***
Ред трябваше да прекара по-голямата част от десетте минути, за да обясни на Никол, че смята да приеме предложението на Кейн Райт. А през последните десет минути Никол се чудеше как да му обясни, че вече не смята това за добра идея.
И накрая тя просто го прекъсна по средата на изречението и каза, че не бива да прави това.
– Какво имаш предвид, че не искаш да сключвам сделката? – Каза Ред, като таксито ги откара от пристанището към хотела им.
Никол все още се възстановяваше от пристъпа си на морска болест и беше сигурна, че колата някак леко се клати, докато карат.
– От Кейн Райт ме побиват тръпки – каза му тя.
– Защо?
– Гледа ме странно.
– Той е смешен на вид – каза Ред.
– Знаеш какво имам предвид. – Тя се загледа през прозореца, мислейки си, че е длъжна да обясни на Ред цялата история. Но започваше да се страхува от това каква може да бъде реакцията му.
– Всъщност не знам какво имаш предвид. Направил ли ти е нещо? – Никол не отговори.
Той се приближи до нея в колата.
– Никол, погледни ме.
Тя се обърна и срещна погледа му.
– Той се обади в хотелската стая вчера, докато теб те нямаше.
– Какво е направил? – Очите на Ред блеснаха и тя можеше да се закълне, че ако Кейн Райт беше там точно в този момент, Ред щеше да разкъса мъжа крайник по крайник.
– Той се обади в стаята и аз отговорих, защото си помислих, че може да е портиерът или нещо подобно. Но това беше Кейн Райт и искаше да говори с мен за сделката.
Ред поднесе пръсти към слепоочията си и за миг ги разтри, като затвори очи.
– Никол, моля те, кажи ми, че не говориш сериозно.
– Съжалявам, трябваше да ти кажа веднага.
Той отвори очи и я погледна с изнервяща студенина.
– Защо, по дяволите, не ми каза?
– Защото, когато се прибра, беше разстроен и това ме изплаши. Не исках да влошавам нещата.
– Чудесно. Така че вместо това си пазила тайни.
– Сега ти казвам, нали?
– Малко е късно за това. – Сега Ред дори не можеше да я погледне. – Интересуваш ли се от него?
– Интересувам ли се от него?
– Да. В смисъл, искаш ли да чукаш Кейн Райт?
– Не ми говори така, Ред.
Той поклати глава.
– Ами какво да си мисля? Как е получил номера на хотелската ти стая?
– Това е нашата стая, Ред. А той е много богат човек, така че съм сигурна, че не му е трудно да плати на някого и да разбере в коя стая сме отседнали.
– Какво, по дяволите, сте обсъждали вие двамата?
– Намали гласа си. Говоря сериозно.
– Няма да сниша гласа си, Никол. Това е невероятно. Осъзнаваш ли, че си минала зад гърба ми с най-големия ми враг и си го запазила за себе си?
Никол усети как сълзите започват да напират зад очите ѝ. Това беше модел при тях, тревожен модел, който се повтаряше. Тя усещаше как Ред се ядосва все повече и повече и знаеше, че няма да може да го спре да се движи по същия път, като влак, който се движи в тунел, а срещу него идва друг влак.
– Съжалявам – каза тя. – Но разговорът, който проведохме, не беше нещо, което да те нарани по някакъв начин. Не съм му разкрила никакви лични тайни, нито съм му казала нещо, което би те разстроило.
– Не искам да говориш по телефона с човек, който се опитва да унищожи живота ми, Никол. Как можеш да не виждаш, че това беше погрешно?
– Бях хваната неподготвена. Не знаех какво друго да направя, затова изслушах това, което искаше да ми каже.
Ред седна на седалката си, като с единия си палец разтриваше долната си устна, както правеше, когато беше разочарован или наранен.
– И за какво говорихте двамата?
– Той ми каза, че си направил грешка, като не си дошъл да работиш за него. Каза, че веднъж е загубил бизнеса си и това го е променило-предупреди ме, че ако загубиш фирмата си, това ще се отрази много зле на психическото ти здраве.
– О, това е добро, от негова страна – засмя се Ред. – Той е най-големият социопат на континента, но се притеснява за психическото ми здраве.
Никол поклати глава.
– Моля те, недей да го правиш.
– Какво още каза?
– Предложи ми да поговоря с теб, за да преразгледаш предложението му.
– И това беше всичко?
– Повече или по-малко. Не беше особено топъл, приятелски разговор, Ред.
– Можеше да ме заблудиш – каза той с горчивина.
– Не ми говори с този тон на гласа – каза тя, а вътрешностите ѝ горяха от страх и болка от това, което знаеше, че предстои. – Не искам да се караме.
– И ти мислиш, че аз ги искам, ли Никол? – Каза Ред. – Не съм аз този, който се е свързал по телефона с най-големия ти враг, а след това е планирал да те накара да направиш нещо, което не искаш да правиш.
– Вече съм се извинила – каза тя. – Какво още искаш от мен? – Той се загледа през прозореца на колата.
– Не знам. Наистина не знам.
Останалата част от пътуването премина в мълчание.
Никол изпитваше ужасни мисли за това какво може да последва. Представяше си как Ред я изпраща директно от хотела на летището, представяше си как е сама в самолета за дома от Германия. Чувстваше се по-празна, отколкото от много време насам.
Ред седеше възможно най-далеч от нея.
Скоро започнаха сълзите и тя плака напълно безшумно, като ги избърсваше от очите си възможно най-незабележимо.
И тогава, когато хотелът се видя, Ред протегна ръка през пролуката между тях и ръката му падна върху ръката ѝ. Беше топъл и той стисна здраво ръката ѝ, стискайки я с увереност.
– Съжалявам, че ти крещях – каза той тихо.
Тя се обърна и го погледна, все още с влажни очи.
– И аз съжалявам.
– Обичам те, Никол.
– Аз също те обичам. – Тя се опита да се усмихне.
Виждаше напрежението зад очите му и знаеше, че той не е преодолял това напълно, но също така знаеше, че се опитва много. Ред облиза устните си, пое си дълбоко дъх и се усмихна.
– Добрата новина е, че можем да се приберем у дома.