ГЕЙБРИЪЛ
Събудих се с най-отчаяното желание да отида при Елис, сърцето ми биеше плътно в ребрата, докато седях сред завивките в палатката на покрива. Засмях се, когато забелязах проклетия лунен крал да спи до мен, а между нас беше разпръснато тесте карти, които бяхме играли преди няколко часа. Беше минало полунощ, а сърбежът под плътта ми не изчезваше. Затова побутнах Райдър и той се изправи, протягайки ръка, за да ме удуши. Улових го преди да успее и се вгледах в паниката в очите му, преди напрежението да се изпари от позата му, когато разбра, че съм само аз. Ужасите от миналото му можеха винаги да са с него, но се надявах, че с времето няма да го преследват толкова силно, колкото сега.
– Ебаси, защо съм тук? – Измърмори той и отметна завивките от себе си.
Изсмях му се, изправих се на крака и разперих ръце със зяпнала уста. – Не знам, но мисля, че звездите искат да отида и да видя Елис. Идваш ли?
Протегнах му ръка, за да му помогна да се изправи, и той ме погледна за дълъг момент, преди да ми позволи да го издърпам на крака. Каквато и връзка да се зараждаше между нас, можех да кажа, че тя не е едностранна. Аз и той станахме някак си шибано неразделни и трябваше да се запитам дали не съм пропилял голяма част от живота си, отблъсквайки всички толкова силно. И бавно приемах, че това не е начинът, по който искам да живея повече. И може би нямаше нужда да се страхувам толкова много от създаването на приятели, особено когато тези приятели бяха толкова могъщи като Райдър Драконис. Но от всички феи на света, с които можех да създам приятелство, никога не бих си представил, че това ще бъде той. Дори му бях дал Бил. Бил. Най-близката до семейство фея сега издирваше този, който беше предал Райдър сред лунарите. И се чувствах адски добре, че помагам и на него. Бил беше най-добрият човек за тази работа и щом разполагаше с някакви солидни доказателства, че Скарлет или други членове на бандата на Райдър са отговорни за осуетяването на мирното споразумение с Оскура, щеше да може да използва дарбите си на циклоп, за да извлече окончателната истина от главите им. И то докато Райдър несъмнено ги държеше в подчинение и ги караше да страдат.
– Не може да ме видят да се промъквам в стая на нивата на Оскура в общежитията – промълви той, а аз се усмихнах, докато потупвах джоба на анцуга си.
– Тук винаги има място за една малка змия – предложих аз.
Той ми се намръщи, после прокле, като се предаде и се превърна в змия, достатъчно малка, за да я скрия в джоба си. Повдигнах го внимателно, докато езикът му се размърда раздразнено, а аз се опитах да не се разсмея. Излязох от палатката и студът веднага ме блъсна рязко по голите гърди. Завързах вратата, за да запазя топлината от кристалите на огъня, който имах под постелята, но нещо в костите ми подсказваше, че няма да се върна тук тази вечер.
Слязох по пожарната стълба до последния етаж, където беше стаята на Леон и Елис, и се придвижих по металната платформа покрай моята стая, преди да стигна до техния прозорец. Завесите бяха широко разтворени, лунната светлина се разливаше по раменете ми и падаше върху огромното легло, където Леон и Елис бяха покрити с огромна завивка. Сянката ми падна върху тях и аз извадих атласа си, пишейки на Елис, вместо просто да си пробия път там като гад. Атласът ѝ светна на нощното шкафче и ръката ѝ се измести от завивките, докато го разглеждаше.
Секунда по-късно главата ѝ изскочи нагоре и тя се изстреля от леглото към прозореца, като го бутна.
– Гейбриъл – издиша тя с усмивка на уста. – Какво си…
Накарах я да замълчи с целувка, сърцето ме болеше за нейното докосване и въздъхнах, когато близостта ѝ облекчи напрежението в душата ми. Винаги, когато бях с моя малък ангел, светът ми се струваше спокоен. Откакто се бях примирил с нейните нужди и се бях отдал на своите, открих, че с тази уговорка, макар и странна, се чувствах правилно.
– Това змия в джоба ти ли е или просто се радваш, че ме виждаш? – Промърмори тя срещу устата ми и от дробовете ми се изтръгна смях, когато извадих Райдър от джоба на панталона си.
– Това е истинска змия в панталона, красавице, но съм и щастлив да те видя. – Намигнах и тя хвърли заглушителен балон около нас, докато се смееше, взе Райдър в прегръдката си и го вдигна до лицето си.
– О! Ти си толкова сладък така! – Възкликна тя и потърка носа си в неговия. Не знаех дали змиите могат да се мръщят, но се кълна, че тази го правеше.
Бързо направих малка шапчица от листа в дланта си и я балансирах на главата му, което накара Елис практически да подскача нагоре-надолу от възторг.
Райдър изведнъж се премести и вместо змийче пред нас застана огромен, ядосан мъж с напрегнати мускули.
– Аз не съм шибан сладур.
Елис прехапа устни, докато очите ѝ се насочваха към шапката, която все още балансираше на главата му, като се опитваше да не се разсмее, но аз дори не се опитах да се спра, когато го забелязах.
Той я изтръгна от главата си, смазвайки я в юмрука си, докато очите му се стесняваха върху мен, но докато продължавах да се смея, той се усмихна. Влязох в стаята, а Елис бутна прозореца, очите ѝ блестяха ярко, сякаш коледната сутрин беше дошла отново.
– Какво правиш тук? – Попита тя и аз разгледах секси сивата нощница, която носеше, с ускорен пулс.
– Може би сме демони и сме дошли да приберем душата ти – мърмореше Райдър и очите на Елис паднаха върху члена му, който беше твърд като скала и я гледаше право в очите.
– О – въздъхна тя, а по устните ѝ затанцува закачлива усмивка. Люляковата ѝ коса стърчеше във всички посоки и исках да я разроша още малко, преди да я пусна да се върне при спящия си Лъв.
Райдър хвана ръката ѝ, дръпна я рязко и я обърна така, че гърбът ѝ да е към гърдите му, а дупето ѝ да е плътно до члена му. Едната му ръка я хвана за кръста, а другата се плъзна нагоре, за да я хване за гърлото и да я обездвижи срещу него.
– Какво ще правим с теб, хм? – Въздъхна той в ухото ѝ, като пронизваше с език обвивката му. Тя видимо потрепери, а кръвта ми се разгорещи, когато се запътих напред, погледнах я надолу и прокарах палец по долната ѝ устна.
– Можеш ли да замълчиш за нас? – Попитах я и тя кимна, а кътниците ѝ нараснаха, когато усети близостта на кръвта ми. Тя пусна балона си за заглушаване, осмелявайки се в действието, а аз се усмихнах мрачно.
Държах я заключена в погледа си, докато оставях ръката си да изследва тялото ѝ, докато Райдър я държеше на милостта си. Лиани се увиха около китките ѝ и ги привързаха към страните ѝ, докато аз плъзгах пръсти по гърдите ѝ, обвързвайки това красиво създание само за нас. Тя се изви в докосването ми, но аз не ѝ дадох достатъчно, пръстите ми едва се докосваха по тялото ѝ, когато спуснах ръката си по-надолу, по твърдостта на стомаха ѝ, след което се спуснах към дясното ѝ бедро, където дантеленият ръб на нощницата гъделичкаше плътта ѝ.
Елис се опита да погледне надолу, за да проследи ръката ми и да види какво правя, но Райдър стисна гърлото ѝ по-здраво и захапа ухото ѝ достатъчно силно, за да я накара да изкрещи.
Погледнах към бухналата завивка, но в нея нямаше никакво движение и се усмихнах, като погледнах обратно към Елис.
– Това не е тихо – изръмжах, а тя се усмихна съблазнително, сякаш това беше игра, но аз го приемах смъртоносно сериозно.
Плъзнах ръката си под нощницата ѝ, като изстенах, когато тя разтвори по-широко краката си за мен и я открих гола и мокра за нас. Вкарах три пръста в путката ѝ, като я накарах да нададе вик, докато помпах силно ръката си, показвайки ѝ кой командва тази вечер и не взимайки пленници. Погледът ѝ не се откъсваше от моя, докато тя стенеше и бедрата ѝ се извиваха, карайки Райдър да стене, докато се търкаше в него. Забих палеца си в клитора ѝ с наклонена усмивка, докато гледах как се разпада пред мен, а тя отвори уста, за да изкрещи, така че освободих ръката си и пъхнах пръстите си между устните ѝ, за да я накарам да млъкне.
Райдър се засмя и тя изръмжа, захапвайки пръстите ми, тъй като беше принудена да почисти желанието си от тях, а кътниците ѝ се врязаха в кожата ми, за да вкуси и от мен.
– Бях те предупредил, бебе – засмя се Райдър и срещнах погледа му, а жаждата в очите му ми подсказваше, че иска да продължим точно сега. Той плъзна ръцете си нагоре, за да си поиграе с гърдите ѝ, като ги освободи от коприната и стисна зърната ѝ достатъчно силно, за да я накара да се задъха. Измъкнах пръстите си от устата ѝ и използвах покриващата ги влага, за да размърдам стегнатите ѝ пъпки, докато Райдър продължаваше да я измъчва, да бъде груб с нея, докато стискаше и месеше гърдите ѝ за собствено удоволствие, а думите похот и болка се стрелкаха към мен от кокалчетата му. Изглежда и харесваше начинът, по който я докосваше, очите и бяха притворени, а устните и разтворени, докато се задъхваше за него.
Протегнах ръка надолу, за да издърпам малката нощница, исках да освободя плътта ѝ и да измъчвам повече от нея, всяка проклета частица от нея.
– Ръцете нагоре – наредих аз, като отрязах лианите, които ги свързваха. Тя го направи, когато Райдър я освободи и аз я издърпах над главата ѝ.
Отхвърлих материала, като възприемах всеки сантиметър от нея с накъсан дъх, който ме напускаше. Тя беше толкова красива, но това беше нещо много повече. Това момиче държеше душата ми в прегръдката си. Тялото ѝ беше тяло на богиня, а аз бях просто някакъв низък шибан звяр, който не заслужаваше и частица от нея. Но тя ми беше обещала, че ще я притежавам толкова, колкото и тя мен. И ако това беше вярно, не знаех как щях да я пусна някога. Ако това време изтичаше, тогава щях жадно да взема колкото мога повече от нея сега и да я запечатам върху вътрешната страна на кожата си. Защото да я загубя беше по-добре, отколкото никога да не я имам. А сега бях твърде слаб, за да се боря с нуждата си от нея.
Райдър отново я придърпа към себе си, но този път притисна члена си между краката ѝ и бавно се вмъкна в нея. Главата ѝ падна назад върху рамото му, а аз се спуснах надолу, прокарвайки език между гърдите ѝ, върху татуировката по ребрата ѝ и все по-надолу, докато не клекнах на пода и върхът на езика ми не се плъзна по клитора ѝ.
Ръката на Райдър притисна устата ѝ точно когато тя извика, а бедрата му се движеха бавно и контролирано, докато той владееше тялото ѝ. Лизах я и я смучех, докато тя не се разтрепери цялата и не изстена срещу дланта на Райдър. Не я оставих да свърши, двамата работихме заедно, за да я доведем до ръба на лудостта, преди да я върнем обратно. Райдър хъркаше и стенеше от собственото си удоволствие, татуираните му пръсти се бяха вкопчили в бедрото ѝ, докато я контролираше, докато все още покриваше устата ѝ с другата ръка.
Когато тя започна да трепери от нужда, наклоних главата си назад, за да я погледна, очите ѝ бяха стеснени и втренчени в моите, а в тях се четеше отчаяна молба. Но когато свършеше тази вечер, тя щеше да се разбие напълно. Не се стремяхме да я накараме да свърши хиляда пъти, мълчаливото споразумение между нас гласеше, че ще я накараме да падне веднъж, но това щеше да е достатъчно силно, за да я остави слаба и безпомощна за шибани часове след това, нещо, което Елис никога не е била. Но тази вечер кралицата щеше да падне зрелищно само заради нас.
Изправих се на крака, а Райдър се измъкна от нея, освобождавайки я, и от нея се изтръгна наполовина ръмжене, наполовина хленчене. Засмях се ниско в гърлото си, дръпнах я към себе си и вкарах език между устните ѝ. Тя се вкопчи в гърба ми, докато ме целуваше, а пръстите ѝ издълбаха линии по лопатките ми и предизвикаха дълбок трепет в центъра на съществото ми. Бях твърд като камък за нея, пенисът ми болеше за внимание и най-накрая щеше да го получи. Оплетох ръцете ѝ около врата си, завързвайки ги там с лиана, така че да я държат на място, а очите ѝ се разшириха, когато свалих анцуга си и го отхвърлих. Повдигнах дясното ѝ бедро над бедрото си и насочих върха на члена си към влажния ѝ център. Очите ѝ почти се завъртяха в задната част на главата, докато бавно се вмъквах в нея, и в мен се разнесе дълбок стон, когато съвършено стегнатото ѝ тяло притисна пулсиращата ми дължина. Поемах я сантиметър по сантиметър, заявявайки претенциите си и карайки ноктите ѝ да се впиват в тила ми, докато я изпълвах. Когато бях здраво в нея, повдигнах другото ѝ бедро, така че да поддържам цялата ѝ тежест, а Райдър стисна дупето ѝ, за да я задържи изправена, докато се приближаваше зад нея. Зъбите му се впиха в рамото ѝ и тя се втурна напред, за да захапе моето, за да заглуши писъка си, а острата болка ме накара да съскам между зъбите си, докато кътниците ѝ се забиваха дълбоко.
Райдър се засмя и аз я задържах неподвижна, докато той падна на колене и я облиза между бузите, карайки я да трепери срещу мен, докато се борех с желанието да започна да я чукам докрай. Пенисът ми изгаряше от желание да се движи, но я държах неподвижна, докато Райдър я подготвяше да приеме и него. Елис вдигна глава, за да потърси устата ми, и езикът ѝ се срещна с моя, като се разделихме с мръсна целувка, от която сърцето ми се разтуптя, а натоварването ми беше на път да избухне, въпреки че не бях помръднал и сантиметър в нея.
– Райдър – изръмжах, когато прекъснах целувката, а в мен се загнезди разочарование.
Той се засмя като нахален задник и се изправи, усмихвайки ми се през рамо.
– Готова ли си, бейби? – Попита я сладкодумно, сякаш не беше най-големият и страшен задник в Алестрия. И наистина, започвах да вярвам, че тази глупост е предимно преструвка.
– Да – изпъшка тя, като обърна глава, за да може да му открадне целувка, докато той стискаше бедрата ѝ и се подготвяше да я вземе.
Знаех, че е на път да изкрещи, затова я хванах за главата и задържах устата ѝ до тази на Райдър, докато той навлизаше в нея. Викът ѝ беше заглушен от устните му и той преглътна най-силните нотки, преди да прекъсне целувката и да започне да я чука бавно. Притиснах силно бедрата ѝ, съвпадайки с ритъма му, за да може тялото ѝ да се справи с това, че и двамата я претендираме едновременно, а тя захапа устната си толкова силно, че разкъса кожата, а по брадичката ѝ се търкулна капчица кръв. Облизах я и челото ѝ падна върху моето, а тежкото ни дишане се смеси, докато я взимахме и маркирахме. Но може би тя си вземаше от нас, защото не се чувствах толкова уверен в това точно сега. Движенията ни се ускоряваха, Райдър се ускоряваше в същия момент като мен, докато двамата не захъркахме, не се проклехме, не се опитахме да се сдържим, докато Елис преглъщаше стоновете и виковете си, доколкото можеше.
– Ебаси, ти ще бъдеш краят ни, Елис – изръмжах аз, а тя се засмя с цяло гърло, докато забавяхме темпото си. Ръката на Райдър ме хвана за рамото, докато се крепеше, и осъзнах, че правя същото с него, като всеки от нас държеше другата си ръка върху бедрата на Елис, докато я контролирахме.
Все още трябваше да накараме нашето момиче да свърши, да я доведем до шибана разруха и аз нямаше да загубя ума си по нея, докато не направя точно това.
– Райдър – изръмжах, погледнах към него и открих чисто плътски блясък в очите му, който ми подсказваше, че е толкова близо, колкото и аз да свърши. Трябваше да се държим заедно.
Той свали ръката си от рамото ми и започна да разтрива клитора ѝ, докато аз правех същото, но се фокусирах върху зърната ѝ, покривайки палеца си с лед, докато я измъчвах, а тя започна да раздвижва бедрата си и да ни язди по-бързо. Не осъзнах, че се смея, докато не чух Райдър да прави същото, а Елис изведнъж се беше стегнала около члена ми и крещеше, без никой от нас да си прави труда да заглушава шума. Беше прекалено съвършено, прекалено шибано сладко. Тя на практика изрева като проклет вълк и завивките се отметнаха назад в леглото, когато се появиха не една, а две глави.
Леон и Данте седнаха, изглеждайки готови да се впуснат в битката, но вместо това гледаха как Елис се извива между нас, докато се изправя върху члена ми. Не успях да спра да ги мисля, тъй като започнах да се забивам в нея по-силно, като трябваше да намеря освобождението си, преди да полудея от чакане. Райдър очевидно се чувстваше по същия начин, тъй като я взехме жестоко и всичко, което тя можеше да направи, беше да се наслаждава на шибаното пътуване.
Завърших с епичен тласък, от който почти изгубих съзнание, а Райдър беше на два тласъка зад мен, докато я натискахме надолу към нас с посиняващи хватки, които несъмнено щяха да и оставят следи. Удоволствието танцуваше по плътта ми, когато свърших, и облекчението ме заля като шибана вълна, която се удря в брега. Прекъснах лианата, която свързваше ръцете ѝ зад врата ми, и тя увисна напред срещу мен с тежък дъх на изтощение.
Освобидихме я от нас и тя се срина на леглото, сякаш наистина се беше стопила, което накара устата на Леон да се отвори от изненада.
– Не мога да повярвам, че не си ме събудил за партито – изръмжа Леон.
– Кой каза, че партито е свършило? – Сви рамене Райдър, като се облече с един от анцузите на Леон от гардероба, докато аз също навлякох своя.
– Ебати, че свърши – изпъшка Елис и аз се усмихнах доволно, докато се навеждах и вдигах падналата си кралица на ръце. – Освен ако не искаш да направиш това с Данте, Леон, а аз мога да гледам. – Тя се засмя, а Леон погледна към Данте с вдигнато чело, сякаш беше в играта, и Данте го удари по ръката.
– Забавлявахте се, излизайте – каза Данте, говорейки предимно на Райдър, докато лунният крал се облегна на вратата на гардероба и скръсти ръце.
– Остани – обади се Елис, докато я внасях в банята и настанявах дупето ѝ на повърхността до мивката.
Помогнах ѝ да се почисти, докато тя ме целуваше на прекъсвания и се кикотеше всеки път, когато докосванията ми я гъделичкаха.
– Ще останеш, нали? – Попита тя с надежда и аз кимнах, навеждайки се, за да я целуна както трябва.
– Ако това искаш, ангелче – съгласих се аз, като установих, че вече е невъзможно да откажа на това момиче каквото и да било. Освен това исках да я прегърна и ако трябваше да спя с още трима мъже и да се боря за първостепенна позиция, за да го направя, щях да го направя.
Върнах се в спалнята, за да ѝ донеса нова нощница, като открих, че Данте все още се мръщи на Райдър, а Леон все още се дуе, защото не го бяхме включили.
-Чакай, наистина ли оставаш? – Попита с надежда Леон, когато хвърлих моя атлас на нощното шкафче заедно с неговия, този на Елис и този на Данте.
– Ако нямаш нищо против. – Повдигнах рамене и той кимна нетърпеливо, поглеждайки към Райдър, чието лошо настроение очевидно се беше изпарило.
– Ти също ще останеш, нали, Райдикинс? – Попита Леон и Райдър премести поглед към Данте.
– Не ме наричай така – изръмжа Райдър, но не отговори на въпроса.
Вмъкнах се в гардероба, взех тъмносиня нощница и се върнах с нея при Елис. Преметнах я през главата ѝ и тя ми се усмихна с проблясък на светлина в очите.
– Не е нужно да ме почистваш, знаеш ли? – Каза тя и аз целунах ъгълчето на устата ѝ.
– Искам – казах просто, свалих я от тоалетката и взех ръката ѝ, докато я водех обратно към спалнята.
Райдър се приближаваше към прозореца, а аз изпаднах в ярост, когато разбрах, че той наистина няма да остане.
– Чакай – извика Елис, откъсвайки се от мен, докато бързаше да го хване, а той се обърна към нея с изписана на челото си бръчка.
– Бебе… – въздъхна, поглеждайки към Данте, а Елис последва погледа му.
– Моля те, Драго. Не можем ли просто да останем заедно тази вечер? – Попита тя Данте и борбата излезе от позата му.
– Добре, amore mio, но той може да спи в противоположния край на леглото от мен.
Леон подскочи развълнувано на колене и ни покани всички, като отметна още по-назад завивките в знак на покана. Може би това беше шибано странно, но странно не се чувствах чак толкова зле, когато се преместих на леглото и седнах до Леон.
Райдър се вмъкна до мен в края на матрака, а Елис просто ни изгледа с най-широката шибана усмивка на лицето си, преди да се гмурне в средата между мен и Леон със смях от вълнение. Райдър и Данте се заеха да леят заглушаващи мехурчета, а Елис се втренчи в мен, докато беше притисната между моето тяло и това на Леон. Въздъхнах доволно, докато я държах близо до себе си и вдишвах черешовия ѝ аромат, сърцето ми се чувстваше спокойно и поне веднъж не ме намери никакъв мрак на света.
***
Събудих се с най-ужасяващото чувство на страх, което ме обгръщаше.
Една сянка на тавана накара страха да прониже сърцевината ми. Изправих се на крака и открих, че през прозореца се изсипват мъже и жени, които използват заглушаващ балон, за да скрият звука от движенията си. Преди да успея да реагирам, в стаята се разрази ураган, който изхвърли всички ни от леглото в противоположни посоки. Главата ми се удари в стената и аз се сгромолясах на земята, докато вдигах ръце в защита, объркването и ужасът гърмяха в мен, докато Елис и Райдър се изтърколиха заедно на отсрещната страна на стаята.
Вайнс държеше Данте до стената вдясно от мен, но буреносните му сили ревяха във въздуха, от него искреше електричество, докато четирима от задниците тичаха към него. Използвах магията си, за да разкъсам връзките му половин секунда преди те да стигнат до него, и той падна в яростна схватка с тях, докато още един маймун се сблъска с мен. Огромният блондин гореше, използвайки огнената си магия, за да обгърне тялото си в буйна жега, която изпепели плътта ми. Изкрещях от ярост и болка, използвайки водната си магия, за да хвърля ледена бариера върху собственото си тяло, която да ме предпази от него.
Юмруците му полетяха към мен и аз изревах предизвикателство в лицето му, хвърляйки ледено острие в едната си ръка и дървено в другата. Засякох го, когато той посегна към мен, опитвайки се да изгори шибаните ми очи от черепа, и го отблъснах, преди да забия леденото острие в корема му. Не се поколебах, закрилата ми към Елис ме заслепи, когато последва забиване на дървеното острие дълбоко в гърдите на задника и той падна мъртъв в краката ми. Майната му – майната му!
Леон се биеше с двама гадняри с въздушна магия и червата ми се свиха, когато осъзнах, че тези чудовища не се бият фея срещу фея. Бяха се обединили в екип, нарушавайки основните кодове на нашия вид. От това ме заболя стомахът. Огнената магия на Леон беше гасена отново и отново от тяхната сила, докато се бореха да се доближат до него. Но не можех да се обърна, за да помогна, тъй като забелязах, че Райдър и Елис са претоварени, двамата се биеха яростно рамо до рамо, докато петима неФейски шибаняци се бяха заели с тях двамата. А през прозореца се сипеха още.
Паниката премина във вените ми, когато хвърлих лоза, която се уви около врата на един човек пред Елис и го издърпа от нея. Райдър се биеше с яростта на диво животно, притиснато в ъгъла, като режеше, дърпаше и разкъсваше плътта на враговете си. Но те бяха твърде много. Нямаше как да спечелим.
Тръгнах напред, за да се опитам да ги достигна в отчаянието си, но още трима шибаняци ме подгониха, докато се промъкваха през прозореца, задържайки ме с ледени и огнени взривове. Отне ми всичко, за да се задържа на краката си, докато те се бореха да ме вкарат в задника си, и използвах всеки боен трик, който знаех, за да ги задържа. Но те ме притискаха все повече и повече, докато напредваха, като бавно набираха предимство пред мен, докато се борех да се защитя.
Писъкът на Елис прониза главата ми и чист ужас облещи сърцето ми, докато я търсих. Един огромен мъж я беше притиснал до стената и ужасът ме прониза, когато разбрах, че това е самият Феликс Оскура. В ръката си държеше ледено острие и вятърът, който бушуваше около нея, не беше достатъчен, за да го спре, докато го насочваше към гърлото ѝ.
Райдър се хвърли към него, излагайки гърба си на тримата вълци зад него, докато се сблъскваше с Феликс, принуждавайки го да падне на земята. Той замахна с яростни юмруци и костите заскърцаха, но другите Вълци се хвърлиха върху него и един от тях започна да пробожда и пронизва гърба на Райдър, докато кръвта не се разлетя навсякъде. Елис се хвърли върху тях с писък на ярост, използвайки зъби, нокти и магия, за да ги атакува, но на мястото на всеки шибаняк, когото поваляше, се появяваше друг.
Паниката ме обзе, докато се борех с всички сили, за да стигна до тях, но един от нападателите ми хвърли огнено кълбо, което се заби в корема ми и изпепели плътта ми, а аз отлетях назад и се ударих в килима. Отблъснах се назад, докато болката се разнасяше по тялото ми, и се борих да се излекувам, докато се изтласквах на крака, знаейки, че секунда повече на земята ще бъде равна на смъртта ми.
Леон печелеше предимство пред нападателите си, а Данте имаше двама мъртви в краката си. Но към него се насочиха още и той порази единия с огромен ток от тялото си, като разкъса дупката в гърдите му.
Изхвърлих огромна ледена стена, за да блокирам идващите след мен задници, а погледът ми се спря на Райдър в другия край на стаята, докато скачах на леглото и тичах да му помогна. Приятелят ми някак си отново се изправи на крака и поваляше Фея след Фея с дървена бухалка в ръка, докато Феликс стоеше отстрани и гледаше, лекувайки се от пораженията, които Райдър му беше нанесъл.
Ръцете на Райдър бяха силно обгорени, а кръвта се стичаше по гърба му на постоянна струя. Трябваше да стигна до него, трябваше да му дам шанс да се излекува.
Елис се бореше заедно с него и все повече и повече от тях падаха, но това не беше достатъчно.
Скочих от леглото с ледено острие в дланта си, прицелих се във Феликс, докато той не гледаше, решителност и ярост се сблъскаха в мен. `
Огромен вятър ме отхвърли настрани и аз се блъснах в нощното шкафче, докато Феликс се обърна към мен с ръмжене, а двете момичета зад него се хванаха за ръце, за да запазят комбинираната им въздушна магия за да ме задържи. Борих се срещу силата ѝ, като се борех упорито, докато Феликс се втурваше напред със смърт в очите. Страхът облиза гръбначния ми стълб, докато стисках зъби и се напъвах още по-силно срещу силата, която ме държеше на земята.
Все повече и повече от хората на Феликс падаха под жестоките удари на Райдър, но с всеки повален от него човек той получаваше нова кървава рана.
– Райдър! – Изкрещях, когато забелязах големия гад да се приближава зад Елис, без да се интересувам от нищо друго в този момент, тъй като страхът ме заслепи.
Той сграбчи кичур от косата ѝ и Райдър замахна, хвърляйки от ръката си дървено копие, което се заби в окото на човека и го уби за миг. Но секундата, в която изпусна бдителността си, означаваше, че задниците се затварят откъм гърба му.
Елис беше захвърлена към стената от земен елементал, лиани привързваха ръцете ѝ отстрани, а още толкова я задържаха там. И светът се разпадна в този единствен миг. Един воден елементал преряза гърлото на Райдър със зловещ замах на ледено острие, а друг подкоси краката му с плетеница от лиани, след което върза ръцете му. Той се срина на колене и кръвта му се лееше, докато се взираше в Елис, която крещеше и викаше, докато се бореше с връзките си. Но аз не можех да я чуя през звъна в черепа си, тъй като приятелят ми падна и Феликс се обърна настрани от мен, за да го довърши.
– Не! – Изръмжах, като успях да си пробия път напред с една крачка, но ураганът, който ме задържаше, беше твърде силен, за да се приближа достатъчно, за да помогна.
Данте изкрещя, а Леон изрева от болка някъде наблизо. Всичко падаше в хаос, а аз не можех да направя нищо. Не можех да помогна. Сега дори звездите нямаше да ни помогнат.
Райдър посегна към Елис с окървавени пръсти, думите по кокалчетата му вече не се виждаха. Тъмнозелените му очи бяха пълни със собствената му болка и с усещането за нейната, докато усещаше как сърцето ѝ се разбива заради него.
Той изрече нещо, което ужасно много приличаше на сбогом, точно преди Феликс да го ритне право в гърдите и да запрати ледена отломка между очите му, която сложи край на Лунния крал завинаги. И всичко, което можех да направя, беше да гледам как тъмната душа, която се беше превърнала в мой приятел, която беше повече, отколкото някога беше позволил на света да види, и която обичаше нашето момиче с цялото си сърце, беше изпратена в смъртта.
Назад към част 37 Напред към част 39