ГЕЙБРИЪЛ
Бях останал в стаята с бушуваща ерекция, която не искаше да изчезне, и Данте шибаният Оскура под купчина злато. Страхотно.
Не знаех защо бях реагирал така заради еднo ухапване, но бях изненадан. А после тялото на Елис се бе допряло до моето и жилото на зъбите ѝ и натискането на устните ѝ ме накараха да се възбудя. Не бях чукал никоя друга, откакто я имах, и със сигурност нямаше да го направя. Не можех да я изтласкам от главата си, а това означаваше, че едно нейно докосване е проклет взрив.
Данте се наведе и с разочарована въздишка посегна към ръба на чаршафа, който висеше от леглото му. Не можеше да стигне съвсем, пръстите му го опипваха, а аз седях и го гледах от леглото си с плътно стиснати устни.
Може би трябва да отида и да се присъединя към Елис под душа? Какъв е шансът нейното отиване там да е покана за мен да я последвам?
Проверих Атласа си с малка надежда, след което се намръщих на себе си. Ебати идиота. Тя не те иска. Ти си задникът, който нарани брат ѝ. Не че тя знае това.
Бях се събудил рано и се чудех дали да ѝ кажа истината. Дълбоко в себе си знаех, че това е, което тя заслужава. Но също така знаех, че тя никога повече няма да иска да говори с мен, щом разбере тази малка глупост. И докато помагах да се открие убиецът на брат ѝ, поне бях полезен за нея. Може би обаче бях егоистичен козел, защото не можех да отрека, че да бъда какъвто и да е за нея, ми беше греховно приятно.
Данте най-накрая хвана чаршафа, издърпа го напреки и не след дълго тихото му хъркане ме достигна иззад него.
Прехапах вътрешната страна на бузата си, знаейки, че вероятно трябва да оставя Елис да спи, когато се върне от банята, но имах твърде много да ѝ кажа. Тя трябваше да знае какво съм открил в тайника на Киплинг. Имаше нужда от солидни причини да стои далеч от шибаняците в това училище, които я излагаха на опасност на всяка крачка. И сега аз имах тези причини. Нещо, което тя не можеше да пренебрегне, защото очевидно думата ми не беше достатъчно добра.
Когато се върна от душа, увита в хавлиена кърпа, очите ми я проследиха през стаята до мястото, където я пусна, без да се замисли. Тъй като Данте беше изпаднал в безсъзнание, имах чувството, че тази малка демонстрация беше само за мен. Или това, или пък на нея не ѝ пукаше, че се разхожда гола. Вероятно второто.
Очите ми преминаха през извивката на дупето ѝ, докато тя навличаше анцуг, а след това нахлузваше тениска. Тя се обърна, за да се качи на койката си, а аз скочих безшумно от своята.
– Трябва да поговорим – казах с тих глас и тя се стресна, осъзнавайки, че съм точно зад нея.
– По дяволите, Гейбриъл! Трябва да носиш камбанка на врата си.
Усмихнах се и протегнах ръка.
– Ела с мен на покрива.
– Не, отивам да си легна.
Погледнах я с поглед, който казваше, че това не е по желание, а тя ми отвърна с такъв, който казваше, че е така.
– Важно е – изръмжах, после намалих тона, макар да беше ясно, че Данте спи. – Става дума за твоя приятел пегас.
Очите ѝ се разшириха и от изражението ѝ избяга цялата упоритост. Тя кимна бързо, а аз хванах ръката ѝ, повлякох я към прозореца и я придърпах към гърдите си.
Тя изпищя, когато го отворих и скочих от перваза, като разперих криле и я придърпах към себе си, докато се издигах във въздуха.
– Можех да вървя по стълбата! – Изкрещя тя, докато се изкачвах все по-високо към покрива, а тъмна усмивка дръпна устата ми.
Приземих се леко извън палатката и тя се задържа до мен цяла секунда. Усещах как сърцето ѝ тупти в гърдите ми, а дивото в очите ѝ накара собствения ми пулс да се повиши.
Въведох я в палатката и паднах върху меховете в сърцето на пространството, като я гледах нагоре, докато я чаках да се присъедини към мен. Вече бях решил какво ще правя. Отначало исках да запазя видеото с брат ѝ от нея, но сега, когато тя беше тук, пред мен, идеята ми се струваше невъзможна. Тя заслужаваше да го види. Тя трябваше да го види.
Тя се намръщи, след което се спусна надолу и кракът ѝ се допря до моя, докато се настаняваше на мястото до мен. Остро си спомних за времето, когато я бях притиснал под себе си точно тук, а тялото ѝ се подчиняваше на волята ми, докато се отдаваше на желанието си за мен. Това беше най-хубавата шибана нощ в живота ми, ако трябва да съм напълно честен. И мисълта, че никога повече няма да се повтори, беше много потискаща.
– Какво искаше да ми кажеш? – Попита тя, а в очите ѝ блестеше надежда, сякаш се молеше да открия кой е убил брат ѝ.
Протегнах ръка в една гънка в края на палатката, разтворих заклинанието си за прикритие и извадих флашката и снимката, които бях намерил в тайника на Оскура. Подадох и първо снимката, а червата ми се свиха от напрежение, докато чаках да видя как ще реагира. На снимката брат ѝ беше хванал ръката на Райдър, а между тях искреше магия, докато сключваха някаква сделка.
Тя се вгледа в него за дълъг миг със смръщени вежди.
– Това не означава нищо – въздъхна тя и погледна към мен.
Поех си дълго дъх.
– Намерих го във вещите на Данте Оскура в тайника на Киплинг. Така че предполагам, че Данте е смятал, че това е достатъчно важно, за да го запази. И предполагам, че е щял да възприеме това като предателство.
– Предателство? – Тя се намръщи силно. – Брат ми не е бил с Оскурите.
– Не съм сигурен, че това е вярно… – Вдигнах Атласа си, включвайки флашката, а Елис се премести по-близо, изражението ѝ беше напрегнато, докато изваждах дългия списък със записи, съхранявани на нея. – Данте има всички тези видеозаписи на хора, които познава, хора, за които смята, че могат да се превърнат в заплаха за него някой ден, предполагам. Учителите в академията, близки хора, на които не вярва… – Кликнах върху този, озаглавен „Гарет Темпа“, и Елис вдиша рязко, когато той започна да се възпроизвежда.
Кланът „Оскура“ биеше група феи в съблекалнята, а Гарет стоеше в сърцето им и удряше отново и отново един човек, който лежеше на земята под него. Появи се Леон Найт, който го издърпа, а Елис ме стисна за ръката и изтръгна Атласа от ръката ми, докато възпроизвеждаше видеото. Гледаше го отново и отново, като се взираше във всички в него, после прокара пръсти по лицето на Гарет.
Сърцето ми се разтуптя и инстинктивно обгърнах раменете ѝ с ръка.
– Не искам съжалението ти – изръмжа тя.
– Това не е съжаление – промърморих аз. – Това е подкрепа.
Тя сви рамене, сякаш това нямаше никаква разлика, но не махна ръката ми.
– Значи мислиш, че Гарет е бил техен приятел? Леон… Данте. Оскурите?
– Не знам за приятели – казах с тих тон. – Може би са го изнудвали за да го накарат да го направи.
– Брат ми знаеше какво прави – каза тя твърдо. – Той е направил това, защото е искал да го направи.
– А какво става с Райдър? – Натиснах я. – Как мислиш, колко дълго Данте щеше да остане приятел с брат ти, след като е разбрал, че сключва сделки с врага му?
Веждите на Елис се свъсиха, докато се взираше в екрана, после погледна снимката още веднъж.
– Какво си правил, мечо Гари? – Прошепна си тя.
Притиснах я по-близо, давайки ѝ време да приеме това. Да осъзнае, че хората, с които Гарет се е забърквал, най-вероятно са го убили. Беше се озовал в самото сърце на някаква бандитска кавга, по дяволите, и всичко, което можеше да предложи на Райдър Драконис, можеше да бъде само лошо.
– Значи е време да спреш да ги допускаш в живота си, Елис – казах нежно, когато си помислих, че е имала достатъчно време сама да стигне до това заключение.
– Какво? – Изсъска тя, като внезапно се отдръпна от мен.
– Те са опасни…
– Знам какви са – избухна тя. – И това не доказва нищо. – Тя хвърли снимката в скута ми и аз се намръщих.
– Доказва всичко – казах решително, навеждайки се към лицето ѝ. – Ще свършиш като брат си, ако продължаваш да прекарваш времето си с тях.
Дланта ѝ се удари в бузата ми и аз изръмжах от ярост.
– Ти не знаеш нищо – изръмжа тя. – Това не е доказателство. Това са моментни снимки от миналото. Няма никакъв контекст. Данте може да е знаел, че брат ми говори с Райдър. Или може би изобщо не е бил приятел с Гарет. Това, че е участвал в някакъв бой с Оскура, не означава, че са били приятели. – Тя се изправи на крака и аз се стрелнах след нея, докато тя прибираше флашката в джоба си.
Изпречих се на пътя ѝ, преди да успее да тръгне, макар да знаех, че всеки момент може да се изстреля с вампирската си скорост.
– Аз просто се опитвам да те защитя! Това може и да не е доказателство кой е убиецът на Гарет, но е доказателство с кого е прекарвал времето си. Кой знае в какво се е забъркал, когато е бил в такава компания?
– Точно така – изсъска тя. – Кой знае? Може би само звездите и неговият убиец.
– Който би могъл да бъде на това видео или на тази снимка – изръмжах аз.
– Да, може би. А може и да не е.
– Трябва да ми се довериш по този въпрос – настоях.
Тя изсумтя, извъртайки очи към мен.
– Да ти се доверя? Може да ме лъжеш в лицето, за да си покриеш собствения задник, доколкото знам. Не виждам с какво си по-надежден от който и да е от мъжете, с които прекарвам времето си.
Зяпнах я, учуден, че все още може да ме подозира.
– Знам, че не съм бил съвсем честен, но ти се кълна…
– Остави това. Чувала съм го и преди, Гейбриъл. И ми омръзна от празни обещания. Имала съм достатъчно такива, за да ми стигнат за цял живот. Гарет се кълнеше, че винаги ще бъде наблизо, мама обеща да ме обича и да се грижи за мен, независимо от всичко. Но къде са те сега, а?
Хванах ръката ѝ, преди да успее да се изстреля, като притиснах дланта си към бузата ѝ, за да я накарам да ме погледне.
– Обещанията ми не са празни, Елис.
Тя издърпа ръката си от мен със сила.
– Думите не означават нищо. Всеки може да ми обещае луната, но никога не съм виждала някой да я свали от небето. – Тя се отдалечи, а сърцето ми се разпадна, когато тя си тръгна.
Връщаше се в обятията на мъжете, от които не можех да я спася. Просто не можех да бъда там двадесет и четири часа по седем, за да я пазя. След снощи не беше ли по-ясно от всякога колко опасно е да се забъркваш с Лунарите и Оскурите? Тя можеше да умре.
Стомахът ми се сви при тази мисъл, а татуировката „Везни“ на гърдите ме сърбеше като луда. Спуснах се да седна на меховете си, като подпрях глава на ръцете си, докато се опитвах да измисля изход от това. Имаше само един реален вариант и той дори не беше възможност. Ако Елис някога щеше да ми се довери, трябваше да отворя плътта си пред нея и да оголя мръсната си душа. Тя трябваше да чуе истината. Всяка почерняла, съсипана част от мен.
Но аз не бях готов. Не бях достатъчно смел. Защото, ако някога чуеше тези думи от устните ми, щеше да ме презре. Щеше да си изкара гнева върху мен, а защо да не го направи? Бях наранил брат ѝ. Бях отговорен за едно ужасно, ужасно нещо.
Заради звездите, ако бях отделил само миг, за да се запитам защо толкова отчаяно иска парите, ако го бях попитал, ако го бях накарал да ми каже защо се нуждае от тях, преди да постъпя толкова дръзко, може би сега нямаше да сме в тази каша.
Най-тъжното от всичко беше, че никога нямаше да срещна Елис, ако брат ѝ не беше умрял. Това беше жесток обрат на съдбата. Но ако можех да върна назад стореното, щях да приема тази съдба вместо нея. Защото Елис би предпочела да има брат си в живота си, отколкото някакъв прецакан Елисейски партньор, който не заслужаваше и косъм от главата ѝ, камо ли от сърцето ѝ.
Съжалявам, Гарет. Толкова много съжалявам.
Назад към част 2 Напред към част 4