ЛЕОН
– А не си ли ти просто ягода, потопена в кисело мляко? – Отговорих на ягодата, потопена в кисело мляко, докато Минди я слагаше в устата ми.
Излежавах се на сутрешното слънце на Дяволския хълм. Звънецът беше прозвучал преди няколко минути, но не исках да ставам, а ягодите на Минди имаха толкова добър вкус. Разтворих устни, когато тя сложи още една в устата ми и ми се усмихна, преди да провери часовника си. Тази Минди щеше да закъснее за час. На този Леон не му пукаше.
– Прочети ми хороскопа, Минди.
Тя взе моя атлас, набра кода и прочисти гърлото си.
– Добро утро, Лео. Звездите говорят за твоя ден! Чувстваш се чудесно днес, но от друга страна, ти винаги се чувстваш чудесно. – Кимнах на това, докато тя продължи: – Либидото ти е изключително високо, откакто влиянието на Везни навлезе в живота ти. Ако искаш да намериш облекчение от ежедневните си разочарования, ще трябва да работиш по-усилено, отколкото обикновено е естествено за теб. Все пак бъдете предупреден, защото вътрешните везни на тези Везни може да са се наклонили, което ги прави непредсказуеми в поведението им. Действайте внимателно, защото в противен случай може да се окажете по-разочарован, отколкото в началото.
Е, това не звучеше много зле. И аз бях готов да положа малко труд за моите непредсказуеми Везни.
Зяпнах широко и от мен се изтръгна тихо ръмжене, докато протягах ръце над главата си и ризата ми се качваше нагоре. Минди огледа с надежда линията от косми, която се прокарваше под колана ми, и почти обмислих да ѝ позволя да се спусне върху мен, преди да тръгна към първия си урок. Но беше важно, че днес наистина да стигна до урока по отвари. Не защото ми пукаше за ученето – имах Минди за задачите и Минди за уроците за междинните изпити – а защото днес щях да поканя Елис Калисто на пролетния бал. И тя щеше да каже „да“. Е, надявах се, че ще каже „да“. Добре де, бях се побъркал на сто процента, че ще ми откаже пред целия клас, но както и да е.
Изправих се и зачаках, докато Минди събираше нещата ми. Тя ме последва в класната стая в мазето на „Алтаир Холс“, където тъкмо бях влязъл в класната стая, преди професор Титан да започне урока. Успех.
Преплетох се през столовете, докато Минди ме последва до бюрото ми и аз паднах до моя партньор в лабораторията – Минди – докато другата Минди постави чантата ми пред мен. Тя се измъкна от стаята, за да отиде в класа, за който закъсняваше, а аз се облегнах на стола си и погледнах към Минди до мен. Това беше русата Минди с наедрели цици и очи, които ме чукаха. Но ми беше омръзнало от Минди. Исках Елис. По-специално една Елис.
Погледнах през рамо към мястото, където тя седеше до Райдър и дъвчеше дъвка, докато той се взираше в професор Титан, сякаш мислеше как да го убие. Не си въобразявах, че всъщност иска да убие нашия професор по отвари, просто това изражение беше трайно изписано на лицето му. И нямаше да се учудя и наполовина, ако наистина го беше зашил в кожата си с игла и конец. Такъв шибан човек беше той. Моето малко чудовище не повярва на глупостите му. Което беше чудесно, само че тя също не вярваше и на моите. И това беше вбесяващо по най-добрия начин.
– Днес ще приготвяте лечебна отвара за Фейлозис – обяви Титан, като се обърна, за да изпише съставките на електронната дъска. – За разлика от много други заболявания, лечебната магия не е в състояние да излекува напълно тази вирулентна болест. Това е така, защото вирусът, който я причинява, притежава гаден малък ензим, наречен Фейлозис, който атакува самата магия, изяждайки я като гъсеница. – Той почука по дъската и се появи снимка на фея, която се намираше в дълбините на фейлозата. Кръвта се процеждаше от порите му, а вените му бяха с ужасен, яркочервен цвят, проблясващ под кожата. – Когато не се лекува, фейлозата може да доведе до смърт в рамките на една седмица. Така че някой знае ли името на отварата, която ще правим днес? – Той се обърна към класа, почесвайки се по един от бакенбардите си, докато чакаше някой да вдигне ръка.
Той погледна към Райдър, който явно знаеше, шибаняк, но нямаше интерес да го сподели с нас.
Разнесе се тишина и Титан въздъхна.
– Никой… дори вие, г-н Драконис?
Райдър измърмори раздразнено.
– Спирисин, за бога.
– Да, пет точки за ранг за теб, но по-малко ругатни, моля – каза Титан с весела усмивка, без да срещне съвсем погледа на Райдър.
– Накарай ме да псувам по-малко, тъпако – измърмори Райдър и Титан прочисти гърлото си, продължавайки, сякаш не го е чул.
– Ако искате, елате и си вземете съставки от шкафа, а за тези от вас, които не притежават собствено оборудване, помогнете си и с припасите в дъното. – Той погледна към Елис и аз погледнах в нейна посока, а по бузите ѝ разцъфна цвят. Смътно се зачудих защо тя няма собствени неща, но в класа имаше много деца, които предпочитаха просто да заемат неща, така че може би просто не искаше да влачи оборудване из училището. За мен това не беше проблем, тъй като моят Минди ми носеше нещата.
Обърнах се обратно към предната част и зачаках, докато професор Титан изложи инструкциите за приготвяне на лекарството за фейлоза, след което ни остави да започнем да го приготвяме. Минди пое контрола над отварата, а аз се завъртях на стола си и наблюдавах Елис, която се отправи към шкафа и започна да вади съставките и котела. Райдър беше точно зад нея и агресивно посочваше какво и трябва, без да казва думите. И имам предвид точно зад нея. От разкрача до задника. Каква змия. Тя го отблъсна, поклащайки глава към него, а той тръгна обратно към мястото си, изглеждайки така, сякаш току-що му е плюла в корнфлейкса.
Когато Елис отново седна, те не се погледнаха и аз усетих, че не се разбират като къща в огън. Минди се върна с нашите съставки и се зае да приготвя лекарството.
– Искаш ли да напиша два комплекта бележки? – Попита тя.
– Би било чудесно – казах аз с усмивка, която я накара да се изчерви.
– Бинг бонг! – Светлият глас на Принципал Грейшайн прозвуча по тананикането. Покрай слънцето, той беше глупак. Това беше почти единственото нещо в Академия „Аврора“, за което всички ученици бяха съгласни. – Това е Принципал Джи, който ви съобщава сутрешните съобщения… кръвта по стените на двора на „Акрукс“ вече е премахната, но поради експлозивния характер на инцидента все още може да има пръски по тротоара, така че, моля, внимавайте с обувките си, когато прескачате! – Мислеше си, че е толкова „с децата“, но всъщност беше просто еректирал член, облечен в полуприличен костюм. Буквално нямах представа как този човек си беше осигурил позицията на директор в една от академиите на Солария. Може би беше по-могъщ, отколкото предполагах, но почти не се показваше по коридорите и никога не го бях виждал да използва магията си наоколо.
Грейшайн продължи:
– Юджийн Дипър все още е заклещен в своята форма на тиберийски плъх в П-образния завой на мъжката тоалетна, след като случайно е бил спуснат там, така че се опитайте да му вържете възел, ако имате нужда да се изкъпете между часовете. Не се страхувайте обаче – все още му изпращаме редовно въздух, за да го поддържаме жив. За съжаление, той се опита да се върне във формата си на фея в ранните часове на тази сутрин и това се получи зрелищно лошо, така че нека всички да му изпратим положителни мисли днес и да стискаме палци да успее да се измъкне на свобода.
В стаята се разнесе смях. Очите ми се насочиха към празния стол на Юджийн в началото на класа и аз поклатих глава. Момчето сериозно се нуждаеше да прегърне вътрешната си природа на фея. Не получаваш нищо в живота, без да се бориш за него.
Забелязах, че Брайс дава висока ръка на лунния си приятел Ръсел Нюмън под масата, и небрежно махнах с ръка, разпалвайки малък огън под седалката на Брайс. Всъщност това не беше за Юджийн; той трябваше да се изправи като Фея, ако искаше да оцелее до завършването. Не, това беше за мен. Защото Брайс Корвус беше садистично копеле, което обичаше да измъчва деца за забавление. Така че понякога обичах да го измъчвам обратно.
Гледах как малкият огън набира сила, облизвайки основата на стола му, докато Грейшайн завършваше съобщението си.
– Партито, което ще се проведе на пролетното равноденствие, отбелязващо началото на пролетта, ще бъде на подводна тема! Нашият персонал от водни елементали ще осигури украсата, така че очаквайте да бъдете очаровани. Не забравяйте да си облечете парцалките и да сте готови да се забавлявате през цялата нощ. Това е всичко за сега! Приятно изкарване. Ще се видим на финала!
– Ебаси! – Брайс скочи от стола си и аз потуших огъня, докато той измести стола си настрани, за да провери под него. Погледна объркано надолу, когато не откри нищо там.
– Проблем, г-н Корвус? – Попита го Титан.
– Не… – Брайс се намръщи, потърка дупето си, след което изрита стола и взе един резервен от края на редицата.
Подсмърчах, докато той сядаше внимателно и хвърляше подозрителен поглед из стаята.
Взех химикалката, въртейки я между пръстите си, след което се изправих на крака, когато усетих, че е време да приложа плана си. Погледнах Елис, отидох при нея и повлякох стола след себе си, така че той изскърца по пода. Друга Минди скочи, за да го пренесе вместо мен, но аз я отблъснах. Можех да правя неща. И неща.
Елис вдигна поглед с объркана гримаса, когато поставих стола на отсрещната страна на масата им и се присъединих към тях. Райдър ме стрелна с поглед, изпращайки ми видение как избива очните ми ябълки с молива в ръката си.
Пренебрегнах го, макар че беше доста трудно да забравя образа ми на колене, държащ лицето си с молив, който стърчи от очната ми ябълка.
Поставих Елис в полезрението си, като ѝ се усмихнах, докато поставях химикалката си на масата.
– Здравей – казах с най-загадъчната си усмивка. Писалката се търкулна от масата, както беше планирано, и падна на пода с трясък.
Хайде, хапни малко чудовище.
Меките ѝ зелени очи се проследиха от мен до пода, където лежеше писалката, след което се обърнаха обратно към мен.
– Ще я вдигнеш ли или…?
Аз изсумтях и се запътих да я взема, когато Минди се нахвърли върху нея и я подхвърли в ръката ми. Тя се отдалечи толкова бързо, колкото беше дошла, а аз прибрах химикалката в джоба си с намръщена физиономия.
– Понякога се чувствам добре да правя неща за хората, знаеш ли? – Казах, като повдигнах вежди.
– Щом е толкова хубаво, Лео, защо не опиташ да го направиш някой път? – Предложи Елис с игрива усмивка.
– Леон – предупредих с ръмжене и Райдър се вцепени до нея.
– Знаеш ли какво може да се почувства добре, шибаняк? Да си тръгнеш от тази маса и никога да не се върнеш – предложи Райдър, но аз го игнорирах.
– О, ти сега говориш, нали? – Изстреля Елис и аз изненадано погледнах между тях.
– Не си спомням някога да съм спирал, бейби. – Той ме фиксира със смъртоносен поглед. – А сега се еби обратно в Прайд Рок, Симба.
Усмивката растеше и растеше на лицето ми.
– О, по дяволите, не знаех, че си фен на Дисни, Райдър. Кой е любимият ти?
– Майната му. Махай се – изръмжа той, опитвайки се отново да ме сграбчи в едно от виденията си, но този път бях готов, блокирайки го с мисловен щит.
– Дай ми да предположа…- Потупах брадичката си, докато не бързах да му се подигравам, а около устата на Елис затанцува усмивка. – Вдъхновяваш се от „Книга за джунглата“ и си пееш насън с песента на змията „Труссст в мен“.
Погледът му се впи в моя и изкривеният му дар на Ордена се удари в щита ми. Хванах масата, опитвайки се да изтласкам магията му, а той съскаше между зъбите си като змията, която беше.
– Трябва да си гледаш езика – изръмжа Райдър, когато не можа да се справи. Ха.
– О, аз го правя. Всъщност го наблюдавах доста добре, докато се плъзгаше в устата на Елис онзи ден. – Усмихнах се. Елис се успокои. Райдър спука кръвоносен съд някъде в тялото си. Не съм сигурен къде, но бих заложил на звездите, че е в члена му.
– Леон – изсумтя Елис, оголвайки зъбите си към мен.
– Сигурно това не е вярно? – Попита я недоверчиво Райдър. Не бях сигурен, че съм виждал тази емоция на лицето му преди. Кокалчетата на пръстите му бяха идиотски пътеводител за настройките на настроението му. Не бях разбрал, че някога се е отклонявал от тях. – Ново момиче? – Натисна студено Райдър и тя извъртя очи.
– Беше само целувка, на кого му пука? – Тя се съсредоточи върху работата си, а аз продължих да се усмихвам.
– Не ми пука. На Райдър явно му пука. Това са над шестдесет процента от нас. Мнозинството печели. – Бръкнах в джоба си, изваждайки това, което се надявах да ми купи „да“ на предстоящия въпрос. Поставих голямото шоколадово блокче, плъзнах го по масата и през мен премина прилив на енергия, когато направих едно от първите неща, които някога бях правил за друг човек. Погледни ме цялата щедрост.
Усмихнах се обнадеждено, докато го пъхах под носа ѝ, а тя погледна изненадано, а люляковата ѝ коса падна в очите ѝ. Гърдите ми се издуха, докато чаках реакцията ѝ, игнорирайки начина, по който Райдър се опитваше мислено да прокара куршум в мозъка ми.
– О, това за мен ли е? – Попита тя.
– Ами аз изядох по-голямата част от твоето онзи ден, така че…- Не бях сигурен какъв е краят на това изречение. Може би: Така че… размених за онзи от братята Киплинг, защото съм адски възбуден за теб.
– Е, благодаря – каза тя весело, избута го встрани от бележника си и продължи с работата си.
– Това е всичко? – Попитах. – Благодаря?
– Да, това е… всичко, което имам да кажа. Благодаря ти много? – Тя изхърка и в гърдите ми се раздвижи топло чувство.
Вдигнах отворена ръка, насочвайки я към лицето на Райдър, за да не го виждам повече как ме гледа.
– Ела с мен на пролетния бал – казах аз. – Ще бъде забавно.
– Па – изплю се Райдър зад ръката ми, но аз го игнорирах. – Сякаш и е до танци на жалки училищни партита с жалки шибани Лъвове.
– Всъщност обичам да танцувам – каза Елис твърдо, без да го поглежда. – Не че това е твоя работа, Райдър.
– Ако реша, че е моя работа, значи е – изръмжа той и тя му показа пръст, което предизвика дълбоко дрънчене от негова страна.
– И какво? – Попитах с надежда, навеждайки се напред на стола си.
Гейбриъл минаваше покрай нас и спря с лаконична гримаса на лицето си.
– Току-що покани Елис Калисто на пролетния бал ли? – Той на практика се плъзна по масата, за да застане между нас, като гледаше от мен към нея с намръщен поглед. Елис го погледна, а в погледа ѝ се появи миг на уязвимост.
– Да, какво те засяга това? – Изригнах. Пичът ми пречеше. Вдигнах другата си ръка, като я насочих под ъгъл към лицето му, така че да не мога да видя и него. – Елис? Попитах. Тя беше станала яркочервена и продължаваше да гледа между трима ни.
– Гледай тук, малко чудовище.
– Защо си още тук, Гейбриъл? – Попита тя рязко и той пристъпи напред, извисявайки се над нея. – Това не е твоя работа.
– Права си – каза Гейбриъл с убийствено мъркане. – Не ме интересува твоята работа. Или с кого отиваш на партито.
– Тогава защо все още стоиш тук? – Тя го погледна с остър поглед, който беше толкова разгорещен, че беше почти сексуален.
– Бивш… ебаси… извинявай – прекъснах я рязко. – Аз съм по средата на нещо тук, така че можеш ли да се изнесеш сега?
Гейбриъл отблъсна ръката ми настрани и ме погледна, а очите му сякаш се завихриха като мастило.
– Накарай ме.
Въздъхнах разочаровано, знаейки, че не мога да се справя с него. Той беше прекалено силен. За бога. Това беше моят момент. Защо всички се опитваха да го разрушат?
Вдигнах ръката си, за да блокирам лицето на Гейбриъл, и запечатах Елис в погледа си.
Данте се появи, поглеждайки през рамо.
– Какво става? Току-що покани Елис на бала ли Леон?
– О, майната му на живота ми – промълви Елис.
Изръмжах раздразнено, без да имам друга ръка, с която да блокирам и него. Може би трябваше да хвърля една обувка?
Всъщност, по-добра идея.
– Минди! – Извиках и блондинката се появи зад мен. Хванах ръката ѝ, като я вдигнах така, че да закрие лицето на Данте, след което се усмихнах на Елис, докато връщах ръката си да блокира Гейбриъл.
– И така? – Натиснах я.
– Чакай, чакай, чакай – каза Данте зад ръката на Минди. – Сериозно ли я питаш?
– Да – изръмжах аз. Ръката на Минди се изплъзна и аз забелязах изражението му. По дяволите, Минди.
Данте огледа шоколада на бюрото, после свали един от златните си пръстени и го подхвърли пред Елис. Вдишах рязко. Бях му дал този шибан пръстен.
– Предател – изръмжах аз, макар че идеята да я вземем заедно с него ми харесваше. Като че ли само малко. Но най-вече исках тя да е моя.
Данте се засмя.
– Гадно е да смучеш, брато.
Елис изпъшка.
– Може ли просто всички да си тръгнете?
– Не, докато не решиш – поисках аз. Пуснах ръцете си, ръцете ми се измориха и отпратих Минди нанякъде, чувствайки се изтощен. Гейбриъл продължаваше да стои там, а погледът му изгаряше Елис, сякаш отговорът ѝ беше толкова важен за него, колкото и за мен.
Райдър погледна предметите пред Елис с поклащане на глава.
– Жалко. Не бих се видял мъртъв на тържеството. Бих изпълзял от ада, само за да унищожа тялото си, в случай че някой реши да го вземе там.
– Е, никой не те моли да отидеш – каза Елис ефирно.
– Права си – каза той, престорено мил. – Тогава ето моето предложение, Елис. Моля те, о, дяволски те моля, ела с мен на партито. По дяволите, забравих ли да ти направя един голям жест? – Той бръкна в джоба си и сложи пред нея бръснарско ножче.
– Наистина класно, задник – казах аз, поклащайки глава, а Елис стисна устни.
– Ще ти кажа какво, Елис. Само защото не мога да понасям да гледам как продължават тези неубедителни глупости, ето едно достойно предложение. Ела и прекарай нощта в стаята ми, а аз ще ти направя най-доброто парти в живота ти. Но не забравяй да ми кажеш безопасната си дума няколко пъти преди това, имам склонност да забравям, когато съм ядосан на момичето, което приклещвам – каза Райдър.
– Майната ти – изплю се тя секунда преди аз да го направя. Защото, дяволи, кое нечестиво създание му пропълзя в задника и умря днес?
– Може би просто не трябва да ходиш, Елис – каза Гейбриъл с усмивка, която играеше около устата му. – Всички те така или иначе просто се опитват да те прецакат и вероятно само ще се разочароват…
– Ами може би искам да бъда прецакана от истински мъж – каза тя пренебрежително и очите на Гейбриъл се обърнаха към стола и.
Какво става с тях двамата? И също така, тя току-що призна, че иска да ме чука ли?
– Назад. Нагоре – изръмжах на Гейбриъл. Гръбнакът ми се развълнува от топлината на слънцето. След секунда щях да се преместя върху този пич и да му откъсна главата със зъби. – Дай и въздух, за да може да реши.
– Ще ти позволя да се качиш на мен след церемонията, Кариня – предложи Данте.
– Пич – отвърнах аз.
– Имах предвид като дракон – каза той с усмивка, която подсказваше, че не е имал съвсем предвид това.
– Хайде, малко чудовище, знаеш, че ще ти осигуря най-забавната нощ – настоях аз. Беше шега, че изобщо водим този разговор. Аз бях очевидният победител. – И какво ще бъде? Нощ в забавачницата на змията Психо, разходка с дракон, който те изхвърли през прозореца, или нощ с могъщ лъв, който ще ти донесе още шоколад преди и след бала. Подкупът беше победител. Не беше нещо, което всъщност бях използвал преди, но виждах, че тя се изкушава.
– Е… Леон все пак ме попита пръв – каза тя, сви едно рамо и триумфът ме изпълни.
Гейбриъл ме погледна с поглед, който казваше, че току-що съм попаднала в списъка му с гадове. Но той дори не изглеждаше да харесва Елис, така че не знаех каква е неговата сделка. Той се отдалечи, раменете му бяха напрегнати, а ръцете му – свити в юмруци.
– Ебаси. – Данте тръгна, като преди да си тръгне, грабна пръстена си, а Синди Лу го погледна с надежда.
– Може би можеш да ме вземеш, скъпи? – Промърмори тя, докато той се свличаше на стола до нея, и кимна полугласно. Тя положи ръка на ръката му, като стреляше с кинжали по Елис през рамото му.
Райдър се усмихна мрачно и се наведе към ухото на Елис.
– Е, моята опция не изтича. Ако ти омръзне детето на Муфаса и ти се прииска да вкусиш от Скар, можеш да дойдеш в моето легло. И в цялата ми стая също. Ще изчакам да чуя за безопасната дума.
– Да, благодаря – изсъсках аз като змия. Станах и си тръгнах с доволна усмивка, чувайки музикалния смях на Елис, който ме следваше.
Когато най-накрая се запътих обратно към бюрото си, подремнах, докато Минди не довърши отварата ни. Титан ми даде десет точки за ранг за това, че показах сила, като накарах друга фея да свърши работата ми вместо мен. Днешният ден щеше да е страхотен.
Назад към част 19 Напред към част 21