***
Този път обаче той не ѝ завърза очите отново. Всъщност той остави превръзката в апартамента, а те се качиха заедно в колата му и потеглиха.
Тя и без това не беше сигурна къде я води, докато накрая не стигнаха до ресторанта от първата им истинска среща.
– Дейвънпорт? – Каза тя, като го погледна съмнително. – Не ми казвай, че ще ме накараш отново да ям патешкото касуле.
– Ти обичаше патицата.
– Беше добре. – Тя му се караше и той го знаеше.
– Винаги можеш да опиташ калмарите – изцепи се той, преди да слезе от колата.
Портиерът взе ключовете му, а след това Ред и Никол си проправиха път вътре.
Никол не се беше връщала в „Дейвънпорт“ с Ред от онзи първи случай, който сякаш се беше случил преди десетилетия. Но не беше минало толкова много време и всичко си беше същото, включително менюто и дори хостесата.
Ред се увери, че са седнали на първоначалната си маса до прозореца.
Не след дълго се появи сервитьорът и Ред поръча „Латур Пауилак“, точно както беше направил преди.
Този път обаче и двамата получиха първокласно ребро с картофено пюре и зеленчуков микс.
– И така – каза Ред, когато се канеха да отпият първите си глътки вино.
– И така – съгласи се Никол. Тя го наблюдаваше внимателно, защото поведението му се беше променило. Не можеше да каже точно какво беше, но той изведнъж изглеждаше нервен.
– Имам нещо, което исках да ти кажа – каза той.
– Сега започвам да се притеснявам.
– Няма за какво да се притесняваш. – Той се премести на стола си. – Но има една възможност, която исках да обсъдя с теб.
– Възможност? За кого?
– За нас. За мен това е бизнес възможност, но също така ще бъде шанс за нас да направим нещо уникално и запомнящо се като семейство. И се надявам, че го виждаш така, както го виждам аз.
Никол сложи чашата си.
– Добре, заповядай и ми кажи.
– Първо, искам да кажа колко много те обичам и как всичко, през което сме преминали заедно, само е засилило любовта ми към теб, Никол. Ти си най-силната, най-умната и най-сексапилната жена във вселената и няма друго място, където бих предпочел да бъда, освен с теб, точно тук и точно сега. – Той вдигна чашата си с очакване.
Никол вдигна чашата си, те се чукнаха една в друга и тя отпи бърза, задължителна глътка. След това остави чашата.
– Добре, Ред. Сега искам да чуя за тази възможност.
– Джеб ми се обади онзи ден, съвсем неочаквано.
– Брат ти Джеб? – Изненада се Никол, докато Ред кимаше.
Последният път, когато се бяха видели с Джеб, разговорът беше много труден, защото Ред беше ядосан и, доколкото ѝ е известно, двамата не бяха разговаряли оттогава.
– Отначало си помислих, че ще ми изпее старата песен за мама, ще ми каже колко лошо съм се отнасял с нея и други подобни неща. Но всъщност той просто искаше да възстановим връзката си. И се оказа, че един наш добър приятел от детството участва в изграждането на ново голямо казино във Вегас. Джеб наистина е ангажиран с него и искаше да ме привлече към сделката.
Никол въздъхна.
– Искам да кажа, че не знам нищо за Лас Вегас, казината или други подобни неща. Но се радвам, че си се свързал отново с Джеб.
Работата беше там, че по някаква причина тя всъщност не се чувстваше толкова щастлива от това, макар да знаеше, че би трябвало.
Ред кимна и се усмихна.
– Изчаках да ти разкажа за това, защото трябваше да се уверя, че съм направил известна проверка на цялата операция. И така се свързах с нашия стар приятел…
– Чакай, а кой е този стар приятел, за когото продължаваш да говориш?
– Джеб, Патрик и аз бяхме приятели в гимназията. Патрик беше нещо като клоун на класа, беше избран за най-вероятен гол на Оскарите, такива неща.
– Уау, звучи като забавно момче – каза тя подигравателно.
– Всъщност е така. Както и да е, той ми изпрати информация, аз накарах най-добрите си хора да проверят числата и да се уверят, че е легитимна. И съм сигурен, че е така. Това ново казино ще бъде огромно, Никол. Огромно. Сигурен съм в това.
– И ти ще станеш инвеститор? – Попита тя.
– Определено ще придобием акции в компанията – каза той. – Но освен това ми предложиха да стана лице на закритата арена на казиното, която ще обслужва предимно по-младата мъжка аудитория, която тези места желаят. Ще приемаме битките на най-големите организации за смесени бойни изкуства – всички те – единствено чрез новата ни зала за битки.
Никол се почувства объркана.
– И така, ти прие работата? Всичко това вече се е случило?
– Все още не съм приел официално работата – каза ѝ той. – Работата е там, че ако наистина се захвана с това, ще ми отнеме време, за да го стартирам. Тържественото откриване на казиното не е далеч, а те имат нужда от мен, за да бъда постоянно там през първите дванадесет месеца.
Челюстта на Никол падна.
– Дванадесет месеца? Дванадесет месеца в Лас Вегас?
Ред облиза устните си.
– Ето защо те доведох тук, тази вечер. Искам да отидем като семейство, Никол. Това ще бъде толкова лудо, забавно приключение! – Той се наведе напред, а очите му пламнаха. – Лас Вегас е невероятен град, Никол. Той е като Манхатън на стероиди.
– Това трябва ли да ме накара да искам да отида там?
– Мисля, че ще ти хареса.
– А какво ще кажеш за Райли? Лас Вегас не е добро място за отглеждане на дете. Там е пълно с хазарт, наркотици и проституция…
Ред поклати глава.
– Това е старият Вегас – каза той. – Вече не е такъв. Сега хората водят целите си семейства на почивка. – „Това, което се случва във Вегас, остава във Вегас“ не е мотото на града в наши дни.
– Не знам – каза тя и сви устни. Искаше да сподели ентусиазма му, но не се получи. Загледа се в чашата си с вино.
– Наистина се надявах, че ще видиш това, което виждам аз – каза той, а гласът му стана отчаян. – Визията, която имам за нас там, като семейство, вълнението да отворим голямо казино и да живеем на ново място, на различно място.
– Какво не е наред с това, което сме сега?
Той я погледна изненадан.
– Нищо.
– Защо трябва да е ново и различно? – Попита тя. Започна да осъзнава какво толкова я притесняваше в плана на Ред за тяхното бъдеще. – Знаеш ли, вече не става въпрос само за нас, Ред. Имаме малко момиченце.
Челюстта му се сви.
– Добре знам, Никол. Не се дръж така, сякаш съм наивният, самовлюбен баща, който не го разбира.
– Няма да се държа така, ако ти не се държиш като него.
Той изхлипа и понечи да отвърне, но сервитьорът се появи с храната им.
– Първични ребра? – Попита той, като гордо предложи чиниите като доказателство.
Ред кимна рязко и Никол му благодари, докато той поставяше еднаквите чинии на масата. За съжаление, апетитът ѝ беше изчезнал и тя се взираше в храната си.
– Е, това не се получи така, както се надявах – каза ѝ Ред. Той отряза парче ребро и го пъхна в устата си, като дъвчеше механично.
– Съжалявам, че не можах да ти кажа това, което искаше да чуеш. Просто не смятам, че това е добра идея.
– Е, може би мога да отида сам във Вегас.
Главата ѝ се отметна назад, сякаш я беше ударил, и тя имаше чувството, че очите ѝ са широки като два фара.
– Шегуваш се? Да оставиш мен и Райли за Лас Вегас?
– Успокой се, Никол – прошепна Ред и с ръка и направи жест да намали звука.
– Не ме интересува дали хората ще разберат, че се караме. Аз съм ядосана. Как можеш изобщо да предположиш, че ще ни напуснеш, за да прекараш една година извън щата? – Очите ѝ започнаха да горят от неизплакани сълзи.
– Слушай, сега, изчакай. – Той сложи вилицата и ножа си. – Искам да кажа, че мога да се връщам всеки уикенд, да прекарам три дни тук и четири в Лас Вегас. И после, да речем… веднъж месечно – ти и Райли да дойдете за една седмица с мен. Ще бъдем много заедно.
– Сега няма да говоря повече за това – каза тя. – Не мога. Ще се разстроя още повече, ако кажеш още една дума. – Ръцете ѝ се разтрепериха и тя грабна салфетката си, просто за да има какво да прави.
– Добре, добре. – Той прокара ръка през косата си. – Каква бъркотия направих от тази вечер навън – каза той, сякаш на себе си. – Съжалявам, Никол.
– Хайде просто да вървим. Искам да се прибера вкъщи – каза му тя, ставайки от стола си.
– Добре. Трябва да платя сметката.
– Ще те чакам отвън – каза му тя. Усещаше как непознатите, които бяха чули поне част от спора им, я гледат, докато излиза. Но на нея не ѝ пукаше особено.
Това, което я притесняваше, беше, че Ред се държеше така, сякаш не би имал нищо против споразумение, при което той е далеч от нея и бебето повече от половината време. Какво говореше това за него – и какво говореше за връзката им?
За първи път от много време насам тя се запита дали познава съпруга си толкова добре, колкото си е представяла.
Назад към част 4 Напред към част 6