ГЛАВА 15
На следващата сутрин Лиена и аз избягвахме по-голямата част от документите си.
Имаше истинска навалица от доклади, с които трябваше да се справим, да не говорим за общото почистване на залата и продължаващите последици от почти пълното унищожение на „Врана и чук“, заради които в участъка влизаше и излизаше постоянен поток от агенти.
Но не това беше причината, поради която сложихме съответните си пера. Първо трябваше да се погрижим за нещо друго.
Кокалчетата на Лиена рязко потропаха по вратата на офиса на Блайт и без да чака отговор, тя нахлу вътре. Аз бях точно зад нея.
Сьозе се върна на стола на Блайт, не по-зле от срещата си с металния шкаф за документи. При неканеното ни влизане агента от Вътрешни работи ни изгледа с ново странно изражение. Вече не беше точно да го описваме като олицетворение на студена, мъртва риба. Сега, в шокиращ развой на събитията, той беше топла, мъртва риба, нагрята от изгарящото сияние на гнева, който непрекъснато искреше в иначе безизразните му очи.
Всеки човек с най-малък здрав разум би изпратил Сьозе за пълна оценка, след като е бил изложен на въздействието на мощен, контролиращ съзнанието менталист. Но не, в момента, в който счупените му кости бяха излекувани, той се върна на служба. Ако вече не бях убеден, че някой по-нагоре в хранителната верига дърпа конците му, това щеше да е почти сигурно.
За нещастие на Сьозе, Блайт вече беше анулирала Damnatio Memoriae и беше спасил „Врана и чук“ от официално унищожение, преди той да успее да се намеси.
За наше нещастие обаче капитанът се нуждаеше от повече време при лечителя, отколкото скъпият стар агент Сьозе имаше. Не можехме да разчитаме на нея за подкрепление.
Да се надяваме, че няма да имаме нужда от него.
– Не можете просто да влезете тук без предупреждение, агенти – каза той.
– Много съжалявам – отвърнах аз само с малко сарказъм – но искахме да се уверим, че сте добре, шефе.
Лиена седна на един от столовете срещу бюрото му.
– Вчера преминахте през много неща.
– През последните няколко дни – добавих аз, като седнах до нея. – Кой знае колко време онази ужасна жена Ксанте беше вкарала кукичките си в мозъка ти?
Очите на Сьозе се свиха.
– Агент Тим, уважаван и ветеран телепат, потвърди, че ти е оказвано неправомерно влияние – продължи Лиена. – Добре, че беше наблизо, иначе нямаше да разполагаме с надеждно свидетелство, което да докаже невинността ти.
– Можеш ли да си представиш, че висш служител на полицията е отговорен за хладнокръвното убийство на цяла гилдия? – Поставих въпроса. – Ужас. Голям срам.
– Успокоени сме, че сте възстановил автономията си – каза Лиена, успявайки да създаде прохождащо подобие на искреност. – Но също така искахме да те проверим, защото знаем, че си агент, отдаден на реда и справедливостта.
– Така че, очевидно, никога не бихте предложили наказание като „Магически кекс“…
– Магическа литура – поправи ме Лиена.
– …за дребен крадец. Ако Ксанте те е използвала, за да свали „Врана и чук“, какво друго би могла да те накара да направиш?
– Нямаш представа за какво говориш – заинтригувано звучеше Сьозе, в плоския му глас се долавяше нотка на гняв.
– Искате да кажете, че вие сте препоръчали тази присъда за Броуди? – Разширих очите си. – Означава ли това, че вие сте наредили Damnatio Memoriae по собствена воля? Това звучи като нещо, за което трябва да знаят всички висшестоящи в полицията. И международните коалиции на ГМ. Те също ще искат да знаят.
Той се усмихна.
– Мислех, че агент Тим е представил показанията си за това как съм бил контролиран?
– Той още не е завършил доклада си – разкрих аз. – Ще трябва да го помоля наистина да помисли върху това, което е прочел в съзнанието ви вчера. Може би не си спомня съвсем правилно.
Усмивката на Сьозе не изчезна.
– Така ли?
– Но ако приемем, че си бил контролиран и за двете тези варварски, остарели заповеди – скочи Лиена – тогава, разбира се, ще искаш да го поправиш веднага. Ето защо подготвихме актуализирана препоръка за присъдата на Броуди Егс.
С размах поставих един лист хартия на бюрото пред Сьозе.
– Подпишете го, ще го представим на Съдебния съвет, а агент Тим ще приключи с показанията си възможно най-скоро.
Както казах, бяхме отбягвали повечето от документите си. Но не и този.
Фокусът на мъртвешкия поглед на Сьозе се премести между мен и Лиена. Накрая взе писалката си, плъзна поглед по документа и се подписа в долната част.
По дяволите, беше го направил. Не можех да повярвам, че малката ни схема за изнудване беше проработила! Бях виждал Ригел и други измамници от ККК да вършат подобни глупости постоянно, когато работех за тях, но никога не бях го правил сам.
Жалко, че официално бях обърнал гръб на престъпния си живот. Бях станал добър в това.
Вдигнал победа, грабнах хартията обратно, преди Сьозе да я разкъса.
– Чудесно. Сега и аз се замислих върху онзи твой одит и как няма нужда да разследваш избягалите заподозрени от…
От устните на Сьозе се изля нисък, режещ смях. Той се облегна назад на седалката си, скръстил небрежно ръце.
– Не мисля така, агент Морис. Моята проверка ще продължи. Тя вече разкри твърде много неща, за да бъдат пренебрегнати.
Ужасът ме връхлетя.
– Точно тази сутрин накарах екипа си да разследва ниво В3.
До мен Лиена стана твърда. Ниво Б3 – там беше лабораторията ѝ, където се съхраняваха всичките ѝ изследвания на портала. Колко от тях беше успяла да измъкне, преди да се разсеем от плановете си за пробив?
– Очарователни находки. Абсолютно очарователни. – Сьозе позволи на тънките си устни да се усмихнат слабо. – Насладете се на малката си победа, агенти. А сега се махайте от кабинета ми.
Без да каже нито дума, Лиена се изтласка от стола си. Скочих след нея, горещо по петите ѝ, докато тя се промушваше през вратата на офиса. Вървяхме рамо до рамо към асансьора.
– Какво е останало там долу? – Попитах с тих глас, докато тя натискаше бутона за повикване.
– Всичко, което не можех да нося.
Вратите на асансьора се отвориха и ние влязохме вътре. Тя напипа пропуска си за сигурност и натисна „B3.“ Асансьорът започна да се спуска.
– Може би все още не са стигнали до лабораторията ти – предположих с много повече оптимизъм, отколкото беше оправдано. – На това ниво има и други стаи, нали?
Тя не отговори. Щом асансьорът достигна целевия си етаж, тя се втурна в клинично белия коридор и право към лабораторията си. Още едно потупване на пропуска ѝ за сигурност и бяхме вътре.
Тя беше празна.
Абсолютно, напълно, напълно, напълно празна. Нямаше останала нито троха, нито паяжина, нито прашинка. Които и да бяха тези одитори от екипа на Сьозе, те не просто бяха преместили изследванията на Лиена на ново място – те бяха почистили дълбоко цялата лаборатория.
– По дяволите – промълви тя, а гласът ѝ се разтрепери. – Гадно, гадно, гадно. Взели са всичко.
– Какво означава това? – Попитах, като се колебаех дали да знам отговора. – Знае ли Сьозе, че можеш да правиш портали?
– По-лошо от това – прошепна тя. – Означава, че вече имат и портална магия. – Трябваше да мине секунда, за да го регистрирам.
Агент Сьозе – и който и да беше този, за когото работеше – вече имаше в ръцете си силата на порталите. И каквото и да възнамеряваше да прави с тях, битката за душата на нашия участък беше на път да се телепортира от неприятна в направо смъртоносна.
Историята на Кит продължава в
ОТКРАДНАТИ ВЪЛШЕБСТВА И ДРУГИ ЗЛОПОЛУКИ
Кодексът на гилдията: Деформиран / Четири
