***
Малко по-късно се върнаха към графика си и бяха близо до приключване на деня. Всички бяха в приповдигнато настроение, тъй като в студиото бързо се разпространяваха слухове колко много са харесали кадрите, които са видели.
В паузите между снимките Брайсън се приближи и преметна ръка през кръста на Скарлет.
Тя усети близостта му и сърцето ѝ едва не се пръсна от желание да го усети отново и отново.
– Здравей, партньорке – каза Брайсън с фалшив каубойски глас.
Скарлет се отдръпна леко, изнервена.
– Здравей – каза тя, като отвърна поглед. Не можеше да срещне погледа му. Енергията му се беше променила и сега той приличаше повече на старото си аз.
– Слушай, чудех се дали не искаш да изпием по едно питие по-късно, за да отпразнуваме добрите новини, които получихме днес – каза той.
В първия момент тя не знаеше как да отговори.
– Кой друг ще дойде? – Каза тя.
– Трябва ли някой друг да идва? – Засмя се той. – Страхуваш ли се да изпиеш едно питие насаме с мен?
Скарлет се обърна с лице към него, като усилено се опитваше да запази самообладание. Вътрешностите ѝ бяха цели треперещи, а сърцето ѝ се разтуптя от промяната в близостта. Близостта му и интимният начин, по който ѝ говореше, не бяха нещо, за което беше подготвена.
– Просто не разбирам защо искаш да пием сега – каза тя.
– Казах ти, защото искам да празнуваме. – Усмивката му леко помръкна. – И искам да говоря с теб.
– За какво?
– За много неща. Не мисля, че сега е най-подходящият момент да се впускам в тях, затова те поканих да излезем. – Усмивката му се върна. – И какво ще кажеш?
Скарлет кимна.
– Разбира се. Ще се срещнем на по питие.
– Чудесно. Трябва ли да отидем направо от работа?
По някаква причина тя се поколеба при това.
– Знаеш ли, сигурно първо трябва да се прибера вкъщи. Нека се срещнем малко по-късно. Можеш да ми пишеш.
– Разбира се – каза той. – Скарлет…
– Да?
– Благодаря.
Екипът обяви, че е готов за последния кадър за деня. Брайсън се върна на работа и Скарлет също, а мислите ѝ бяха объркани.
***
Едва когато се прибра в апартамента си, Скарлет започна да се ядосва. Някак си, когато всичко се уталожи – подобно на утайка, която се утаява на дъното на езеро – Скарлет откри, че е ядосана на Брайсън.
Беше ядосана, че той смяташе, че може да включва, изключва и включва нещата по свое усмотрение, когато му хрумне.
Беше ядосана, че той е толкова арогантен, че просто предполага, че и тя ще бъде същата, и че ще се съгласи с всяка негова прищявка в дадения ден.
Беше ядосана на себе си, че се чувстваше толкова щастлива, толкова топла – почти пияна – докато се прибираше вкъщи и си фантазираше какво може да им донесе нощта.
След края на работния ден тя взе душ, остави водата да се стича по нея и се замисли колко неправилно са се отнесли с нея… Брайсън – но не само Брайсън.
Брайсън беше само последното име в дълъг списък от имена, предимно на мъже, които я бяха наранили, използвали и не я уважаваха.
Тя знаеше това, разбира се, и го знаеше от много време насам. Но този път сякаш я порази наново.
Скарлет се изкъпа и бавно излезе пред входа на апартамента си, където беше закачила малката си чанта на закачалката. Бръкна в нея, отвори портфейла си и извади огънатата и смачкана картичка, за която се беше опитала да забрави. Картичката, която баща ѝ и бе дал, когато бе успял да я открие в книжарницата.
Името му беше изписано на лицевата страна на картичката.
Уилям Т. Евърс, асоцииран мениджър, операции Очевидно работеше за някаква интернет компания, която се занимаваше с неща, свързани с разпознаването в търсачките и социалните мрежи, рекламата, изчистването на историята ти, ако имаш лоша репутация.
Скарлет се засмя на себе си. Беше подходящо баща ѝ да работи в такава компания. Вероятно той беше първият човек, който искаше да изчисти старата си мръсотия и да я държи далеч от интернет.
Тя се замисли за Брайсън и всички други мъже като него, които бяха дефилирали през живота ѝ. Защо я привличаха тези мъже, тези лоши връзки, в които никой никога не се отнасяше с нея така, както искаше да се отнасят с нея?
Може би, помисли си тя, не беше само в интерес на баща ѝ да се срещнат и да разговарят за всичко, което се е случило. Може би това е било и в неин интерес. Господ знаеше, че тя е била измъчвана от това през целия си живот, а мрачните афери и гадните връзки с цял куп мъже стояха като доказателство за това.
Тя плъзна пръсти по картичката, сякаш се опитваше да усети дали трябва да му се обади, или не.
В този момент Брайсън и изпрати съобщение.
Все още ли искаш да изпием това питие?
Вместо да отговори на съобщението, тя набра номера от картичката.
Назад към част 23 Напред към част 25