***
Отначало Никол не говореше.
Очите ѝ бяха втренчени в пътя, караше малко по-бързо, отколкото Кали би очаквала. Никол пусна колата на дълъг прав участък на магистралата и нямаше нищо друго освен бученето на двигателя и вибрациите, докато колата се движеше по пътя.
Накрая сякаш изчерпа нещо в себе си и Никол намали скоростта до нормална и погледна към Кали.
– Съжалявам, че трябваше да видиш всичко това. Смущаващо е.
– Всичко е наред – усмихна се Кали. – Аз също имам смущаващи неща, просто съм била късметлийка, че никой не е бил наблизо за повечето от тях. – Никол се усмихна.
– Хънтър?
– Да. – Въздъхна Кали. – Хънтър. – Тя завъртя очи.
– Разкажи ми за него.
– Никол, хайде. Не искаш да ме чуеш да хленча за глупавите си проблеми с момчетата точно сега. Ти имаш истински проблеми.
– Точно така – засмя се Никол. – Това ще ми помогне да се откъсна от собствените си проблеми. – Кали погледна през прозореца.
– Всичко между нас приключи – каза тя най-накрая. – Поне за мен.
– Съжалявам – каза и Никол. – Сигурна ли си? Наистина ли си сигурна?
– Да – отговори Кали. Тя прехапа долната си устна. – Той се среща с друга.
– О, не. – Никол постави за миг ръката си върху ръката на Кали. – Това е твърделошо. Сериозно, това е гадно.
– Той иска да има цялата власт. Той държи всички карти, а от мен се очаква да продължа да играя играта. А аз дори не разбирам правилата. Той не иска да ми каже нищо.
– Знам какво е това.
– Но Ред те обичаше – той все още те обича.
– В началото не беше толкова просто – каза и Никол. – Когато започнахме, той беше жесток и студен и стените му бяха вдигнати. Мислех, че никога няма да мога да ги пробия.
– Сега това ми звучи познато. – Усмихна се Кали.
Никол я погледна и ѝ отвърна с усмивка.
– Не е лесно да се грижиш за човек, който има демони.
– Не. – Кали облегна глава на седалката. Тя си представи лицето на Хънтър, начина, по който я целуваше. – Понякога, когато ме погледне – кълна се, че…- Тя поклати глава, сякаш за да изчисти паяжините. – Няма значение – каза Кали. – Не мога да му се доверя.
– Тогава постъпваш правилно – отговори Никол. – Защото дори с онова отвратително DVD, което майка му ми изпрати, аз все още вярвам на Ред. Не вярвам и за минута, че е бил с друга жена, откакто започнахме да се виждаме.
– А аз знам, че Хънтър е бил с някоя. Видях я в дома му днес.
– Днес? – Очите на Никол бяха огромни. – Ти я видя днес?
– Видях. И той не пожела да се обясни. Просто ми каза да се прибера вкъщи.
– Това е нелепо. Заслужаваш нещо по-добро от това, Кали. – Никол погледна към нея за секунда, преди да се съсредоточи отново върху пътя. – Ще намериш мъж, който наистина разбира колко си невероятна и ще се отнася към теб с истинско уважение. Обещавам ти.
Бръмчащ звук изпълни колата.
Това беше телефонът на Кали. Тя погледна надолу към чантата си и тя се разтресе от движението на мобилния телефон вътре. Бързо отвори чантата си и извади мобилния телефон.
Идентификаторът на обаждащия се беше ярък и ясен:
ХЪНТЪР.
– Той ми се обажда.
Никол я погледна.
– Бъди силна.
– Няма да отговоря – каза Кали, въпреки че усети потрепване. Ако беше сама, дали щеше да е достатъчно силна, за да устои на желанието да отговори? Може би не – но беше по-добре да не мисли за това. Тя върна телефона обратно в чантата, като го изпусна, сякаш го беше хвърлила през борда на лодка в океанските дълбини. – Писнаха ми неговите тайни и игри. Свърших с него.
– Това е духът – каза Никол. – Искам да кажа, ако наистина се чувстваш така.
– Ти не ми ли вярваш?
– Разбира се, че вярвам. Но… след това, което преживях с Ред, наистина не бива да обезкуражавам никого да следва сърцето си, независимо колко налудничаво може да изглежда в момента.
– Е, сърцето ми казва, че трябва да стоя далеч от Хънтър Риърдън.
Никол я погледна.
– Въпреки че постоянно поглеждаш към чантата си, сякаш искаш да провериш съобщенията на телефона си.
Кали усети как лицето ѝ се изчервява.
– Любопитно ми е. А ти не би ли била?
– Разбира се.
Тя се пречупи, отвори чантата си и отново извади телефона. Нямаше съобщение. В стомаха ѝ се отвори яма.
– Няма гласова поща – обяви тя.
– Той ще се обади отново.
Никол излезе от магистралата и скоро се върна на нея, като се движеше в обратна посока.
– Къде отиваме? – Попита Кали. – Към дома. Просто имах нужда от минута, за да се охладя.
– Какво мислиш, че ще направи Ред с майка си?
Никол сви рамене.
– Нямам ни най-малка представа. Но по-добре да направи нещо, защото имам чувството, че в близко бъдеще ще имаме по-голям проблем.
Когато пристигнаха вкъщи, Ред ги чакаше. Той сграбчи здраво Никол, прегърна я и прошепна в ухото ѝ.
Кали не можеше да чуе какво казва, но само видът на лицето му ѝ говореше достатъчно. Разбира се, Ред Джеймсън имаше демони. Явно е имал минало, а може би и то е било толкова пикантно.
Но той беше на светлинни години пред Хънтър Риърдън.
Кали ги остави да си изживеят своя момент, докато Ред продължаваше да прегръща Никол и да ѝ шепне в ухото, а накрая тя му отвърна с прегръдка.
Кали мина покрай тях и се отправи по коридора към спалнята си. Когато влезе вътре и затвори вратата, тя отвори чантата си и отново извади телефона.
Можеш да му се обадиш обратно – помисли си тя. Това би имало смисъл. Все пак той ти се е обадил пръв.
Тя постави телефона на нощното си шкафче и го погледна, опитвайки се да прецени дали има сили да му се противопостави.
Но се оказа, че има.
Няколко часа по-късно тя си легна и заспа много по-бързо, отколкото можеше да си представи.
И спеше дълбоко, а сънищата ѝ бяха като светкавици в съзнанието ѝ. На следващата сутрин бурята отдавна беше отминала и тя се събуди с нова решителност.
Няма да се предам на Хънтър Риърдън – каза си тя. И този път говореше сериозно.
Назад към част 4 Напред към част 6