***
Ред се върна много късно.
Никол заспа, докато го чакаше, и не се събуди, докато той не се върна в стаята.
Тя се стресна, когато вратата на хотелската стая се хлопна. Веднага погледна часовника. Часовникът показваше 5:47 сутринта.
– О, Боже мой – каза тя и седна в леглото. През щорите над прозорците се процеждаше слаба светлина. – Ред, ти ли си? – извика тя.
– Да – отговори гласът му. И тогава той се появи във вратата на спалнята, приличайки на призрак. Ризата му беше разхвърляна, измачкана, сакото му беше преметнато през едната ръка.
Косата му беше разрошена и дори на тази слаба светлина тя видя, че лицето му е бледо.
– Добре ли си? – Попита тя, внезапно притеснена. Дали не е бил ограбен, наранен, дрогиран по някакъв начин? Тя не би допуснала нищо от това за Патрик.
– Добре съм, доколкото мога да бъда – при всички положения. – Той пусна палтото на стола до прозореца и седна, като бавно събу обувките и чорапите си. Изглеждаше така, сякаш се е състарил с десетилетие, откакто го беше виждала.
– Какво се случи? Цяла нощ те нямаше.
– Това, което се случи, е, че продължих да играя. И после играх още малко. И после играх още.
– Защо, толкова ли спечели? – Хрумна ѝ, че може би е изпаднал в някаква огромна печеливша серия и е спечелил милион долара или повече.
Но Ред се изсмя горчиво на това предположение.
– Напротив. Ти ме видя в най-добрата ми форма. Оттам нататък всичко тръгна надолу. Но аз бях прекалено глупав, за да тръгна с теб.
– О, скъпи. Съжалявам.
– Защо трябва да съжаляваш?
– Защото. Знам колко разстроен трябва да си. Но ако си загубил тези пари обратно, то всъщност всички те са били чужди пари, които си спечелил на първо място.
– Наистина загубих тези пари обратно – призна той. – А след това загубих и останалите си пари.
– Колко?
– Отначало загубих първоначалния си вход от петдесет хиляди. Това беше след като загубих обратно всичките си печалби. Толкова се ядосах на себе си, че веднага купих обратно в играта, само че те казаха, че искат да вдигнат залозите. Така че купих за сто хиляди. Загубих и тази сума и купих за повече.
Никол усети, че кръвта ѝ се смразява, и изтръпна.
– Колко загуби, Ред?
– Общо взето, загубих малко над два милиона.
– О, не. – Никол се почувства така, сякаш току-що я бяха ударили в стомаха. – Ред, ти си загубил всички тези пари, играейки покер? Защо?
– Аз просто… не знам. Бях ядосан. Знаех, че са дошли там, за да се гаврят с мен, и исках да си го върна, да им докажа, че грешат.
– И Патрик не се опита да ти попречи да играеш? – Каза тя.
Ред се засмя леко.
– Донякъде се преструваше, но не. Мога да кажа, че се радваше да ме види как губя. Доста вероятно е да е получил някаква отплата за това, че ме е довел на играта. Единственият, който изглеждаше, че се чувства малко зле от всичко това, беше онзи Брайън, с когото се запозна.
Никол беше зашеметена.
– Два милиона достатъчни ли са, за да ни създадат проблеми? Колко ни вреди това финансово?
Ред разтърка лицето и очите си. Той се прозя.
– О, гадно е, но всъщност не променя ни най-малко финансовата ни картина. Вероятно бих могъл да си позволя да губя по този начин през следващите шест месеца, ако исках.
Тя изпита известно облекчение да го чуе.
– Но няма да го направиш, нали?
– В момента дори не мога да мисля трезво, Никол. Просто имам нужда от сън. Можем ли да поговорим на сутринта?
– Вече е сутрин.
– Ами тогава малко по-късно тази сутрин?
– Разбира се. – Тя въздъхна и поклати глава.
Той излезе от дрехите си и се качи под завивките. Обърна се по корем, а тя бавно разтриваше гърба му.
– Обичам те, Никол – каза той. – Съжалявам за това жалко извинение за романтично бягство. Наистина съжалявам.
– Всичко е наред. Просто спи. Почини си. – Тя продължи да гали и разтрива гърба му, докато той заспа спокойно. Малко по-късно и тя заспа.