***
Тя заспа почти веднага, след като се прибра вкъщи тази вечер, изтощението я надви, след като си взе душ и се облече в бикини и тениска.
Скарлет дори не беше имала време да хапне лека вечеря или да гледа телевизия. Искаше и се да гледа някой от онези леки романси на Кейт Хъдсън, които я караха да се чувства сякаш светът е по-приятелски настроен от този, който обитаваше в момента.
Вместо това заспа на дивана, а после се събуди от звука на непрестанно бръмчащия си звънец.
Тя седна и си пое дъх. В сънищата ѝ звънеца беше под формата на разгневен пчелен кошер, който тя беше разстроила и беше изпратил рояк гадни пчели да я хванат.
– Какво, по дяволите? – Изпъшка Скарлет, опитвайки се да овладее нервите си.
Звънецът отново избръмча пронизително. Тя се изправи и отиде до интеркома.
Ами ако това е Тревър, който идва да си отмъсти?
Но Скарлет знаеше, че ако Тревор идваше да я вземе, нямаше да е толкова глупав, че просто да звънне в апартамента ѝ.
– Ало? – Каза тя, като запази неутралния си глас.
– Брайсън е.
Тя се отдръпна от интеркома като ужилена. Какво правеше той тук по това време на нощта?
– Събуди ме – каза тя.
– Пусни ме да вляза.
Тя се поколеба. Беше толкова късно. За каквото и да беше дошъл, тя не мислеше, че може да е нещо добро за двамата. – Не мисля, че това е добра идея – каза тя.
– Просто ми дай пет минути. Скарлет, моля те.
Тя си пое дълбоко дъх.
– Добре, Брайсън. Но само пет минути. Говоря сериозно.
Тя му отключи, отиде бързо в стаята си и си обу чифт дънки, преди той да почука на вратата.
Когато отвори вратата на апартамента си, Брайсън стоеше там по анцуг и суитчър. Изглеждаше така, сякаш е бягал или нещо подобно.
– Какво става? – Каза тя, като го пусна да влезе.
Той влезе покрай нея в апартамента.
– Не си отговорила на нито едно от обажданията ми – каза той и се огледа. – Между другото, хубаво място.
– Благодаря. Хънтър ми плаща наема тук – каза тя.
Той се обърна с лице към нея, а очите му проблясваха на слабата светлина в апартамента.
– Хънтър ти плаща наема?
Харесваше ѝ да го вижда ревнив, най-накрая.
– Да, плаща го. – Тя посрещна погледа му, без да помръдва.
– Това е малко странно.
Тя сви рамене.
– За мен не е. И честно казано, не ме интересува дали ти се струва странно.
– Както кажеш. – Той поклати глава, сякаш се опитваше да забрави това, което тя току-що му беше казала.
– Въпросът е, че имах нужда да поговоря с теб. Защо игнорираш обажданията ми?
– Защото заспах рано. Бях уморена.
– О. – Въздъхна той. Изглеждаше притеснен. – Изглежда, че си ми ядосана.
– Наистина нямам какво да ти кажа, освен ако не е свързано с работата.
– Нещо нередно ли направих?
– Не, Брайсън. Ти просто си перфектен. Толкова си невероятен. Какво искаш да ти кажа?
Той се приближи до нея.
– Кажи това, което чувстваш, Скарлет.
Тя прехапа устни.
– Нищо не чувствам.
Той въздъхна.
– Не ти вярвам.
– Е, повярвай.
– Не мога да спра да мисля за теб.
– Ти нарушаваш споразумението ни. Казахме, че това ще бъде професионално. Мисля, че трябва да си тръгнеш сега, преди да си влошиш още повече положението.
Той я гледаше втренчено, опитвайки се да прочете емоциите ѝ от лицето ѝ, но беше сигурна, че тя не издава нищо.
– Добре, ще си отида. Ако наистина искаш това.
Тя не отговори.
Той се приближи още повече. Топлината от тялото му сякаш я обгръщаше, а сините му очи я завладяваха, парализирайки я по някакъв начин.
– Наистина ли това искаш? – Каза той, приближавайки се още повече.
Тя го искаше.
Искаше го толкова силно и това я болеше. Беше сладко облекчение, че е дошъл за нея, че знае, че не я е забравил наистина, въпреки начина, по който се беше държал на снимачната площадка. Но не мислеше, че може да се предаде така, след като той се беше отнесъл към нея така.
– Не знам какво си мислиш, че правиш – прошепна тя и очите ѝ се срещнаха с неговите.
Чувстваше се течна и мека, когато ръцете му се протегнаха и я хванаха здраво за ръцете.
– Знаеш точно какво правя – прошепна той в отговор и след това устата му отново беше върху нейната.
Беше забравила колко силно го желаеше, колко силно се нуждаеше от него до този момент. Сякаш цял ден се бе разхождала из пустинята и изведнъж небето се отвори и заваля дъжд. Беше покрита с вода, изцяло покрита от неговата любов, от неговото докосване и вкус. Беше изгубена в него, изгубена във всичко, което Брайсън правеше с нея.
Ръцете му бяха толкова твърди и силни, придържаха я към стената, докато устата му вкусваше нейната, езикът му докосваше нейния, устните му я притискаха, жадно. Искаше още.
Тя също искаше повече.
Тя затвори очи, стенейки, и ги отвори, за да види, че той я гледа.
Когато очите им се втренчиха, той сякаш и говореше директно, а мислите, желанията, нуждите и страховете му бяха толкова ясни, сякаш ги беше изрекъл на глас.
Очите му и подсказваха, че я желае също толкова силно, колкото и тя него, че докосването и му липсва също толкова силно, колкото и на нея.
По някаква причина той не го беше показал по време на снимките този ден.
Но ето че тялото му жадуваше за нейното.
– Скарлет – издиша той, спирайки и поглеждайки надолу към нея. След това устните му бяха горещи на шията ѝ, целувайки я надолу към ключицата. Ръцете му притиснаха ръцете ѝ към стената.
Скоро започна да целува горната част на гърдите ѝ, а след това ръцете му свалиха ризата ѝ. Тя не носеше сутиен, а зърната ѝ бяха сковани от силна нужда.
Сега той ги смучеше, а устата му беше гореща и влажна и се движеше с ритмична настойчивост.
– Майната му – изрева тя, без да може да овладее силния трепет, който премина през цялото ѝ тяло, когато устните му отново се притиснаха към втвърденото ѝ зърно.
Той спря за миг, дразнейки я, след което се върна към гърдите ѝ, засмука ги и разтегна тениската ѝ надолу, така че торсът ѝ беше почти напълно открит.
Тя прокара ръце през косата му, задъхвайки се и извивайки се, докато зъбите му хапеха гърдите ѝ. Вече беше мокра между краката си, почти просмукала дънките си.
– Трябва да спрем – каза тя. Отдръпна се от него и оправи тениската си. Яката беше разтеглена толкова много, че беше почти невъзможно да покрие гърдите ѝ, но тя се постара.
– Защо? – Попита той, като я гледаше, както ловец гледа плячката си.
Тя мина покрай него, като се опитваше да събере мислите си.
– Защото работя за теб. И защото не ми харесва да ме третират като някаква секс играчка.
– Секс играчка?
Тя успокои дишането си.
– Знаеш ли какво правих днес през целия ден? – Попита го тя.
Той въздъхна и сгъна ръцете си.
– Не. В случай, че не си забелязала, Скарлет, днес имах пълни ръце.
– Прекарах половината от деня в обикаляне на увеселителния парк сама, а следобеда помагах на някаква ПА да изпълнява поръчки за Елайза и Дейл и за всеки друг, който поиска.
Той я погледна спокойно.
– Съжалявам, че не ти дадох повече работа. Това беше първият снимачен ден, Скарлет. Едва си държа главата над водата тук.
– Знам това. И двамата едва държим главите си над водата. – Тя се хвана за деколтето на тениската си и я повдигна, така че гърдите ѝ вече не се виждаха толкова ясно. – Наистина ли мислиш, че двама давещи се трябва да се държат един за друг?
Той отново се приближи към нея.
– Мисля, че точно това правят давещите се. Те се държат един за друг. – Той отново я хвана за ръцете. – Те се държат един за друг и не се пускат. Защото това е най-добрият шанс за оцеляване. – Очите му отново се вгледаха в нейните.
Съпротивата ѝ започна да отслабва. Само усещането за ръцете му върху ръцете ѝ я накара да се овлажнява, копнеейки отново за ръцете му, кожата му, устните и езика му.
– Опитваш се да си играеш с мен, Брайсън? Това нещо възбужда ли те?
Изражението му потъмня.
– Не. А теб възбужда ли те?
Тя се поколеба.
– Не знам.
– Ами тогава какво те възбужда?
– Всичко, което правиш с мен – призна тя.
Той се усмихна лукаво.
– Тогава какъв е проблемът?
– Мисля, че ти знаеш точно какъв е проблемът.
– Права си – каза той. – Просто не ми пука. – И тогава отново дръпна тениската ѝ. Този път наистина я разкъса по средата, така че тя висеше разкопчана като някаква евтина жилетка. Отново започна да облизва зърната ѝ. Понякога зъбите му се допираха до тях за миг и се впиваха достатъчно, за да предизвикат лека болка, но тя беше кратка. Тя извика, най-вече от удоволствие.
Ръцете му бяха на кръста ѝ, придърпвайки я към себе си.
Езикът и устните му върху зърната ѝ ги стимулираха толкова силно, че тя беше на път да свърши, точно както беше направил с нея първия път, когато бяха заедно.
Дъхът ѝ се изтръгваше на треперещи, разтърсващи въздишки.
– Това ти харесва, Скарлет. Харесва ти и въпреки това се бориш с него по някаква причина. – Усмихна се той. – Но това не е страшно. Харесва ми, когато се бориш.
Той внезапно разкопча дънките ѝ, като падна на коленете си, докато тя стоеше там, неспособна да се съпротивлява на това, което правеше.
Дъхът на Брайсън беше горещ срещу дантелените ѝ бикини и за момент той сякаш просто гледаше това, което беше пред него.
– По дяволите, ти си секси – прошепна той. – Мога да те усетя – сладко е и си спомням колко хубав беше вкусът ти. Не можех да спра да мисля за това колко шибано добър беше вкусът ти миналия път. Спомняш ли си това?
– Да – каза тя. Беше вярно, разбира се. И тя искаше устата му отново да е върху нея, толкова интимна, толкова знаеща, сякаш бяха заедно от години.
Някак си, когато двамата с Брайсън бяха заедно, това беше най-доброто от двата свята.
Чувстваше се едновременно познато, сякаш са били любовници от векове, а след това усещаше и вълнението от това, че е с някой нов, загадъчен и съвсем различен от всички мъже от миналото.
Брайсън беше пристрастяващ, помисли си тя, докато той я дразнеше сега, използвайки пръстите си, за да плъзне леко бикините ѝ настрани, позволявайки му да види гладката ѝ, гола путка.
– Погледни това – възхити се той. – Искаш ли да я оближа, Скарлет?
– Да. – Краката ѝ се разтрепериха.
Той хвана дънките ѝ и ги свали на пода, около глезените ѝ.
– Добре – каза той. – Защото ще оближа тази шибана путка, Скарлет. Не мога да се сдържа. – Той дръпна бикините настрани, а после все така нежно докосна с език самия връх на цепнатината ѝ.
– Мисля, че ще свърша – извика тя. Беше и неудобно, но със сигурност не можеше да го скрие от Брайсън.
В отговор езикът му се плъзна по дължината на цепнатината ѝ, като я галеше нагоре-надолу, увеличавайки енергията, която вече течеше през путката ѝ.
Тя отметна глава назад и затвори очи, като се канеше още да не свършва. Той искаше да я накара да свърши бързо, искаше да докаже пълния си контрол над всяка нейна емоция.
И по някаква причина беше решена да не се преобърне и да не му позволи да разбере, че я владее, че е напълно и напълно безсилна да се контролира в негово присъствие.
Назад към част 4 Напред към част 6