Глава 16
След като събрахме всички листа в оранжеви чували за боклук, украсени като тикви, и ги поставихме декоративно из двора, той влезе вътре за чаша мляко и вкусните лепкави бисквити с ментов шоколад на майка ми. Помислих си, че Марси може да се е оттеглила в стаята си, но вместо това ни чакаше в кухнята.
– Мисля, че трябва да организираме Хелоуин парти тук – обяви тя.
Подсмръкнах и оставих чашата си с мляко.
– Без да се обиждаш, но в това семейство не сме привърженици на партитата.
Цялото лице на мама светна.
– Мисля, че това е чудесна идея, Марси. Не сме организирали парти тук, откакто Харисън почина. Мога да се отбия до магазина за партита по-късно днес и да видя какво имат за украса.
Потърсих помощ от Скот, но той само сви рамене.
– Може да е готино.
– Имаш млечни мустаци – казах му язвително в отговор.
Той ги избърса в задната част на ръката си… после я избърса в ръката ми.
– Ех!- Извиках, като го бутнах в рамото.
– Мисля, че трябва да имаме тема. Например известни двойки в историята и да кажем на всички да дойдат по двойки – каза Марси.
– Това не е ли правено преди – казах аз – като милион пъти?
– Темата трябва да е любим герой от филмите за Хелоуин – каза Скот със садистична усмивка.
– Уау. Назад. Всички просто… се успокойте – казах аз и протегнах ръце в движение „Стоп“.- Мамо, осъзнаваш, че ще трябва да почистим цялата къща, нали?
Мама се засмя обидено.
– Къщата не е толкова мръсна, Нора.
– Това BYOB ли е, или ние осигуряваме?- Попита Скот.
– Без бира – подхванахме в един глас с майка ми.
– Е, на мен ми харесва идеята за известните двойки – каза Марси, явно взела решение.- Скот, трябва да отидем заедно.
Скот не пропусна да се изправи.
– Може ли аз да съм Майкъл Майерс, а ти да си една от детегледачките, които осакатявам?
– Не – каза Марси.- Ние ще бъдем Тристан и Изолда.
Изплезих език.
– Оригинално.
Скот ме ритна закачливо по крака.
– Е, здравей, Малка мис Веселие.
„Мисля, че е доста несериозно да планираш парти за Хелоуин, когато сме точно в средата на Чешван – казах критично на мислите му. Падналите ангели може и да са затаили дъх, но не за дълго. И двамата знаем, че се задава война, и всички очакват от мен да направя нещо по въпроса. Така че простете ми, ако изглеждам малко раздразнителна!“
„Достатъчно справедливо – отвърна Скот. Но може би партито ще ти помогне да се откъснеш от нещата.“
„Сериозно ли обмисляш да отидеш с Марси?’
На устните му изплува усмивка.
„Смяташ, че трябва да отида с теб вместо него?“
„Мисля, че трябва да отидеш с Ви.“
Преди да успея да преценя реакцията на Скот, Марси каза:
– Да отидем заедно в магазина за партита, госпожо Грей. А след това можем да се отбием в магазина за канцеларски материали, за да потърся покани. Искам нещо страховито и празнично, но и сладко.- Тя сви рамене и изпищя.- Това ще бъде толкова забавно!
– Кого ще поканиш на партито, Нора?- Попита майка ми.
Стиснах устни, без да мога да измисля правилния отговор. Скот беше зает, Данте нямаше да го направи – това щеше да спомогне за подхранване на слуховете за връзката ни, но аз не бях в настроение – а майка ми мразеше Пач. По-лошото е, че се предполагаше, че ще го мразя отвътре. Що се отнася до външния свят, ние бяхме безсмъртни врагове.
Не исках да бъда включвана в това парти. Имах по-големи проблеми. Имаше отмъстителен архангел, който ме преследваше; бях водач на армия, но ми липсваше насока – въпреки договора ми с архангелите, започвах да чувствам, че войната не само е неизбежна, но може би е и правилен ход; най-добрият ми приятел пазеше тайни и предположенията за тяхното естество не ми даваха мира през нощта; а сега и това. Хелоуинско парти. В собствения ми дом. Където от мен се очакваше да играя ролята на домакиня.
Марси се усмихна.
– Антъни Амовиц е влюбен в теб.
– Ооо, разкажи ми повече за Антъни – подкани я мама.
Марси обичаше добрите истории и се впусна веднага в тази.
– Миналата година беше в класа ни по физическо възпитание. Всеки път, когато играехме софтбол, той играеше кетчър и зяпаше краката на Нора през цялото време, докато тя беше на терена. Не можеше да хване нито едно подаване, толкова беше разсеян.
– Нора има прекрасни крака – подиграваше ме мама.
Свих палец към стълбите.
– Отивам в стаята си, за да си ударя главата в стената няколко хиляди пъти. Всичко трябва да е по-добро от това.
– Ти и Антъни може да сте Скарлет и Рет – обади се Марси след мен.- Или Бъфи и Ейнджъл. Ами Тарзан и Джейн?
Същата вечер оставих прозореца си отключен и малко след полунощ Пач пропълзя вътре. Миришеше на земя, на гора, докато се вмъкваше тихо в леглото до мен. Въпреки че бих предпочела да се срещна с него на открито, имаше нещо неоспоримо секси в тайното ни рандеву.
– Донесох ти нещо – каза той, като постави кафяв хартиен плик върху корема ми.
Седнах и надникнах вътре.
– Карамелена ябълка от Делфийския парк!
Усмихнах се.
– Никой не ги прави по-добри. И дори имаш една, потопена в кокосови стърготини – любимата ми.
– Това е подарък за оздравяване. Как е раната?
Повдигнах нощницата си, за да му покажа добрата новина.
– Всичко е по-добре.- Последното синьо оцветяване беше изчезнало преди няколко часа, а щом се появи, раната заздравя почти мигновено. Беше останала само бледата лента на белега.
Пач ме целуна.
– Това е добра новина.
– Има ли следи от Блейкли?
– Не, но това е само въпрос на време.
– Усети ли, че те следва?
– Не.- В тона му се прокрадваше нотка на разочарование.- Но съм сигурен, че ме следи. Трябва да си върне ножа.
– Дяволското изкуство променя всички правила, нали?
– Принуждава ме да бъда изобретателен, това трябва да му се признае.
– Взе ли ножа на Блейкли със себе си?- Погледнах джобовете му, които изглеждаха празни.
Той повдигна ризата си достатъчно високо, за да разкрие дръжката, стърчаща от кожения му колан.
– Никога не го изпускам от поглед.
– Сигурен ли си, че ще дойде за него? Може би иска да блъфира. Може би знае, че архангелите не са толкова строги, колкото всички си мислехме, и знае, че може да се измъкне с дяволска магия.
– Това е възможно, но не мисля така. Архангелите умеят да крият нещата, особено от нефилимите. Мисля, че Блейкли се страхува, и мисля, че скоро ще направи крачка.
– Ами ако доведе подкрепление? Какво ще стане, ако ние с теб се изправим срещу двайсет от тях?
– Той ще дойде сам – уверено каза Пач.- Той се е издънил и ще се опита да оправи тази каша сам. Като знам колко е ценен за нефилимите, няма как да му позволят да присъства сам на футболен мач. Обзалагам се, че Блейкли се е измъкнал. По-лошото е, че е оставил след себе си нож, омагьосан с дяволска магия. Той се поти и знае, че трябва да го поправи, преди някой да разбере. Ще използвам страха и отчаянието му в наша полза. Той знае, че все още сме заедно. Ще го накарам да се закълне, че няма да обели и дума за връзката ни, и ще му кажа, че няма да си върне ножа, докато не го направи.
Разхлабих предварително нарязания клин от карамелената ябълка и го отхапах наполовина. Можеше и да симулирам спокойствие.
– Още нещо?- Попита Пач.
– Хм… да. По време на тренировката тази сутрин Данте и аз бяхме прекъснати от няколко главореза паднали ангели.- Свих рамене.- Скрихме се, докато се отдалечиха, но можеш да кажеш, че Чешван е разгорещил кръвта на всички. Да не би случайно да познаваш кльощав паднал ангел с маркировки по гърдите? Това е вторият път, в който го виждам.
– Не се сещам. Но ще си държа очите нащрек. Сигурна ли си, че си добре?
– Със сигурност. Още новини: Марси организира Хелоуин парти тук, във фермата.
– Пач се усмихна.
– Семейната драма на Грей-Милър?
– Темата е известни двойки от историята. Може ли да е по-малко оригинална? По-лошото е, че е въвлякла майка ми в това. Днес отидоха да пазаруват декорации. Цели три часа. Сякаш изведнъж са станали най-добри приятелки.- Взех още едно парче ябълка и направих физиономия към него.- Марси съсипва всичко. Исках Скот да отиде с Вий, но Марси вече го убеди да отиде с нея.
– Усмивката на Пач се разшири.
– Насочих най-добрия си мрачен поглед към него.
– Това не е смешно. Марси унищожава живота ми. На чия страна си ти?
Пач вдигна ръце в знак на капитулация.
– Аз не се меся в това.
– Трябва ми кавалер за тази глупост. Трябва да надмина Марси – добавих аз, когато ме обзе искра вдъхновение.- Искам по-секси момче на ръката си и искам по-добър костюм. Ще измисля нещо милион пъти по-добро от „Тристан и Изолда“.- Погледнах Пач с надежда.
Той само ме погледна.
– Не може да ни видят заедно.
– Ще бъдеш в костюм. Мисли за това като за предизвикателство да бъдеш наистина подъл. Трябва да признаеш, че цялото това промъкване е доста горещо.
– Аз не ходя на партита с костюми.
– Хубаво, моля, ще е върха?- Примигнах с мигли.
– Ти ме убиваш.
– Познавам само едно момче, което е по-красиво от Скот. . . .- Позволих на идеята да изкуши егото му.
– Майка ти няма да ми позволи да стъпя на това място. Видях пистолета, който държи на най-горния рафт на килера.
– Отново ще бъдеш маскиран, глупако. Тя няма да разбере, че си ти.
– Ти няма да се откажеш от това, нали?
– Не. Какво мислиш за Джон Ленън и Йоко Оно? Или за Самсон и Далила? Робин Худ и девойката Мариан?
Той вдигна вежда.
– Мислила ли си някога за Пач и Нора?
Сплетох пръсти на корема си и погледнах тавана с лукав поглед.
– Марси ще се спука.
Мобилният телефон на Пач иззвъня и той погледна екрана.
– Неизвестен номер – промърмори той и кръвта ми се смрази.
– Мислиш ли, че е Блейкли?
– Има един начин да разберем.- Той отговори на телефона, гласът му беше спокоен, но не и приканващ. Веднага усетих как тялото на Пач се напряга до моето и разбрах, че трябва да е Блейкли. Обаждането продължи само няколко секунди.
– Това е нашият човек – каза ми Пач.- Той иска да се срещнем. Сега.
– Това е всичко? Почти ми се струва прекалено лесно.
Пач ме погледна и аз разбрах, че има нещо повече. Не можех да разчета изражението му, но начинът, по който ме гледаше, караше тревогата да се надига в мен.
– Ако му дадем ножа, той ще ни даде антидот.
– Какъв антидот?- Попитах.
– Когато те е пробол с ножа, той те е заразил. Не каза с какво. Каза само, че ако скоро не получиш антидот…- Той прекъсна, преглъщайки.- Каза, че ще съжаляваш за това. И двамата ще съжаляваме.
Назад към част 17 Напред към част 19