П. С. Каст, Кристин Каст-Училище за вампири-Разкрита-книга 11-част 24

Старк

– Сигурен ли си, че все още сме по следите му? – Попита Старк зад гърба на крилатия безсмъртен между задъханите вдишвания , които правеше, докато тичаше след Калона.
– Не можеш ли да усетиш кръвта му? – Калона погледна през рамо и след това, очевидно виждайки, че Старк се мъчи да го задържи, забави ход и посочи тревата на нечия добре поддържана морава, през която се провираха. – Там, виждаш ли къде кръвта на вампира е опръскала земята, защото все още се стича свободно от него? Синът ми се е справил добре с забиването на ноктите си в главата му – раните по главата кървят лесно и трудно се спират.
– Да, особено ако се движиш толкова бързо, колкото него. – Старк избърса потта от челото си, тичайки до Калона. – Кой знаеше, че Далас може да тича така? Определено си мислех, че вече ще сме го настигнали. Той нямаше чак толкова голяма преднина пред нас. Момчето може да се движи. Винаги съм го смятал за едно от онези деца с ръце от видеоигрите – меки и слаби, освен ако не се правят на зоргове от „Планета Орг“, тогава могат да унищожават цели светове с дебелите си пръсти.
Калона смръщи вежди.
– Вашият свят все още ме обърква понякога, но мога да ти кажа, че знам защо Далас се движи толкова бързо. Той бяга, за да спаси живота си.
– Ей, Танатос изрично каза, че не трябва да го убиваш.
– Това е жалко. Би било справедливо да довърша започнатото от сина ми – каза Калона.
– Не мога да кажа, че не съм съгласен с теб.
Калона протегна ръка, спирайки Старк. Бяха тръгнали по следата на Далас, която водеше стабилно на запад, и бяха навлезли направо в оживената улица Ривърсайд Драйв.
– Ето. – Калона посочи от другата страна на улицата, където гладката повърхност на река Арканзас блестеше на лунната светлина. – Мисли да използва водата, за да разпространи миризмата на кръвта му надолу по течението и да отмие следите му.
– Мисли? Искаш да кажеш, че това няма да проработи?
– Не и за мен. Кръвта все още се просмуква от него – това е той, когото усещам толкова сигурно, колкото и следите му.
– Хух. Това е добре – каза Старк. Следвайки безсмъртния през четирите ленти на Ривърсайд Драйв, той се радваше, че е късно и достатъчно студено, за да няма бегачи и велосипедисти. Разбира се, Калона беше облякъл дълго палто, но тези крила не бяха съвсем незабележими.
Калона спря, след като пресякоха асфалтовата велоалея, и се наведе, за да огледа по-внимателно зеленината.
– Тук е мястото, където се е спуснал към реката.
Старк погледна плевелите и се олюля, опитвайки се да долови гледката или мириса на кръвта на Далас. Единственото, което успя да усети, беше калната, рибена река. Но безсмъртният изглеждаше уверен в себе си, затова Старк сви рамене и го последва надолу към реката. Когато стигнаха до брега, Калона отново направи пауза. Този път той приклекна. Изглеждаше, че поема големи глътки въздух, докато се взираше в лениво движещата се вода. От ледената буря през декември насам беше доста сухо и реката беше плитка, като се виждаха големи участъци от пясъчни ивици между вялата вода.
– Не знаех, че си толкова добър следотърсач – каза Старк, като приседна до него.
– Прекарал съм векове в проследяване на зли същества, които далеч надминават способността на този малък вампир да се измъква. Това е умение, което не се забравя лесно – каза Калона.
Старк го наблюдаваше с ъгълчето на окото си и не за първи път се зачуди какво точно е направил Калона за богинята, преди да падне. И ако е бил толкова добър в работата си, че векове по-късно все още е можел да следи страшно добре, защо изобщо е паднал?
– Ето! – Калона посочи. – Виждаш ли го там, на дънера до далечния бряг?
Старк се усмихна.
– Не е нужно да виждам нещо, за да го улуча. Просто ми дай малко място и се приготви да прибереш задника, след като го застрелям, защото сега ще мога да правя това, в което съм страшно добър. – Той се изправи, наниза една стрела и опъна лъка назад. Забий се стрела в бедрото на вампира на име Далас, Старк съсредоточи конкретната си мисъл – конкретната си цел – и пусна стрелата.
Тя се изстреля от лъка със задоволителен тътен, свистейки във въздуха, невидима, но смъртоносна.
– Аааа! – Писъкът на Далас се носеше лесно през водата.
Старк се усмихна широко на Калона и каза:
– Хвани го.

Назад към част 23                                                       Напред към част 25

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!