НИКОЛ
Никол беше със завързани очи. Със завързани очи в колата, докато Ред я караше към някакво неизвестно място.
Това не беше онова, което Никол беше очаквала, когато се беше съгласила да си направят „нощна среща“ с Ред предишния следобед.
– Вече говорих с Джес и тя каза, че е щастлива да се грижи за Райли няколко часа утре – каза ѝ Ред. Джес беше тяхната бавачка, но отдавна не се бяха възползвали от нея.
Никол не беше съвсем сигурна във внезапния интерес на Ред към „вечерната среща“. Отдавна не беше чувала тази фраза в дома им.
След раждането на Райли двамата бяха говорили, че се опитват да запазят романтиката жива и се стараят да планират време заедно, но след това бизнесът на Ред беше станал все по-взискателен, а Никол обичаше да бъде майка на Райли, така че времето им насаме беше пожертвано.
Когато сега прекарваха време заедно, почти винаги беше в тройка.
Ред, Никол и Райли. Никол обичаше живота им, макар да ѝ липсваше част от това, което беше преди да има дете.
И тогава, вчера, изневиделица, Ред каза, че иска да си направят вечерна среща.
Изненадана, но с желание, Никол се съгласи. Беше попитала какво иска да правят заедно, а Ред не каза.
Но днес Ред ѝ се беше обадил на връщане от работа и ѝ беше казал да се облече за една вечер в града. Никол отново бе попитала какво е намислил Ред, а той само повтори молбата си да се облече.
Така че Никол успя да се напъха в една страхотна червена рокля, много тясна и къса – нещо, което можеше да и се размине едва сега, когато беше свалила по-голямата част от бебешките килограми.
И тогава Ред пристигна у дома. Докато я водеше до колата и отваряше вратата на пътника, той изведнъж нахлузи копринена превръзка на очите ѝ и я завърза плътно около главата ѝ.
– Така е по-добре – каза той.
– Какво става?
– Това трябва да знам аз, а ти да му се наслаждаваш.
Затова сега тя се опитваше да се отпусне и да се наслади на пътуването. Колата туптеше под нея, докато Никол седеше на плюшената кожена седалка и се вслушваше в звуците на трафика наоколо.
След известно време тя го заговори.
– Какъв е поводът?
– Трябва ли да има такъв?
– Не, не е задължително да има. Но обикновено има.
– Засега нека просто кажем, че става дума за нас.
Миг по-късно ръката му беше върху бедрото ѝ, нежно галеше кожата ѝ, бавно повдигаше роклята ѝ, докато върховете на пръстите му я дразнеха.
Никол се разтрепери на седалката си.
– Сега си просто жесток – каза му тя.
– Трябва да бъдеш жесток, за да бъдеш мил, Никол. – Ръката му се плъзна още малко нагоре по крака ѝ, като придвижваше подгъва на роклята. Сега ръката му се доближаваше до самия връх на бедрото ѝ, почти до външния ръб на бикините ѝ. Беше си сложила прашки, за да се комбинира с този горещ малък тоалет, в случай че нещата се развият по този начин.
Разбира се, тя се надяваше нещата да се развият по този начин, макар че Никол си представяше, че когато това се случи, вече ще се върнат в къщата и вероятно дори в леглото им.
Да се каже, че нещата не са били толкова пикантни, колкото в старите дни, би било меко казано.
В същото време Никол прекрасно разбираше, че сексуалният живот на женени двойки с новородени деца много рядко е толкова вълнуващ, колкото този на неженени, бездетни двойки, които все още са във фаза на ухажване.
Ръката на Ред все още беше върху крака ѝ, докато той шофираше към Бог знае къде – колата вибрираше от мощ, докато се движеха към неизвестното място. Беше вълнуващо – той беше вълнуващ – по начин, по който не беше го правил от известно време насам.
И сега той я беше намокрил много.
– Защо си облякла точно тази рокля тази вечер, Никол? – Попита той.
Тя си помисли, че гласът му сега дори звучи различно. Гласът му звучеше по-скоро като стария Ред – изискващ, съблазнителен, знаещ, че ще получи отговор, независимо дали го заслужава, или не.
– Помислих си, че може да ти хареса – каза тя, а гласът ѝ леко потрепери, когато топлата, силна ръка на Ред се премести още по-навътре между краката ѝ. Пръстчето му едва докосваше бикините ѝ. Можеше ли да разбере колко е мокра? Вероятно да. Мисълта беше едновременно вълнуваща и ужасяваща.
Фактът, че Ред все още имаше такава власт и контрол над нея, беше малко облекчение. Отдавна не го беше упражнявал, но явно все още можеше, когато му хрумнеше.
– Харесва ми, Никол. Много ми харесва. – Гласът му беше дълбок, дрезгав. – Харесва ли ти как те докосвам в момента?
– Да.
– Искаш ли това да продължи?
– Да.
– Но първо ми трябва нещо от теб.
По някаква причина тя се намокри още повече. Той имаше нещо предвид. Не знаеше какво е подготвил Ред, но откри, че няма търпение да му угоди по всеки възможен начин.
Ред отдръпна ръката си от крака ѝ и се премести, след което хвана ръката ѝ и бавно я маневрира, така че ръката ѝ да легне в скута му. Тя веднага усети издутината в панталоните му. Беше невероятно твърд.
– Кажи ми какво искаш – прошепна тя. Беше готова да направи всичко, но първо знаеше, че трябва да изчака инструкциите.
– Искам да ми разкопчаеш ципа – каза той равномерно. Той все още шофираше и Никол се зачуди как ще успее да контролира колата, докато тя прави това.
Но тя му се довери напълно. И освен това беше прекалено развълнувана, за да задава въпроси за безопасността на автомобила. Бавно напипа ципа и започна да го дърпа надолу, докато не се измъкна.
Чувствата ѝ бяха изострени. Чуваше двигателя на колата, усещаше миризмата на кожата на седалките и силния одеколон на Ред, усещаше мекотата на копринената превръзка на очите.
Сега тя посегна към панталоните му, като влезе в контакт с боксерките му и ерекцията, която пулсираше точно под тях. Ред издаде тих звук, който можеше да бъде стон. Очевидно му беше трудно да прикрие удоволствието си – не че имаше нужда да го прикрива. Но на Ред му харесваше да се държи колкото се може по-дълго, а Никол усещаше, че точно сега може да му е трудно да го направи.
Тя започна да гали члена му, като го прекарваше през боксерките. Постара се да бъде мека и нежна, като проследяваше пръстите си по него, докато го издигаше и спускаше, издигаше и спускаше.
– Издърпай ме – заповяда той.
Никол се усмихна на себе си. Беше се надявала на това. Ръката ѝ се промъкна през дупката на боксерките му и преведе члена му през нея, така че той вече беше изцяло извън панталоните.
Тя прокара ръката си нагоре и надолу по ствола, плъзгайки се по меката му кожа. Главичката беше набъбнала, а валът беше твърд като парче желязо.
– Това е много, много хубаво – каза той. Гласът му трепереше съвсем леко.
– Мога да се справя по-добре – обеща тя.
– Искам да сложиш устата си върху члена ми, докато шофирам.
Тя се поколеба. Никога не му беше правила орален секс, докато той шофира, и честно казано, не беше сигурна колко добра ще бъде в това, тъй като позиционирането щеше да бъде доста неловко.
– Трябва ли първо да спрем? – Попита тя.
Той въздъхна разочаровано.
– Казах, че искам да ми смучеш члена, докато шофирам.
Ако спра, ще паркираме, а не ще шофираме.
– Знам, но…
– Няма „но“. Сложи ме в устата си. Сега. Освен ако не си забравила с кого си имаш работа.
Никол трябваше да се усмихне на това.
– Може би съм забравила – но ти свърши добра работа, за да ми го напомниш.
– Фантастично, Никол. Сега искам да направиш каквото ти кажа.
Истината беше, че и тя искаше да го направи. Беше развълнувана, а отдавна не беше изпитвала такова вълнение в живота си. Докато продължаваше да го гали, тя се разположи на седалката така, че да може да се наведе и да сложи главата си в скута му. Никол държеше пениса му в ръката си и обърна главата си така, че да може да оближе топките му и долната част на ствола.
Ред все още шофираше, докато тя го правеше. Тя усещаше напрежението в краката му и Никол се радваше, че знае, че тя е причината за него. Все още със завързани очи, тя остави сетивата си да я водят. С едната си ръка разтриваше твърдия му, плосък корем, а с другата се плъзгаше нагоре-надолу и нагоре-надолу по ерекцията му. Устните ѝ се носеха близо до върха на пениса му.
– О, Боже – каза той, гласът му беше нисък и дрезгав.
Накрая, точно когато знаеше, че той най-много се бори да контролира желанието си, Никол засмука устните си върху главичката на члена му и започна бавно да се спуска по него.
Обичаше вкуса на пениса на Ред. Харесваше и колко е голям, каква е текстурата му и изобщо всичко, което се случваше при смученето му. Ентусиазмът ѝ сигурно си пролича, защото Ред сякаш се опитваше да се контролира.
– Добре, Никол. Това е достатъчно – каза той.
След като той го каза, тя се издигна и свлече за последен път, за да го подразни още малко.
После седна и се усмихна.
– Сега е достатъчно.
– Почти изправих завоя. – Той си пое дълбоко дъх и издиша. – Интересно ли ти е да видиш какво съм ти подготвил по-нататък?
– Нямам търпение. – Тя се настани обратно на седалката си, вече много по-спокойна. Беше мокра и не можеше да спре да мисли за това как се е чувствал в устата ѝ и как ръката му се е плъзгала по крака ѝ.
Назад към част 1 Напред към част 3