Глава 12
ЛЕЙЛА
Две седмици.
От две седмици насам Хатчет се държеше адски далеч от мен, дори се отдръпна от Матю. В общи линии дори отказваше да бъде в една стая с мен. Честно казано, имах чувството, че между нас е опънат ластик, и с всеки изминал ден ми се струваше, че се разтяга толкова, че ще се скъса.
Знаех, че „Дивите врани“ все още имат жив Линкълн. Хатчет изчезваше в мазето за часове и когато излизаше, по дрехите му винаги имаше пръски кръв.
Ставаше ми лошо от мисълта за чудовището, което беше Хатчет, но не исках да го загубя. Бяхме преминали през толкова много неща, за да стигнем дотук заедно, а сега – сега той се отдръпна.
Просто не разбирах какво се е променило.
Единственото, което знаех, беше, че ми беше достатъчно. Не можех да продължавам да правя това. Не можех да продължавам да се опитвам да бъда около него – да накарам Матю да се върти около него – само за да може накрая той да ни отблъсне.
Съжалителните погледи на членовете на клуба и на жените в него само въртяха ножа в сърцето ми. Трябваше да знам, че Хатчет просто щеше да ме нарани отново и отново.
– Матю, бебе, прибираме се вкъщи. – Казах на сина си, когато стигнах до най-долното стъпало на стълбите, докато дърпах куфара му след себе си.
Той дръпна глава от телевизионния екран пред себе си, а в сините му очи моментално блеснаха сълзи.
Сърцето ми се разкъса още повече в гърдите, докато се принуждавах да сдържам собствените си сълзи. По-късно щях да плача спокойно, но сега щях да бъда силна. Трябваше да бъда силна за Матю. За разлика от Хатчет, аз нямах избор в това. Трябваше да бъда майката на Матю – да му бъда опора. Не можех да обърна гръб на хората, за които трябваше да се грижа, и то само защото бях в чувствата си.
И нямаше да дам на Хатчет удовлетворението да знае, че ме е пречупил отново и отново.
– Но мамо – Задави се Матю, а сълзите му се стичаха по бузите. – Ние сме си у дома, мамо. – О, бебе, иска ми се това да е вярно, но това не е дом.
Поклатих глава към него, докато преглъщах трудно, принуждавайки се да се сдържам. Вече два пъти бях преминала през ада и обратно, а веднъж вече бях преживяла разбито сърце от Хатчет. Можех да преживея и това.
– Това не е дом, бебе. – Казах му нежно, но гласът ми се пречупи.
– Лейла, нека поговорим. – Нежно ме подкани Изи, като се изправи от стола, на който седеше, и се приближи до мен. Очите на Саботаж следяха всяко нейно движение – беше такъв мъж, какъвто трябваше да бъде Хатчет.
Поклатих глава към нея, когато Хатчет влезе в клуба от гаража, като очите му веднага паднаха върху куфара, който сега беше до мен. Очите му се стрелнаха към Матю, преди да се спрат на лицето ми. Изражението му обаче не издаваше нищо.
И това ме нарани още повече. Той дори не се интересуваше, че планирам да си тръгна – не му пукаше за Матю дотолкова, че да ме моли да остана.
– Няма за какво да говорим, Изи. – Казах ѝ, откъсвайки поглед от мъжа, който винаги щеше да държи сърцето ми. Никога нямаше да мога да си го върна. – Няма да остана там, където не ме искат. – Погледнах към Матю, мразех съкрушеното изражение на лицето му. – Матю, иди да прегърнеш баща си за довиждане. Ще го видиш по-късно. – Излъгах го. Не можех да накарам Хатчет да стане баща, а Хатчет трябваше да иска да бъде там за Матю, за да може Матю да го види отново. – Ще бъда до колата. – Казах му, докато се приближавах към вратите на клуба, като се принудих дори да не погледна Хатчет, докато се подготвях да мина покрай него.
– Татко, тя не може да ме отведе! – Оплака се Матю. Сърцето ми се разкъса на парчета.
– Всичко ще бъде наред, момче. – Каза Хатчет грубо. Боже, толкова много исках да го намразя. – Иди с майка си, добре?
– Не искам да си тръгвам. – Просълзи се Матю. – Татко, не ме карай да си тръгвам. Искам да остана тук. Мислех, че сме семейство. – Разплака се той.
Обърнах се, за да погледна Матю, но вместо това погледът ми мигновено се закова в този на Хатчет. Преглътнах трудно, мразех сълзите, които мигновено ме предадоха и замъглиха зрението ми. Маската на Хатчет се смъкна, разкривайки цялата му болка и агония. Принудих се да се обърна. Нямаше да направя това със себе си отново.
Нямаше да му позволя да направи това на Матю. Отвеждах Матю, преди да успее да нанесе на сина ни същата вреда, каквато беше причинил на мен.
– Майната му; не мога да го направя. – Изръмжа Хатчет.
Изведнъж ме завъртя и ме запрати към вратата на клуба, като гърбът ми грубо се удари в дървената рамка. Засмуках рязко дъх, разтревожените ми очи срещнаха сините на Хатчет, а сърцето ми се разтуптя лудо в гърдите.
Мразех това, че се надявах. Не исках да се надявам. Колко пъти щяхме да преминем през този безкраен цикъл заедно?
Единственото, което правехме, беше да се нараняваме взаимно, а накрая щяхме да нараним и Матю.
Устните на Хатчет срещнаха моите в тежка целувка. Целувката му беше дива – безмилостна – и той ме погълна с нея, като отърва съзнанието ми от всичко, което не се фокусираше върху него и начина, по който твърдото му, мускулесто тяло се усещаше върху моето.
Задъхах се, отваряйки устни под напора му.
– Не мога да те оставя да ме напуснеш. – Той дишаше срещу устните ми, а гърдите му се повдигаха срещу моите, докато ме притискаше към вратата. Стиснах очи, като се опитвах да задържа сълзите си. Не можех да се поддам на това. – Мислех, че мога, мислех, че така ще е най-добре за теб и Матю, но не мога да го направя, по дяволите.
Свих очи към него, а гневът се разрази във вените ми.
– Мразя те в момента. – Изригнах срещу него. Очите му се разшириха от шок. Натиснах гърдите му, но той не помръдна. – Остави ме да си тръгна, Хатчет.
– Не. – Каза ми тихо той, а думите му се плъзнаха през мен като лед. Устоях на желанието да хленча. Не можех да продължавам да правя това с него. – Не сега – не повече.
Ударих с юмруци по гърдите му.
– Пусни ме! – Изкрещях му, а очите ми бяха облени в сълзи.
Изпищях от тревога, когато той внезапно клекна и ме вдигна през рамо. Матю се захили, но аз бях всичко друго, но не и развеселена. Ударих с юмруци по гърба на Хатчет.
– Хатчет, пусни ме! – Изкрещях, а сълзите ми вече бяха изчезнали, вместо тях се появи ярост.
Как смееше да го направи?
Хатчет само ме игнорираше.
– Имаш ли нещо против да погледаш Матю за малко? – Попита той Тор и Грейв, докато се запътваше към стълбите.
– Сложи ме на земята! – Изръмжах, продължавайки да удрям с юмруци по гърба му, но той дори не помръдна.
Тор и Грейв кимнаха, докато аз продължавах да крещя на Хатчет, наричайки го с всички имена под слънцето, докато той се изкачваше по стълбите към апартамента си.
След като заключи вратата, той ме хвърли на леглото, което ме накара да подскоча, когато тялото ми се удари в матрака.
– Ти, шибан задник. – Изръмжах му, докато скачах от леглото. – Искаш да си тръгна, добре?! – Изкрещях му. Той само ме гледаше през нечетливи очи. – Защо, по дяволите, просто не ми каза сам?! – Изкрещях му. – Ти си такъв страхливец – избираш проклетия начин да се измъкнеш като страхливец!
Той присви очи към мен, докато отмяташе елека си и го слагаше на края на леглото.
– Внимавай, Лейла. – Предупреди ме той.
– Искаш да ме предупредиш точно сега ли? – Изригнах му. – Имаш шибаната наглост да стоиш там и…
Изпищях, когато Хатчет ме хвана за ръката и ме завъртя, гърбът ми се удари в гърдите му, докато той издърпа ръката ми зад гърба и нежно обви ръка около гърлото ми. Преглътнах трудно, а сърцето ми се разтуптя. Знаех, че той няма да ме нарани, но това не означаваше, че ситуацията не ме плаши.
– Да бъдеш с мен само ще те убие, Лейла, но аз съм шибан егоист. – Той ме осведоми, а горещият му дъх се разнесе по шията ми. По гръбначния ми стълб затанцуваха тръпки. – Трябваше да си тръгнеш от мен, Лейла.
– Не трябва ли това да е моят проклет избор, Хатчет? – Попитах го гневно.
Усетих как той сви рамене зад мен.
– Сега няма значение. Не мога да те оставя да си тръгнеш, Лейла. Обичам те. – Сърцето ми се разтуптя в гърдите при думите му. – Не мога да живея без теб.
Той натисна нежна целувка в тила ми, което предизвика лек стон у мен, а борбата угасна.
– Това е моето момиче. – Той издиша и освободи ръката ми, като плъзна свободната си ръка под блузата ми. – Все още ли ме искаш, Лейла? – Попита ме той, оставяйки всичко, което може да ни раздели, в моите ръце.
Мразех се. Не би трябвало да го искам след глупостите, които току-що направи, но го исках. Исках го толкова силно, че едва понасях мисълта, че не мога да го имам точно сега.
– Отговори ми, бейби, или няма да довърша това. – Предупреди ме той.
О, Боже, моля те, не ме оставяй така, Хатчет.
– Да, все още те искам, Хатчет. Чукай ме, винаги ще те искам. – Признах задъхано.
– Ако те взема сега, Лейла, ще те обявя за моя стара дама. От това няма връщане назад за никой от нас. Готова ли си за това? – Попита ме той.
– Готов ли си? – Отвърнах му. – Наистина ли си готов за това, което се случва, Хатчет?
Вместо да ми отговори, той ме завъртя и ме целуна със сила. Коленете ми се подкосиха под напора му, а устните ми се отвориха под неговите, за да може той да задълбочи целувката. Бързо уви мускулестата си ръка под дупето ми и ме повдигна, притискайки гърба ми към стената на стаята му.
Той се притисна към мен, преглъщайки жадните ми хлипове, докато устните му ме поглъщаха.
– Ще бъда груб. – Предупреди ме той. – Надявам се, че си готова за това.
Кимнах трескаво. Бях отчаяна. Нуждаех се от него, както се нуждаех от въздух, за да дишам. Не ме интересуваше в каква поза или колко шибано груб е той. Просто имах нужда той най-накрая да ме обяви за своя.
Той ме изправи на крака и между двамата успяхме да се съблечем, макар че това отне повече време от обикновено, тъй като двамата с Хатчет не можехме да спрем да се докосваме, отчаяни да се почувстваме един друг след години, в които не бяхме заедно.
– Ебаси, ти си още по-красива, отколкото беше преди седем години. – Задави се Хатчет, карайки сърцето ми да се разтупти от любовта ми към него.
Той падна на колене на пода и изведнъж лицето му се озова между бедрата ми, докато издърпваше десния ми крак през рамото си. Паднах назад към стената със силен трясък, а името му прозвуча задушено, докато заплитах пръсти в косата му.
– Толкова ебати сладкото. – Изстена той. – Дори по-добре, отколкото си спомнях.
Той засмука клитора ми и краката ми затрепериха, а левият ми крак беше на ръба да ме предаде. Той бързо се отдръпна, карайки ме да хленча, докато го гледах с умоляващи очи, отчаяна за това красиво, разтърсващо освобождаване. – Още не, бейби. Когато свършиш, искам да бъда заровен дълбоко в теб, двамата да свършим заедно, разбираш ли? – Попита той, докато се изправяше в пълния си ръст, извисявайки се над мен.
Облиза устни, докато ме обхождаше с очи. Изведнъж той бързо ме завъртя, като дръпна бедрата ми назад.
– Ръцете на стената, Лейла. – Заповяда ми, докато прокарваше ръка по гръбнака ми, оставяйки след себе си огнена следа.
Веднага се подчиних. Отдръпнах се назад срещу него, когато усетих върха на пулсиращата му ерекция на входа ми.
– Ах – ах. – Предупреди той, докато стягаше ръката си върху бедрото ми. Не можех да спра хленча, който се отрони от устните ми, отчаяна да го имам. – Аз имам контрола тук, Лейла.
– Хатчет, моля. – Захлипах.
– Това е моето момиче. – Той изстена, докато се навеждаше над мен, отмятайки косата ми настрани, за да може да види лицето ми.
Изведнъж той се зарови дълбоко в мен без предупреждение. Изкрещях, коленете ми почти се подкосиха, а путката ми стискаше всеки сантиметър от него. Хатчет обви ръка около средата на тялото ми, ръката му обгърна гърдата ми, стисна и издърпа зърното ми, докато се изтегляше и навлизаше обратно. Стенех гласно, отчаяно се нуждаех да ме чука, да облекчи болката, която беше дълбоко в сърцевината ми.
– На кого принадлежиш, Лейла? – Попита ме грубо Хатчет, докато целуваше нежно рамото ми.
– На теб. – Задуших се. – Винаги съм била твоя, Хатчет.
– Това е моето момиче. – Въздъхна той.
С това той започна да ме чука, като ме доближаваше до ръба отново и отново, но после променяше ритъма си, така че да не свърша – не и без него.
– Хатчет, моля те. – Изхлипах, отчаяно се нуждаех да свърши това. Бях отчаяна.
Той изведнъж се измъкна от мен, като ме накара да хленча от загубата. Обърна ме и ме вдигна, притискайки ме обратно към стената. Лесно се плъзна обратно в мен, докато избутваше ръцете ми над главата ми, държейки китките ми заедно с едната ръка, докато другата му ръка остана свита под дупето ми, придържайки ме, за да може да ме чука както трябва.
– Отвори красивите си сини очи и ме погледни, Лейла. – Нежно заповяда той.
Отворих очи и го погледнах през очилата си. Той улови устните ми със своите, докато започна да ме чука безмилостно към стената.
– Свърши за мен. – Издиша той, докато се облягаше назад, а очите му преминаваха по лицето ми, докато вълна след вълна на оргазма ми ме заливаше, почти ме удавяше.
Но той беше там, за да държи главата ми над водата.
– Толкова шибано красиво. – Въздъхна той.
Назад към част 11 Напред към част 13
