СКАРЛЕТ
Елайза се разтрепери. Целият екип стоеше наоколо и гледаше как се случва, както обикновено.
Скарлет стоеше на няколко метра от Брайсън и слушаше как актрисата му се оплаква.
– Не мога да правя това, Брайсън. Не мога да казвам тези шибани реплики – това е напълно унизително.
Брайсън я гледаше с уморено изражение на лицето.
– Просто опитай, Елайза. Ти се справяш добре…
– Добре не е достатъчно добре, разбираш ли? Добре ме връща в списъка „Б“. Може би ти си щастлив в списък Б, но аз прекарах цялата си кариера, опитвайки се да се изкача от окопите, и това не е филмът, който ще ме изпрати обратно на дъното на стълбата.
– Успокой се. Това е само една сцена.
– Тази сцена е на път да ме върне в рехабилитационна клиника – изкрещя тя.
Иска ми се вече да си е тръгнала, помисли си Скарлет.
Не беше минало много време от ужасяващата свръхдоза на Елайза. Макар че, както се оказа, тя всъщност никога не е била в твърде голяма опасност. Бяха и направили промивка на стомаха и бяха открили алкохол и твърде много болкоуспокояващи, отпускани с рецепта.
Никой не беше напълно сигурен дали става дума за опит за самоубийство, за зов за помощ или просто за случай, в който някой е прекалил с лекарствата. Елайза отрече да се е опитвала да се самонарани и след кратко престояване в психиатричното отделение на болницата я освободиха.
Но въпреки че беше освободена от болницата с чиста документ за здраве, нямаше съмнение, че момичето се нуждаеше от значителна терапия и лечение, а стресът от изтощителните филмови снимки не помагаше.
Както и да е, Елайза имаше много малко време да се възстанови и след това се върна на снимачната площадка, като се държеше така, сякаш нищо не се е случило. Само няколко души бяха наясно със случилото се: Брайсън, Скарлет, Дейл Нолан, Макс Вайсман и висшите ръководители на студиото. Това беше всичко. Цялата цел беше Елайза да се „излекува“ достатъчно, за да се върне на работа, и всичко да остане в тайна и да не бъде публикувано в Page Six.
Изглежда, че в по-голямата си част е успяла. Всичко, тоест, с изключение на малкия факт, че въпросното момиче беше лудо като плодов сладкиш и два пъти по-противно.
Докато Скарлет стоеше тук и наблюдаваше последния от доста дългата поредица лудории на Елайза, тя започна да се чуди дали наистина си заслужава тази лудост.
Брайсън, Елайза и Дейл Нолан се сгушиха за момент, за да обсъдят някои от промените в диалога, които Елайза искаше. Скарлет остана настрана, защото знаеше, че е по-добре да не се намесва.
След свръхдозата нещата между Скарлет и Брайсън се бяха променили. В професионален план той беше достатъчно мил с нея, може би по-всеобхватен от всякога. Тя все още беше силно ангажирана с филма и той дори я молеше за помощ при случайни пренаписвания.
Но колкото и да изглеждаше, че уважава способностите ѝ на снимачната площадка, той напълно и безвъзвратно беше преобърнал романтичния аспект на връзката им. В деня, в който му съобщиха за свръхдозата на Елайза, сякаш беше превключен ключът и Брайсън вече никога не беше същият.
Никога не бяха говорили дори за това. Брайсън изглеждаше доволен да се държи така, сякаш никога не е имало връзка между тях нито във физически, нито в емоционален план – дори изглеждаше, че се държи така, сякаш никога не е имало приятелство.
Сега тя беше просто негова асистентка и въпреки че той беше учтив и любезен, това я нараняваше.
Понякога незаинтересованото му поведение я режеше по-силно, отколкото ако просто беше скъсал с нея и я беше уволнил.
Много пъти през дните след престоя на Елайза в болницата Скарлет поглеждаше телефона си и обмисляше да му изпрати прочувствен текст или да му се обади, за да му каже колко я боли от начина, по който се е променил. Но някак си никога не и се струваше, че е подходящият момент.
А и Брайсън беше само учтив и комплиментарен в работно време, така че тя никога не е имала основателна причина да повдигне въпроса през дните им заедно.
Скарлет беше шокирана да се върне в настоящия момент от един от виковете на АД-то
– Петнадесет минути за всички!
Брайсън беше поискал почивка и сега се отдалечи от останалите, като подкани Скарлет да дойде с него.
– Тя се чувства неудобно от емоционалната нужда на героинята си в сцената. – Информира Брайсън Скарлет, докато вървяха заедно.
Скарлет си водеше бележки, докато се опитваше да се справи с бързата и дълга крачка на Брайсън.
– Не е ли важна нейната емоционална нужда? Това е ключова сцена – може би ключовият романтичен пробив между героите им.
– Знам това – каза той със силна следа от нетърпение в гласа си. – Но може би можем да я намалим малко, за да отървем Елайза от притеснението. Губим време, отново изоставаме, а последното нещо, което мога да си позволя сега, е тя да избухне и да ми загуби целия ден.
– Добре, добре – каза Скарлет, чувствайки се наранена от тона му, но опитвайки се всячески да играе добрата малка асистентка, каквато беше през цялото време. – Ще огледам мястото на инцидента. Не съм сигурна обаче колко мога да направя за десет или петнайсет минути.
– Ако се нуждаеш от още малко време, вземи го. – Той провери часовника си. – Така или иначе ще говоря по телефона.
– Всичко наред ли е? – Попита тя, надявайки се, че не преминава новите си граници, сега, когато почти никога не обсъждаха нищо лично.
Брайсън продължи да върви, но темпото му се забави.
– Макс и изпълнителите искаха да видят това, което сме снимали досега, затова го изпратих и тази сутрин имаха прожекция. Предстои да чуя какво мислят за него през следващите няколко минути.
– Сигурна съм, че ще им хареса.
– Ще видим. Ако е лоша новина, може дори да не ме видиш след това. Може просто да се появи нов режисьор, да се отвори капана и аз да падна през него, за да не ме чуят никога повече.
Скарлет намрази намека, който се криеше зад думите му.
– Ще погледна сцената, докато говориш по телефона – каза тя тихо, като всячески се опитваше да не изпитва и да не показва никакви емоции.
– Добре, ще се видим след малко. Трябва да се уединя. – Той тръгна, може би за да отиде и да седне в някоя от караваните.
В момента се бяха разположили в полето близо до стара мелница, извън която през следващите ден-два се снимаха някои от ключовите романтични сцени. Беше тиха местност с гори и малка река и имаше няколко маси за пикник, на които можеше да се седне. Тя седна със страниците от сценария, които трябваше да се променят, и запали цигара.
Поправянето на сцената, така че да отговаря на изискванията на Елайза, беше трудна задача, защото основната предпоставка на тази сцена беше, че тя е кулминацията на емоциите, които не бяха изразени между двамата герои. И именно героинята на Елайза трябваше наистина да свали гарда и да покаже своята уязвимост. Скарлет подозираше, че оплакването на Елайза се отнася не толкова до сцената и диалога, колкото до факта, че Елайза не искаше наистина да се изложи емоционално.
Все пак Скарлет направи всичко възможно да „намали“ интензивността, като редактира няколко от по-мелодраматичните реплики, които героинята на Елайза трябваше да каже. Тя смяташе, че сцената все пак може да се окаже силна и може би Елайза ще се почувства по-комфортно, когато види, че тези реплики са премахнати.
Тя препрочиташе сценария за четвърти или пети път, когато Лидия се появи, сякаш от нищото.
– Готова ли си с преработката? – Поиска тя.
Скарлет дори не знаеше, че Лидия се е появила на снимачната площадка, макар че това не би трябвало да я изненадва. Напоследък Лидия и Елайза сякаш бяха най-добри приятелки и се бяха вкопчили една в друга като няколко сладоледа в детски художествен проект.
Скарлет се изправи.
– Просто преглеждам сценария. И трябва да изчакам Брайсън да го провери, тъй като той е сценаристът и режисьорът.
Лидия сложи ръце на хълбоците си и направи физиономия.
– Слушай, Скарлет. Днес Елайза е много сурова в емоционално отношение. Най-накрая е намерила своя център и вече е готова да снима. Тя се нуждае от своя сценарий с тези промени и то като сега.
Скарлет се опита да контролира гласа си.
– Аз съм на работа, Лидия. И последно когато проверих, ти не работиш тук. Просто си на снимачната площадка като приятелка.
– Аз работя тук толкова, колкото и ти, а Елайза е много по-важна от теб. Така че бих внимавала къде стъпваш, иначе ще попаднеш на лошата ми страна – и на Елайза също.
– Надлежно отбелязано – каза Скарлет саркастично.
– О, вижте кой е решил да се появи отново – пропука Лидия.
Брайсън вече се приближаваше към тях. Скарлет се опита да прочете изражението му, надявайки се да види някаква положителна реакция на новините, които беше получил от телефонния си разговор с ръководството. Но той беше с каменно лице.
– Какво става? – Попита той, докато се приближаваше.
– Елайза е вбесена – трябва да заснеме тази сцена сега – каза му Лидия.
– Добре. – Брайсън погледна към Скарлет. – Готова ли е сцената? Направи ли тези промени?
– Направих – каза Скарлет, взе сценария и му го подаде – но реших, че първо ще искаш да го прегледаш.
Той го погледна.
– Сигурен съм, че е наред. – После отново я погледна. – Доверявам се на преценката ти.
Комплиментът му предизвика мимолетен прилив на топлина по цялото ѝ тяло, но тя бързо се охлади, когато разбра, че това е професионален коментар и нищо повече.
Освен това той вече беше започнал да се връща към снимачната площадка, с Лидия до него като някакъв досаден комар, който не можеше да бъде отмахнат.
Скарлет се изправи и бързо ги последва.
Когато се върнаха на снимачната площадка, всичко се развихри. Екипът беше развълнуван и отчаяно се опитваше да навакса с графика, а Елайза и Дейл преглеждаха малките промени, които Скарлет беше направила в сцената. И двамата изглеждаха доволни, или никой не се оплакваше, и така Брайсън се приготви за работа.
– Действие! – Извика Брайсън.
Дори сега, знаейки какво знае Скарлет за филмите и как се правят… въпреки че за нея голяма част от магията е била изцедена от процеса – тя не можеше да не бъде поразена от способността на Елайза и Дейл внезапно да се превърнат в своите герои.
Знаеше, че Елайза е разстроена, недоброжелателна, болна жена, която сякаш се грижи само за себе си. И все пак, щом сцената започна, тя се превърна в героинята от филма; младо, странно, умно момиче, което е влюбено и се опитва всячески да се ориентира в непознати води.
И в тази конкретна сцена сценарият изискваше от героинята ѝ да преживее катарзисен момент, в който да признае чувствата си към своя любовен интерес. В тази конкретна сцена обаче героят на Дейл Нолан отхвърли ухажването на Елайза.
Докато Елайза избухваше в сълзи, Скарлет се затрудняваше да гледа със сухи очи. И можеше да каже, че и другите хора на снимачната площадка се бореха по същия начин.
Каквото и да си мислеше Скарлет за Елайза Джонстън – момичето можеше да се държи като никой друг.
Когато сцената свърши, почти всички актьори и членове на екипа подсмърчаха, кашляха и прочистваха гърлото си.
– Брилянтна работа – каза Брайсън. – Сега нека просто я пуснем още веднъж, за да сме сигурни, че имаме всичко необходимо…
Елайза се обърна към него.
– Тази сцена не работи. Това е шега.
– Шегуваш се? Това беше най-добрата сцена, която сме снимали, Елайза. Ти беше феноменална…
– Какво ще знаеш за това? Ти си режисьор за първи път. Учиш се в движение и ще съсипеш кариерата ми. Няма да търпя това! – Тя се обърна и избяга.
Дейл поклати глава с крива усмивка.
– Момичето уби тази сцена, но мисля, че може да е било твърде много за нея.
Брайсън въздъхна и прокара ръка през косата си.
– Хайде, Скарлет. Да отидем да поговорим с нея.
Те тръгнаха, като Брайсън отново вървеше бързо, а Скарлет се опитваше да върви в крак.
– Не мисля, че трябва да вървя с теб – каза му Скарлет. – Тя не ме харесва.
– Ще дойдеш, защото имам нужда от теб там – отговори той.
– Но защо?
Той я погледна.
– Защото. Ето защо.
Колкото и да ѝ харесваше, че той казва, че има нужда от нея там, Скарлет беше несигурна и объркана. Защо Брайсън просто не ѝ каза какво му е хрумнало? Защо беше променил чувствата си към нея? Времето, което бяха прекарали заедно по време на бурята, беше вълшебно, а след това всичко това просто ѝ беше отнето.
Тя не разбираше. Сякаш Брайсън се опитваше да направи нещата, които щяха да я наранят най-много.
Пристигнаха до караваната на Елайза и Брайсън почука два пъти.
– Можем ли да влезем? – Попита той силно.
– Кой дали може да влезе? – Поиска да знае Елайза. Гласът ѝ беше приглушен, но все още звучеше раздразнително.
– Ние сме Брайсън и Скарлет.
– Само ти – изкрещя тя.
– Виждаш ли? – Прошепна Скарлет, въртейки очи.
– Не, ние двамата влизаме – обяви Брайсън. А след това отвори вратата и направи жест на Скарлет също да влезе вътре.
Тя поклати глава, но направи каквото ѝ каза шефът ѝ, като през цялото време мразеше, че между нея и Брайсън се е получило точно това.
Елайза седеше пред огледалото си, плачеше и избърсваше сълзите си с кърпички. Гримът ѝ се стичаше по лицето ѝ на черни и сини струйки.
– Виждаш ли какво си направил с мен? – Извика тя.
Брайсън сгъна ръце и се облегна на един от плотовете, които минаваха покрай стената на караваната.
– Слушай, току-що направи страхотен дубъл. Емоционална си, защото това беше емоционална сцена, Елайза. Ти изложи всичко на показ за нас и аз съм ти благодарен за това.
Тя подсмръкна.
– Ужасна съм. Ще бъда разкъсана от критиците. Чувствам, че това са най-претенциозните глупости и вече не мога да кажа нищо от тях.
Брайсън въздъхна дълбоко.
– Слушай, трябва да се върнеш на снимачната площадка. Вече изоставаме и губим пари. Не можем да си позволим повече забавяния.
– Просто имам нужда да поговоря с теб насаме, Брайсън.
Скарлет стоеше в ъгъла.
– Ще си тръгна – промълви тя, повече от щастлива да се махне оттам. Ако Елайза искаше да примами Брайсън за някаква ханджийска игра, тя щеше да направи точно това. Скарлет вече не се опитваше да попречи на тези двамата да се съберат. В крайна сметка дивата винаги побеждаваше и Скарлет беше преживяла достатъчно в живота си, за да го приеме.
Но Брайсън нежно хвана Скарлет за ръката.
– Не си тръгвай – каза той. След това отново насочи вниманието си към Елайза. – Слушай, тук не става въпрос за мен и за теб. Става въпрос за работата. Имаме нужда от теб там. Така че спри да хленчиш и отиди да правиш това, за което сме те наели. Действай.
Очите на Елайза пламнаха.
– На кого, по дяволите, си мислиш, че говориш, ти, малко мравчено нищожество? Направих милиони и милиарди долари в този бранш, докато ти чакаше на бара и питаше хората дали искат питиетата си с лед. Всеки ден ми се обаждат режисьори, които са сто пъти по-влиятелни от теб, и ме молят да работя с тях. Молят ме да ги чукам. – Тя се изправи и посочи към него. – Ще те съсипя, Брайсън. Бях единственият човек, който повярва в теб, когато Макс Уайсман искаше да те уволни, а след това отново, когато Дейл искаше да те махне. Аз съм единствената причина, поради която сега си тук, и ще бъда причината, поради която ще си тръгнеш след пет минути.
Брайсън все още беше спокоен. Той и се усмихна.
– Виждаш ли? Виждаш ли това? Точно за това говоря. Това е страхотна игра.
Елайза поклати глава.
– Аз не играя. А сега се махай от караваната ми, преди да те арестувам, освен че ще те уволня.
Брайсън стоеше изправен и за пръв път Скарлет усети, че той не се страхува от заплахите на Елайза и от властта ѝ пред висшестоящите.
– Не можеш да ме уволниш, Елайза. Току-що разговарях по телефона с Макс Вайсман преди няма и половин час. Той и другите изпълнителни директори гледаха кадрите, които сме заснели досега, и бяха на седмото небе от щастие. Хареса им. Казаха, че съм проклет гений. – Брайсън се усмихна. – Каза ми, че имам картбланш за останалата част от снимките. Сравни ме с Франк Капра и каза, че този филм ще получи най-голямото разпространение от всички филми през последните пет години.
– Глупости – каза Елайза, но изведнъж изглеждаше малко по-малка и много по-малко уверена в себе си.
– Продължавай и му се обади – каза и Брайсън. Той извади мобилния си телефон. – Ще набера номера за теб още сега. Но внимавай. След онзи номер, който направи с хапчетата, започваш да навлизаш в територията на Линдзи Лохан.
– Това заплаха ли е?
– Не, това е констатация на факт. Дори най-талантливите хора с най-големи кариери могат да се провалят. Не бъди идиот. Ти вършиш невероятна работа и не искам да виждам как я саботираш с тези детински глупости.
Очите на Елайза се напълниха със сълзи.
– Всичко, което исках, беше десет минути да поговоря с теб насаме. Имам нужда от помощ, Брайсън.
Той поклати глава.
– Аз не съм твой терапевт и не съм твоя психиатър. Не е моя работа да те спасявам или да те държа за ръка, когато се уплашиш. Аз съм директор, Елайза. А ти си брилянтна актриса. Защо просто не си замълчиш и не си свършиш работата вече?
Настъпи смъртоносно мълчание, докато Елайза попиваше коментара му.
Сигурно никога през живота ѝ не са ѝ говорили така, помисли си Скарлет – и със сигурност не и откакто е станала международна суперзвезда.
За нейна чест обаче Елайза избърса очи и внезапно блесна с харизматична усмивка.
– Аз съм брилянтна актриса. Така че предполагам, че мога да играя здравомислеща още няколко часа, ако това е необходимо.
– Знам, че можеш – отвърна Брайсън. Той се пресегна, сякаш искаше да си тръгне, и точно тогава вратата на караваната се отвори и Лидия провря глава навътре.
– Здравей, всичко наред ли е тук? Струва ми се, че чух силни гласове и Елайза звучеше разстроена.
Брайсън просто я гледаше.
– Каква точно е работата ти тук?
– На кой, на мен? – Каза Лидия. – Аз съм…
– Тя с теб ли е? – Попита Брайсън Елайза.
Елайза поклати глава.
– Не, тя е просто някаква случайна жена, която си мисли, че е забавна. Гласът ѝ ми дразни ушите.
– О, добре – каза Брайсън. Той спокойно се обърна обратно към Лидия. – Махай се от снимачната площадка – категорично и каза Брайсън.
Лидия го гледа дълго, а после погледна към Скарлет, сякаш се надяваше на отсрочка или може би мислеше, че Скарлет ще скочи да я защити.
Накрая видя, че това няма да се случи, и си тръгна. Вратата на караваната се затвори с трясък след нея.
– По дяволите – каза Скарлет. Колкото и да се радваше, че Лидия си получи заслуженото, Скарлет имаше лошо предчувствие, че това ще се върне и ще я ухапе по задника в близко бъдеще.
Назад към част 22 Напред към част 24