КЕЛИ ФЕЙВЪР – Всяка негова защита – книга 10- част 3

***

Хънтър седна, сякаш беше чул изстрел.
– Кой, по дяволите, може да е това? – Каза той и тя го видя да се оглежда, не беше сигурна за какво. Той скочи от леглото, движейки се по-бързо, отколкото би трябвало да може да се движи мъж с неговите размери, събирайки някакви дрехи. Облече ги светкавично и тръгна към вратата.
– Облечи се – каза ѝ той през рамо, докато излизаше от стаята.
Кали изведнъж се разтревожи, стана ѝ студено, потта вече смразяваше кожата ѝ.
Не можеше да се движи много бързо, затова направи всичко възможно да се запъти към чантата си и да извади дрехите за смяна. Засега щеше да се наложи да се преоблече с анцуг и тениска. Самото обличане на тези дрехи щеше да е трудно, след като глезенът ѝ беше толкова болезнен, колкото беше.
Докато внимателно нахлузваше анцуга, тя чу как входната врата се отваря, а след това се чуха мъжки гласове.
Първоначално Кали си помисли, че това може да е Терънс или някой от слугите му, и цялото ѝ тяло замръзна и се сви от страх. Но после чу колко спокойно звучеше Хънтър и реши, че трябва да е някой друг – може би сътрудник в работата.
– Кали? – Обади се Хънтър.
– Идвам! – Каза тя.
– Имаш ли нужда от помощ? – Обади се той.
– Не, мога да се справя сама! – Извика тя надолу, въпреки че всъщност още не беше сигурна, че може да се справи сама със стълбите.
Нахлузи панталоните си докрай и след това издърпа тениската над главата си, грабна патериците си и маневрира през вратата към стълбите. Погледна надолу и видя един висок мъж, вероятно на възрастта на Хънтър, който я гледаше нагоре.
Тя не го позна, но той сякаш я чакаше да слезе.
Кали прехвърли патериците на свободната си ръка и се хвана за парапета с лявата. Държейки лошия си крак пред себе си, тя скочи наполовина, слизайки по стъпалата, както можеше.
Докато стигне до втория етаж, по челото ѝ се появи пот и тя дишаше тежко.
– Съжалявам за това – каза мъжът. – Не исках да ви безпокоя и двамата.
– Нищо страшно – каза тя, без дори да знае кой е той на първо място.
– Кали, това е… – започна Хънтър.
– Аз съм детектив Филипс – каза мъжът. – Здравейте. Приятно ми е да се запозная с вас.
Той се усмихна любезно. Имаше къса, мръсно руса коса и изглеждаше така, сякаш би могъл да прекарва дните си в сърфиране, както и в работа в полицията. Въпреки че може би не беше толкова класически красив като Хънтър, силната му челюст и светлосините му очи го правеха привлекателен.
– Можем ли да седнем за малко и да поговорим? – Попита детектив Филипс.
Хънтър изглеждаше притеснен, но кимна и се насили да се усмихне.
– Разбира се. Искате ли нещо за пиене – вода, кафе?
– С удоволствие бих пил кафе. – Усмихна се детективът.
Хънтър направи бърз израз на раздразнение, който сякаш само Кали забеляза.
– Кали, ти също ли искаш кафе?
– Да, моля – каза тя, качи се на патериците си и последва Хънтър в кухнята.
Детектив Филипс я последва.
– Хубаво място сте си спретнали тук – каза той на висок глас, докато си проправяха път в кухнята.
Хънтър погледна назад.
– Благодаря. Много ми харесва. – Кали забеляза, че гласът му е придобил официално звучене, което го прави да изглежда по-малко достъпен и не много топъл.
Полицаят се вглеждаше във всеки детайл на къщата, помисли си Кали, докато най-накрая се настаняваше на един стол на кухненската маса. Беше облечен в панталон каки и риза с копчета, с обикновен блейзър, който се вдигна, за да разкрие кобура, когато седна.
Виждайки оръжието му, някак си всичко, което ѝ се беше случило, се почувства по-реално. Тя се протегна и докосна превръзката на главата си, сякаш потвърждаваше причината за посещението му. После постави патериците си наблизо и внимателно се спусна на един от столовете срещу детектива.
Междувременно Хънтър приготвяше кафе, като използваше мерилка, за да сложи кафето във високотехнологичната кана за кафе на плота.
Сега детектив Филипс обърна светлосините си очи към Кали. – Аз много съжалявам за нараняванията ви, мис Йънг.
Тя сви рамене.
– Лекарят ми каза, че съм имала голям късмет – можеше да е много по-зле.
– Както и да е, вие сте станала жертва на жестоко нападение. Можете ли да ми разкажете какво си спомняте от онази нощ? – Той изведнъж извади малко черно цифрово записващо устройство и го постави на масата. – Ако нямате нищо против, ще го запазя само за записките си.
Тя се вгледа в записващото устройство и облиза устни. По някаква причина това я накара да се почувства така, сякаш тя е тази, която е разследвана за престъпление.
Хънтър се обърна и забеляза какво се случва. Очите му се свиха.
Детективът забеляза реакциите им.
– Това добре ли е? Не ви ли е приятно да записвам този разговор?
– Не, всичко е наред – каза тя, като се опита да се усмихне.
– Това е просто за точност. Няма да го пращам на TMZ или нещо подобно. – Той се усмихна с усмивка, която при други обстоятелства би била очарователна.
– Чувствам се малко официално, сякаш съм в съда.
– Спокойно, мис Йънг. Аз съм тук, за да ви помогна. – Той натисна един бутон на устройството и след това седна. – А сега бихте ли ми разказали всичко, което си спомняте за въпросната нощ?
Кали си пое дълбоко дъх и след това издиша. Не беше го обсъждала задълбочено с никого освен с Хънтър и затова не беше сигурна откъде да започне. Но сприхаво започна да разказва на детектива за срещата си с Леви във фитнеса, за поканата му да отиде на кино, а след това за затварянето на киното. Детективът я подканяше и от време на време ѝ задаваше въпроси, но в повечето случаи просто слушаше.
Хънтър им донесе кафетата заедно с малък поднос, на който имаше захар, сленда, опаковка с мляко и още една опаковка със сметана. Отначало нито Кали, нито детективът докоснаха кафето.
Тя тъкмо стигаше до частта от разказа си, в която отиваше до вратата, за да прочете табелата, на която пишеше, че театърът е затворен.
– И тогава реших, че няма да го чакам – каза Кали.
– Нямаше да чакаш човека, който те покани…
– Леви – каза тя и кимна. – Той все още не беше там, а целият район беше безлюден и страшен.
Хънтър си наля чаша и се разходи небрежно до масата, където застана и ги наблюдаваше – или по-скоро наблюдаваше детектив Филипс.
Детективът го погледна, преди да насочи вниманието си обратно към Кали.
– Какво се случи след това? След като решихте да си тръгнете?
Кали издиша треперещо. Тя изведнъж си спомни за тялото, сякаш подсъзнанието ѝ беше решило точно в този момент да възпроизведе сцената толкова ярко, сякаш се случваше в настоящето.
Тя се озова отново на празния паркинг, както преди, провери телефона си и реши, че няма да чака повече.
Кали дори усещаше миризмите от онази нощ – миризмата на боклук от алеята, и усещаше хладния нощен въздух върху кожата си.
Започна да върви обратно към колата, с мисълта, че вече е на половината път към дома, и щастлива, че е далеч от това безлюдно място. И тогава, когато звуците от стъпките ѝ отекнаха в тишината на паркинга, тя чу глас точно зад себе си.
– Кали? – Каза познатият глас и когато тя се обърна…
Ослепителна болка, а после падане и чернота. Само че този път след чернотата се появи трептящ образ. Леви беше коленичил и ровеше в чантата ѝ. Беше облечен в черен панталон и черна риза и носеше ръкавици. Изглеждаше съвсем различно – изражението на лицето му беше лишено от всякаква емоция.
Отново чернота. Още едно проблясване, този път на Леви, който се взира в очите ѝ, сякаш е лекар, който я преглежда.
– Ще живееш – промълви той. – Този път.
Отново мрак.
Тези спомени бяха толкова ярки и плашещи, че Кали за миг замръзна, парализирана от шок и страх.
– Какво става, Кали? – Попита Хънтър, като пристъпи напред и я измъкна от странното ѝ транс състояние.
– Аз… аз просто…- Тя вдигна поглед към Хънтър, нуждаеше се от неговата утеха, искаше да се срине в ръцете му и да му разкаже какво се е случило. Беше уплашена, никога досега не беше имала подобно преживяване. Част от нея се питаше дали не започва да полудява, или може би е имало мозъчно увреждане, по-значително от това, което бяха установили в болницата.
– Разкажи ми какво се е случило – каза Хънтър, а гласът му вече беше изпълнен със силна загриженост.
Кали поклати глава, неспособна дори да говори за това. Сълзи напълниха очите ѝ.
– Съжалявам – успя да каже тя.
Детектив Филипс наблюдаваше внимателно и двамата, като изражението му показваше всичко – от загриженост до подозрение.
– Не бързайте – каза той тихо. – Знам, че е трудно да се мисли за това.
Хънтър постави чашата си на масата, сложи ръце на раменете ѝ, наведе се и прошепна в ухото ѝ.
– Можеш ли да го направиш точно сега?
Тя кимна.
– Да.
– Искаш ли да кажа на този човек да си тръгне?
Кали поклати глава, подсушавайки очите си с върховете на пръстите си.
– Не. Не, всичко е наред. – Тя вдигна очи и се опита да се усмихне на полицая. – Просто ми е мъчно, това е всичко.
Детективът кимна леко, но впечатлението, което остави у Кали, беше, че не харесва обрата, в който се развиват нещата.
– Искаш ли да ми кажеш какво не е наред? – Каза той.
Тя въздъхна.
– Просто си спомних някои неща, за които никога преди не съм си спомняла. Това ме стресна. – Тя погледна Хънтър, който повдигна вежди от изненада.
– Какви неща?
– Ами – започна тя, но детективът я прекъсна.
– Ако нямате нищо против, бих искал да изясня нещо. – Той се обърна към Хънтър. – Оценявам, че сте тук като морална подкрепа за мис Йънг, но наистина бих искал аз да съм този, който ще проведе този разпит.
Хънтър се изправи, езикът на тялото му видимо се промени, тъй като другият мъж се опита да се наложи.
– Разпит? Мислех, че сте тук само за да проверите как е.
– Аз съм. Но също така трябва да разбера нейната история, за да можем да се опитаме да намерим човека, който я е нападнал.
– Ние знаем кой е отговорен за това – каза му Хънтър.
– Знаете? – Каза детективът и седна.
– Знаем.
Кали усети, че разговорът става все по-враждебен и войнствен и че Хънтър всъщност притеснява детектив Филипс с позата си. Тя нежно постави ръка на китката на Хънтър. – Скъпи, остави ме да се справя с това, добре?
Той отвори уста, сякаш се готвеше да възрази с нещо за това защо просто трябва да кажат на полицията за Терънс и да приключат. Но после сякаш се замисли дали да не отговори и просто кимна примирено. Вдигна чашата си и се усмихна.
– Сега просто ще си затворя устата.
Детектив Филипс се усмихна перфузно.
– Бих искал да поговоря и с вас, господин Риърдън. Но първо, ако можем да се съсредоточим върху Кали за няколко минути, ще бъде чудесно.
Хънтър вдигна рамене.
– Защо не?
Детектив Филипс отново я погледна.
– Моля, продължете със спомените си за онази нощ. Свършихме с това, че решихте да се качите в колата си и да излезете от паркинга.
– Точно така – каза Кали и след това продължи да обяснява спомените си за събитието. Този път тя включи и това, че е видяла Леви от позицията си на земята.
Чашата на Хънтър се беше изправила във въздуха, докато разказваше, че е видяла мъжа да рови в чантата ѝ и след това да я гледа в очите. Лицето на Хънтър беше почти алено от ярост, когато тя приключи.
Детективът забеляза реакцията му.
– Предполагам, че не сте чували нищо от това преди?
Накрая Хънтър продължи да поднася чашата към устните си и отпи, преди да отговори.
– Не съм чувал. Кали ми разказа, че е чула някой да я вика по име иззад гърба ѝ, а след това каза, че останалото е празнота.
– Това е вярно – отвърна Кали. – Едва сега си спомних, че съм видяла Леви. Възможно ли е това? Дали си въобразявам?
Детективът се премести на мястото си.
Отново съзря част от оръжието под сакото му.
– Всичко е възможно. Но нека засега се придържаме към това, което си спомняш. Спомняте ли си с какво беше облечен мъжът, който ви нападна онази нощ?
Тя се постара да опише облеклото му. Гласът ѝ трепереше, докато разказваше всички подробности, за които се сещаше.
– И сте сигурна, че това беше същият мъж, който ви покани в киното?
Тя кимна.
– Да. – Но както казах, не си спомнях нищо от това досега.
– И след инцидента не сте имали никакъв контакт с Леви?
– Никакъв. Нямам телефона си и не помня номера му.
– Какво друго знаете за него? Фамилно име, адрес, нещо, което може да ни помогне да го открием?
– Не много. Спомена, че е аспирант, но не каза в кой колеж учи.
– Казвате, че сте го срещнали във фитнеса на Лонгмонт Авеню.
– Точно така.
Детективът кимна.
– Добре. Е, би трябвало да има членство там, така че се надяваме, че това ще ни даде името му и след това ще можем да продължим оттам.
– Съмнявам се, че ще го намерите – каза Хънтър.
Очите на детектив Филипс се стесниха.
– Защо казвате това?
– Защото е работил за някого. Това не беше обикновено нападение – каза му Хънтър.
Кали поклати глава, защото знаеше, че Хънтър звучи като луд.
– Не знаем със сигурност – каза тя. – Може и да няма никаква връзка.
Хънтър се засмя.
– Разбира се, че има връзка.
Детективът вдигна ръка.
– Какво точно смятате, че знаете за нападението?
Хънтър се приближи до масата.
– В дома ми беше отседнала жена, която наскоро беше напуснала приятеля си, а приятелят ѝ се оказа много ревнив и разстроен човек.
Детективът погледна объркано и съмнително, но с жест даде знак на Хънтър да продължи да разказва историята си.
Така Хънтър прекара няколко минути в обобщаване на ситуацията със Скарлет и Терънс, а след това започна да описва как Кали е дошла в къщата, докато Терънс е бил там.
В този момент детектив Филипс го спря.
– Нека изясним това. Предоставяли сте подслон на жертва на домашно насилие и насилникът ѝ се е появил тук?
– Да.
– И вие не сте били тук по това време? – Хънтър поклати глава.
– Не, не бях.
– И тогава мис Йънг се е появила на мястото на инцидента?
Кали кимна.
– Появих се. – Тя обясни как Терънс я е заплашил и е плюл по колата ѝ, преди да си тръгне.
Детективът изглеждаше недоволен от тази нова информация.
– А след това обадихте ли се в полицията, за да ги информирате за ситуацията? – Попита той.
– Не – отговори Кали.
– Защо не?
– Просто не исках да бъда замесена. Не исках да имам нищо общо с това. – Детектив Филипс въздъхна и прокара ръка през късата си руса коса.
– И смяташ, че това е свързано с твоето нападение, по какъв начин?
Хънтър се засмя.
– Нима не е очевидно? Този човек, Терънс, се опитва да си отмъсти на мен, като нарани Кали. Това е отмъщение за това, че съм помогнал на приятелката му.
Детектив Филипс погледна със съмнение.
– Смятате ли, че този човек организрал опита за убийство на мис Йънг? И го е направил, за да ви отмъсти?
Хънтър кимна.
– Проверете го. Името му е Терънс Крейвън и е собственик на редица барове в района на Бостън.
Името предизвика разпознаване на лицето на детектива.
– Говорите за „Крейвън Груп“ – те притежават бар „Бърт“ до „Фенуей Парк“.
– Точно така. Наред с други барове и клубове в района.
Филипс поклати глава.
– Е, това е странен обрат. – Той въздъхна, като накрая взе близката чаша в ръка и отпи първата глътка кафе.
– Отстрани е странно, но всичко има смисъл. Терънс е гадно парче и съм сигурен, че има досие с арести, дълго една миля.
Бъркайки в джоба на сакото си, Филипс извади малък бележник и химикалка и прелисти на чиста страница.
– Ако сте така любезен да ми кажете името на жената, на която сте помагали? На тази, за която казахте, че е отседнала в дома ви?
Хънтър се поколеба, но накрая му каза името на Скарлет.
– Мога да ви дам телефонния и номер и ще и съобщя, че ще се свържете с нея – каза Хънтър. – Тя очевидно е малко предпазлива да говори с хората за това. А и полицията невинаги е била полезна за нея в миналото.
– Ще имам това предвид.
Когато приключиха с обсъждането на последните детайли, детективът отново се изправи и подаде ръка на Хънтър и Кали. Той им благодари за отделеното време и каза, че ще се свърже с тях веднага щом има новини за съобщаване.
И след това си тръгна, оставяйки на масата само визитката си, заедно с чашата с кафе, която беше оставила малко кръгло петно. Беше отпил само една глътка.

Назад към част 2                                                  Напред към част 4

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!