***
Обядът беше меко казано неприятен.
На макарони и салата Кали, Хънтър, Шон и Лидия си разменяха напрегнати късчета информация, докато Скарлет ги гледаше.
Шон явно се опитваше всячески да бъде приятен, но не можеше да скрие пренебрежението си към Хънтър, от когото сякаш беше застрашен, а също и ревнуваше.
Скарлет не познаваше в детайли отношенията им, затова дискомфортът по време на обяда я озадачи. Макар че храната беше достатъчно добра, много пъти ѝ се искаше да е някъде другаде или да е имала добро извинение, за да не дойде с тях.
В един момент изглеждаше, че напрежението е на път да избухне. Шон откъсна калцонетата си и погледна небрежно сестра си.
– И така, кога точно ще завържете възела?
Кали отпи от водата си.
– Все още нямаме дата.
Шон кимна.
– Но имаш доста голям камък. Човече, това нещо сигурно струва колкото целия ресторант.
– Шон! – Извика Лидия, като го плесна закачливо по ръката. – Това е толкова грубо.
– Какво? Правя му комплимент. Казвам, че това е наистина хубав пръстен, който си подарил на сестра ми, Хънтър.
– Благодаря – каза Хънтър. Тонът му беше оптимистичен, но Скарлет го познаваше достатъчно добре, за да разбере, че е раздразнен. – Просто се радвам, че и харесва. – Той се пресегна през масата и взе ръката на Кали.
– Харесва ми – каза му Кали.
– Чудя се – каза Шон на Лидия. – Казват, че момчетата, които карат тези големи джипове, свръхкомпенсират други недостатъци, които може да имат. Да не мислиш, че този пръстен е като еквивалент на гигантски джип, който гълта бензин…
На Скарлет ѝ се прииска да се скрие под масата. Тя не можеше да понесе тишината, която настъпи в групата в този момент.
Скарлет почувства, че трябва да се опита да направи нещо. Тя се изправи.
– Знаете ли, трябва да използвам дамската тоалетна. Кали, ще дойдеш ли с мен?
С облекчение на лицето си Кали се изправи.
– Да, това е добра идея.
Тя хвърли гневен поглед към Шон, а той я игнорира.
– О, аз също ще дойда! – Изпищя Лидия. Дребничкото момиче стана и ги последва като кученце, докато те напускаха масата и се отправяха към тоалетната.
Скарлет се ядоса, защото искаше да даде на Кали малко време, да я откъсне от брат ѝ и лудата му годеница. Но сега нямаше да могат да си говорят изобщо. Лидия беше моторна уста, напълно в своя свят.
– Съжалявам за Шон – каза Лидия и извъртя очи – знаеш колко глупави могат да бъдат тези момчета. – Тя започна да се занимава с косата и грима си, докато Скарлет и Кали отидоха в кабинките си. През цялото време Лидия поддържаше непрекъснат поток от разговори. – Кълна се – каза тя – понякога почти ми се иска да бях намерила момче, което да прилича повече на Хънтър. Искам да кажа, че обичам Шон – знаеш това, Кали – но той може да бъде толкова труден. Такова голямо бебе. Ако само веднъж не му се получи!
Скарлет забеляза, че Кали почти не отговаряше на бъдещата си снаха, освен с периодично мърморене.
Скарлет излезе от кабинката си и отиде до мивката, за да си измие ръцете. Миг по-късно и Кали направи същото. Лидия ги погледна.
– Нима това не е толкова забавно? Трябва да правим повече неща само ние, момичетата, не мислите ли? Може би следващата седмица всички ще отидем да пазаруваме или нещо друго. Наистина имам нужда от нов часовник MK.
– MK часовник? – Попита озадачено Скарлет.
– Майкъл Корс – каза Лидия. – Ти също трябва да си вземеш такъв!
Скарлет се усмихна бързо на Лидия, като реши, че сега не е моментът да ѝ каже, че няма абсолютно никакви пари за пазаруване, а дори и да има, не би ги изхвърлила за нещо толкова глупаво като дизайнерски часовник.
– Би било забавно.
Кали остана безмълвна.
– Не би ли било забавно, Кали? – Настоя Лидия.
Кали отвори уста, за да отговори, но преди да успее, мобилният ѝ телефон започна да звъни.
Тя трескаво бръкна в чантата си, за да намери телефона си. Скарлет можеше да си представи защо. Сигурно толкова отчаяно е искала да се измъкне от маниакалното присъствие на Лидия.
Когато Кали най-сетне намери телефона си, веждите ѝ се повдигнаха.
– Съжалявам, но задължително трябва да го приема. – Тя избяга от тоалетната с телефона до ухото си.
На Скарлет ѝ се искаше да измисли извинение, което да я измъкне от Лидия.
– О! – Лидия изведнъж коленичи и вдигна от пода едно листче хартия. – Това падна от чантата на Кали.
Скарлет се обърна навреме, за да види как Лидия разгръща и чете каквото беше написано на листчето, което беше взела.
– О, Боже мой! – Бузите на Лидия почервеняха, докато очите ѝ се движеха по хартията.
– Хей – каза Скарлет и направи крачка към Лидия. – Не мисля, че трябва да четеш това. – Тя тръгна да грабне бележката, но Лидия се обърна, като я държеше извън обсега на Скарлет.
– Е, трябваше да се уверя, че е нейна. – Лидия действително обърна листа, очите ѝ ставаха все по-големи, а бузите ѝ – все по-червени.
– Това наистина не е готино – каза Скарлет, без да знае какво точно да направи. Тя погледна към вратата, като искаше Кали да се върне.
Лидия я игнорира.
– Това е най-безумното нещо, което някога съм виждала.
Скарлет беше ядосана. Тази идиотка напълно нарушаваше личното пространство на Кали.
– Дай ми това – каза тя и тръгна към нея.
– Знаеш ли какво е това? – Попита Лидия, а гласът ѝ беше писклив. Тя размаха хартията пред лицето на Скарлет. – Знаеш ли?
– Нямам представа и не искам да знам. Това не е моя работа…
– Това е сексуален договор между нея и онзи задник, Хънтър. – Ноздрите на Лидия се разшириха. – В него пише, че тя трябва да бъде негова робиня. Негова секс робиня.
Скарлет се почувства отпаднала. Знаеше, че Хънтър се занимава с БДСМ – в края на краищата тя беше тази, която го беше въвела в тази култура. Но повечето хора не разбираха робството и подчинението и защо някои двойки биха искали да се занимават с такива практики.
Със сигурност Лидия нямаше представа какво означава договорът и как той всъщност защитава и двете страни, като излага споразумението в детайли.
Лидия дори не знаеше, че не е правилно да преглеждаш чуждата лична собственост.
И Скарлет знаеше, че трябва да действа бързо, ако искаше да не допусне това да избухне в лицето на Кали.
– Сигурна съм, че това е просто шега – засмя се Скарлет. – Кали не е ничия секс робиня.
Лидия протегна договора, за да го види Скарлет.
– Прочети го сама. Това не е шега. Датата е отпреди няколко месеца, когато двамата за пръв път са започнали да се виждат. – Очите на Лидия се свиха. – И като си помисля, всички смятат Хънтър за такъв герой, за такъв страхотен човек за Кали. Дори аз се хванах на въдицата му. В същото време моят човек е третиран като нарязан черен дроб, а той е два пъти повече от Хънтър.
– Шон изглежда наистина мило момче – излъга Скарлет. – Това не е съревнование между двамата.
– Ти не знаеш какво е това! – Изчерви се Лидия. – Винаги съм гражданин втора класа. Единственото, за което всички говорят, е Кали. Кали и Хънтър. Те са знаменитости, а към мен се отнасят така, сякаш дори не съществувам. – Тя си пое дълбоко дъх и Скарлет на практика видя как колелата в главата на Лидия се завъртяха. – Но когато разкажа на всички за този договор, хората ще видят, че всичко това са глупости. Всички те са глупости.
Скарлет изпадаше в паника. Как можеше да попречи на това момиче да съсипе всичко за Кали?
– Не мисля, че трябва да го правиш. Не мисля, че трябва да казваш каквото и да било, Лидия.
– Защо не?
– Защото аз те моля да не го правиш. Като приятелка.
Очите на Лидия светнаха с нов интерес.
– Молиш ме като приятелка?
– Да – отвърна Скарлет, като се опитваше да изглежда уверена.
– Но ние почти не се познаваме.
– Е, аз искам да променя това.
– Не знам дали мога да ти повярвам.
– Дай ми шанс да се докажа.
Лидия погледна надолу към договора.
– И какво да правя с това?
Скарлет протегна ръка и се приближи.
– Дай ми го. Ще се престоря, че съм го намерила, и ще ѝ го върна. Това ще бъде наша тайна.
Лидия вдигна поглед и придърпа договора близо до гърдите си, а очите ѝ се присвиха.
– Казваш ми само това, което искам да чуя.
– Не, не бих го направила.
Изведнъж Лидия придоби триумфално изражение.
– Ако го направя, тогава ще ме поканиш около Дейл Нолан и Елиза Джонстън и всички готини хора от киното, с които се срещаш. Искам да бъда включена във всичко.
– Разбира се – каза Скарлет и срещна погледа ѝ.
– Имам предвид това. Всичко.
Скарлет отново протегна ръка.
– Винаги, когато пожелаеш, просто ми се обади и ако мога да го направя, ще го направя.
Лидия извади телефона от чантата си, докато другата ѝ ръка стискаше здраво договора.
– Какъв е телефонният ти номер? – Поиска тя.
Скарлет го изрецитира, като мразеше, че трябва да го направи, но знаеше, че дължи на Кали и Хънтър твърде много, за да ги остави на милостта на Лидия. Когато приключи с казването на телефонния си номер, Лидия отново се приближи към нея.
Лидия с неохота ѝ даде договора.
– Той е твой. – Но после я погледна лукаво през полупритворените си очи. – Но ако се откажеш от обещанието си, ще разкажа на всички нашата тайна.
– Това няма да се случи. – Скарлет сгъна договора наполовина, без дори да го погледне.
Лицето на Лидия се преобрази в това на невинен ангел.
– О, толкова се радвам, че сме приятелки, Скарлет. И може би един ден ти, Кали и аз ще бъдем най-добри приятелки трите.
– Това би било чудесно. – Скарлет се усмихна на момичето с голяма, фалшива усмивка. – А сега ме остави да изляза преди теб, за да мога да и кажа, че съм намерила това. Добре?
– Добре. – Намигна Лидия и се захили. – Ще се видим след малко, най-добра приятелко.
– Да, ще се видим след малко.
Скарлет въздъхна дълбоко с облекчение, докато излизаше от тоалетната и търсеше Кали. Кали все още говореше по телефона, в страничен коридор извън основната част на ресторанта, потънала в разговор.
Скарлет се приближи и я потупа по рамото. Кали се завъртя и вдигна пръст, с което показа, че почти е свършила.
– Да. Разбирам, Макс.
Тя кимна няколко пъти и завъртя очи.
Скарлет чуваше как гръмкият глас на Макс Вайсман крещи в слушалката, макар че не можеше да каже какво точно казва.
– Добре, ще предам коментарите ти на всички. Ще го направя. – Тя кимна за последен път. – Довиждане, Макс. – След това затвори слушалката и отметна глава назад. – Този човек е вбесяващ.
– Кали…
– Той е разстроен заради Брайсън, казва, че Брайсън е изостанал с всичко.
Сега Скарлет беше достатъчно притеснена, за да забрави временно защо изобщо е дошла тук.
– Какво точно изостава?
– Казва, че Брайсън все още не е проучил основните места, като хотела или кафенето, или… ами почти всичко. И има големи преработки, които трябва да се направят като… вчера.
– Нямах представа. Той не ми казва нищо – каза Скарлет.
– Е, трябва да му обясниш, че ако изпусне топката дори още един път, всичко ще приключи. Не можем да го защитаваме още дълго, не и след това, което се случи между него и Дейл снощи.
– Добре. Разбирам. Ще говоря с него.
Кали погледна сгънатия договор в ръката на Скарлет.
– Какво е това?
– О. Ами, сигурно си го изпуснала, когато си била в банята.
Скарлет ѝ подаде хартията и забеляза как очите на Кали се разшириха.
– Ти прочете ли го? – Попита Кали, а гласът ѝ беше твърд.
– Не, разбира се, че не – каза Скарлет, което технически беше вярно.
Кали я погледна внимателно.
– Явно знаеш. Нали… о, Боже мой… моля те, кажи ми, че Лидия не го е видяла. – Изразът на паника върху лицето на Кали беше почти сърцераздирателен.
– Не – каза Скарлет, като се надяваше гласът ѝ да звучи убедително. – Лидия не го е видяла.
– Но ти знаеш. Очевидно знаеш – това е по цялото ти лице, Скарлет.
– Кали, не ми пука. Това не е моя работа.
Кали пъхна хартията обратно в чантата си.
– Забравих, че все още имам това. Само ми обещай, че няма да обелиш и дума за това на никого. Това е лично и смущаващо, а освен това Хънтър и аз вече дори не сме такива.
– Дори не знам за какво говориш – каза Скарлет с усмивка.
Кали се засмя.
– Добре, добре. Благодаря, че си толкова страхотна.
Двете се върнаха заедно към масата. Скарлет седна, като се опитваше да не гледа директно към Лидия, която отчаяно се опитваше да осъществи зрителен контакт с нея.
Тя се зачуди дали изобщо има шанс да контролира такова разюздано оръдие като Лидия, което може да избухне по всяко време и да разруши всичко.
Просто да я успокои. Да я накара да се чувства харесвана и специална.
И така, сега аз съм нейният заложник, помисли си Скарлет. Ще бъда неина длъжница и тя никога няма да спре да се опитва да държи това над главата ми.
Това не беше идеално. Скарлет просто се надяваше, че когато всичко бъде казано и свършено, Кали няма да я намрази за това.
Назад към част 4 Напред към част 6