори няма да поздравиш? – Попита той.
– Ти си онзи чудак. Андерсън, онзи, който не ме оставя на мира.
– Това съм аз – каза той щастливо.
– Остави ме на мира или ще изкрещя – каза му тя.
– Сега, защо, за Бога, би направила това? – Попита той, изглеждайки озадачен. – Никога не съм те заплашвал, никога не съм те наранявал и със сигурност никога не съм те лъгал.
– Не ме интересува. Махай се.
Той поклати глава.
– Никол, аз съм един от малкото хора, които действително се опитват да ти помогнат.
Тя му се исмя подигравателно.
– Аз не съм идиот.
– Ако си умна, ще ме послушаш.
– Ами ти кой си? – Каза тя. – Не се доверявам на хора, които не ми казват истинските си имена. Как се сдоби с моя номер? Работиш ли за „The Rag“ или нещо подобно?
– Ела, нека седнем заедно за малко.
Тя сгъна ръце и поклати глава.
– Няма как.
– Намираме се на обществено място. Няма да те нараня, аз съм възрастен човек и сигурно ще можеш да ме пребиеш.
– Определено – каза тя без чувство за хумор.
– Тогава от какво толкова се страхуваш? – попита той. – Истината?
Тя се засмя на това.
– Едва ли.
– Тогава ела да седнеш за няколко минути. Имам нещо да ти покажа. – Той тръгна, без да я поглежда. Уверено седна в ъгъла, знаейки, че тя ще го последва.
И тя го последва, защото част от нея не можеше да не иска да знае какво толкова важно има да каже, дори и да се страхуваше от това.
Никол седна срещу него.
Той носеше малка кафява чанта, която постави деликатно до краката си. Тя видя, че кафявите му обувки бяха чисти, нови и полирани до ярка и блестяща повърхност.
– Не обичам да съм носител на лоши новини – каза и той.
– Някак си се съмнявам в това.
– Такива неща не ми доставят удоволствие.
– Тогава защо го правиш?
Той въздъхна.
– Не ми харесва да виждам как силни мъже се възползват от наивни млади жени.
Тя отново сгъна ръце, сякаш се опитваше да се предпази от негативните му думи.
– Не се случва това.
– Но не е ли така? – Той поклати глава към нея.
– Не.
– Аз излъгах ли те, че преди това той е бил ангажиран два пъти?
Никол облиза устните си. За първи път, откакто той започна да ѝ говори, тя се чувстваше несигурна. Беше вярно. Нещата, които беше казал за Ред Джеймисън, се бяха оказали точни.
– Това, че веднъж си казал истината, не означава, че сега няма да ме излъжеш.
Андерсън се усмихна.
– Умно момиче.
– По-умно, отколкото си мислиш.
Очите му леко се стесниха и на нея ѝ се стори, че вече усеща някаква тревога от негова страна.
– Колкото по-умна си, толкова по-голям е шансът да успея да се добера до теб.
– Кажи какво имаш да казваш, или си тръгвам.
Той въздъхна.
– Наистина мразя тази част.
– Не, не я мразиш.
Андерсън отново се усмихна, този път по-широко.
– Може би не толкова, колкото се преструвам. Въпреки това ще сложа картите си на масата, Никол. Ред Джеймисън те прави на глупачка. Всичко това е част от маркетингова кампания, която той и служителите му са измислили преди месеци.
Вътрешностите на Никол се свиха и изкривиха при думите му. Инстинктивно си помисли, че той лъже.
– Не ти вярвам.
– О, но аз имам доказателства. – Той бръкна в малката си чанта, извади няколко листа хартия и ѝ ги подаде през масата.
Носът ѝ се набръчка от неприязън. Дори не искаше да докосва нищо, с което този човек се занимаваше, но трябваше да види така наречените му доказателства.
Хартийките съдържаха нещо, което приличаше на разпечатки от електронна поща. Електронната поща беше от имейл сървъра на “ Джеймисън Интернешънъл“. Там беше имейл адресът на Ред, както и на Талия Феринг от маркетинговия отдел.
Талия – не беше ли това жената, която беше нарекла Никол бездомница онзи ден пред офиса на Ред? Помисли си Никол. Бързо Никол сканира веригата от имейли и очите ѝ се разшириха от шок от това, което прочете.
Първият имейл на Ред беше като нож в сърцето ѝ. В него пишеше:
T:
Трябва да направим нещо различно с моя образ. Омръзна ми винаги да ме обсъждат в медиите, сякаш съм някакъв съвременен Дон Жуан, който обикаля наоколо и се опитва да накара богатите и известни жени да излязат от роклите си на „Оскар де ла Рента“ и да влязат в леглото ми. И освен това искам да насоча самата марка Джеймисън в нова посока. Но имам нужда от помощ. Трябва да измислите нещо ново за мен. Омръзна ми да правя едни и същи стари фотосесии и едни и същи интервюта, в които пуша пури и пия уиски, качвам тези репортери в колата си и карам бързо по улиците на Ню Йорк.
Идеи?
Ред
Отговорът на Талия беше прост.
Може би трябва да излезеш и да намериш най-средното момиче в цялата страна и да започнеш да се срещаш с нея? Публиката и папараците ще го харесат.
T
Отговорът на Ред беше положително ликуващ.
Това е невероятна идея, Талия. Ти си гений. Напомня ми на „Роки“, когато Аполо Крийд случайно избира Италианския жребец за следващия си двубой, защото иска да даде шанс на всеки човек да спечели титлата на 4 юли. Какви са следващите стъпки, за да стане това реалност?
Талия отговори за пореден път.
Не съм сигурна. Трябва да изберем няколко кандидати за теб. Може би ще използваме услуга за кастинг.
Никол не можа да издържи да продължи да чете. Тя сгъна документите наполовина.
– Запазвам ги – каза тя, но гласът ѝ едва се чуваше.
Андерсън изучи изражението ѝ. Той вече не се усмихваше.
– Така че, виждаш ли, може би съм ти по-добър приятел, отколкото си даваш сметка.
– Не. Ти все още си задник.
Тя се изправи и започна да се отдалечава.
– Всичко в него е вярно – извика той, но тя просто продължи да върви.