***
Беше смешно, помисли си Скарлет, докато влизаше през вратата на кръчмата по-късно същата вечер. Никога, и през милион години, не би предположила, че ще отхвърли среща с Брайсън заради среща с баща си – човекът, който я беше напуснал преди всички тези години.
Като се замислиш, осъзна Скарлет, татко беше оригиналът. Той беше първият безделник, който избяга от нея. Всички останали бяха просто евтини подражатели.
Когато влезе, го видя да седи в едно ъглово сепаре, съвсем сам, облечен в изтъркано кожено яке и бейзболна шапка. Изглеждаше като човек, който прекарва много време на места като това.
Вече пиеше нещо.
Тя се плъзна в сепарето срещу него и той се усмихна, отпивайки нещо, което изглеждаше като ром с кола.
– Здравей – каза той. – Щях да стана и да те прегърна, но тъй като ти почти ме прегази, опитвайки се да се измъкнеш последния път, когато се видяхме, си помислих, че може би трябва просто да остана на място.
Скарлет се засмя с известно смущение.
– Съжалявам за това. Просто бях наистина изненадана. Нямах време да преработя нищо от това и се изплаших.
Той кимна.
– Разбирам.
Сервитьорката дойде и Скарлет си поръча бира.
Баща ѝ отпи от питието си и прокара пръст по локвата, останала от дъното на чашата.
– Така че, предполагам, че може би се чудиш защо ти се обадих от нищото – започна тя.
– Не съвсем.
– Не ти е интересно защо ти се обадих?
– Ами, аз съм ти баща. Реших, че това е достатъчно добра причина. Искала си да говориш с баща си.
Тя усети възел на разочарование в корема си.
– Да… ами… ти си ми баща само по име. Всъщност не си ми бил баща.
Той вдигна чашата в ръката си.
– Все още си спомням как те държах, когато се роди – знаеш, не беше много по-голяма от това.
– Почти съм сигурна, че тежах повече от чаша ром с кола.
– Ти беше мъничка. И беше свирепа. Когато плачеше, събуждаше съседите! – Засмя се той.
Сервитьорката се върна с бирата на Скарлет.
Тя жадно изпи част от нея, опитвайки се да си набави достатъчно настроение, за да се справи с възлите на неудовлетвореност, които се разрастваха в стомаха ѝ.
– Добра история, татко. Но продължаваме нататък…
– Ти винаги си имала собствено мнение, Скарлет. Тогава си била упорита и сигурно все още си такава.
– Тогава защо дойде да ме търсиш? Защо сега?
Той леко сви рамене.
– Никога не съм спирал да мисля за теб, да се чудя за теб.
Никога.
– Не беше нужно само да се чудиш. Можеше да ми се обадиш.
– Това не беше моя работа. Знаеш ли, майка ти не искаше да съм около теб, Скарлет. Тя ме изгони, а след като се изнесох, разбрах, че ще ти е по-добре без мен в картинката.
Ръката ѝ стисна здраво бутилката.
– Защо и позволи да те изгони? Защо ме остави с нея? Трябва да си знаел какъв човек е тя.
– Е, беше твърдоглава, упорита, това е вярно. Като теб, предполагам.
– Ти не ме познаваш. А тя беше много повече от твърдоглава.
– Майка ти не беше лош човек, Скарлет.
– Дори не ти е интересно какво се е случило с мен?
Той отпи глътка от питието си.
– Разбира се, че ми е.
Тя го погледна.
– Когато мама се омъжи повторно, аз станах изгнаник. Доведеният ми баща и тя се отнасяха с мен по-зле от мръсотия. Накрая ме изгониха изцяло от къщата и аз трябваше да се грижа сама за себе си. Беше труден живот, татко. Наистина, наистина тежък живот.
– Съжалявам да чуя това.
– Казваш го така, сякаш нямаш нищо общо с това.
– Не съм сигурен, че имам. – Той направи пауза. – Опитах се да направя всичко възможно. Бях млад и направих много грешки. Мислех, че ще ти е по-добре без мен в картинката, но сега ми казваш, че не е било така.
Тя поклати глава и примижа от сълзите си.
– Никога не съм разбирала защо си тръгна по този начин. И си мислех, че може би, ако поговорим, ще ми помогнеш… ще ми обясниш и може би ще успея да се освободя от този огромен гняв, който носех със себе си толкова дълго време.
– Искам да ти покажа нещо – каза той. – Мога ли… мога ли да ти покажа няколко снимки на телефона си?
– Разбира се. – Въздъхна тя, знаейки, че това няма да доведе до абсолютно нищо.
Той се приближи до нейната страна на сепарето и ѝ показа телефона си.
Скарлет усети коженото му яке и аромата на Old Spice или нещо подобно… беше и много познат. Сякаш го помнеше още от времето, когато беше бебе.
– Имам куп снимки на това нещо. Имаш сестра, ти не знаеш. – Той я погледна, опитвайки се да прецени интереса ѝ. – Ти си само с шест години по-голяма от нея. Всъщност тя учи в Нюйоркския университет.
Скоро той показа на Скарлет снимки на нейната полусестра Санди.
– Настоявах да и дадем име със С – каза той, като погледна Скарлет. – Исках да ми напомня, нали разбираш?
Скарлет кимна, без да откъсва поглед от снимките. Санди беше красива, с тъмни черти, но с по-закръглено лице, отколкото притежаваше Скарлет. Освен това изглеждаше малко по-слънчева, усмихваше се повече, щастлива, че я снимат.
– Това ли е съпругата ти? – Попита Скарлет за жената, която сякаш ги придружаваше на много снимки.
– Беше ми съпруга. Разведохме се преди около десет години. – Той се намръщи. – Предполагам, че все пак не съм имал късмет в любовта. – Той прибра телефона си и се върна на мястото.
– Санди е прекрасна – каза тя и го каза сериозно. – И изглежда щастлива.
– Иска ми се да мисля така. Не съм сигурен обаче доколко аз имам общо с това. Майка ѝ не казва много хубави неща за мен, а и Санди не винаги е луда по мен. Може би вие двете бихте могли да си разменяте истории за това колко голям гадняр е старецът ви. – Той се засмя и цялото му лице сякаш светна.
Скарлет не можеше да не отвърне на усмивката. Може би беше от бирата, а може би от това, че видя полусестра си, но сега се чувстваше по-малко ядосана.
– Бих искала да се срещна с нея някой път.
– Тя също иска да се запознае с теб. – Той отпи от питието си, а ръцете му се движеха, докато говореше.
Изведнъж стана по-оживен.
– Факт е, че Санди наистина искаше да се запознае с теб. Винаги е искала да има сестра, а аз дълго време не ѝ казвах, че съществуваш. Не казах на жена ми, защото мислех, че ще се разсърди, а после просто започнах да се срамувам, че никога не съм го казал.
Скарлет кимна, опитвайки се да погледне на това от неговата гледна точка. Беше трудно, обаче.
– Кога и каза?
– Само преди няколко месеца. Тя намери сватбено обявление онлайн, нещо, което е било отпечатано във вестника преди години. По някакъв начин се озова в Ebay, снимката и всичко с моето име и това на майка ти. – Той поклати глава. – Смешно е как се случват нещата.
– Особено като се има предвид професията ти. Не трябваше ли да го изтриеш от интернет?
Той се засмя от сърце.
– Какво да ти кажа? Аз съм вечен оптимист и вечен гадняр, Скарлет.
– Е, предай и едно съобщение от мен – каза му Скарлет. – Кажи и, че ако иска, ще я запозная с актьора Дейл Нолан. Обзалагам се, че това ще и хареса.
Очите му се разшириха.
– Можеш ли да го направиш?
Скарлет само се засмя, докато допиваше бирата си.
– Мога да направя много неща, татко. Аз съм доста готин човек.
Назад към част 24 Напред към част 26