***
Изглеждаше като цяла вечност, но само след около петнайсет минути Брайсън пристигна с такси. Той спря до жилищната сграда. Скарлет се беше скрила в сенките близо до стълбището. Когато таксито намали скоростта, тя излезе от сенките.
Брайсън изскочи от таксито и я сграбчи в прегръдките си, придърпвайки я към себе си.
– Добре ли си? – Каза той.
Тя кимна, толкова облекчена, че той е тук и се грижи за нея, че едва успя да проговори.
– Всичко е наред.
Той я вкара в топлото, безопасно такси и тя се вмъкна вътре. Миг по-късно Брайсън беше до нея и каза на шофьора да ги закара до Мъри Хил.
Щом таксито се отдалечи от жилищната сграда и излезе на улицата, Скарлет разбра, че наистина и най-накрая ще се оправи. Тя погледна Брайсън, който я гледаше със загрижени очи.
– Разкажи ми какво точно се случи.
Тя започна да му разказва, отначало сдържано, но накрая намери глас и се засили.
Аз съм в безопасност. Брайсън ще се погрижи за това.
Пристигнаха в сградата му и се качиха в апартамента му. Тя не попита дали иска да я изпрати до вкъщи, защото разбра, че няма да го направи, а тя със сигурност не искаше да се връща в самотния си, тъмен апартамент.
В жилището на Брайсън беше топло и уютно. Светлините бяха включени, а в другата стая телевизорът тихо предаваше някакъв баскетболен мач.
– Коленете ти са порязани – каза той, като погледна надолу, докато тя сваляше палтото си.
– О, забравих, че паднах. Всичко е наред, просто са одрани.
Челюстта му се стегна.
– Искам да отидеш да си вземеш хубава и дълга вана, Скарлет. Имаш нужда от топлина, топлина и релаксация. Имаш нужда просто да затвориш очи и да оставиш мускулите да се освободят от напрежението. Добре?
– Добре. – Кимна тя. Вана звучеше невероятно. – Нямам с какво да се преоблека.
– Имаш ли нещо против да облечеш една моя тениска?
– Това звучи добре – усмихна се тя.
– Хайде, ще започна да те къпя – каза ѝ той.
– Брайсън, мисля, че знам как да си пусна вана.
Той я пренебрегна и тръгна към банята, а тя го последва. Той клекна и пусна водата.
– Тази вода трябва да е гореща. – Каза той.
Ваната беше абсолютно огромна и имаше онези причудливи дюзи, които излизаха отстрани.
Скарлет го наблюдаваше как прокарва ръката си под кранчето, опитвайки се да настрои температурата точно за нея.
Усети как я залива силна емоция – грижа от Брайсън – която почти я разплака. Не беше нужно той да прави всичко това за нея. В края на краищата, те се бяха скарали по-рано и въпреки че тя беше уплашена, всъщност не се беше случило нищо лошо.
Никой не я беше нападнал или дори заплашил.
Преследваха ме, напомни си тя. Някой тичаше след мен.
От това я побиха тръпки в костите.
Брайсън се изправи и ѝ се усмихна.
– Ще се върна към писането, докато ти се накиснеш. Когато свършиш, кажи ми и ще ти донеса тениска, за да се преоблечеш.
– Тениска? Това ли е всичко?
– Аз съм много по-голям от теб – каза той. – Една от моите тениски ще ти стои като нощница.
– Благодаря ти, че се грижиш за мен – каза тя.
– Винаги ще се грижа за теб, ако имаш нужда от това – отвърна той.
Тя погледна в очите му и си помисли, че той го мисли сериозно.
След като Брайсън излезе от банята, тя се съблече. Мускулите я боляха и беше трепереща, студена и изтощена. Да се спусне във ваната беше чист рай. Водата беше гореща и блажена, обгръщаше я.
Тя облегна глава на ръба и затвори очи, като се усмихваше.
Много дълго време тя си почиваше. Кожата ѝ стана мека, а мускулите ѝ – гладки и отпуснати. Накрая водата се охлади и тя реши, че и е достатъчно.
Скарлет излезе от нея, капнала, и се уви в голяма хавлиена кърпа. После отвори вратата на банята. Сравнително хладният въздух я удари като стена и тя изтръпна.
– Брайсън?
– Свърши ли там? – Извика той.
– Да!
– Добре, веднага ще дойда.
Тя стоеше с отворена врата и го чакаше. Беше развълнувана, че ще я види по хавлия. Мислеше си как очите му ще видят голите ѝ крака, голите ѝ рамене, набъбналите ѝ гърди. Искаше да си спомни какво е било, когато са се докосвали един друг.
Тя със сигурност все още си го спомняше.
Дали ще иска отново да спя в леглото с него, или ще ми даде легло в стаята за гости? Чудеше се тя. Отчаяно искаше отново да бъде близо до него, да усеща тялото му до своето.
Брайсън се зададе по коридора, като в едната си ръка носеше бяла тениска за нея.
– Надявам се, че тази е достатъчно добра за тази вечер – каза той. – Не знам какво ни е, но някак си все попадаме в ситуации, в които нямаш достатъчно дрехи за през нощта.
– Може би това не е толкова лошо – каза тя.
Той се усмихна бавно.
– Може би не е.
Ръцете им се докоснаха, когато той ѝ подаде тениската.
След като той си тръгна, тя се преоблече с тениската, която ѝ беше дал. Тя беше дълга, но не чак толкова. Стигаше до средата на бедрата ѝ и тя по-скоро се радваше, че не е по-дълга. Не носеше нито сутиен, нито бикини, а зърната ѝ бяха твърди и много добре видими през ултратънката бяла материя.
Това също не я притесняваше особено.
Няколко минути по-късно тя се запъти към мястото, където той пишеше на компютъра си.
– Притеснява ли те, че съм тук, докато пишеш? – Попита тя.
Той се обърна и я погледна.
– Изобщо не. Все пак имам нужда да си почина от тези глупости. – Каза той и затвори лаптопа.
– Трудно ли беше?
– Не мога да се оплача – каза той. – Искам да кажа, виж ме. Живея в страхотен апартамент, за който не ми се налага да плащам и стотинка, и пиша филм, в който ще участват двама от най-големите актьори в Холивуд.
– Това не означава, че е лесно.
Той кимна.
– Вярно. Не е лесно.
Скарлет откри, че иска да знае повече.
– Разкажи ми какво е това. Никога досега не съм писала подобно нещо.
Той стана от стола си и се приближи до нея.
– Скучно е.
– Съмнявам се в това. Изглежда вълнуващо.
Очите на Брайсън се впиваха в нейните.
– Не е вълнуващо в сравнение с други неща, за които се сещам.
Тя облиза устни и погледна настрани, малко уплашена от откровения му коментар.
И още по-изплашена от това колко много го искаше точно в тази секунда.
– Наистина оценявам, че ме взе тази вечер, когато си толкова зает.
– Да, споменала си го. – Той постави пръсти под брадичката ѝ и я наклони нагоре, карайки я да погледне в очите му.
– Брайсън…
– Да?
Сърцето ѝ биеше толкова бързо. Тя не беше сигурна какво се случва между тях. Дали той наистина изпитваше чувства към нея? Какво наистина се случваше тук?
– Просто съм объркана – каза тя.
– Аз също – каза той. След това устата му се присви, когато погледна тялото ѝ.
– Тези рани на коленете ти кървят. Почакай малко. – Той се обърна и отиде в другата стая. Когато се върна, носеше лепенки и малко мехлем Неоспорин.
– Седни на дивана – каза ѝ той. – Трябва да се погрижим за тези рани.
Тя седна, а тениската, която беше по средата на бедрата ѝ, сега се издигаше до самия връх на бедрата ѝ, разкривайки почти всичките ѝ крака пред него.
Той беше коленичил пред нея и ако погледнеше нагоре по правилния начин, тя знаеше, че щеше да види много повече, отколкото се надяваше. Или може би точно това, за което се беше договорил.
Брайсън използва малко марля, за да забърше драскотините по двете ѝ колена. След това изстиска малко мехлем на пръстите си и го втри внимателно в раните.
– А сега големият финал – каза той и се усмихна. Наложи лепенките на двете ѝ колена.
– Това не беше необходимо, но беше много хубаво – каза тя.
Той не ставаше и всъщност ръцете му все още се опираха в горната част на бедрата ѝ.
– Трябва да ти кажа, че си в добри ръце. – Докато казваше това, той започна бавно да гали краката ѝ.
– Това е много мило от твоя страна – каза тя, като хвана ръцете му със своите. – Но аз имам гъдел.
– О, не знаех. – Той изглеждаше замислен. – Може би това ще те гъделичка по-малко. – Той внезапно се наведе и целуна всяко коляно. Той вдигна поглед. – Това гъделичкаше ли?
– Не.
– А това? – Той отново се наведе напред и този път целуна вътрешната страна на всяко бедро.
Тя подскочи малко.
– Това гъделичка. Да. – Тогава тя се изправи, несигурна в случващото се. Обърна се с гръб към него и погледна през прозореца с изглед към хоризонта.
– Какво не е наред? – Попита той.
– Просто не разбирам – каза тя. – В хотела в една секунда ти се вживяваше във всичко, а в следващата секунда просто приключи с мен. А днес цял ден се държа така, сякаш съм ти заклет враг. Трудно ми е да разбера какво искаш.
Той отново се приближи, сложи ръце на бедрата ѝ и доближи уста до ухото ѝ. Дъхът му беше горещ по шията ѝ и разрошваше косата ѝ.
– Мисля, че знаеш точно какво искам, Скарлет.
– Само секс ли е?
Ръцете му се преместиха от бедрата ѝ нагоре, за да обхванат гърдите ѝ.
– Ами ако е?
Тя потръпна от възбуда.
– Не знам.
– Не мога да ти обещая нищо.
– Не искам обещания.
– Това, което знам, е, че не мога да спра да мисля за теб, Скарлет. Мисля за теб повече, отколкото за този филм. А това може да се окаже много, много лошо нещо за кариерата ми.
Тя се усмихна, докато ръцете му масажираха гърдите ѝ над тениската. Тя вече се беше намокрила.
– Моята работа е да ти помагам в кариерата.
– Е, не съм сигурен, че работи – прошепна той.
– Тогава може би не трябва да правим това.
– Искаш ли да спра да те докосвам?
– Не.
Изведнъж той я завъртя с лице към себе си и устата му отново беше върху нейната. Тя беше чакала това да се случи и Брайсън не я разочарова. Устата му беше гладна, устните му нежни и меки, но агресивни точно по начина, който Скарлет харесваше.
Целувката им беше сблъсък между похотта, желанието и нуждата. Понякога изглеждаше, че той се отдръпва от нея, а друг път – че тя се държи настрана и Брайсън я преследва.
Скоро ръцете му отново се разхождаха по цялото ѝ тяло. Този път беше по-свободен, отколкото в хотела, галейки краката ѝ, а след това се премести под тениската ѝ.
Ръцете му хванаха бедрата ѝ и я придърпаха към себе си. При това устата му се впи в устата ѝ, езикът му се впи в нея и се сключи с нейната в целувка, която спря дъха ѝ.
Страстта му я развърза напълно. Тя я отключи по същия начин, по който ръцете му без усилие отключиха сексуалните ѝ задръжки, освобождавайки я както никога досега.
– Искам да ме молиш – прошепна той в ухото ѝ.
– Мога ли да ти смуча пениса? – Попита тя с надеждата да го изненада с честността си.
Той не се стресна.
– Само ако първо ми разкажеш за това.
– Нямаш представа колко много обичам да си го представям в главата.
– Това е добре – промърмори той. – Кажи ми как ще го смучеш.
– Ще го вкарам докрай в устата си – обеща тя. – Ще те оставя първо да ме чукаш в устата, да ме чукаш в устата така, както искаш да чукаш путката ми.
– Не съм сигурен, че можеш да ме вземеш в устата си по този начин – каза той. – Не ми казвай нещо, което не можеш да изпълниш докрай, Скарлет.
Очите ѝ се затвориха и тя изстена, когато ръцете му хванаха косата ѝ и дръпнаха главата ѝ назад. Той започна да целува шията ѝ.
– Моля те, моля те, мога ли поне да го извадя и да го погледна? – Попита тя.
Той кимна и се отдръпна, за да може тя да направи каквото искаше.
Скарлет застана на колене и започна да разкопчава дънките му.
– Чакай малко – каза той.
– Какво? – Попита тя, като се надяваше, че вече не е направила нещо нередно.
Той отиде, взе малко одеяло от дивана и го сложи на пода.
– Не искам коленете ти да се наранят – каза той тихо.
Тя се усмихна леко. Беше смешно, предвид обстоятелствата, но и много мило.
Знаеше, че каквото и да се случваше между тях – Брайсън наистина се грижеше за нея. Той не искаше просто да прави секс с нея.
Тя искаше да го задоволи така, както той я задоволяваше – да го побърка така, както той я побъркваше.
Започна отново да разкопчава панталоните му, развълнувана да го види твърд и да го докосне за първи път. Когато разкопча боксерките му, тя притисна ръце към материята и видя големите очертания на члена му.
– Голям е – прошепна тя.
– Все още ли мислиш, че наистина можеш да го вземеш в устата си?
Тя кимна, като го разтърка през боксерките му. Бавно манипулираше главата му през дупката в боксерките му. Поглаждаше го нежно. Отново поглади вала по материала.
– Бих искала да го извадиш – каза тя тихо, като продължаваше да го гали.
– Сложи ме в устата си още сега – заповяда той.
Тя веднага направи това, което ѝ беше казал. Откъде знаеше, че точно това искаше – Скарлет нямаше представа как би могло да стане това. Обичаше да и се казва, да и се заповядва, понякога дори да я принуждават. Искаше той винаги да командва, дори и да се оплакваше от това.
На повечето мъже трябваше да им се обясни защо, да им се разяснят първо всички правила. Хънтър имаше нужда от всякакви уроци по БДСМ, преди наистина да разбере какво иска и от какво се нуждае Скарлет.
Но Брайсън беше различен. Той не изглеждаше да се интересува от културата на БДСМ, не изглеждаше да знае правилата сами по себе си. Беше инстинктивно, някак си.
Тя започна да смуче пениса му и колкото голям и твърд беше преди, той стана още по-твърд и стегнат. Всъщност започваше да се съмнява какво ще успее да направи с него, защото той със сигурност имаше най-големия член, който някога беше виждала.
– Ти каза, че мога да чукам устата ти – каза той грубо. – Все още ли искаш това?
Тя кимна леко и изстена, когато той се измъкна, а после бързо влезе. Обхватът му разтягаше устните ѝ, притискаше езика ѝ надолу, изпълваше устата ѝ. Тя дишаше през ноздрите си на големи глътки въздух.
Той я дръпна за косата, като започна да увеличава скоростта на бедрата си напред-назад.
Тя притисна ръце към мускулестите му бедра.
– Устата ти е невероятна – каза той, а гласът му трепереше от възбуда.
Тя започна да движи главата си в такт с тласъците му. Започваше да свиква малко повече с размерите му. Всъщност предизвикателството ѝ харесваше. Представяйки си как той бавно навлиза в путката ѝ, ѝ се искаше да свърши.
Той щеше да е толкова голям, че щеше да му се наложи да се вмъква в нея сантиметър по сантиметър, а може би и по-бавно.
– Устата ти е толкова сладка. Искам да напълня устата ти и да те накарам да погълнеш всяка капка.
Тя засмука по-бързо, докато бедрата му се движеха със сила към нея. Можеше да разбере, че възбудата му се засилва, а тя беше готова за тази експлозия.
Но той не свърши.
Вместо това се измъкна и като я хвана за косата, я събори на земята.
Отиде на земята заедно с нея, като избута тениската ѝ нагоре и смучеше зърната ѝ с безразсъдна готовност. Мускулестото му тяло я притисна, разтвори широко краката ѝ, докато я ближеше и смучеше.
– О, Брайсън. Искам да свърша сега.
– Не се осмелявай да свършиш. – Той я целуна по корема, карайки я да потръпне и да извика. – Не се осмелявай, Скарлет.
Тя хленчеше и стенеше.
– Разтвори тези шибани крака – каза той, а после заби лицето си в голата ѝ путка, като ентусиазирано смучеше клитора ѝ. Почти мигновено откри G-точката ѝ и тя усети как седалищните ѝ части се заключват от напрежение, докато вълна след вълна от удоволствие искри във вътрешния ѝ тунел.
Никога не беше ядена така, от който и да е мъж. Никой дори не бе познавал пътя към личното ѝ място, не бе знаел колко агресивно обича да бъде езикът им. И тогава, също толкова внезапно, Брайсън щеше да стане нежен точно по начина, по който тя искаше.
Той наистина сякаш четеше тялото ѝ като книга.
Ръцете ѝ се свиха в юмруци и тя издаде почти нечовешки звуци. Пръстите на краката ѝ се свиха.
– О, по дяволите. Чукай ме! – Въздъхна тя.
Той вдигна устата си за миг.
– Не още. Сега е време да свършиш.
Той се върна към облизването нагоре-надолу по устните ѝ, а тя се изви в него, когато той отново започна да смуче клитора ѝ.
– Свършвам – каза му тя. И тя наистина свърши, оставяйки го да я чука с език и устни – и това беше най-добрият секс, който някога е правила. Той дори не я беше чукал истински, а това беше най-добрият секс в живота ѝ.
Как е възможно това? Чудеше се тя.
Но в крайна сметка единственото, което имаше значение, беше колко добре се чувстваше.
Когато тя се изчерпа, той я разпъна, след което бавно вкара члена си отново в устата ѝ.
Той се плъзгаше навътре и навън от устата ѝ, докато тя използваше ръцете си, за да придърпа седалищните му части към себе си, поемайки го чак до самия корен.
– Ще свърша в устата ти и искам да го глътнеш цялото. Покажи ми колко добра можеш да бъдеш, Скарлет. Покажи ми колко си добра. – Той изстена и изригна сперма в устата ѝ. Беше гореща и топла и имаше повече от нея, отколкото тя беше подготвена.
Въпреки това я възбуди. Той беше толкова доминиращ, толкова секси, толкова съвършен. Обичаше да смуче всяка частица от него, а вкусът му беше солен и добър.
Тя дори продължи да смуче и след като всичко свърши.
– Ще ме накараш да се втвърдя отново. Ти луда ли си?
Хихикайки, тя се впусна в това с нов ентусиазъм. Накрая, почти със съжаление, той се отдръпна.
– Това беше нещо друго – въздъхна тя.
– Аз самия не бих могъл да го кажа по-добре.
Назад към част 16 Напред към част 18