ФЕН превод
Константин Хорин
1
— Още веднъж — коригирайки спрямо мене двадесет камери, започна шефът ми: — Задаваш въпроси. Колкото се може повече въпроси, всичко, което той каже, ще бъде използвано в съда против самия него, затова той трябва да говори много, ясно ли е?
— Да, сър! — Рапортувах аз.
Два и половина метра височина и планина от железобетонни мускули басово изискаха:
— А сега, отговори както се полага!
Трескаво въздъхнах, полупритворих очи и с нисък гърлен глас, при издишането си с цялата диафрагма, нежно изрекох:
— Както кажеш, мили.
От гласа ми омекна даже нашия шеф от камък, а наблюдаващите инструктажа мъже така и забравиха да дишат и вече гледаха на мен с много, много, ама много възторжени очи. Не е за чудене. С изящен жест поправих русите си къдрици, но не за да премахна скриващите половината ми лице коси, а по-скоро за усилване на ефекта.
Ефект имаше — едновременно застенаха всички присъстващи.
Не скрих тържествуващата си усмивка, имаше повод за тържествуване — половин година изгубих за всичко това. Курсове за запознанство, съвършено изучаване на мъжката психология, изработване на походката, движенията, гласа, жестовете, погледите. И сега всички въздишат ентусиазирано, а когато кръстосвах коридорите на базата на дванадесетсантиметрови токчета с купчина книги на главата си, периодично падайки, изкълчвайки глезена си няколко пъти и губейки книги много пъти — всички те се хилеха. Кикотът беше такъв, че прозорците едва не изпопадаха… но аз нямах възможност да тренирам само в собствената си стая, имах нужда от пространство, а те се нуждаеха от Гес Мейкон, най-известният търговец на роби на нашето време. Този изрод не щадеше никого. Тринадесетгодишна дъщеря на сенатор, двадесет и три годишна булка на президента, деветгодишна племенница на ръководителя на правителството — той не се съобразяваше нито с възрастта, нито с положението на роднините на жертвите си. Той следеше, намираше връзки, примамваше жертвата и изчезваше с нея, изчезвайки от хоризонта, за всеобща скръб на роднините, които никога повече не чуваха нещо за любимите си дъщери, съпруги, булки.
Никога.
Жертвите изчезваха. Издирваха ги по всички планети, както проспериращи, така и престъпни, ДНК-то им беше въведено в базата данни на шерифите и щяха да изплуват на повърхността при всяко известие за появил се в болницата или попаднал в моргата — но нищо. Момичетата и жените изчезваха безследно, което изглеждаше абсолютно невероятно в нашия цивилизован свят, където безброй камери заснемаха почти всяка секунда от живота на гражданите. Много дълго време властите не можеха да намерят и следа от самия похитител, всичко, което сега имахме, беше само името „Гес Мейкон“, в останалия заобиколен от сърчица надпис „г-жа Саманта Гес Мейкон“ в дневника на Саманта.
Аз го открих. Разработих целия кръг на социалното обкръжение на това момиче и установих, че това име не фигурира в списъците на нейните приятели, познати, ученици в училище, а сред певците и актьорите това име също не фигурира. То изобщо не фигурираше никъде. Нито в отворената база данни, нито дори в затворената, до която тайните служби имаха достъп.
Нищо.
В крайна сметка, след двуседмично разследване, когато на съвещанието докладвахме на шефа за успехите си, се оказа, че дори и с новата улика сме в задънена улица.
Но шефът, като ни изслуша, каза:
— Ще се разровим.
Тринадесети отдел нямахме неразкрити случаи, най-вече заради личността на самия ни шеф. Той не умееше да се предава и като ни огледа всички с погледа на убийствените си очи с цвят на тъмно уиски, очерта плана:
— Ловим на жива стръв.
Тогава в бункера всички се спогледахме, разбрали, че единствената останала възможност да заловим негодника е като го накараме той да направи първата крачка. Започнахме от сайтовете за запознанства — повече от седем хиляди сътруднички на силовите ведомства едновременно се оказаха „неомъжени, без деца и готови за нови отношения“, а ведомствата се заловиха да плащат за козметици, пластични операции, повдигане на гърдите и прочее. За три месеца бяха заловени хиляди маниаци и един сериен убиец, за когото всички отдавна бяха забравили и който едва ли щеше да бъде намерен, ако не се беше влюбил истински в петдесет и седем годишна сътрудничка на „Космическите котенца“ и не беше я завел в дома си, за да я запознае с майка си. Хич не му провървя — жената беше загубила дясното си око в една от битките и си беше поставила изкуствено с маса допълнителни свойства, едно от които беше способността да определя скритите пространства. Входът към тайната изба тя забелязала с невъоръжено око, извикала патрула само за проверка и серийният бил заловен. Също така се оказаха заловени десетки хиляди брачни аферисти, съдържатели на бардаци и всякакъв чешит жигола, но никой не успя да привлече вниманието на основната цел. Гес Мейкон оставаше неуловим, ненамерен и неоткриваем!
Шефът започваше всяко заседание с отбрани ругатни, отново и отново ни принуждаваше да гледаме снимките на жени с посивели от скръб лица — майките на изчезналите.
Това се превърна в сутрешен ритуал — ругатни и бледни женски лица. И биещото в слепоочията с ударите на сърцето омразно име: „Гес Мейкон“!
Тринадесети отдел никога не беше водил дори едно дело повече от месец, винаги печелехме, бяхме своего рода дяволски гении и нямахме равни на себе си… Но не и този път. Изминаха три месеца на отчаяни издирвания и опити да примамим негодника — и нищо. Не спяхме по цели денонощия, командировките се редяха една след друга, претърсихме всички неблагополучни планети и даже неблагополучните райони на тези планети, където дори престъпните главатари се страхуваха да се напъхат.
И нищо!
Докато една сутрин, докато псуваше особено прочувствено, защото бе получил справката за похарчените средства за преобразяването на сътрудничките, шефът изведнъж не спря, препречил екрана с лицето на майката на Саманта за нашата група, и не произнесе замислено:
— Пластика…
Изморени, ядосани, изтощени, ние всички удивено го погледнахме.
Шефът сдъвка пурата си и по този начин я прегриза на две, изплю остатъците ѝ и повтори:
— Пластика!
Той вдигна поглед към нас, огледа ни един по един и изговори догадката си:
— Нито една от отвлечените никога не си е правила пластична операция. Момичетата бяха чисти — нито пластика, нито пробождания за красота, нито пиърсинг и татуировки. Нищо. Изключително естествена красота.
Ние всички тогава много странно изгледахме шефа, по простата причина, че беше пълно с момичета и жени без всичко изброеното. Но погледите ни не смутиха шефа, той бе усетил следа.
— Преглед на данните! — Закрещя командор* Вендер. — Преглеждаме всичко!
Нещастните случаи, след които не са намерени тела, съобщени отвличания, отвличания, за които не е съобщено, основният критерий на търсенето — в банковите сметки да липсват сведения за обръщане към козметиците по гореспоменатите причини.
Честно казано, тогава ние го помислихме за безсмислица.
Не, заповедта си е заповед, щяхме да отидем и да я изпълним, това беше просто една от онези заповеди, които те карат да се чувстваш като глупак.
Уви, това чувство ни напусна много бързо.
Момиченца, момичета, жени изчезваха из цялата обитаема галактика през последните десет години! Всички бяха привлекателни, всяка красива по своему и никоя не беше прибягвала до пластична хирургия, само с естествена красота.
Когато се събрахме на оперативката сутринта, всеки служител беше потиснат.
— И така — шефът преглеждаше бегло информацията, която бяхме намерили. — Имаме си работа с търговец на роби.
— Защо решихте така? — попитах аз. — Може би е просто убиец?
Общо взето май за първи път надавах глас. В Тринадесети отдел все още бях в позицията на стажантка, която попадна тук благодарение на патронажа на университета, като кадет от S-клас, получил най-високите резултати по анализи, а този отдел беше точно аналитичният… но само на хартия.
— Шейри — до този момент дори не знаех, че шефът знае името ми. — Кои диаманти се ценят повече — изкуствените или естествените?
И всъщност всички разбрахме, че шефът беше прав.
Командорът кимна и продължи:
— Това е търговия с роби. Започваме разработката в две посоки. Санчер, Ег, Давияр, Ситан и Кес — заемете се със затворените търгове. С всички. Ако има търгове на хора, те сто процента са покрити с паравана на уважавани търгове. Потърсете онези, през които минават най-феноменалните суми, анализирайте имената и описанията на партидите. Задълбайте се.
— Нивото на пълномощия включва ли в себе си личния живот на гражданите? — веднага уточни Давияр.
— По дяволите закона! — Шефът пусна служителите си от каишката.
Това означаваше, че можем да хакнем всичко — от лична кореспонденция до банкови сметки и данни.
Но след това:
— Шейри — командор Вендер ме погледна напрегнато. — Ти ще си жива стръв.
По дяволите, толкова исках да си направя татуировка на рамото, щях да го направя отдавна, но все не оставаше време, засега чаках да приключим този случай. Приключихме го…
— Шефе, изключително като аналитик съм длъжна да ви напомня — имахме седем хиляди броя жива стръв. Планът се провали. И ако трябва оценката да е обективна — аз далеч не съм красавица.
Мъжете се откашляха в пълно съгласие. И можеха да бъдат разбрани — не бях от момичетата, които могат да привлекат вниманието. Коса с неопределен русо-кестеняв нюанс, събрана в опасен кок, защото не винаги имах време да я среша, пълничко подпухнало лице от безсънните нощи и любовта към поничките с крем и шоколад, черни кръгове под очите, много по-изразителни от самите очи, но неизменно подчертаващи сиво-сини на цвят очи, изгризани нокти, мъжествена походка и прочие. Какво да кажа — всъщност не бях сред онези седем хиляди сътруднички на силовите ведомства, които тръгнаха на лов в социалните мрежи и сайтовете за запознанства, просто защото на никого, дори и на мен, не му хрумна мисълта, че съм подходяща за ролята на примамка.
Но командорът не го смущаваха такива дреболии.
— Имаш шест месеца, за да станеш най-красивата жена, която Гес Мейкон някога е виждал. Задачата е поставена, изпълнявай, кадет Дейр!
„Изпълнявай, кадет Дейр!“
