ГАРЕТ
Единадесет месеца преди метеоритния дъжд на Соларис…
Вълната от ученици ме отнесе в двора на „Акрукс“, където разговорите бяха изцяло погълнати от една-единствена тема. Райдър Драконис чукаше учител.
Сърцето ми биеше в неравномерен ритъм, докато се опитвах да се правя на шокиран, поклащайки глава отново и отново, докато хората ме питаха дали мога да повярвам.
Да, мога да повярвам! Бях в този шибан шкаф повече от половин час и гледах как се случва, а качеството на звука на това малко парче от ада беше много по-остро от повтарящите се оргазмени писъци на нашия професор, излизащи от хиляди ламаринени колонки на „Атласи“!
Синди Лу размаха Атлас в лицето ми, като посочи факта, че той сякаш полузадушаваше Кинг в същото време, когато забиваше члена си в нея. Благодаря ти, че ми напомни.
– Мислиш ли, че е могъл да я принуди да го направи? – Попита тя с глас, предназначен да се чуе. – Може би я е заплашил със силата на Братството, за да я накара…
– Всяко второ момиче в това училище се моли да изсмуче някой василисков член, Синди – каза Харви щастливо, докато увеличаваше лицето на Кинг в стоп-кадър. – И този поглед на лицето ѝ, този поглед, който казва, че той току-що е взривил шибания ѝ ум, както и товара си, е точно това. Той не я е принуждавал да прави глупости. Тя иска това, просто и ясно.
– Но той е студент! – Изтръпна от ужас тя, докато започна да върти идеята в главата си. – Мислиш ли, че го е принудила да…
– Сериозно ли си мислиш, че някакъв промит професор може да принуди Райдър Драконис да направи нещо? – Подигра се Харви. – По дяволите, съмнявам се, че самият Див Крал би могъл да накара този човек да направи нещо, което не иска, ако все още беше жив.
Принудих се да се засмея прекалено силно и двете ме погледнаха, сякаш съм луд, така че го смених с фалшива кашлица, което не бях съвсем сигурен, че го прави по-добре.
– Не мога да повярвам, че Драконис го е забил на учителка! – Изрева развълнувано Лоренцо, като се запъти към нас. – Мислиш ли, че са се сближили заради факта, че и двамата имат кътници, или защото никой от тях няма душа?
Почти се разсмях на тази оценка на връзката им, но бях прекалено ужасен, за да го направя.
– Вероятно и двете – отвърнах, а той се усмихна триумфално.
Говорителят избръмча над главите ни, когато директорът Грейшайн прочисти гърлото си и привлече вниманието ни към него.
– Професор Кинг и Райдър Драконис да се явят в кабинета ми. Сега! – Съобщението прекъсна рязко и устата ми пресъхна. Не ми се струваше, че някога досега съм чувал Грейшайн да използва високоговорителя без толкова много бръмчене.
Всички ученици се запътиха към залите „Алтаир“, сякаш можеше да ни разрешат да слушаме тяхната среща, и аз ги последвах, като се стараех да изглеждам също толкова заинтригуван, колкото и всички останали. Стига никой да не забележи, че се опитвам да не се побъркам, всичко беше наред.
Видях Данте да води рояка ученици пред мен. Вълчата му глутница виеше от вълнение за победата си над Лунния крал, а аз трябваше само да се надявам, че никой никога няма да разбере каква роля съм изиграл в нея.
Влязохме в Алтаирските зали и аз останах между Синди Лу и Харви, докато те обсъждаха все повече и повече теории за клипа. Измислиха хиляди сценарии за това как Райдър е започнал да чука нашата професорка по елементарна магия, а аз се смеех заедно с тях, като с половин сърце предположих, че може би имат истинска връзка, само за да се уверя, че имам принос. Двете ме гледаха дълго, когато казах това, и накрая Харви се изсмя.
– По-вероятно е Райдър да установи истинска връзка с тъпа ножовка, отколкото с жена. Кръвта на този човек е студена във всяко отношение. Той е като камък. Студен. Убиец. Нищо повече. Нищо по-малко. И съм сигурна, че никога не искам да се окажа на добрата му страна, да не говорим за лошата му страна. Единствено Данте Оскура има достатъчно големи топки, за да се изправи срещу него по този начин, но дори и така да е, обзалагам се, че ще бъде възнаграден с една-две смъртоносни рани преди края на деня.
При това предположение препускащото ми сърце едва не спря. Никога не бях се замислял за последствията за Данте сега, когато Райдър щеше да го държи отговорен за това. Ами ако току-що съм подписал смъртната му присъда? Макар че когато буреносния смях на Данте се разнесе над тълпата, можех поне да призная, че той със сигурност не се притесняваше от каквото и да е отмъщение.
По гръбнака ми пропълзя хлад миг преди една студена ръка да се удари в рамото ми и да ме помести настрани, докато Райдър си проправяше път през тълпата.
Забравих как да дишам, докато го гледах как си отива. Той не се обърна назад, изглежда изобщо не ме беше регистрирал сред масите. Което беше добре. Наистина добре. Бях нищо и никой и като реши да ме пренебрегне, нямаше изобщо да си помисли за мен. Със сигурност не бях човек, който би се изправил срещу него. Бях за това да се боря за позицията си, но също така бях реалист и моята сила дори не гъделичкаше неговата в пряко съревнование. В никакъв случай нямаше да искам да го предизвиквам за каквото и да било. И това ме устройваше.
Дълго време никой не смееше да се върне на пътя, който той беше прокарал, после Синди Лу ме хвана за ръка и ме повлече надолу. Бях изненадан, преди да успея да се съпротивлявам, и изведнъж се оказах смесен с групата на Данте в началото на тълпата, когато стигнахме до коридора пред кабинета на Грейшайн.
Лоренцо се държеше настрана, спазвайки дистанция от стария си водач на клана, и ме накара да си пожелая да имам извинение да не се намесвам и аз.
Райдър дръпна вратата и миг преди да успее да влезе вътре, едно размазано движение привлече вниманието ми, обявявайки пристигането и на професор Кинг.
Грейшайн пребледня при вида на тълпата, която се беше появила за шоуто, и се опита да затвори вратата, за да ни блокира. Данте вдигна ръка и с рязък порив на вятъра отхвърли вратата обратно.
– Не мисля, че перверзницата трябва да бъде затворена в една стая с ученика, когото е насилвала отново, нали? – Обади се гръмко Данте, а Грейшайн нервно потърка плешивото си петно.
– Еми, предполагам, че може би имате право, господин Оскура… – каза той, изглеждайки абсолютно ужасен от моя приятел, водача на бандата.
Данте улови погледа ми и ми се усмихна, шибано намигайки, докато Грейшайн се отдръпна и започна да се препъва в различни въпроси, които насочи към Кинг и Райдър.
Райдър изглеждаше толкова забавен, колкото би бил на погребение. Челюстта му беше стисната и мускулите му се напрягаха срещу училищната риза, докато сгъваше ръце, но не произнесе нито една дума. Професор Кинг, от друга страна, изглеждаше така, сякаш щеше да припадне, продължаваше да заеква с извинения и полуизвинения, които не можех да чуя през глъчката на Вълчата глутница.
Данте се прозя, сякаш му беше скучно, и извади атласа си от джоба. Погледът ми бе привлечен от него, докато отваряше файла, който му бях дал, и препращаше цялото нещо на някого, запазен в контактите му, като Бари FIB.
Грейшайн се разхождаше, клатеше глава, сочеше с пръст и всъщност не казваше нищо. Беше съвсем очевидно, че няма представа как да се справи с това, но това нямаше значение, защото изведнъж от въздуха се материализираха осем агенти на FIB.
Професор Кинг изкрещя, докато се опитваше да се изстреля, но един от тях хвърли контейнер към стената и облак от потискащи реда вещества изпълни кабинета, разливайки се в коридора.
Изтръпнах, когато моят Пегас се оттегли дълбоко в мен, блокиран моментално от газа.
– Катрин Кинг, с настоящето сте задържана от Бюрото за разследване на феи за незаконно въздействие върху ученик под ваша опека и за осъществяване на сексуална връзка с въпросния ученик. Лишена сте от длъжността си в очакване на разследването, а орденът и властта ви се ограничават до второ нареждане.
Професор Кинг се опита да се бори, но офицерът, който я държеше, хвърли върху тях щипка звезден прах и те изчезнаха, а писъкът ѝ отекна над смълчаната вече тълпа дори след като си отиде.
– Трябва да заведем и теб на разпит, сине – каза любезно друг офицер на Райдър, приближавайки се към него с мека усмивка, сякаш го смяташе за някаква бедна жертва. Или човекът нямаше никаква шибана представа с кого говори, или имаше желание да умре.
– Аз не съм твой син и ако още веднъж ми говориш с този снизходителен тон, ще убия всеки шибан член на семейството ти по толкова шибан начин, че дори няма да могат да съобщят подробностите на пресата. Ще погребеш парчетата им в хезиен чувал, защото няма да можеш да ги сглобиш достатъчно добре, за да напълниш ковчег – изсъска Райдър.
Офицерът от FIB се размърда и се отдръпна, като погледна към колегите си, сякаш не знаеше какво, по дяволите, да прави. Може би беше нов, а и предполагам, че не е от Алестрия, щом не разпозна мигновено краля на Лунното братство, когато го видя.
– Няма да говоря с полицията – продължи Райдър. – Имам отвари след десет минути и няма да пропусна час. Имате видеозапис как я чукам, така че продължавайте и я осъдете с помощта на него, защото аз нямам какво да кажа.
Всички офицери от FIB се взираха в него, докато той се обръщаше и тръгваше към изхода. Правоохранителните органи рядко се смесваха с високопоставените членове на бандите в Алестрия и се съмнявах, че ще се напънат да повдигнат въпроса с Райдър. Не си заслужаваше да се стига до трупове.
– Ер, господин Драконис – изпъшка Грейшайн, звучейки авторитетно като баклава в пакет с понички. – Не мисля, че трябва да говорите с офицерите така…
Райдър му изсъска, оголвайки зъби, които се бяха трансформирали във формата му на вазилиск и капеха киселинна зелена отрова на пода, където мигновено прогаряха дупки в плюшения бял килим.
Той излезе от стаята и всички се отдръпнаха, за да го оставят да си тръгне. Всички освен Данте.
Двамата стояха очи в очи в центъра на коридора за дълъг момент, като никой от тях не искаше да се отдръпне заради другия.
– Хубава работа, че се опита да ме саботираш, като се чука с една стара курва – мърмореше Данте. – От нея ли си хванал Фемидия, или членът ти винаги изглежда толкова възпламенен?
– Пази си гърба, Ад – изсъска Райдър. – Идва буря, която дори ти няма да можеш да пребориш.
Двамата се спогледаха още един дълъг миг с висящото между тях обещание за смърт, преди да се обърнат и да тръгнат в противоположни посоки по коридора.
Изпуснах треперещ дъх и тайно прокарах ръка по панталоните си, за да се уверя, че определено не съм се напикал. За щастие бях сух до кости, но също така бях наполовина сигурен, че топките ми са пропълзели право в мен, за да се скрият. Щях да седна в стаята си и да прекарам остатъка от деня в опити да ги изкарам отново навън, защото със сигурност нямаше да рискувам да се сблъскам с Райдър, докато е в такова настроение.
Извиних се на Харви и Синди Лу и се запътих към общежитията на „Вега“. Сърдечният ми ритъм дори не започна да се забавя, докато не стигнах обратно до леглото си и не се свлякох на него с въздишка на облекчение.
Мигът продължи едва секунда, преди атласът ми да изпищи.
Съобщението в него накара сърцето ми да спре да бие напълно.
Райдър:
Ще разбереш кой е направил този запис за „Ад“. А когато го откриеш, ще видим колко болка може да понесе една фея, преди сърцето и да откаже.
Щях да умра. По дяволите.
Назад към част 11 Напред към част 13