***
Скоро колата намали скоростта си, а след това Ред я паркира. Никол изчака търпеливо, докато Ред слезе от колата, и тогава чу как вратата му се затръшна. Миг по-късно Никол чу как вратата на пътника се отвори с щракване, а след това ръцете на Ред нежно ѝ помогнаха да стане от седалката.
Докато вървяха към неизвестната дестинация, Никол позволи на Ред да я води, наслаждавайки се на усещането, че за момента е под негов контрол. Тя му се доверяваше напълно и също така знаеше, че където и да я отведе, чакането и напрежението ще си заслужават.
Накрая спряха за миг и Никол чу дрънкането на ключове, а след това и неразбираемото мърморене на Ред. Няколко секунди по-късно една врата изскърца и Ред я поведе към някакъв коридор. Подметките на Никол шумно щракаха по плочките, докато вървяха заедно. Звучеше силно, с ехо, сякаш се намираха в голямо помещение, което в момента беше свободно.
Опита се да си представи къде може да я води, но не успя. Все пак усети познат аромат във въздуха, който ѝ подсказа, че познава това място по някакъв начин. Беше смес от почистващи разтвори или нещо подобно – почти напомняше на Никол как мирише в музей, луксозна офис сграда или нещо подобно.
И точно тогава той я въведе в асансьора и тя имаше непогрешимото усещане, че се издига бързо във въздуха, и чуваше нежното писукане при преминаването на всеки етаж. Докато пингването напредваше, тя се опита да брои.
– Където и да ме водиш – помисли си тя – трябва да е доста високо.
– Може да се каже и така.
Никол поклати глава и леко се засмя. Изведнъж Ред беше срещу нея, ерекцията му се притискаше настойчиво към задните ѝ части, ръцете му хващаха гърдите ѝ, устните галеха ушната ѝ мида, докато той шепнеше.
– Винаги съм искал да те чукам в асансьора, но никога не съм имал възможност.
– Защо не го направиш сега? – Попита тя.
– Може би още не е време за основното ястие – отвърна той. Ръката му се плъзна по корема ѝ и чак до крака ѝ, като повдигна роклята ѝ до нивото на талията. И тогава, точно така, пръстите му се преместиха встрани от бикините ѝ и се потопиха в тунела ѝ, влизайки в нея без предупреждение.
Беше толкова мокра, че двата му пръста се плъзнаха лесно вътре, а бедрата ѝ се притискаха към ръката му. Тя извика. Устните на Ред се преместиха отзад на врата ѝ, целувайки и облизвайки кожата ѝ, докато пръстите му се плъзгаха навътре и навън от дупката ѝ. Междувременно другата му ръка стискаше гърдата ѝ и си играеше със зърното ѝ.
Когато стигнаха до определения етаж, се чу изключително силен шум от пинг, а след това и звукът от отварянето на вратите на асансьора.
Ръката на Ред се отдръпна между краката ѝ и Никол рефлекторно оправи роклята си. Миг по-късно Ред я беше хванал за ръка и отново я водеше по някакъв коридор. След това се чу още едно щракване на отваряща се врата и тя усети, че я водят в още една стая.
– Сега изпъни ръцете си пред себе си – заповяда той.
Никол направи каквото ѝ каза и ръцете ѝ се удариха в твърда дървена плоча. Това беше бюро.
Когато хвана ръба му, тя разбра, че е голямо и здраво бюро. Със сигурност трябваше да са в офис сграда. Умът ѝ се опита да си представи офиса, в който се намираха в момента, с прозорци с изглед към града. Дали и сега се намираха пред прозорците? Дали хората можеха да я видят да стои там, със завързани очи, а зад нея да стои мъж, който да дава заповеди?
– Наведе се, Никол – каза той с равен тон.
Тя се наведе и ръцете ѝ се плъзнаха по бюрото. Ръката на Ред я хвана за косата и притисна бузата ѝ към хладното, твърдо дърво. После повдигна задната част на роклята ѝ, разкривайки задните ѝ части.
Тя изстена.
– Вижте това красиво дупе – прошепна той. А после зашлеви бърз шамар по дясната и буза, който я жегна само за милисекунда. Направи същото и с лявата и буза, за да изравни нещата. И след това започна да я пляска.
Беше вълнуващо, защото Ред отдавна не беше правил подобно нещо. Липсваше ѝ по-авантюристичното им сексуално общуване и сега, когато то се случваше отново, Никол възнамеряваше да му се наслади, докато трае.
Дупето ѝ беше приятно топло от постоянното пляскане на Ред и тя беше по-влажна от всякога. Когато той спря да я пляска, тя се надяваше, че може би е готов да направят нещо повече от прелюдия.
– Боже, толкова много те искам – каза му тя.
– Това е много добре, Никол – каза той равномерно. – Но ще продължим с моето темпо, нали?
– Да – каза тя.
– Какво да?
И тогава си спомни.
– О, да, господине.
– Защото аз отговарям за това какво ще правим и кога ще го правим, нали така?
– Да, сър, така е.
– Например, може би ще ти хареса да усетиш пениса ми срещу путката си точно сега – каза той и тя чу как той разкопча панталона си.
Моля, помисли си тя. Моля те, просто го направи вече. Не мога да издържа повече, имам нужда от теб.
Знаеше обаче, че е по-добре да не казва нищо от това на глас – особено след наставленията му.
Секунди по-късно Никол усети върха на главичката на члена му да се плъзга между краката ѝ отзад. Той се плъзгаше лесно по устните на путката ѝ, създавайки силно усещане за екстаз. Краката ѝ се разтрепериха, докато стенеше, а ръцете ѝ се вкопчиха в бюрото.
Ред дишаше достатъчно тежко, за да може да го чуе с главата си, опряна на бюрото.
Той плъзгаше члена си напред-назад, като я дразнеше, но отказваше да влезе.
Искаше ѝ се да се напъха в нея, но знаеше, че това е невъзможно. Колкото повече обаче той плъзгаше члена си срещу нея, толкова по-трудно ставаше да устои на желанието да достигне кулминацията.
– Как се чувстваш, Никол? – Попита я Ред, като продължаваше да я дразни безмилостно.
– Аз… моля. Моля те, Ред.
– Моля те за какво?
– Моля, сър. Аз… искам да свърша.
– Не смей да свършваш, докато не ти кажа.
– Опитвам се.
– Не се опитвай. Просто направи каквото ти казвам.
– Да, господине.
– Може би това е твърде много за теб. – Пенисът му се отдръпна от мократа ѝ путка и тя чу как той отново закопчава ципа на панталоните си. – Може би има и друг начин.
Тя чу шумолене откъм гърба си, но не можа да разбере какво прави той.
Тя остана неподвижна, наведена над бюрото по начина, по който той ѝ беше наредил. И тогава, само няколко секунди по-късно, тя го усети отново между краката си.
Само че този път това беше езикът му. Ръцете му я хванаха за бедрата, докато облизваше путката ѝ отзад. Лицето му беше притиснато към задните ѝ части, докато езикът му се извиваше и облизваше влажността ѝ, а Никол едва издържаше.
– О, Боже мой – прошепна тя. Гласът ѝ се изтръгна от устните ѝ. Мускулите ѝ бяха напрегнати от напрежение, докато Ред умело облизваше интимните ѝ части.
Ръцете му грубо държаха бедрата ѝ, контролирайки движенията ѝ. Неволно мускулите ѝ получиха спазъм и тя знаеше, че ще свърши.
– Не мога да спра – проплака тя. – Ще свърша, Ред.
– Никол, недей да го правиш.
– Моля те – умолява тя.
Той се върна към близането ѝ, а скоростта и ловкостта на езика му я изумиха.
Дали винаги е бил толкова умел в това да знае точно от какво се нуждае тялото ѝ, или това е резултат от цялото време, което са прекарали заедно, от доверието, което са изградили, от бебето, което са отгледали?
Тя не знаеше отговора и не я интересуваше особено. Единственото, което знаеше, беше, че връхната точка се натрупваше и нарастваше в нея. Той се разразяваше в долните ѝ части и сега не можеше да направи нищо, за да го спре.
Най-накрая тя свърши силно, като прокълнато избухване.
Езикът на Ред се заби в цепнатината ѝ и се впи в нея точно в момента, в който тя извика в див отказ от сетивата си.
И тогава всичко свърши. Ред се изправи и започна да развързва превръзката на очите ѝ.
– Съжалявам, но не можах да издържа толкова дълго – каза Никол.
Той я целуна по бузата, докато развързваше възела на превръзката на очите.
– Всичко е наред – каза той и тя изпита облекчение, когато чу лекотата в гласа му. Все пак това беше игра – не като в първите дни на връзката им, когато всичко можеше да го накара да изпадне в бяс.
Беше хубаво да знае, че все още могат да имат такива горещи срещи без цялата психологическа лудост, която обикновено съпътстваше такива неща.
Когато той свали превръзката от очите и, Никол не можа да се сдържи и се засмя на това, което видя.
Стояха в стария офис на Ред – този, в който го беше срещнала за първи път, когато той все още беше собственик на „Джеймисън Интернешънъл“.
– Изглежда почти същият като по времето, когато ти работеше тук – въздъхна тя.
Ред държеше превръзката на очите в едната си ръка, докато оглеждаше стаята.
– Да, предполагам, че е така. Кейн Райт сигурно се надява, че част от мен ще се пренесе върху него.
– Няма шанс.
– Точно така. – Той отиде до бара. – Искаш ли питие, скъпа?
– С удоволствие. – Усмихна му се тя.
– Ще ти направя точно това, което ти направих първия път, когато пихме заедно в офиса. Хубаво сухо мартини, Никол. Звучи ли добре?
– Опитваш се да ме напиеш ли?
– Това толкова лошо ли би било?
– Съвсем не. – Тя се пресегна към дивана и седна, като вдиша дълбоко. Ароматите все още бяха познати, сякаш стаята беше запазена за тях точно за този момент. – Сякаш се връщаш назад във времето, нали? – Каза тя.
Ред кимна, докато и правеше мартини. Отиде до дивана и ѝ го подаде.
– Кажи ми какъв е вкусът.
Тя отпи глътка и течността стопли гърлото ѝ.
– Мммм… вкусно.
Той седна до нея и сложи ръка на бедрото ѝ.
– Харесва ли ти как върви нощта досега?
Тя го погледна и се усмихна.
– Много по-амбициозна е от това, което си представях, че ще правим, когато ме помоли да направим нощна среща. Представях си нещо просто, като вечеря и филм.
– Ние не сме такава двойка, нали?
– Какво имаш предвид? – Тя каза, като отпи още една глътка от питието си.
– Искам да кажа, че се надявам да не се превърнем в една от онези двойки, които са имали наистина вълнуващо ухажване, а след това се женят, раждат си дете и губят романтиката и вълнението. Искам да го запазим живо.
Тя погали зачервената му буза, погледна в тъмните му очи.
– Обичам това, което имаме заедно – каза му тя. – Не мисля, че ще се превърнем в такава двойка.
– Не, това са Кейн и Даниела.
– Така ли мислиш?
– Знам. Не позволявай на всичките ѝ лудории с актьорските неща да те заблудят. Тези двамата са скучни като съдомиялна машина, когато се стигне до истината.
– Е, надявам се да са щастливи заедно…
– Не казвам, че са нещастни. Те просто са скучни. Кейн винаги е бил скучен под фасадата си на международен загадъчен човек.
Никол го погледна.
– Случва ли се нещо с теб?
– Какво имаш предвид?
– Просто никога не съм те чувала да говориш по този начин. Откога изобщо те е грижа за Кейн и Даниела?
– Не ми пука. Просто водя разговор. – Въздъхна той. – Виж, това е само една спирка от обиколката. Още не е свършило, така че не се успокоявай прекалено. – Той се изправи и предложи ръката си.
Никол я пое и той ѝ помогна да се изправи отново.
– Искаш ли да допиеш питието си, по-добре просто го изгълтай сега – каза той и ѝ показа превръзката за очите.
– Отново ли ми я слагаш?
– Не се оплаквай, иначе ще трябва наистина да ти покажа кой е шефът – предупреди той.
– О, както и да е. – Тя отпи дълго от чашата си с мартини, след което я постави на близката маса.
Ред внимателно сложи превръзката на очите ѝ и я затегна здраво.
И след това те отново тръгнаха.
Назад към част 2 Напред към част 4