***
Брайсън кимна, като не изглеждаше ни най-малко притеснен от думите на Грег.
– Разбирам.
– Не, не го разбираш. Ако го разбираше, нямаше да се изтъпанчиш тук като Божия дарба за киното – сякаш си важен. Щеше да пълзиш тук по корем, като шибан охлюв – изкрещя Грег, посочи към земята и им обърна гръб.
Хънтър повдигна вежди и прочисти гърлото си.
– Така че очевидно всички сме доста разстроени от случилото се снощи. Това е сериозен проблем. Проблем, който може би няма да успеем да преодолеем, затова свикахме тази спешна среща.
Кали седна и наля на всички чаши с вода.
– Вижте, това беше нещастна ситуация – каза Брайсън. Той погледна Дейл, докато го казваше, но Дейл не го потвърди. – Направих грешка и разбрах това, когато Скарлет ми обясни, че Дейл е бил в ролята на герой снощи.
Грег отново се извърна към него.
– Какво каза той? Какво каза току-що? – Грег посочи Брайсън. – Току-що каза, че е бил в роля? Дейл Нолан е шибан артист. Той не играе персонажи и не прави каквото си мислиш, че прави. Дейл Нолан е енигма. Той е като Пикасо, той е като Моцарт, той е един от най-великите актьори – наричали са го младия Брандо, Джеймс Дийн. А вие говорите за него, сякаш е някакъв отхвърлен от актьорската класа, който се разхожда наоколо и се нуждае от вашето съжаление. И има нужда да се намесвате в живота му. Как смееш?
Брайън се обърна към Хънтър и го погледна с думите:
– Този човек наистина ли е такъв?
– Слушай, Брайсън – каза Хънтър, – Грег е притеснен, че не разбираш йерархията. Той се опитва да обясни, че Дейл прави голяма услуга на всички нас, като участва в този филм, поема тази роля и се оставя да бъде обработен от режисьор, който работи за първи път.
Брайсън отвори уста, за да говори, и Скарлет усети, че каквото и да каже, няма да е добро. Тя бързо посегна под масата и стисна нежно крака му. Той се обърна към нея и тя го погледна. Просто се отпусни. Играй по техните правила.
Успокой се малко и може би, само може би, това ще отмине.
Брайсън въздъхна и Скарлет видя как раменете му леко се отпускат.
– Разбира се, че съм много благодарен за участието на Дейл – каза Брайсън. – И съжалявам, че го ударих. Видях, че опипва Скарлет, и аз…
– Чакай, какво? – Каза Хънтър.
Кали седна изправена на стола си.
– Да опипва Скарлет? – Очите ѝ се насочиха към Скарлет.
– За какво говори той?
Скарлет усети как бузите ѝ горят, когато всички я погледнаха. Тя скръсти ръце в скута си.
– Хм, това беше просто недоразумение.
– Разбира се, че беше – каза Грег – защото Дейл Нолан не опипва жени. И със сигурност не някой като нея. – Той погледна Скарлет и поклати глава, сякаш мисълта му беше нелепа. – Той може да има всяка жена, която пожелае, за Бога. Жените се хвърлят към него ден и нощ. Защо, онази вечер Хейдън Панетиер му се обаждаше и го молеше да дойде в хотелската ѝ стая, нали, Дейл?
Дейл вдигна поглед от телефона си за първи път.
– Спокойно, Грег – каза той. Погледна към Скарлет и ѝ кимна леко. – Тя е права.
Скарлет преглътна.
– Благодаря.
– Скарлет – каза Кали – защо не ни разкажеш какво се случи снощи?
Грег разкопча сакото си и седна, приличайки на петгодишно дете, което са изпратили в стаята му.
– Това е нелепо – промълви той.
Скарлет разказа своята версия на събитията, включително как Дейл я е докосвал, но тя е била наясно с неговата личност и не се е притеснила от нищо.
Но тя даде да се разбере, че Брайсън не е имал представа какво се случва, когато е дошъл да я защити.
Когато тя приключи да говори, Хънтър седна и се замисли.
– Добре, значи за първи път чувам за всичко това.
– Нито една от тези подробности няма значение – отвърна Грег.
– Защо не?
– Защото той е Дейл Нолан. Защото във вестниците няма такива глупости в нито една от историите. Никой няма да повярва на това момиче и на никого няма да му пука.
– Все пак това поставя нещата в различна светлина – каза Хънтър. – Това беше просто грешка.
Вената на челото на Грег отново пулсираше.
– Грешка? Удрянето на клиента ми е било грешка? Може би просто ще го отнесем до съда и ще видим какво ще кажат. А когато фалираме господин Тейлър и направим така, че да не може да бъде нает дори за чистене на тоалетни в Холивуд – тогава ще видим дали все още твърдиш, че това е било просто грешка. – Грег се изправи, като стисна зъби. – Хайде, Дейл. Нека да се махаме оттук.
Но Дейл не се изправи. Вместо това даде знак на Грег да седне обратно.
– Успокой се, човече. Издухваш се от това.
Грег отново седна, раздразнен, но временно притихнал.
Дейл погледна към Брайсън.
– Здравей, човече.
Брайсън му кимна несигурно в отговор.
– Здравей.
– Слушай, не приемай Грег твърде сериозно. Той е шибан питбул, а аз имам нужда от такива хора в тази болна индустрия.
Брайсън се усмихна мрачно, но не каза нищо.
– Но понякога може да стигне твърде далеч. – Дейл си пое дълбоко дъх и прибра телефона си, като отметна малко шапката на главата си, за да може Скарлет да вижда очите му. Дейл извъртя врат и въздъхна, сякаш се замисляше. Напрежението в стаята беше осезаемо, тъй като всички чакаха да видят какво ще каже Дейл.
Накрая Дейл се усмихна широко.
– Мисля, че имаш топки, човече. – Засмя се той. – Искам да кажа, че това беше диво, когато ме удари. Хареса ми. Ебати любовта! – Той се изправи и протегна ръка.
Брайсън се изправи, също протегна ръка и двамата се ръкуваха.
– Съжалявам, че те ударих.
– Ей, вестниците смятат, че съм ти набил задника, така че репутацията ми все още е добра. И ми харесва, че си се изправил срещу мен – каза Дейл, когато спряха да се ръкуват. – Имам нужда от режисьор, който може да се изправи срещу мен.
– Тогава защо е всичко това? – Попита Брайсън. – Защо не можа да отзовеш кучетата? Защо е тази среща?
Дейл сви рамене.
– Съжалявам, но трябваше да съм сигурен. Исках да сложа малко натиск върху теб и да видя как ще издържиш.
Брайсън поклати глава, очевидно не разбирайки методите на Дейл.
– Това е само началото – каза Дейл на Брайсън. Той се засмя. – Това е лесната част. – Той отново смъкна шапката си върху очите и тръгна към вратата. – Ще разбереш това не след дълго. Ще се видим отново много скоро.
Грег поклати глава, очевидно бесен от току-що случилото се.
– Все още мисля, че режисьора ви е бомба със закъснител. Но ако Дейл е съгласен с него, тогава засега… продължаваме напред. – Той излезе, без да подаде ръка на никого и без да каже нито дума повече.
Всички въздъхнаха с облекчение, докато си тръгваше.
Хънтър погледна Брайсън и направи физиономия.
– Ти се измъкна само с цената на зъби. Дори по-малко, ако трябва да съм напълно откровен.
Брайсън се ухили.
– Важното е, че се измъкнахме.
– Да, засега – каза Хънтър. – Тези актьори могат да бъдат много темпераментни и имат крехко его. Ти го удари насред клуба. Възможно е той все още да таи някаква неприязън към теб заради това и тя да излезе наяве по време на снимките на филма.
– Сега не мога да направя нищо по въпроса.
Хънтър сви рамене.
– Предполагам, че не. Вече си направил достатъчно, за да ти стигне за цял живот.
– Слушай, съжалявам, че ви създадох проблеми. Не така исках да се развият нещата.
Кали се наведе напред.
– Знаем това.
Хънтър я погледна с раздразнено изражение.
– Той наистина се прецака, Кали. Не можем просто да му дадем пропуск.
– Той защитаваше Скарлет.
– В Холивуд нещата не се решават така.
– А? Какво щеше да направиш, ако аз бях тази, която Дейл Нолан опипваше в онзи клуб?
Челюстта на Хънтър се сви.
– Знаеш какво щях да направя.
Кали се усмихна.
– Точно така.
Хънтър издиша, въртейки очи.
– Добре. Нека просто да оставим този нещастен инцидент зад гърба си.
– Значи все още имаме работа? – Каза Скарлет.
Хънтър и Кали се засмяха.
– Да – каза Кали. – Обещаваме, че все още имате работа.
– А сега как вървят тези преработки? – Попита Хънтър Брайсън.
Брайсън се поколеба. Беше кратко, но Скарлет видя как по лицето му се появиха линии на притеснение, преди да се усмихне непринудено.
– Добре. Наистина добре.
– Добре.
Телефонът на Кали започна да звъни.
– По дяволите. Това е текст от Шон. Съвсем забравих, че днес трябва да се срещнем с него и Лидия за обяд.
Хънтър се облегна назад на стола си.
– Не. Не. Не днес, бебе.
– Скъпи, трябва да го направим. Обещах му.
– Господи – промълви той. – Скарлет, Брайсън, ще дойдете ли?
Брайсън се изправи.
– Иска ми се, но тези преработки няма да се направят сами.
– Скарлет, трябва да дойдеш – каза ѝ Хънтър.
– О, не знам… – Тя искаше да има възможност да поговори с Брайсън за всичко, което се беше случило, но той не изглеждаше много заинтересован да се мотае наоколо. Вече почти беше излязъл през вратата.
– Хайде. Не можеш да откажеш безплатна храна. Това ще бъде огромна услуга за мен.
Тя погледна към Хънтър и Кали, докато Кали затваряше телефона.
– Идваш. – Каза ѝ Кали.
Скарлет се опита да бъде щастлива. Обикновено би била във възторг, ако я включат в нещо подобно, но не и днес. Установи, че вместо това иска да бъде с Брайсън, да говори с него, да чуе какво мисли.
Чувствата ѝ бяха объркващи и малко плашещи. Когато за пръв път срещна Брайсън, впечатлението ѝ беше, че той е просто незрял спортист с известен сексапил. Откакто бяха започнали да прекарват повече време заедно, се очертаваше различна картина. Той имаше повече пластове, повече измерения, отколкото тя му беше признала. Начинът, по който се беше застъпил за нея с риск да загуби работата си, беше шокиращ.
Скарлет осъзна, че иска да поговори с него сега, отново само двамата насаме.
Но той си тръгваше и я болеше, че изглежда не му пукаше, че ще я остави зад себе си. Той махна с ръка и каза на всички да си изкарат чудесно обяда и че скоро ще се обади на Скарлет, за да планират работата през следващите дни.
Когато той си тръгна, Кали и Хънтър започнаха да обсъждат предстоящия обяд, от който и двамата очевидно се страхуваха.
– Мисля, че предпочитам да ме прострелят отново, отколкото да обядвам с брат ти и Лидия. – Каза Хънтър.
Той се надигна от стола си, малко сковано, забеляза Скарлет. Явно все още страдаше от последиците от нападението, което беше преживял.
– Дори не се шегувай за това – каза му Кали.
– Това не е шега.
– Хънтър, моля те. – Тя хвана ръката му и го погледна в очите.
Той и отвърна с поглед и тогава двамата споделиха любовна целувка. Това беше интимен момент, който накара Скарлет да се почувства определено неудобно по ред причини.
Изведнъж тя отново си помисли за Брайсън и за неговите устни – представи си как се притискат в нейните.
Чудеше се дали просто не се чувстваше неудобно, че е сама, че трябва сама да си проправя път в света. Може би просто търсеше следващото нещо, следващия мъж, върху когото да се съсредоточи, за да не и се налага да се занимава с живота си.
Какво друго би могло да бъде?
Брайсън беше просто разсейване, симпатичен мъж, с когото работеше, нищо повече и нищо по-малко.
Назад към част 3 Напред към част 5