***
Докато Хънтър изсипваше кафето в мивката, той изрази разочарованието си пред Кали.
– Този човек беше задник – надут козел.
Кали отново седеше, опитвайки се да потисне чувството на безпокойство, което се бе загнездило, след като детективът напусна къщата.
– Защо казваш това? На мен ми се струваше нормален.
Хънтър се засмя.
– Видяхте ли изражението на лицето му, когато му казах за Терънс и Скарлет? Мислеше, че съм луд.
– Трябва да признаеш, че звучи малко пресилено. Повечето хора не действат по този начин. Искам да кажа, че ми се е случвало и дори аз не съм напълно сигурна, че съм съгласна с теорията ти.
Хънтър се обърна от мивката.
– Не си съгласна с мен? Мислиш, че е било съвпадение?
Тя поклати глава.
– Може би Леви просто е бил лош човек. Може би е искал да ме ограби или дори по-лошо, а после се е появил онзи пазач и той е избягал.
– Хайде, Кали. Нали не вярваш в това?
– Не съм сигурна. Мисля, че може да е било почти всичко.
Хънтър сложи празната чаша в съдомиялната машина и затръшна вратата на съдомиялната със силен трясък.
– Ако познаваше Терънс като мен, щеше да знаеш, че точно това е нещо, което той би направил. И все още се обвинявам за това, че свалих тази охрана от теб, когато ми каза да спра да те следя. Не трябваше да слушам.
Кали се засмя.
– Това трябва ли да ме накара да се почувствам по-добре?
– Не. – Той се нацупи, но зад гнева му се прокрадваше усмивка. – Трябваше да ме накара да се чувствам по-зле. Толкова съм ядосан на себе си. Никога не трябваше да позволявам това…
– Не можеш да контролираш всичко през цялото време. Случват се гадости.
Хънтър я погледна за миг и след това избухна в смях.
– Случват се гадости? Това ли се очаква да научим от тази ситуация?
– Може би.
– Не знам какво да ви кажа, детектив – каза Хънтър, като се престори, че се обръща към полицейския служител. – Но гадости се случват. Надявам се това да помогне.
– Той ще провери това, може би ще открие нещо – каза Кали.
Хънтър се върна на масата и седна, като премести стола си по-близо до нея. Сега краката им се допираха и той се вгледа в очите ѝ.
– Обичам те, Кали. Знаеш това, нали?
– Да.
– И знаеш, че аз съм на твоя страна.
Тя кимна.
– Разбира се.
– Така че ме слушай, когато ти казвам. Това ченге беше безполезно, Кали. Може да се нарича детектив, но в края на краищата няма да ни помогне.
– Но откъде знаеш?
Той сви рамене.
– Просто знам. Работата ми е да познавам хората и мога да кажа, че този човек не ни вярва. Той иска по-просто обяснение, нещо, което може да се обобщи с двайсет или по-малко думи в полицейския бюлетин.
– Може би щом се запознае с миналото на Терънс и види…
Хънтър отново поклати глава.
– Не. Той не иска да го види. Вероятно ще намери начин да обвини някой друг за случилото се – или може би дори ще обвини теб.
– Мен? – Засмя се тя. – Как така отидох и се ударих по главата?
– Той няма да те обвини по такъв очевиден начин. Но ще те обвини, защото така е по-лесно, отколкото да вършиш истинска полицейска работа. Познавам този тип хора.
Кали не каза нищо, за да опровергае мнението на Хънтър. Той явно беше разочарован и изглежда за много кратко време си беше изградил силно мнение за детектив Филипс, което според Кали нямаше особен смисъл. А и Кали не разбираше как може да е толкова сигурен, че този човек няма да им помогне по някакъв начин в крайна сметка.
– Това няма значение – каза тя накрая. – Докато имам теб, не се притеснявам.
Той се усмихна, сякаш вотът ѝ на доверие го беше успокоил.
– Тогава не се притеснявай.
***
Следващите няколко часа бяха невероятни. Хънтър правеше всичко за нея, независимо дали и приготвяше храна, закуска или я къпеше.
Хънтър изглежда обичаше да се грижи за нея, помисли си Кали.
По-късно той я настани удобно в „стаята с телевизора“, което беше стая в къщата, която тя никога не беше виждала преди. В нея имаше много удобни столове и малък диван, както и прекомерно голям телевизор, който заемаше цяла стена.
Хънтър и разстла топло, уютно одеяло и възглавница на дивана и ѝ намери малка табуретка, на която да облегне крака си.
Когато тя се настани, той я попита какво е в настроение да гледа. Кали сви рамене.
– Не знам. Всичко може.
– Кажи ми едно име. Филм, какъвто и да е филм.
Тя се замисли.
– Струва ми се, че искам да гледам „Легална блондинка“. – Той направи физиономия.
– Наистина?
– Ей, ти попита – не се подигравай.
– Не се подигравам. – След това той отиде до отсрещната стена и отвори нещо, което приличаше на врата на гардероб, която всъщност се отвори и разкри цяла стена с DVD-та. Сигурно имаше стотици, ако не и хиляди.
– О, Боже мой! Какво, по дяволите? Това е твоята колекция от филми?
– Аз съм в бизнеса, както се казва, така че това е нещо като моя работа. – Той започна да ги преглежда. – Подредени са по азбучен ред, по заглавия, така че…- Той продължи да сканира, прокарвайки пръст по купчините и купчините обложки. Накрая спря. – Аха. „Легална блондинка“. Издърпа го от купчината и се обърна да я погледне. – Сигурна ли си, че искаш да гледаш точно това? Не мога ли да те заинтересувам от нещо друго – „Лов на доброволци“, „Извън полезрението“, може би дори „Ловци на духове“, ако си в особено странно настроение?
– Не. Искам да гледам това. – Тя посочи филма, който той държеше.
Хънтър направи разочарована физиономия, а после отиде и го пусна в DVD плейъра.
– Обичаш ли пуканки? – Попита той.
– Кой не обича пуканки?
– Само проверявам. Масло или…
– Разбира се, масло – на какво приличам, на луд човек? – Засмя се тя.
Той поклати глава и излезе от стаята, а в същото време започнаха началните надписи на филма. След няколко минути се върна с купа пуканки и кутия диетична кола.
След това седна до нея на дивана и гледаха „Легална блондинка“, като дори се разсмя на повече от няколко места.
Когато филмът свърши, Кали се обърна към него.
– Защо не можеше да бъде така в началото между нас? Защо всичко трябваше да е толкова трудно?
Хънтър само поклати глава.
– Не е толкова просто. И никога няма да бъде просто – завърши той.
– Не разбирам какво означава това. Защо не може да бъде просто? Защо не можем просто да бъдем щастливи и влюбени като Никол и Ред?
– Никол и Ред? – Попита Хънтър, като извъртя очи. – Откъде да започна?
– Те са влюбени. Ред би направил всичко за нея.
– Бих направила всичко за теб.
– Точно така. И какво искаш да кажеш, че не е просто? – Попита го тя.
Той въздъхна.
– Все още не съм ти казал всичко, Кали.
– Не разбирам. Какво остава да разкажеш? Какво може да е толкова лошо?
Хънтър не можа да срещне погледа ѝ. Той изучаваше пода.
– Просто… има някои неща, които ми се случиха, някои неща, за които никога няма да си простя. И не мисля, че някога мога да бъда истински щастлив. Винаги ще ми липсва нещо.
– Не вярвам в това. Ти си една от най-милите и нежни души – каза тя и докосна бузата му.
Той се отдръпна и се изправи, а лицето му беше зачервено.
– Мил? – Каза той, а гласът му се повиши. – Нежен?
Тя отказа да се уплаши от внезапната му променливост.
– Да, мисля, че е така – отвърна тя.
– Нежна душа? – Той се засмя без следа от хумор. – Не ми е останала никаква шибана душа – изсъска той, след което напусна стаята и вратата се хлопна зад него.
Назад към част 3 Напред към част 5