***
Седяха заедно на дивана, ядяха пица и пиеха вино. Скарлет знаеше, че е лоша идея да пие нещо с него, особено когато беше късно и тя беше уморена. Трябваше да запази главата си изправена, но след деня, който беше изкарала, Скарлет имаше нужда да се отпусне още повече.
Затова отпи от виното си и отхапа от пицата, докато Брайсън пълнеше собствената си чаша до ръба.
– Значи отново сме приятели? – Попита той.
Скарлет се усмихна.
– Не изпреварвай себе си.
– Не мисля, че приятелите са нещо, което изпреварва.
– Е, не съм сигурна какво сме в момента. Все още съм наранена.
– Но ти каза, че разбираш защо съм направил това, което съм направил. – Поклати глава към нея той.
– Знам, но това не кара болката да изчезне. И как мога да съм сигурна, че си ми казала истината? Откъде да знам, че не си спал с нея – или поне не си я целунал?
Брайсън поклати глава.
– Защото не съм го правил. И тя никога не се е опитвала да отиде там, и не се опита. Честно казано, мисля, че просто е била самотна и уплашена и…
– Е, аз не и вярвам – каза Скарлет. Тя отхапа още една голяма хапка от пицата, дъвчеше и преглъщаше. – Тя е твърде красива, твърде самовлюбена и твърде… всичко. Просто не я харесвам.
– Това е справедливо. – Той почука с един пръст по чашата си. – Съжалявам, че те нараних.
Тя го погледна, като отметна от окото си един кичур коса.
– Оценявам, че го казваш. И съжалявам, че излетях, без да ти дам възможност да се обясниш.
– Не, не те обвинявам за това. Изглеждаше зле. Наистина лошо.
Скарлет се замисли.
– Не можеше ли поне да ми изпратиш съобщение или нещо подобно, просто за да ме уведомиш какво се е случило?
– Надявах се, че ще мога да ти разкажа всичко, след като тя напусне апартамента ми. Знаех, че може да се наложи да водим дълъг разговор и не мислех, че изпращането на текстови съобщения ще свърши работа.
– Все пак трябваше да ме предупредиш или нещо подобно.
– Права си – съгласи се той бързо.
Тя си помисли за Елайза, която отвори вратата на апартамента му, и стомахът ѝ се сви.
– Надявам се, че не ме лъжеш за нищо.
Той се вгледа право в очите ѝ.
– Ако искаш, ще се подложа на проклетия тест с детектор на лъжата.
– Може би искам.
– Добре. Посочи времето и мястото.
– Тук. Сега. – Тя го гледаше равномерно.
Веждите му се повдигнаха.
– С какво оборудване?
Тя вдигна ръце във въздуха.
– С тези.
– О, значи си нещо като човешки детектор на лъжата. – Той кимна, сякаш всичко това имаше смисъл.
– Може би съм.
– Добре, в играта съм – каза той, сложи чашата си, запретна ръкави и се плъзна по-близо до нея на дивана.
Близостта му беше малко смущаваща, но Скарлет беше приятно замаяна от виното, а и игривостта между тях беше успокоила нервите ѝ. Тя го погледна в очите и се усмихна.
– Трябва да ти пресметна пулса – каза тя, хвана китките му и притисна палците си към кожата му, опитвайки се да усети пулса на сърцето му.
Брайсън ѝ позволи да го направи и тя усети как ръцете му се отпуснаха, докато ѝ позволяваше да открие равномерния ритъм на сърцето му, докато тя изследваше китките му.
– Намери ли го? – Попита той.
– Да.
– Мисля, че си спомням тази сцена от края на „Запознай се с родителите ми“ – изтърси той.
– И? Само защото е било във филм, не означава, че не е истинско.
– Чакай какво?
– Просто замълчи за секунда. – Тя хвана китките му и отново го погледна в очите.
– Сега ще ти задам серия от въпроси, ще наблюдавам очите ти и ще усещам пулса ти. Така ще разбера дали лъжеш, или не.
– Разбира се – каза той, като се опита да потисне усмивката си.
– Първи въпрос. Пълното ти име е Брайсън Тейлър ли е?
– Да. Е, имам второ име, но…
– Само да или не, моля.
– Добре… да, предполагам.
Тя продължи да се взира в очите му. Връзката между тях беше неоспорима, а близостта, която усещаше, чувството за топлина и грижа – можеше ли да сбърка? Възможно ли е Брайсън все още да я лъже за Елайза Джонсън? Тя не мислеше така, но мисълта я накара да се почувства почти гадно. Опита се да се отърси от нея.
– Ти ли си режисьорът на новия филм „Мост и тунел“? – Попита го тя.
– Да.
– Каза ли ми истината за Елайза Джонсън?
Той се вгледа директно в очите ѝ и усмивката му избледня.
– Да.
– Целувал ли си някога Елайза Джонсън?
– Не.
– Спа ли в леглото с Елайза миналата нощ?
– Не.
Тя се усмихна. По някакъв начин, въпреки че целият този тест с детектор на лъжата беше просто шега, това всъщност я успокояваше. Все пак си мислеше, че той е честен. Успокоена, тя реши да се пошегува.
– Вярно ли е, че си падаш по Скарлет Евърс?
– Да – каза той, без да се колебае.
Тя се отдръпна малко назад, изненадана.
– Просто се шегувах – каза тя, пусна китките му и се отдръпна леко назад.
– Аз не се шегувах – отвърна той, а погледът му беше непоклатим.
Тя отвърна поглед, неспособна да понесе интензивността на момента. По бузите ѝ се разля топлина и стаята изведнъж се оказа почти непоносимо гореща.
– Искам да кажа, че всичко това беше просто шега.
– Сигурна ли си в това?
Тя не знаеше какво да прави. Нещо се беше променило. Изведнъж въздухът се почувства зареден с електричество, с невиждано напрежение, което караше сърцето ѝ да ускорява своя ход.
– Чувствам се по-добре – призна тя. – Предполагам, че ти вярвам. Но ми се иска да не си позволявал на Елайза да остане при теб.
Той протегна ръка и отметна косата от бузата ѝ, като върховете на пръстите му погалиха кожата ѝ само за миг.
– Никога не съм искал да те нараня.
Накрая тя отново го погледна.
– Може би ние с теб имаме твърде много багаж. – Каза тя. – Може би не сме подходящи един за друг.
– Или може би ние с теб сме двамата души, които всъщност могат да се разберат.
– Не знам. Ти си влюбен в момиче от миналото и в момента имаш всички тези натоварвания върху себе си. Аз не се вписвам точно в живота ти.
Брайсън се приближи леко и се наведе напред.
– Знам, че ми е било трудно да бъда наоколо. Знам, че съм те обърквал. Разбирам го. Всичко е по моя вина, Скарлет.
– Никой не е виновен…
– Не. Всичко е по моя вина. Носех си тази вина, носех си я с години. И тази вечер, когато най-накрая ти казах всичко – сякаш огромна тежест се свали от мен. – Той се усмихна и това беше най-истинската усмивка, която Скарлет смяташе, че някога е виждала.
– Радвам се – каза тя тихо.
Той протегна ръка и отново я погали по бузата, само че този път докосването му беше продължително и топлината разцъфна по цялото ѝ тяло.
– Ти направи това за мен – каза и той. – След всичко, през което те прекарах, след всички мои лудости. Беше достатъчно загрижена, за да бъдеш там и да слушаш.
– Разбира се, че ме е грижа за теб, Брайсън.
– Ти ме освободи.
– Не, ти освободи себе си.
– Мисля, че може би си ангел – диша той, навежда се по-близо, а устата му почти докосва нейната.
– Мисля, че…
И тогава той я целуна и тя забрави колко много искаше и се нуждаеше от докосването му и от целувката му. Дори когато умът ѝ се бореше и го подлагаше на съмнение, чудейки се дали това не е погрешно, дали няма да се окаже отново наранена – Скарлет започна да се отдава на случващото се.
Устните му се допряха до нейните, дъхът му – до бузата ѝ, докато той обгръщаше лицето ѝ с ръце. Изведнъж се озоваха очи в очи и сините му ириси се взираха втренчено, докато той сякаш търсеше всичко, което беше в нея.
– Никога не съм искал нещо толкова силно, колкото теб – прошепна той, сякаш на себе си.
Тя издиша, потръпна, вдиша, зачуди се какво точно се случва.
– Сигурен ли си, че това е правилно? – Попита го тя.
Той продължи да гали бузите ѝ с нежните си пръсти.
– Сигурна ли си, че това не е правилно?
– Страх ме е.
– От мен?
– От това, че ще бъда наранена отново.
Той въздъхна и прокара пръсти през косата ѝ.
– Никога не искам да те нараня, Скарлет. Отсега нататък ще направя всичко възможно, за да те защитя. И аз съжалявам, че не го направих преди.
Вятърът навън започна да вие срещу сградата, но точно сега на Скарлет дори не ѝ пукаше. Беше в пълна безопасност в апартамента на Брайсън, беше и топло и той я докосваше.
– Щеше да ми кажеш, ако изпитваше чувства към Елайза.
Той се засмя тихо.
– Всъщност дори не я харесвам много. Но тя ми е нужна за този филм и се притеснявам за психическото ѝ здраве.
– Ами за твоето психическо здраве? И за моето, в този смисъл?
– Мисля, че ти си най-силният човек, който съм срещал.
– Но всъщност не съм. Понякога имам чувството, че ако падна, може да се разбия на хиляди парчета.
– Ще те хвана, преди това да се случи. – Тогава той я целуна, устните му бяха твърди и все още имаха вкус на вино. Езиците им се докоснаха, отначало колебливо, а после устните му станаха по-настойчиви. Той издаде звук дълбоко в гърлото си и ръцете му я обгърнаха, придърпвайки я към себе си, докато я полагаше обратно на дивана.