БАНЯН
Заобиколих града и видях отлично следите на Джори. Златистите стъпки прекъсваха там, където той се качваше на автобус, и ми отне известно време да намеря отново следата му, когато той слезе и зачака следващия.
Имах късмет, че не беше преминал във формата на дракон и не беше отлетял натам, накъдето отиваше. Може би черната магия имаше нещо общо със способността му да се преобразява. Сега, когато се замислих, отдавна не го бях виждал да преминава напълно във формата на дракон.
Открих следите му отново, когато започна да се разхожда в една не особено желана част на града. Беше си проправил път през задните улички, знаейки точно къде отива.
През цялото време Джори е бил тъмен кон, а аз не съм го осъзнавал.
Бях такъв идиот, че бях толкова строг към Кловер за това, че ме предаде, когато предателят през цялото време беше един от най-добрите ми приятели.
Стъпките спряха пред една малка къща в покрайнините на града, а черната мъгла се завихри около малката къща. Той беше там за известно време или беше използвал много енергия там.
Нахлух и се пуснах на улицата във формата на фея. Облякох се и се отправих към входната врата. Тя беше отворена.
Отвътре се чуваха стенания. Втурнах се вътре и намерих една възрастна жена на пода. Беше тежко ранена. Имаше порязвания и синини по цялото тяло, но раните ѝ кървяха в черно.
– Банян – изпъшка тя. – Това си ти.
– Не те познавам – казах аз.
– Аз съм Мирабел Мунфол. Кловер е моя племенница.
Сърцето ми се сви, а стомахът ми се изкриви.
– Къде е тя?
– Той я отвлече – каза Мирабел и извика от болка. – Трябва да си я върнеш!
– Дишай за мен, Мирабел – казах аз. – Позволи ми първо да ти помогна.
Сложих ръце на корема ѝ и вкарах магията си в нея. Ръцете ми се затоплиха и тялото ѝ започна да свети. Наблюдавах как раните се сплитат отново и синините избледняват. Отне известно време – в нея имаше много тъмнина, която трябваше да прогоня. Но бавно цветът се върна в бузите ѝ, а очите ѝ просветнаха до светлолилаво, което приличаше на очите на Кловер.
Когато се излекува, тя седна с гръб към един дрипав диван.
– Ти си всичко, което тя каза, че си – въздъхна тя.
Нямаше време да се задълбочавам в това, което Кловер можеше или не можеше да каже за мен. Тя беше в опасност. Можехме да се заемем с нашата връзка – с връзката ни – по-късно.
– Какво се случи? – Попитах.
– Той е полубрат на Вайълет – каза Мирабел, а очите ѝ блестяха от сълзи.
– Какво? – Нямах представа какво казва, докато не си спомних, че Вайълет не беше Вайълет, а Кловер. Вайълет беше братовчедка на Кловер.
– Какво искаш да кажеш, че той е неин полубрат? – Попитах.
– Това момче! Джори! Видях Кълън в него в момента, в който го наблюдавах да общува с Кловер. В началото не можех да повярвам на очите си. Песъчливата коса, зелените очи, това държание, толкова нахално, толкова уверено. – Тя поклати глава. – Съпругът ми замина заради черната магия, когато Вайълет беше още бебе. Той се ожени отново. Бях чула, че имал семейство с друга жена. Не знаех какво да очаквам, когато отново чух за него. Не бях разбрала… – Гласът ѝ секна.
Болката, която бе претърпяло това бедно семейство, бе толкова силна, че почти я парализираше.
– Рубен е невинен – казах аз.
Мирабел ми кимна.
– Той е.
– Ще поправим това, госпожо Мунфол. Но първо трябва да намеря Кловер.
– Върви – каза тя. – Ще се оправя. Просто я намери и я върни у дома.
Обещах, че ще го направя, и се изправих. Трябваше да си я върна. Не само защото Джори беше предател и искаше да свали мен и баща ми от трона, но и защото я обичах.
Когато излязох навън, се съблякох и преминах във формата на дракон, за да ги потърся. Опитах се да открия следа, насока, каквото и да било. Опитах се да я намеря.
Но не можех сега, когато Джори я имаше. Сега, когато и тя беше забулена в неговия мрак.
Сърцето ме болеше за нея, а в корема ми се въртяха тревога и страх. Ами ако тя умре? Ами ако Джори успее?
Не можех да мисля по този начин. Отблъснах мислите на несигурност и отлетях обратно към Брейтън.
Всички бяха там и ме чакаха, когато се върнах. Брин, Аякс и баща ми седяха заедно в къщата и се взираха в камината.
Брин подскочи, когато влязох.
– Намери ли го?
Поклатих глава.
– Той има Кловер. Ще я убие, за да се добере до мен, и имам нужда от твоята помощ.
– Всичко – каза тя. – Ти ни спаси.
– Прецаках всичко – поправих я аз.
– Това не беше ти. Беше онзи кучи син, който не става за нищо, парче говно… – Аякс продължи да назовава Джори с всички възможни цветисти имена, за които се сети, докато Брин и аз се разсмяхме, а баща ми го изгледа шокирано.
– Какво? – Попита го най-накрая Аякс. – Никога не съм харесвал това момче, не съвсем. Искам да кажа, че той е копеле.
– Е, това почти го обобщава – каза Брин, преди да се обърне към мен. – Какво трябва да направим?
– Не знам как да я намеря – признах, като прекарах ръце по лицето си. – Тя е погребана в неговата тъмнина, а връзката, която използвах, за да разбера, че я е получил, не е достатъчна, когато тя е насред нея.
– Можеш да я намериш – каза татко. – Не подценявай колко мощна е връзката между партньорите.
– Мислех, че си против нашето партньорство отвърнах аз.
– Може би съм грешал.
Вгледах се в него. Да го чуя да го казва с толкова много думи беше нещо ново.
– Човек има право да греши, Банян – каза татко. – Определя го начинът, по който се възстановява след това.
Кимнах. Той беше прав. Бях прецакал много през последните няколко дни, но сега можех да го поправя. Трябваше да поправя нещата с Кловер. Имах нужда от нея в живота си.
И тя ми липсваше. Исках да съм с нея завинаги.
Обърнах се към баща ми.
– Ти и мама нямате връзка – казах аз.
Баща ми бавно поклати глава.
– Но тя означава много за мен.
– Тя ли промени всичко за теб?
– Тя ми даде всичко – каза той и изглеждаше развълнуван. Всички тези нови признания от негова страна бяха странни. – Може и да сме се отдалечили през годините, но не е толкова просто. Любовта е коварно нещо, дори и без връзката, но няма да съжалявам за нито един ден с нея. Тя пожертва толкова много за мен и… – Той изпусна треперещ дъх. – И ми даде теб.
– Татко… – Сложих ръка на рамото му. – Искам да чуя всичко за това… наистина, искам. Но не точно сега. Точно сега трябва да намеря своята партньорка.
Татко повдигна вежди към мен.
– Ще я намериш. – Брин звучеше убедено.
– Не мога да живея без нея – добавих аз.
– Ти ще се справишс това – каза Аякс.
– Тя е всичко.
– Банян, ти ще я намериш – добави баща ми. – Просто…
Не чух какво още каза той. Колкото повече мислех за Кловер, толкова повече светлина пулсираше в мрака. Отначало беше толкова слаба, че едва я видях. Но колкото повече казвах какво означава тя за мен, колкото повече приемах, че тя е моята втора половина, моето всичко, толкова по-ярка ставаше тази светлина.
– Обичам я – казах на глас. – Обичам я толкова много, че чак ме боли. Обичам я.
С всяко признание пулсът ставаше по-ярък. Това, което изпитвах към нея, растеше и се оформяше, докато го признавах. Връзката между нас се изчисти, сякаш я бях изтрил от мръсотията и тъмнината, които я бяха покрили.
Накрая любовта и светлината се разляха през връзката ни и аз имах пряка връзка с нея.
– Намерих я – казах аз, примигнах и се върнах към настоящето. – Хайде да вървим.
– Върви, сине – каза татко. – Остави ме да се погрижа за нещата тук.
Кимнах и изтичах от къщата. Скочих във въздуха, като се преобразих по средата на полета. Под мен Брин и Аякс, пантерата и вълкът, ме последваха, тичайки като светкавици. Физически не погледнах да видя къде отивам. Позволих на Кловер да протегне ръка към мен и да ме върне у дома.
Назад към част 31 Напред към част 33