ТРИША
Сърцето ми биеше учестено, а устните ми все още изтръпваха, когато Рок ме поведе към кафенето. Той ме беше целунал. Като че ли беше умопомрачителна целувка, от която коленете ми отслабнаха. За момент дори бях замаяна.
Рок държеше ръката ми, докато ни водеше през опашката за обяд. Когато взе подноса ми, той погледна към своята маса с приятелите си и след това погледна към моята маса, където седяха моите приятели.
– Днес искам да сме сами. По-късно ще се разберем къде ще седнем. Точно сега не искам да те деля.
Как се беше променило това толкова бързо? Само тази сутрин той почти не ми говореше. А сега искаше да ме има само за себе си.
– Добре – казах аз, все още несигурна как да реагирам на това.
Рок ни поведе към далечния ъгъл на стаята, където имаше празна маса. Усещах как всички ни следят с поглед. Беше като убождане от топлина по кожата ми. Искаше ми се да избягам от стаята. Мразех вниманието, а това беше най-голямото внимание, което някога бях получавала.
Когато постави подносите ни, той придърпа стола си, за да седне точно до моя. Бедрото му се допря до моето, докато заемахме местата си.
– Яж – каза той близо до ухото ми, когато не направих нито едно движение, за да докосна храната си.
– Не мога да ям, когато всички ме гледат – обясних аз, страхувайки се да потвърдя факта, че сме привлекли вниманието.
– Те се справят с това. Повечето от тях вече не гледат – отвърна той с усмивка в гласа.
Вдигнах очи, за да го погледна, а той ми намигна.
– Моля те, яж заради мен – каза той и посегна към брадичката ми. Палецът му докосна долната ми устна.
– Е, не е ли това сладко. По дяволите, тук е по-интересно, отколкото на обичайното място – каза Дуейн Фалко, като издърпа стола срещу нас и седна.
– Дуейн – изръмжа Рок, като ме стресна.
– На Триша не ѝ пука дали ще седя тук. А на теб, Рок? – Каза Дуейн, обръщайки веселата си усмивка към мен.
– Ех – започнах да казвам, когато Престън Дрейк седна до мен с допълнителна кутия мляко в зъбите си. Той я пусна в ръката си и я постави, след което ми хвърли крива усмивка.
– Партито се е преместило. Пропуснах бележката – изрече той, после отвори млякото и отпи.
– Не мисля, че Рок ни иска тук – каза Дуейн, докато отпиваше от содата си. – Не че на нас ни пука.
Рок се беше изправил до мен. Беше ядосан. Това бяха най-близките му приятели. Не исках да бъда причината те да се карат.
– Никакъв сладък чай днес. Какво, по дяволите, става тук? – Каза като поздрав Маркъс Харди, докато се настаняваше до Дуейн и слагаше подноса си. – Имам нужда от сладък чай, за да издържа следващия час. Мъртвите поети ме отегчават.
– По дяволите – промърмори Рок до мен.
– Рок не се държи много приветливо, Маркъс. Той се държи някак гадно – каза Дуейн, като все още изглеждаше напълно развеселен от всичко това.
Маркъс ми се усмихна извинително, след което премести вниманието си върху Рок.
– Когато ние седим тук, вие не сте следобедното забавление – обясни той с вдигане на рамене. Беше прав. Бяха блокирали голяма част от тълпата.
– Добре ли е те да ядат с нас? – Попита ме Рок.
Кимнах. Все още не бях готова да говоря. Да седиш с тези четиримата беше малко непосилно. Не исках да кажа нещо глупаво, а и не бях сигурна, че имам какво да им кажа.
– Момчета, всички вие познавате Триша – каза Рок.
– Трудно е да не я познаваш. Повече от година се задъхваш след нея. Донякъде ни е омръзнало да я гледаме. Благодаря, че му даде почивка. Всички го оценяваме – каза Дуейн.
Престън се ухили до мен, но не се изказа. Имах чувството, че единственият от тези четирима, който не се страхуваше от Рок, беше Дуейн. Бяха почти еднакви по размер.
– Дуейн – каза Рок с предупредителен тон.
Дуейн само се усмихна.
– Лъжа ли?
– Сериозно, Ди. Млъкни – каза Маркъс, като го стрелна с неодобрителен поглед.
Дуейн сви рамене и отхапа от бургера си.
Ръката на Рок се плъзна по коляното ми и остана там.
– Кълна се, че не са толкова лоши – увери ме той.
Усмихвайки се, посегнах към един пържен картоф.
– Мисля, че са хубави – казах му.
И четиримата започнаха да се кикотят, а после Престън избухна в смях. Погледнах към всички тях, след което вдигнах поглед към Рок, който ми се усмихваше с нещо топло в очите, което накара сърцето ми да трепне.
РОК
Триша не е пропускала друг футболен мач. След като сезонът свърши, петъчните ми вечери бяха свободни, за да ги прекарвам с нея. Никога не съм мислил, че ще очаквам с нетърпение края на футболния сезон. Всяко време, в което можех да я държа насаме, бяха най-добрите часове от деня ми. Тя не се беше стопила напълно върху мен веднага, но с течение на времето бавно започна да ми се доверява.
Сега, когато се приближавах до нея в коридорите на училището и я обгръщах в обятията си, тя идваше при мен с готовност. Целуването на сладките ѝ устни, когато пожелаех, също беше любимата ми зависимост. Тя не само ми позволяваше да разполагам с тази уста, когато пожелаех, но и ме целуваше обратно.
Животът беше шибано близък до съвършенството. Ако не трябваше да се притеснявам, че тя ще се върне в проклетото ремарке всяка вечер, тогава наистина щеше да е перфектен. Напоследък Крит се занимаваше с някои проблеми, които тревожеха Триша. Когато последният мъж, когото майка му беше довела вкъщи, беше посегнал на Триша, Крит беше изпаднал в ярост и почти беше пребил мъжа до смърт. Триша ми се обади, крещейки и плачейки. Сърцето ми почти спря при звука на паниката ѝ.
Когато пристигнах там, мъжът беше на земята, в безсъзнание и целия в кръв, а Триша държеше Крит в ъгъла и го успокояваше, докато той гледаше мъжа като обладан. Навсякъде имаше счупени мебели и дори Фандора беше с разбита устна.
Очевидно той беше ударил майка си с юмрук, за да я откъсне от Триша. Хлапето беше като зареден пистолет. Триша искаше да го провери. Притесняваше се, че има някакви емоционални увреждания от това, че е израснал по начина, по който са израснали. Страхуваше се, че момчето има личностно разстройство. И преди съм се ядосвал и ако видех как мъжът докосва Триша, щях да му набия и задника. Тревожеше ме оцъкленият поглед в очите на Крит.
Тази вечер Крит щеше да прекара нощта с Грийн, а групата му щеше да репетира. Все още нямаха истински концерти, но репетираха достатъчно, за да може някой да си помисли, че са известни. Изненадващо, но те бяха добри. Крит можеше да пее. Беше шок, когато ги чух да репетират за първи път.
И така, Триша беше само за мен. Цяла нощ. Спестявах всяка стотинка, за да си наема апартамент в момента, в който навърша осемнайсет. Но исках да направя нещо специално за Триша тази вечер. Бях я оставил да се оправи. Не бях казал нищо от това, което исках, защото се страхувах, че тя ще се изплаши.
Миналата седмица за пръв път работех нощем, като зареждах в местния магазин за хранителни стоки. С тези пари щях да ни осигуря хотелска стая в съседния град. Исках да държа Триша цяла нощ в леглото. Тъй като спестявах парите си, това беше всичко, което можех да си позволя. Нямаше да мога да я изведа и навън да хапне. Затова ни направих сандвичи и купих от шоколадовите бисквити, които тя обичаше. Купих и любимата ѝ газирана напитка и взех пакетче чипс и дип.
Бях се регистрирал по-рано и поставих хладилника в стаята със сандвичите и дипа. Дуейн ми беше взел няколко свещи от дома си, които майка му нямаше да ползва. След като ги поставих из стаята, оставих запалка до леглото, за да мога да ги запаля по-късно.
Причината, поради която не бях казал на Триша какво правим, беше, че исках да я изненадам с една нощ някъде, където не трябва да се притеснява, че Крит или Фандора ще се приберат. Исках да я прегърна, докато спи, и да знам, че е в безопасност в ръцете ми. Това, за което не се бях замислил, беше как Триша щеше да разбере това. Докато не паркирах пикапа и не я погледнах.
Широко отворените и очи, докато се взираше в хотела пред нас, ми подсказаха, че съм направил сериозна грешка. Тя не разбираше защо съм направил това. Тя си мислеше нещо съвсем различно. Не бяхме правили нищо повече от това да се целуваме. Исках да направя нещо повече, но се страхувах да го направя с нея. Не исках да я загубя или да я изплаша. С нея бях шибан светец.
А после отивам и правя нещо такова.
По дяволите.
– Триша, бебе, това не е това, което си мислиш. Не съм те довел тук. … за това. Просто исках да имаме една нощ, в която да спим без страх или притеснение. Исках да те прегърна. Нищо повече. Кълна се, бебе.
Тя не ме погледна. Продължи да се взира в сградата пред нас. По дяволите!
– Кълна се в Бога, че никога не бих те довела тук, очаквайки нещо. Не съм мислил за това. Просто исках да имаме място, което да е наше. Където да не се притесняваме, че някой друг ще дойде с нас или ще се прибере у дома. Само ние.
Тя кимна леко, но все още не ме погледна. Затова изчаках. Дадох ѝ малко време да осмисли това, което ѝ казвах. Тъкмо се канех да ѝ кажа, че ще спя на пода, въпреки че наистина исках да я държа в ръце цяла нощ, когато тя най-сетне обърна глава и срещна погледа ми.
– Добре – прошепна тя.
Не изглеждаше така, сякаш искаше да каже това.
Протегнах ръка и я придърпах към себе си.
– Слушай ме – помолих я, като взех лицето ѝ в ръцете си и го наклоних така, че да трябва да ме гледа. – Ако всичко, което правим, е да се целуваме, тогава ще бъда най-щастливият мъж на планетата. Защото имам теб. Аз… Обичам те, Триша Корбин. Обичам те като луд. Толкова съм обсебен от теб, че не виждам нищо и никого извън теб. Всеки план, който правя, е заради теб. Всяка сутрин, когато се събуждам, мисля само за това да те видя. Всяка вечер, когато си лягам, мисля само за това колко много искам да те държа в прегръдките си, докато заспиваш. Ти си това. Ти си моят подарък. Ти. Само ти. Тази хотелска стая трябваше да ни даде място, което да е само наше. Имам нещо за ядене там горе и дори ни наех няколко филма. Тук не става въпрос за секс, бебе. Кълна ти се.
Тя примигна бавно и очите ѝ се замъглиха. Не бях сигурен какво бях казал, за да я разплача. Започнах да пресъздавам бълнуванията си в главата си и тогава пълните ѝ устни се раздвижиха.
– Ти ме обичаш?
Преди тази вечер се страхувах да го кажа. Беше излязло в паниката ми да я успокоя. Но беше истина. Никога нямаше да обичам някой друг така, както обичах Триша.
– Мисля, че ти може би си единственият човек, който още не знае това – казах и се усмихнах на изненадата ѝ. Понякога тя беше толкова адски очарователна.
Бавна усмивка заигра на устните ѝ, преди да се наведе към мен.
– Аз също те обичам – каза тя тихо, преди да ме целуне.
Можех да умра точно тогава и да знам, че съм живял.
Назад към част 16 Напред към част 18