***
Истън не се беше върнал, а бяха минали часове.
Междувременно въображението на Кенеди бе започнало да се развихря. Беше започнала да си представя как Истън се връща в клуба, за да намери онази ужасна руса жена. Може би вече се смееха заедно на онази жалка девойка, която се беше опитала да го открадне.
Тя дори започна да си представя как блондинката смуче члена на Истън, а Истън стене от удоволствие и ѝ казва колко е опитна и колко правилно е постъпил, като се е върнал при нея, вместо да се опитва да научи една глупава девойка как да прави тези неща.
Кенеди беше точно по средата на ужасната си фантазия, когато на мобилния ѝ телефон дойде съобщение.
Той избръмча на бюрото до нея и тя подскочи леко.
Грабна телефона, погледна го и примигна с очи, за да се увери, че е истински.
Текстът беше от Истън.
В обедната си почивка отиди в ресторант H&R. Бъди там точно в 12:15. Без извинения.
Кенеди препрочете текста поне десет пъти, преди да отговори, за да се увери, че не е халюцинирала.
Чудеше се дали това не е нещо свързано с работата, но знаеше, че е невъзможно. Това беше част от другото нещо. И беше напълно логично, защото в обедната почивка те технически щяха да са извън офиса.
Правилата не важаха, освен ако не бяха на работа.
Сърцето ѝ забиваше равномерен ритъм в гръдния ѝ кош, а тя беше зачервена от вълнение и тревога. Имаше само двайсет минути, за да стигне навреме, а дори не знаеше къде се намира ресторантът.
Провери в „Гугъл“ и установи, че се намира само на няколко минути пеша.
За всеки случай реши да излезе от офиса веднага и да се приближи достатъчно, за да е сигурна, че ще влезе в ресторанта точно в уречения час.
През целия път, докато вървеше, Кенеди се опитваше да се подготви психически.
Всичко, което той поиска, трябва да го направиш. Ако иска да сложиш пениса му в устата си и да го смучеш, трябва да го направиш, въпреки че те е страх и нямаш никакъв опит. Ако иска да те чука, да ти отнеме девствеността…
В ресторанта? Помисли си тя. Това дори няма смисъл. Как би ми отнел девствеността в оживен манхатънски ресторант?
Няма значение – каза си тя. Важното е, че трябва да си готова, Кенеди. Това е сериозно. Не го проваляй.
Съсредоточена, тя се насочи към ъгъла срещу ресторант H&R, модерно изглеждащо заведение с опашка, която вече се простираше пред вратата. Хората на опашката бяха добре облечени, изискани хора, които тя свързваше с най-добрите градски заведения.
Чудеше се какво ли е намислил Истън за нея. Защо точно сега, защо точно на това място? Може би буквално искаше просто да обядват заедно, може би за да ѝ каже, че е преосмислил предложението си от снощи.
Кенеди прехапа устни, устоя на желанието да си изгризе ноктите.
Накрая провери мобилния си телефон и беше време да пресече улицата и да влезе в ресторанта. Тя се промъкна покрай другите чакащи клиенти, като се извини срамежливо, докато го правеше. Когато стигна в началото на опашката, една хостеса се обърна да попита Кенеди дали има резервация.
Но когато установиха контакт, Кенеди рязко вдиша и очите на хостесата се разшириха, сякаш току-що беше видяла призрак.
Това беше голата блондинка от клуба, онази, която беше обидила Кенеди. Само че сега блондинката носеше черна рокля и етикет с надпис Вера.
Устата на Вера се отвори и затвори.
Кенеди не знаеше какво означава това, но изправи гръбнака си и отказа да отстъпи.
– Мисля, че знаеш какво да правиш, Вера – каза Кенеди.
Вера сякаш искаше да каже нещо хапливо и злобно в отговор, но в крайна сметка просто се завъртя на пета и се запъти към задната част на ресторанта.
Не след дълго Кенеди видя Истън да си проправя път през помещението, а очите му бяха вперени в нейните. Опита се да разчете изражението му, но не разбра нищо, той имаше загадъчно покер лице.
– Радвам се, че си дошла навреме – каза той, гласът му беше лек, но някак си носеше скрита заплаха – сякаш очакваше да се провали дори в точността си.
– Разбира се – отвърна Кенеди и изведнъж се почувства защитена. – И представете си щастливата ми изненада да видя едно старо лице, което ме посрещна на вратата.
Истън и направи жест да върви с него.
– Ще откриеш, че съм пълен с изненади – каза той и я хвана за лакътя, докато вървяха.
Топлината от ръката му предизвика изстрел на електричество по лакътя ѝ и в цялото ѝ тяло, от което тя се изчерви и малко се замая.
– Ще ядем ли? – Попита тя.
– Не ме разпитвай – предупреди я той. Погледна я отстрани. – Съвсем скоро ще разбереш защо си тук.
– Разбира се. Съжалявам.
Отидоха до задната част на ресторанта и след това заедно се спуснаха по стълбите, където имаше още повече места, пълни с бъбриви посетители.
Истън спря в дъното на стълбите и се обърна към нея. Приближи се, а устните му вече бяха само на сантиметри от лицето ѝ.
– Искам да влезеш в дамската тоалетна вляво и веднага да се съблечеш. Сложи дрехите си на пода до теб и се обърни с гръб към вратата. Не излизай, не се обличай – не се опитвай да се скриеш в кабинката. Искам да останеш там, докато не дойда за теб. Без въпроси. – Той дръпна леко маншета на ризата си и оправи сакото си, след което се отдалечи, обратно по стълбите.
Кенеди беше в състояние на шок. Беше се опитала психически да се подготви да предаде контрола си, но очакваше това да стане пред него. Директно на Истън.
Трябва да му се довериш, Кенеди. Помниш ли сделката?
Но това… това е различно. Ами ако той ще ме унижава пред Вера, кухата хостеса, която доведе в частния си клуб? Може би това е някаква игра, която той играе с нас двете.
Това няма значение. Трябва да го направиш.
Тя се съпротивляваше. Вече усещаше собствения си провал. Не се беше движила достатъчно бързо и със сигурност Истън щеше да го осъзнае. Беше разсеяна, разтревожена, потна и паникьосана.
В крайна сметка не искам да го правя. Трябва просто да си тръгна.
Не. Влез там. Това е твоят шанс наистина да живееш – да рискуваш. Поеми проклетия риск, Кенеди.
Или предпочиташ да се върнеш в Кеймбридж и Масачузетския технологичен институт, да работиш върху скучни лекции в някой задушен кабинет? Натам ще се насочиш, ако се откажеш сега.
Последната мисъл ѝ въздейства достатъчно, за да раздвижи краката си.
Влезе в женската тоалетна, умът ѝ се разбърза, а когато надникна под кабинките, не видя никакви признаци, че в кабинките има някой друг. Но също така знаеше, че няма да мине много време, преди някой да влезе.
Ще бъдеш арестувана.
Сигурността, лудостта на това, което правеше, знаейки, че ще свърши зле за нея – трябваше да прекрати цялото начинание.
Но не го направи.
Кенеди бързо свали блузата си, оставяйки я да падне на облицования с плочки под в тоалетната, усещайки хладния въздух върху раменете си, когато от вентилационните отвори над главата ѝ се спускаше вятър. Усещаше всичко – свежия аромат на сапун, привкуса на дезинфектант, а под всичко това – далечните миризми на урина и фекалии.
Носът на Кенеди се набръчка.
Тя свали полата си, а след това свали и сутиена и бикините си.
Това е толкова погрешно. Как се осмелява той? Как смее?
Сега съзнанието ѝ крещеше с максимална сила.
Кенеди се опитваше да го игнорира, като се опитваше да премине отвъд границите на това, което интелектът ѝ смяташе за правилно, логично или справедливо.
Беше напълно гола, дрехите и обувките ѝ бяха на жалка малка купчинка до нея и най-накрая се обърна с гръб към вратата. Загледа се в далечната стена и в малката абстрактна картина, която висеше там. Изглеждаше така, сякаш някое бебе е хвърлило партида акварелни боички върху платното, а после някой я е продал на място, където се търси така нареченото модерно изкуство.
Кенеди осъзна колко е странно, че е заета да критикува картина в тази баня, когато стоеше гола в центъра ѝ, и вероятно скоро щеше да бъде измъкната с белезници.
Колко дълго ще ме накара да стоя тук?
Краката ѝ се подкосиха, а ръцете ѝ се стиснаха толкова силно, че ноктите ѝ се забиха в потните ѝ длани.
Довери му се. Просто му се довери.
Последния път, когато я беше помолил да стои гола и да чака, тя се беше разтревожила и беше започнала да се облича, а той ѝ се беше разсърдил неимоверно.
Този път тя възнамеряваше да не бъде толкова импулсивна.
Но и тя се страхуваше. Ресторантът беше изключително зает. Беше малко чудо, че някой още не беше влязъл при нея. Кенеди на практика чуваше писъка, когато някоя нещастна жена зърнеше голите задни части на Кенеди.
Ами ако влезе малко момиченце?
Тази мисъл я стресна. Може да се окаже, че неволно се излагам на някого, който ще бъде травмиран. Бих могла да нараня някой друг, като направя това.
Истън трябва да е луд, за да мисли, че това е нещо, което бих направила. Дори не мога да повярвам, че съм била достатъчно глупава, за да му се доверя. Той е маниак. Егоистичен маниак.
– Толкова ми е писнало от това – прошепна Кенеди. Тя се завъртя и грабна дрехите си, като се измъкна от откритото пространство на банята и влезе в една от затворените кабинки. Вътре, когато вратата на кабинката беше заключена, тя дишаше по-леко.
Слава Богу, помисли си тя. Слава Богу.
Но после друг глас каза: Трябва да му се довериш, Кенеди. Помниш ли?
Не. Не мога да направя нещо, което може да нарани друг човек. Ако някой влезе и ме види…
Трябва да оставиш това на Истън. Той ще се справи.
Но Кенеди знаеше, че е приключила. Тя не можеше да се справи с такива неща, не беше създадена за това.
Облече се, чудейки се какво ще се случи по-нататък.
Това, което ще се случи по-нататък, е да си тръгнеш, да се върнеш в офиса и да се подготвиш да бъдеш уволнена. Разрушила си всичко.
Беше се разбързала, обуваше обувките си и започваше да излиза от кабинката, когато Истън отвори вратата на тоалетната и влезе вътре. Когато я видя напълно облечена, той изобщо не регистрира никаква реакция.
– И така – каза той, – значи си направила своя избор. Не си готова да ме имаш за господар.
Тя избърса сълза от бузата си.
– Не съм луда, ако искаш да бъда такава. Осъзнаваш ли, че всеки – изобщо всеки – можеше да влезе при мен и да ме види гола? Ами ако в тази баня влезе дете? Мога да отида в затвора.
Истън се усмихна леко.
– Не се притеснявай за това.
– Радвам се, че смяташ, че това е смешно. Лесно ти е да се смееш и да се подиграваш, когато аз съм тази, която поема целия риск.
– Ела тук – каза той тихо – искам да ти покажа нещо.
– Добре – каза тя, но тонът ѝ беше недоволен. Вече започваше да се съмнява в страховете и опасенията си.
Истън я заведе до вратата на банята и я отвори. След това ѝ показа табелката, която беше поставена на вратата:
ИЗВЪН ПОРЪЧКАТА: МОЛЯ, ИЗПОЛЗВАЙТЕ ТОАЛЕТНАТА НА ГОРНИЯ ЕТАЖ.
Кенеди разбра, че Истън е поставил табелата, след като тя е влязла в банята.
– Все още някой можеше да влезе – отвърна тя.
– Заключих вратата – каза той и вдигна ключа.
– Но как…
– Как се казва този ресторант? – Попита я той, като се обърна и остави вратата да се затвори.
Все още бяха сами в банята и сега той стоеше с лице към нея, а интензивността му нарастваше.
– Името… – започна тя несигурно.
– Зададох обикновен въпрос.
– Ресторант H&R.
Той продължаваше да се взира в очите ѝ, сякаш я хипнотизираше.
– „Н“ означава Хауърд, като Брайън Хауърд. Какво според теб означава R?
Кенеди погледна надолу към пода, примирено.
– Ти си собственик на този ресторант.
– Аз съм съсобственик, а това R означава Радър. Мислех си, че можеш да го разбереш, но явно не си толкова умна, колкото си мислиш, че си.
Тя отново го погледна.
– Откъде трябваше да знам?
Погледът му се втвърди.
– Не е твоя работа да знаеш. Това не е твоя работа.
– Опитвам се…
– Не успя. Отново.
– Ще се справя по-добре.
– Имаш ли представа какво щеше да се случи, ако беше направила това, което ти заповядах? – Каза Истън, като се приближи още повече. Гърдите му почти се притискаха към нейните.
– Не. Нямам представа.
– Тогава ми позволи да ти го разясня. – Изведнъж той я хвана за китките и я избута така, че гърбът ѝ се заби в стената до автомата за хартиени кърпи. Стената беше студена срещу лопатките ѝ. – Обърни се – изръмжа той и я освободи от хватката си.
Тя се завъртя така, че сега бузата ѝ беше притисната в стената, а гърдите ѝ се притискаха към студената повърхност.
Истън се наведе към нея, притисна таза си плътно към задните и части, така че тя усети твърдостта му през дрехите им.
Той повдигна полата ѝ с ръце, разкривайки бикините ѝ.
– Ако ме беше послушала, точно сега щях да сложа ръката си между краката ти, Кенеди. Щях да облизвам врата ти, да ти разказвам как ще те чукам. Гласът ми в ухото ти, ръката ми срещу набъбналия ти клитор, търкаща и натискаща. Нямаше ли да ти хареса това?
От устните ѝ се изтръгна задушен стон. Тласък на екстаз, който беше почти болезнен, се разпространи от путката ѝ навън, карайки краката ѝ да се свиват.
– Моля – изстена тя.
– Кажи „Моля, господине“ – поправи я той.
– Моля, господине… моля, господине… ще направя всичко.
– Тихо – каза той. – Искам само да чуеш гласа ми точно сега, Кенеди.
Чуй ме да казвам, че ако просто ми се подчиняваше, точно сега щеше да изпитваш най-интензивния, най-приятния оргазъм, който някога си имала до този момент в живота си. Дори сега – продължи той – си близо до края. Не е ли така?
– Да, господине – призна тя.
– Ако само те докосна с малкия си пръст, ще избухнеш като ракета, нали?
– Да, господине, бих. Моля, докоснете ме.
– Не. – Той се отдалечи от нея. – Ти ме провали. Отказваш да се откажеш от контрола и затова не мога да ти помогна. Вместо да бъдеш възнаградена, както се надявах да те възнаградя, ти ме принуди да те накажа. Не мога да те търпя в мое присъствие. Не се връщай на работа този следобед – каза той.
Сега тя се обърна с лице към него.
– Но се предполага, че трябва да бъдем професионалисти – напомни му тя. – Не мога просто да не се върна до края на деня.
– Можеш и ще го направиш – каза Истън. Бузите му бяха зачервени с висок цвят. – Това, което кажа, важи, без значение къде се намираме. Ще ме слушаш или ще си понесеш последствията. Разбираш ли?
– Да, господине.
– Тогава поне си научила нещо – промълви той. – Върви и чакай по-нататъшни инструкции.
Той излезе от банята преди нея, а Кенеди отдели време, за да оправи разхвърляните си дрехи и потната си коса, която беше залепена за челото.
Въпреки колко зле се бяха развили нещата, като цяло тя не се чувстваше твърде ужасно. Всъщност беше донякъде въодушевена.
Докато излизаше от ресторанта – Истън не се виждаше никъде, докато тя си тръгваше – Кенеди на практика се носеше във въздуха.
Той беше казал единствените думи, които някога щеше да се наложи да чуе от него.
Очаквай по-нататъшни инструкции.