РАЙДЪР
– Това е сделка! – Извиках към треперещите стриптизьорки и персонала на бара на пода в краката ми. Сред тях имаше двама членове на клана Оскура. Познах ги по лицата, тъй като Скарлет беше свалила всичките им маски. – Животът на вашия лидер срещу вашия. Кажи ми къде е той. И ако издишаш и една шибана лъжа в моя посока, няма да имам никаква милост.
Три от стриптийзьорките се бяха прегърнали и тихо ридаеха заедно. Кимнах на един от моите хора и той ги повлече настрани, като ги държеше в подчинение. Нямаше да се заблудя от сълзи и слабост. Ако се докосваха, магията можеше да премине през ръцете, оръжията също.
Никой не отговори на молбата ми и аз изсъсках, като пристъпих напред и накарах всички да настръхнат. Вървях по редицата, като не бързах да се приближавам до най-близкия член на Оскура. Окото му беше почерняло и от едната му ръка течеше кръв, но в погледа му имаше огън, който говореше, че не е приключил с борбата. Той се повдигна на колене, когато спрях пред него, раменете му се притиснаха назад, а в гърдите му се разнесе ръмжене.
– Имаш ли нещо да кажеш, мръсник? – Изръмжах.
Той се изплю в краката ми и аз ударих юмрука си в лицето му, като при удара счупих кост. Преглътнах болката му, докато ударът рикошира нагоре по ръката ми и агонията му се просмука в кръвта ми.
– Ако не получа отговор до пет секунди, ще започна да отделям крайници. – Изпуках шията си, а гладът ми за болка се превърна в осезаема нужда.
– Пет… четири… три… – Оскура в краката ми се втурна към мен с вик на ярост. Той се блъсна в гърдите ми, но аз бях готов, ръката ми се разпростря върху стомаха му, за да забие остри дървени кинжали в плътта му.
Той се задави, а аз попих от болката му, очите му се втренчиха в моите, докато остриетата се забиваха все по-дълбоко в тялото му, докато не намериха сърцето му. Той се дръпна и онемя, а аз го оставих да падне на земята.
Едно малко острие стърчеше от рамото ми и аз го изтръгнах с дъх на удоволствие.
Погледнах към Скарлет и си поех тежко дъх, когато видях другия член на клана да лежи мъртъв в краката ѝ, замръзнал в лед.
– Майната му – изсъсках аз. Защото сега ни оставаха само цивилни. Дори и да бяха наети от Оскурите, това ги правеше шибано безполезни. Ако знаеха къде е той, досега да са го издали. Разбира се… винаги имаше шанс някой от тях да е прекалено лоялен.
– Къде е… – Изпсувах, а въздухът в дробовете ми изведнъж изчезна. Всички пред мен също държаха ръка на гърлото си, заедно с всички мои хора. Движех се нагоре-надолу по линията, издирвайки извършителя, но никой не беше направил крачка. Обърнах глава, претърсвайки бара, когато първият от моите мъже падна в безсъзнание. Цивилните също започнаха да губят съзнание и аз започнах да претърсвам клуба, като ритах столове настрани, събарях завеси и чупех маси, за да се опитам да открия този, който беше откраднал въздуха от залата.
Докато приключа, всички бяха на земята. Пулсът ми туптеше в бавен ритъм, змийските ми способности в комбинация с тренировките ми ме държаха най-дълго буден. И шибано щях да съм още на крака, докато открия кой е направил това. Нямаше никакъв шанс да бъда убит, докато съм на студено.
Ебати страхливеца, ще те счупя една по една костите.
Скарлет ме погледна отчаяно от пода, преди очите ѝ да се затворят.
Нечия тежест се сблъска с мен и аз се спънах, преди да нанеса силен удар в тяхна посока. Данте, подмолен Оскура, се приближи към мен с див поглед в очите. Той заключи една от мощните си ръце около гърлото ми, дръпна се назад, за да се опита да ме повали на земята.
– Ко-вард – изкрещях през липсата на въздух, а очите му се свиха.
– А къде е твоята чест, pezzo di merda? Ти взе формите на нашия орден и нападна невинни хора! – Той ме блъсна в ръба на сцената и една малка сянка привлече вниманието ми, бързайки към цивилните, които бях заловил.
Данте отново се нахвърли върху мен, изисквайки отново вниманието ми, и аз освободих вълна от земна магия, за да накарам земята да се разклати под краката му. Той успя да се изстреля обратно към мен, стоварвайки юмрук в лицето ми.
Болката разцъфна по костта и тъмна усмивка дръпна устните ми. Другата му ръка остана вдигната, като не позволяваше на въздуха да нахлуе в дробовете ми. Отблъснах с мигане тъмнината, която се стелеше около мен, хвърляйки паяжина от лиани, за да се оплете около краката му. Той се срина на колене и аз го ударих в главата, така че хубавото му лице се обля в кръв.
Феи се движеха в периферията ми и аз откраднах възможността да погледна към пленниците си. Очите ми намериха Елис, сякаш магнит ме теглеше към нея. Стриптизьорките се стрелкаха от нея, докато тя им даваше въздух, събуждаше ги и им казваше да бягат. Половината от тях вече бяха стигнали до изхода, отегляйки се по стълбището.
Данте разпери ръце, щом забеляза къде е вниманието ми, и аз бях отхвърлен назад със силата на вихър, плъзнах се по сцената и хванах един от стълбовете, за да спра движението си.
Магията му се забави и аз вдишах глътка кислород. Изправих се на крака с изгарящ ме триумф. Челюстта на Данте беше настръхнала, докато вдигаше юмруци, за да се бори с мен. Но магията му беше свършила. Той не беше нищо друго освен кухо дърво, което щях да отсека.
Пресякох сцената, докато Елис насърчаваше последните ми пленници да излязат от стаята. После се обърна към нас с ужас в очите, когато Данте се издигна на сцената, за да ме посрещне.
– Ще ти дам една минута, без да използвам магия – казах му. – Искам да усетя как костите ти се пукат под голите ми ръце.
– Stupido bastardo(Глупаво копеле) – засмя се той, избърсвайки кръвта от дълбоката рана под окото си, но тя продължаваше да тече.
Затворих разстоянието между нас, като вдигнах юмруци. Счупен прожектор падна от тавана и се пръсна на парчета до нас. Никой от нас не мигна. Никога нямаше да го призная, но Инферно беше единственият достоен противник, който някога бях имал, дори и да беше долнопробно гадно парче от Оскура.
Оставих го да направи първата крачка и той заби солиден удар в корема ми, който изпрати вълна от вкусна агония в ребрата ми. Ударих юмрука си в черепа му, преди лакътят ми да се забие в меката плът на бъбрека му.
Зъбите му се впиха в рамото ми и аз извих главата му настрани, преди да ударя челото си в неговото. Той се спъна назад и аз примигнах, докато кръвта се стичаше в очите ми, тъй като атаката беше ранила и двама ни. Капна по устните ми и аз усетих вкуса на собствената си болка, докато тя се преплиташе с неговата във въздуха.
Данте се нахвърли върху мен в схватка, ръцете му се затвориха около кръста ми и ме изтръгнаха с яростно движение. Гърбът ми се удари в пода и аз оставих ръцете си да паднат до мен, докато той нанасяше удари в лицето ми, а аз се смеех и шибано се смеех. Колкото повече болка ми доставяше той, толкова повече се пълнеха магическите ми резерви. Щях да го оставя да се забавлява, после щях да го разкъсам на десет парчета и да го оставя на тази сцена да изгние.
– Спри! – Гласът на Елис стигна до мен, а ушите ми все още звъняха от ударите, които Ад беше нанесъл.
Престанах да приемам болката и започнах да я доставям. Измъкнах от ръкава си бръснарско ножче и ударих корема му, ръката му, гърдите му, режейки бързо, преди да осъзнае колко тежко е ранен.
Елис изведнъж се оказа зад Данте, обви ръце около раменете му и го дръпна назад.
Тя беше тук тази вечер с него. И само от тази мисъл в червата ми се надигна киселина.
– Дай ми силата си – помоли я Данте, а кръвта се просмукваше през ризата му на малинови петна. – И ме излекувай, за да мога да го довърша.
– Не! – Почти изкрещя Елис. – Не го наранявай.
Преглътнах пълна уста с кръв, взирайки се в Елис, а гърдите ми се стискаха като в клещи.
– Дай ми силата си! – Молеше Данте и аз се възползвах от възможността да се изправя, превивайки врата си.
– Едва ли ми е останало нещо – каза тя, а в погледа ѝ проблясваше паника, докато оглеждаше раните му.
– Минутата ти без моята магия изтече, Инферно. Отдалечи се, Елис. – Оставих в дланите си да израснат две въжести лиани, като се готвех да увия едната около гърлото на Данте и да сложа край на доживотната ни омраза един към друг в смъртта. Въпреки че тази вечер беше шибана катастрофа, поне щях да се освободя от враждата ни. Баща ми щеше да се гордее с мен, че съм убил сина на човека, който го беше довършил.
Елис внезапно скочи между нас и аз си припомних деня на плажа, когато с Данте бяхме сключили сделката си за нея. Но това не беше на територията на академията и аз имах предимство. Това беше възможност, която нямаше да пропусна.
Тя се придвижи напред, а очите ѝ горяха с безкраен огън, докато галеше окървавените ми бузи.
– Не ни следвай – издиша тя, преди да удари въздушна струя в тялото ми, която ме накара да прелетя през стаята. Блъснах се в една маса и тя се счупи под тежестта ми, оставяйки ме в купчина натрошено дърво.
Скочих на крака и ги забелязах да бягат през завесата отвъд сцената, хванати за ръце.
Този план беше шибан провал, но докато все още имах въздух в дробовете си, щях да се опитам да довърша това, за което бях дошъл тук. Имаше шанс да го намеря, преди да се появи FIB.
Започнах да спринтирам из стаята, като издърпвах от ръката си едно назъбено парче дърво. Всяка част от тялото ми ме болеше, но това само ме подхранваше, докато разкъсвах завесата настрани и се впусках в преследване.
По коридора имаше стаи и аз ритнах вратите на всяка една от тях, докато си проправях път по коридора.
Ако те открия, играта ще свърши, Оскура.
Назад към част 44 Напред към част 46