Глава 8
Кейдж
– Какво, по дяволите, си направила на Ева? – Попитах, докато се качвах на пътническата седалка на „Волво“-то на Лоу. Надявах се да изгладя нещата с Ева, преди да си тръгна днес, но тя беше раздразнителна, така че запазих дистанция. Нямаше защо да я разтърсвам пред Лоу.
– Значи и ти си забелязал това? Мислех, че просто съм параноик. Нямам представа какво съм направила, за да я подразня, но останах с ясното впечатление, че не и харесва, че ти нося чисти чаршафи и ти оправям леглото – Лоу ме стрелна предупредително с поглед. – Не си правил нищо с нея, нали, Кейдж? Тя е сгодена.
Отпуснах глава назад върху облегалката за глава и въздъхнах. Почти имах чувството, че предавам Ева, ако кажа на Лоу истината. Но, по дяволите, трябваше да кажа на някого. Лоу беше най-добрият ми приятел, а тя беше жена. Може би тя щеше да ми помогне да разбера това.
– Тя не е точно ангажирана – започнах аз.
– Да, тя е. Видях диаманта на лявата и ръка.
– Да, знам, но човекът, който е сложил този пръстен на пръста и, е бил убит в Багдад преди осемнайсет месеца.
Рязкото поемане на дъх от страна на Лоу беше последвано от:
– О, Боже.
– Човекът, за когото мислех, че е сгодена, се оказа близнак на годеника и. Те са просто добри приятели.
– Но тя все още носи пръстена – прошепна Лоу. – Колко невероятно тъжно. Кога ти каза това?
Чудех се дали някога ще ми го каже. Снощи, въпреки че я накара да избяга, това беше адска целувка. Още преди целувката бяхме говорили и тя се беше засмяла. Не просто се усмихна, а се засмя.
– Тя не го направи. Джереми го направи.
– Джереми? Той е близнак на годеника и?
– Да.
– Това просто разбива сърцето ми, Кейдж.
Болката, която пулсираше в гърдите ми, когато си позволявах да мисля за болката на Ева, се завърна.
– Тя не е кучката, за която се представя. Наистина е много забавна, ако успееш да преодолееш стоманените и стени.
Лоу прочисти гърлото си и се размърда на мястото си.
– Да разбирам ли, че това означава, че си преминал през тези стоманени стени?
– Донякъде. Накарах я да се усмихне и да се засмее. Джереми каза, че не се е усмихвала от деня преди смъртта на Джош.
Лоу се пресегна и потупа коляното ми.
– Ако е достатъчно умна, за да те пусне вътре, истинския ти, а не този, който споделяш с жените, в чиито гащи искаш само да влезеш, значи е умна жена.
– Не става въпрос за гащите и. – Отговорих, като се спуснах да стисна ръката и.
– Не, Кейдж с теб, става въпрос за нейните гащи поне малко. Но мисля, че този път може би искаш повече.
Исках ли повече? Дали само защото беше толкова адски трудна за получаване? Или наистина исках повече?
– Да, права си. Бикините винаги са в списъка ми с приоритети.
Лоу поклати глава и се засмя.
– Липсваше ми тази седмица. Морски бриз не е същият без теб там, с нас. Дори мисля, че Престън може да е проронил сълза, когато не беше там, за да изпееш частта на Кид Рок от „Picture“, когато я пуснаха по високоговорителите, докато групата беше в почивка.
– Той сам ли изпя частите на Шейрил Кроу и Кид? – Попитах.
– Да, за съжаление го направи. Стоеше на масата с четката на някакъв случаен непознат в ръце като негов микрофон.
– Обзалагам се, че е било смешно като дявол – отвърнах аз.
– Или достойно за кошмар. Зависи как ще го погледнеш.
~*~
Този път едночасовото пътуване с Маркъс беше по-лесно. Той не беше ядосан през цялото пътуване. Вероятно защото Лоу беше адски щастлива, че все още не съм изгонен. След като ме закара, си помислих да се отбия до къщата и да поговоря с Ева. Пикапът на баща и все още го нямаше. Вероятно нямаше да е много развълнувана от това, че се появих на вратата и в девет часа вечерта. Може би просто трябва да изчакам, докато тя дойде при мен.
Преди да успея да стигна до далечния край на къщата, чух как чакълът хрущи на алеята, когато една кола спря. Обърнах се и проверих дали това е Уилсън. Не исках просто някой да се появи, когато Ева е сама в къщата.
Пътническата врата на пикапа на Джереми се отвори и Ева изскочи от него.
– Кейджисбек! – Промълви тя щастливо. Ръката и беше хванала страната на вратата, за да се задържи.
– Ева! По дяволите, казах ти да ме изчакаш. Ще паднеш на чакъла и ще се нараниш. – Джереми изтича около предната част на пикапа и бързо обви ръка около кръста на Ева.
– Тя добре ли е? – Попитах учудено, докато вървях обратно към алеята, все още несигурен, че виждам как изглежда.
– По-скоро е пияна. Излязла е в проклетия хонки-тонк с Бека Лин. Нели, собственичката, ми се обади преди около час. Тя каза, че трябва да дойда да взема Ева. Бека Лин беше изпаднала в безсъзнание в горната част на бара. Тя вече се е обадила на бащата на Бека.
– Беше забавно – каза Ева с небрежна усмивка и се измъкна от ръцете на Джереми и се вкопчи в гърдите ми. Бързо я обгърнах с ръце, за да не падне с лице върху чакъла.
– Да, изглежда, че си си прекарала добре – отговорих, докато тя плъзгаше ръце по гърдите ми и стискаше здраво ръце зад врата ми.
– Трябваше да дойдеш и ти.
Кимнах и вдигнах поглед от очарователно пияното и изражение, за да погледна Джереми. Той стоеше зад нея и чакаше следващия и ход.
– Трябва да я заведем в леглото. Баща и няма да се прибере до утре. Той все още има няколко души в ловния си лагер.
– Трябва ли да я оставяме сама в къщата така? – Попитах, докато тя се облягаше на мен.
– Вероятно не – Джереми прокара ръка през косата си и погледна назад към пикапа си. Той имаше други планове. Можех да кажа, че наистина се опитваше да измисли правилното нещо, което да направи.
– Трябва да опаковам някои неща тази вечер и да тръгна рано сутринта, за да проверя един апартамент, в който искам да се преместя с братовчед ми през есента. Мислиш ли, че можеш да я гледаш?
И така, Джереми се готвеше да продължи живота си. Дали вече е казал на Ева? Дали затова беше напълно разпиляна?
– Имам я. Ти продължавай. Ще се справим.
Нерешителността на лицето му, докато изучаваше тила на Ева, ме накара да си помисля, че в крайна сметка може да остане да я гледа. Разбирах този вид защитнически наклонности. Имах я с Лоу. Ева отпусна глава на гърдите ми.
– Добре ли си с това, Ева? – Попита Джереми.
– Ммммммммммм – отговори тя, след което започна да души ризата ми.
Джереми поклати глава, след което погледна към мен.
– Тя се справя с живота. Продължава напред без Джош и тя едва сега го осъзнава. Бъди добър с нея.
– Разбира се – отвърнах аз и пуснах целувка в горната част на косата и, ухаеща на цигари. Не беше нещо, което някога съм очаквала да усетя върху Ева Брукс.
Джереми ме изучаваше за момент, след което с бързо кимване се обърна и се отправи обратно към пикапа си. Изчаках, докато той се изнесе от пътя, преди да преместя Ева.
– Трябва да те заведа в леглото ти, скъпа. Искаш ли да те нося или искаш да вървиш сама? Или имаш нужда да повърнеш?
Ева захихика на гърдите ми и наклони глава назад, за да ми се усмихне сънливо.
– Сложи ме на твоето легло – промълви тя.
– Сега това е лоша идея, красавице. Виждаш ли, когато си трезва, леглото ми е последното място, на което искаш да бъдеш.
Тя поклати глава и заставайки на пръсти, притисна към устата ми целувка с вкус на текила.
– Искам да спя в твоето легло, моля те. – Този път тя не успя да сглоби думите си.
Как щях да и откажа, когато тя беше толкова сладка и игрива? Беше се напила до козирката, но беше хубава пияница.
– Просто да спиш? – Попитах
– Заспах.
Наведох се и плъзнах ръка под коленете и, след което я притиснах към гърдите си и я отнесох в обора. Вероятно това не беше най-интелигентният ми момент, но нямах намерение да се откажа от това, което можеше да бъде единственият ми шанс да спя цяла нощ с Ева Брукс в ръцете си.
Ева
– Недей да заспиваш още. Първо трябва да изпиеш тази вода и да вземеш аспирина – Гласът на Кейдж беше дори секси, когато се държеше властно.
Захилих се и се загледах в него, докато той стоеше надвесен над мен. Леглото му беше приятно и меко и наистина исках само да затворя очи. Как трябваше едно момиче да откаже заповедите на мъж, който изглеждаше по този начин? Вдигнах ръка във въздуха:
– Издърпай ме нагоре – казах му. Кейдж се усмихна и посегна към ръката ми, която за съжаление беше изтръпнала, така че не получих пълно удоволствие от докосването му.
След като ме накара да седна на ръба на леглото, той приклекна пред мен, докато беше на нивото на очите ми. Чашата с вода, за която беше изтичал до къщата, беше в едната му ръка, а в другата – белите тебеширени хапчета, които мразех.
– Мога ли просто да изпия водата? – Попитах, като се намръщих на хапчетата. Мразех да гълтам хапчета. Правех го, ако непременно се налагаше, но мразех вкуса, който оставяха в гърлото ми, и начина, по който се усещаха при слизане.
– Ако не вземеш аспирина, на сутринта ще имаш адски махмурлук. Изпий цялата тази чаша вода и вземи хапчетата.
Гласът му беше дълбок и хипнотичен. Чудех се дали ще ми говори, докато заспивам? Трябваше да го попитам за това. Първо, трябваше да изпия водата.
– Мразя да гълтам хапчета – измърморих, като посегнах към чашата с вода.
Усмивката на Кейдж отново се появи, той се протегна и прибра кичур от косата ми зад ухото. По-рано се бях опитала да прибера тази коса зад ухото си, но не успях да накарам ръката си да ми съдейства. Продължавах да пропускам ухото си.
– Можеш да го направиш. Аз съм тук, ако имаш нужда от мен. Дори ще държа ръката ти. Само моля те, Ева, глътни хапчетата.
Очите му бяха твърде нелепо красиви, за да принадлежат на мъж. Особено на мъж с коремни мускули като неговите и мускули на гърба… о, харесвах тези мускули на гърба.
– Не е честно миглите ти да са толкова дълги и извити. Момичетата пръскат много време и пари, за да се сдобият с мигли като твоите.
Кейдж се засмя, протегна ръка и прокара палеца си под лявото ми око.
– Да, ама моите мигли нямат нищо общо с твоите очи. Невероятни са.
О. Уау.
– Съжалявам, че избягах снощи – признах, докато той продължаваше да гали скулата ми, а след това и челюстта ми.
– Добре, че го направи. Бях на косъм да загубя контрол. – Гласът му беше спаднал до хрипкав шепот, който ме накара да потреперя.
– Може би исках ти да загубиш контрол.
Усмивката на Кейдж се върна.
– Ти си пияна, Ева. Мога да те уверя, че трезвата Ева не иска да губя контрол. Тя иска да спазвам дистанция.
Вярно ли беше това? Не, не беше. Трезвата Ева беше твърдо решена да живее по собствените си правила.
– Изпий водата – Кейдж побутна чашата към устата ми.
Отпих малка глътка и студеният вкус на водата върху езика ми беше освежаващ. Не бях осъзнавала колко суха е устата ми. Преглътнах няколко по-дълги глътки, когато Кейдж се протегна и взе чашата от мен.
– А сега вземи аспирина – нареди той, като държеше хапчетата пред мен. Послушно отворих уста и той ги постави на езика ми. Той върна водата до устните ми и аз погълнах хапчетата с лекота. Дори не усетих вкуса им в гърлото си. Може би трябваше просто да се напивам всеки път, когато се разболея и ми се наложи да вземам хапчета. Може би просто имах нужда Кейдж да ми ги даде.
– Добро момиче – каза той, когато допих остатъка от водата. – А сега легни обратно, но изпъни малкото си сладко дупе към стената. Аз също трябва да се побера в това легло.
Поглеждайки към широките му рамене и дългите му крака, започнах да се чудя дали това ще е възможно. Наистина не исках да спя в къщата тази вечер. Исках да бъда с Кейдж. Но дали не го затруднявах да си почине добре?
– Ще направя така, че да се получи. Случи се така, че знам точно как да спя удобно в леглото с момиче – увери ме той. Наместих се, докато цялата ми лява страна не докосна стената. – Сега се обърни на страни.
Направих каквото ми нареди. Тогава леглото се свлече надолу от тежестта му и той се вмъкна зад мен. Едната му топла ръка се уви около стомаха ми, докато се притискаше към гърба ми. Това беше приятно. Наистина приятно.
– Кейдж?
– Да?
Исках да се чувствам близо до него. Не исках повече лъжите между нас. Но мисълта да произнеса името на Джош, докато съм пияна и притисната до Кейдж, ми се струваше погрешна. Не можех да го направя. Затова вместо това затворих очи.
Назад към част 9 Напред към част 11