ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. КЛЕТВИ
– Още малко – каза майка ѝ
Алис поклати глава.
– Вече имам повече пудра по лицето си, отколкото сватбената торта. И в тази тежка рокля се потя. Мамо, Хест знае, че имам лунички. Сигурна съм, че предпочита да ги види, отколкото да покаже на Хестите дебелия слой пудра върху лицето ми.
– Но аз се опитах да те пазя от слънцето. Предупредих те да носиш шапка и воал, измърмори майка ѝ и се извърна.
Алис знаеше, че майка ѝ нарочно го е казала достатъчно силно, за да бъде чута. И изведнъж тя осъзна, че няма да пропусне такива едва доловими забележи.
Ще ѝ липсва ли домът на родителите ѝ?
Алис огледа малката си спалня. Не. Няма да и липсва. Нито леглото върху което е спала и което някога е принадлежало на пралеля ѝ, нито старите завеси, нито прокъсаният килим. Тя е готова да напусне къщата на баща си и да започне нов живот. С Хест.
При мисълта за него сърцето леко трепна. Алис поклати глава. Това не е моментът да мислите за брачната си нощ. Сега трябва да се съсредоточим върху церемонията. Тя и баща ѝ бяха обмислили внимателно задълженията към Хест. Детайлите бяха подготвени в продължение на няколко месеца. Брачният договор в Бинград се съставя толкова стриктно, колкото всеки друг. И днес в Залата на търговците, пред семейства и Хести, ще бъдат обявени условията на този договор, преди булката и младоженецът да сложат подписите си под него. Всеки ще знае за споразумението ѝ с Хест . Семейство Финбок беше много прецизно в исканията си и някои от тх накараха бащата на Алис да се намръщи. Но в крайна сметка той посъветва дъщеря си да ги приеме. Днес тя трябваше да одобри споразумението пред свидетели.
И тогава, след като приключат с деловата част, младоженците ще приемат поздравленията.
А през нощта ще подпечатат споразумението си.
Беше обладана едновременно от радостно очакване и страх. Някои от омъжените ѝ приятели я предупредиха, че загубата на девствеността ѝ ще бъде болезнена. Други се усмихваха съзаклятнически, шепнеха, че ревнуват – все пак тя се сдоби с красив младоженец – подариха парфюм, лосиони и дантелени нощни рокли. Много се говореше за това, че Хест е добре изглеждащ, сръчно танцува и че има красива фигура заради конната езда. Една не твърде сдържана приятелка дори каза: „Ако си добра в една работа, значи си добра и в друга!“ – и се изкикоти. Така че докато в ухажването липсваха тайни целувки и тих шепот, Алис се осмели да се надява, че първата нощ ще разбие резервите на Хест и ще разкрие скритата му страст.
Алис повя лицето си с малко дантелено ветрило. От вентилатора идваше тънък аромат. Тя хвърли последен поглед в огледалото.
Очите ѝ блестяха, бузите ѝ бяха поруменели. Влюбена като глупаво момиче, помисли си тя и се усмихна на отражението си. Коя жена би могла да устои на чара на Хест? Той е красив, остроумен, приятен събеседник. Умее да избира подаръци – винаги са се оказвали много подходящи. Хест не само прие нейните научни стремежи, но и сватбените му предложения показаха, че той ще подкрепи нейната страст в бъдеще. Две отлични химикалки със сребърни накрайници и мастило в пет цвята. Увеличително стъкло за четене на избледнелите редове на стари ръкописи. Шал, бродиран със змии и дракони. Опушени стъклени обеци с форма на драконови люспи. Всяко такова нещо ѝ бе полезно. Алис подозираше, че подаръците показват, че той, поради своята сдържаност, не обича да говори. В отговор тя също остана сдържана и любезна, но сърцето ѝ се затопли към него. Дневната сдържаност само подклаждаше нощните ѝ фантазии.
Всяка девойка тайно мечтае, че мъжът ще я обича. Хест направо ѝ каза, че бракът им е уреден. Но трябва ли да остане така, помисли си Алис. Ако тя му се отдаде, не би ли могла да направи повече за тях двамата? В месеците след годежа Алис обръщаше все повече внимание на Хест. Когато той говореше, тя изучаваше формата на устните му, когато той вземаше чаша чай – разглеждаше изящните му ръце, възхищаваше се на широките рамене, покрити с яке. Тя спря да мисли за причината за това и да се чуди дали любовта ще я сполети. Тя радостно се отдаде на любовта си.
Войната беше опустошила Бинград, така че дори родителите ѝ биха могли да харчат пари, без да броят, просто нямаше много за купуване. Все пак този ден се стори страхотен на Алис. Не я интересваше, че сватбената рокля е била носена от баба ѝ, макар и с леки промени – това само придаваше значение на събитието. Цветята, които украсяваха Търговската зала, не бяха от оранжериите и не от Дъждовните равнини, а от собствената им градина и от приятели. Двамата ѝ братовчеди ще пеят, а баща ѝ ще свири на цигулка. Всичко ще бъде просто, честно и много истинско.
Алис си представяше брачната си нощ по хиляди начини. Тя си представяше Хест като нахален, а след това момчешки срамежлив, нежен, ентусиазиран или дори скандално неприличен, ако не и взискателен. И всеки от тези варианти подхранваше желанието ѝ и прогонваше съня от леглото ѝ. Е, само след няколко часа тя ще разбере. Алис улови отражението си в огледалото. Тя се усмихна. Кой би си помислил, че Алис Кинкарон ще се усмихне на собствената си сватба?
– Алис? – Баща ѝ бе на вратата.
Тя се обърна и при вида на меката тъжна усмивка, сърцето ѝ трепна.
– Скъпа, време е да слизаш. Каретата чака.
***
Свардж стоеше в малката галера. След кимване на капитана той седна и постави големите си груби ръце на ръба на масата. Лефтрин седна срещу него с въздишка. Беше дълъг ден… не, последните три месеца бяха дълги.
Случаят изискваше потайност и работата се утрои. Лефтрин не посмя да завлече никъде раздвоеното дърво. Също така беше невъзможно да го дърпа надолу по реката до място, по-подходящо за рязане. Всеки минаващ кораб би могъл да познает каква находка е. Така че рязането на „ствола“ на използваеми части трябва да бъде на място, сред крайбрежната тиня и храсти.
Всичко беше завършено днес. „Стволът” на живото дърво вече не съществуваше, последните парчета бяха положени в трюмовете на Смолист вместо постелка за товари. Екипажът се забавляваше на палубата. Лефтрин реши, че е крайно време всички те да подновят задълженията си към Смолист. И всички вече са подписали корабните книжа. Остана само Свардж. Утре ще пуснат Смолист, ще се върнат в Трехог и ще остави там дърводелците – които внимателно подбраха при подготовката за случая и които се справиха отлично. След това Смолист, и екипажът му ще се върнат по обичайния си маршрут по реката. Дотогава нека всички празнуват. Много работа бе свършена и Лефтрин осъзна, че не съжалява за нищо.
На масата имаше бутилка ром и няколко стъклени чаши. Двама от тях затискаха свитък, до него имаше мастилница и химикалка. Още един подпис – и нищо не заплашва Смолист. Лефтрин внимателно разглеждаше Дъждовният мъж, който седеше отсреща. Простата риза на кормчията беше изцапана с тиня и катран. Под ноктите му се беше натрупал сребрист дървесен прах, а по бузата му се беше разпростряло мръсно петно – виждаше се, че наскоро беше надраскана.
Лефтрин мислено се усмихна. Самият той най-вероятно бе също толкова мръсен. Цял ден трябваше да вършат работа, с която никой от тях не беше свикнал. Свардж се оказа най-добрият. Той доброволно се присъедини към конспирацията и работеше без оплаквания, за което Лефтрин винаги го оценяваше. Време е да го уведомите.
– Не се оплакваш. Не хленчиш и не търсиш някой виновен, когато нещо се обърка. Просто го приемаш и правиш каквото можеш, за да оправиш нещата отново. Ти си верен и благоразумен. Ето защо те държа на борда.
Свардж отново хвърли поглед към чашите и Лефтрин долови намек. Той отвори бутилката и ги плиска малко.
-По-добре мийте ръцете си преди ядене и пиене – посъветва той кормчията. Тази мръсотия може да бъде отровна.
Свардж кимна и внимателно избърса ръце в ризата си. Те пиха и Свардж накрая отговори:
– Завинаги. Чух други да говорят за това. Молиш ме да се наема за постоянно и да остана завинаги на Смолист. До смъртта.
– Точно така – каза Лефтрин. – И се надявам, да са ти споменали, че твоят дял също ще стане по-голям. С новия корпус вече няма да имаме нужда от толкова голям екип, както преди. Но аз няма да намалявам заплатите и всеки моряк на борда ще получи равен дял. Харесва ли ти?
Свардж кимна, но избягваше да го гледа в очите.
-До края на живота е дълго време, кап.
Лефтрин се засмя.
– Кръвта на Са! Свардж, та ти си със Смолист от десет години. За човек от Дъждовната гора това вече е половин вечност! И така, защо пергаментният подпис се превърна в такава спънка? Това е от полза и за двама ни. Ще знам, че имам добър кормчия, стига Смолист да е на повърхността. И ти ще бъдеш сигурен, че никой няма да реши някой ден, че си твърде стар за работа, и няма да те остави без стотинка на брега. Ти поставяш своя подпис тук и това задължение се отнася за моя наследник по същия начин, както и за мен. Даваш ми думата си, подписваш документите с мен и ти обещавам, че докато си жив, аз и Речният мъж ще се грижим за теб. Свардж, какво можеш да очакваш освен този кораб?
– Защо трябва да е завинаги, кап’? – наведе глава Свардж. – Защо сега трябва или да обещая да плувам с теб до края на живота си, или да си тръгна?
Лефтрин потисна въздишка. Свардж бе добър човек и отличен щурман. Той може да усеща реката като никой друг. В ръцете му Смолист се чувства страхотно. Корабът беше претърпял много промени напоследък, така че Лефтрин не искаше да търси нов кормчия. Той погледна право в лицето на Сварга.
– Знаеш, че това, което направихме с живото дърво, е забранено. И нашата работа трябва да остане тайна. Мисля, че най-добрият начин да запазиш тайна е да се уверя, че всички, които участват в нея, имат полза от мълчанието. И да поддържам всички ангажирани на едно място. Преди да се заемем с работата, пуснах тези, които не смятах за лоялни към мен по сърце и душа. Сега имам малък и внимателно подбран екип и искам да бъдеш част от него. Става дума за доверие, Свардж. Държа на теб, защото на младини си строил кораби. Знаех си, че ще ни помогнеш да направим необходимото за Смолист без да говорим много. Но сега работата е свършена и искам да останеш наш кормчия. Завинаги. Ако взема нов човек на борда, той веднага ще се досети, че на този кораб се случва нещо необичайно, дори и за жив кораб. И няма да знам дали на този човек може да се довери нашата тайна. Или изведнъж ще се окаже разговорлив и ще реши, че ще успее да ми изтръгне пари за мълчанието си. И тогава ще трябва да направя нещо, което наистина не искам. Затова бих предпочел теб и то за възможно най-дълъг период от време. За цял живот, ако подпишеш този документ.
– А ако не подпиша?
Лефтрин замълча. Досега такова пазарене не му се бе случвало. Струваше му се, че е избрал правилните хора. Не можеше да си представи, че Свардж ще се поколебае. И Лефтрин попита направо:
– Защо да не подпишеш? Какво те спира?
Свардж се поколеба. Той погледна бутилката и отмести поглед. Лефтрин мълчеше. Събеседникът му беше необщителен. Лефтрин наля на себе си и на него още ром и зачака търпеливо.
– Има една жена – каза накрая Свардж и отново млъкна.
Погледна към масата, към капитана и отново към масата.
– И какво? – попита Лефтрин.
– Искам да я помоля да се омъжи за мен.
Сърцето на Лефтрин се сви. Не за първи път той губеше добър моряк, който напуска кораба, заради жена и семейно огнище.
***
Наскоро ремонтираната и обновена Търговска зала все още миришеше на прясно дърво и лак. За церемонията пейките бяха преместени до стените, освобождавайки цялата среда на залата. Следобедното слънце грееше през прозорците, светлината се открояваше от лъскавия под и оцветяваше Хестите, които се бяха събрали, за да станат свидетели на брачните клетви. Повечето бяха облечени в официални облекла в цветовете на семейството. Имаше и хора от Трите кораба, очевидно търговски партньори на семейството на Хеста, и дори татуирана жена в дълга жълта копринена роба.
Той все още не се бе появил.
Алис си каза, че няма значение. Той ще дойде. Той уреди всичко това и едва ли ще отстъпи. Тя искрено пожела роклята ѝ да е по-свободна, а денят по-хладен.
– Толкова си бледа – прошепна ѝ баща ѝ. – Добре ли си?
Алис си помисли за дебелия слой пудра, който майка ѝ нанесе върху лицето ѝ, и се усмихна.
– Всичко е наред, татко. Просто съм малко нервна. Може би можем да се разходим малко?
Хванати за ръка, те тръгнаха бавно през коридора. Хестите я поздравяваха един по един и ѝ пожелаваха здраве. Някои вече бяха опитали пунша. Други открито изучаваха условията на брачния договор. Два свитъка бяха поставени на дълга маса в центъра на стаята. Бели свещи горяха в сребърни свещници – трябваше много светлина, за да се разчитат малките редове. Съвпадащи черни химикалки и червена мастилница очакваха тях с Хест .
Това беше стара традиция в Бинград. Брачният договор следва внимателно да се прегледа, прочете на всеослушание и подписан от семействата, и само след това следваше самият обред на бракосъчетание, който бе повече от кратък. Алис виждаше смисъл в това. Всички тук бяха търговци – разбира се, те трябва да сключват предбрачните договори така внимателно, както сделките.
Алис не осъзнаваше, как силно преживява, докато не чу шума от приближаваща се карета.
– Това е той – пошепна тя на баща си
– Да, вероятно – неодобрително се отзова той. – Кинкарон може и да не сме толкова богати, като Финбок, но също сме търговци, като тях. Не върви да ни принизяват. И оскърбяват – също.
Тя въздъхна толкова дълбоко, доколкото плата позволяваше това, изправи гръб и решимостта ѝ се върна. Тя няма повече да остане в бащиния дом, няма да стане неБинградца. Никога. Ще плати брачната цена.
И тук вратата се отвори широко, и хората на Хест нахлуха в официалните одеяния. Те се разположиха на степента – всяка тази тълпа приятели и делови партньори. В центъра стоеше Хест.
Щом го погледна Алис забрави всичко. Косата му беше небрежно разрошена, по скулата му руж. Тъмнозелен копринен жакет от Джамайлиля подчертаваше раменете му. Бялата яка бе набодена с карфица с измруд – и яркостта на сиянието отстъпи място на зелените очи на Хест.
Когато се спогледаха, те изведнъж кръстосаха лицата си и усмивката изчезна. Алис, удържа неговия поглед треперейки надявайки се той сега промени отношението си към нея. Той сериозно я погледна и ѝ кимна, сякаш за да си помогне. Дузина доброжелатели се втурнаха напред, за да поздравят незабавно младоженеца. Хест се придвижи между тях като кораб по вълните – не грубо, но без да се спира или да се увлича в разговор. Приближавайки се до бащата на Алис и нея, той официално се поклони и на двамата. Изненадана, Алис направи бърз реверанс. След като се обърна от баща ѝ към нея Хест ѝ подаде ръка, и ѝ каза:
– Предполагам, че вече си моя?
Алис му подаде ръка като отговор.
– Мисля, че първо трябва да подпишеш договора – весело каза баща ѝ
Един-единствен жест на Хест – и колкото и да бе разтревожен баща ѝ, той засия от гордост при вида на годеник, който бе толкова богат и красив; мъжът бе избрал дъщеря му сред толкова красавици.
– Това е вярно! – възкликна Хест. – И веднага ще ти предложа да пристъпим към това. Нямам търпение за дълги формалности. Тази дама вече ме накара да жадувам мига, в който всичко ще свърши!
Алис трепна. В тълпата гостите се разкикотиха. Хест както обикновено бе очарователен, бързо премина през цялата зала до масата.
По традиция те заеха места от различни страни на масата. Седрик Мелдар донесе мастилницата на Хест. Придружител на Алис, бе по по-голямата ѝ сестра, Роза. Тези стъпиха на долната маса и прочетоха на глас условията на брачния договор. Съглявайки се с поредната точка, те го подписаха.
След като стигнаха до края на масата, младоженците най-накрая ще застанаха един до друг, а родителите ги благословиха. Свитъците с договорите се пресяват внимателно с пясък и се изсушават, а следата от това се съхраняват и предават в архива на Залата. Исканията за зестра или наследство, рядко бяха предмета за спор, но това бе така именно поради факта, че бяха документирани.
В тези редове нямаше нищо романтично. Алис прочете на глас, че в случай на преждевременна смърт на Хест преди появата на наследник, той трябва да откаже имота си в полза на неговия братовчед. Хест, в отговор на това, че е прочел подписа клауза, ако по някаква причина личното жилище е разделено на земи, принадлежащи на семейството му. В случай, че Алис умре, без да роди наследник, малко лозе, което му даде цяла зестра, трябва да се върне на по-младите ѝ сестри.
Там бяха и точки, характерни за всички бинградски брачни договори. След сватбата съпрузите имаха право на глас във финансовите дела. Също така съгласували с лични средства, а при случай увеличения или намаляването на състоянието се предвиждал резерв. Съпрузите обещаваха да съхраняват верността един към друг и да свидетелстват, че нямат деца към момента на омъжването. След като Алис се нуждае от връщане на старата формула, след като наследникът на лагера има пълни права, детето е независимо от него. Хареса ѝ, защо Хест не оспори най-важната за нея точка – че на нея и е позволено да довърши пътуването си по Дъждовната река, за да изследва дракони, като времето на пътуване ще се се определи по-късно. Той сложи своя подпис съз замах. Алис изтри сълзите си от радост, за да не оставят следи по напудреното ѝ лице. Как режисирате, защото да заслужавате такъв съпруг? Заклехте се, че сте достоен за великодушие. Алис предложи замвръщане към старата формула, според която пълноправният наследник става първото дете независимо от пола му. На нея ѝ хареса, че Хест не възрази, също и когато тя прочете точката, че ще ѝ бъде разрешено да завърши пътуването в Дъждовните земи за изучаване на дракони и че времето на пътуването ще бъде определено по-късно, той постави своя подпис със замах. Алис изтри сълзите на радостта, за да не оставят следи по напудреното ѝ лице. Какво тя бе направила, за да заслужи такъв мъж? Тя се закле да бъде достойна за него.
Условията на договора бяха точни, без неясноти, и свидетелстваха за това, че идеалните бракове не съществуват. Тези условия се оказаха безкрайно множество. Всеки детайл беше взет предвид, нито един детайл не беше счетен за толкова личен, че да не бъде включен в договора. Ако Хест отведе дете в страната, така че детето не учи нищо, Алис, ако желае, може незабавно да наруши одобрението за брак и да получи половината от някогашното състояние на Хест. Ако Алис бъде уличена в изеневяра Хести има право не само да я изгони от дома, но и да оспори бащинството на всички деца, родени след изневярата, а финансовата им издръжка ще бъде отговорност на бащата на Алис.
Точка по точка. Имаше условия, според които на съпрузите бе разрешено да развалят договора по взаимно съгласие; описанието влизаше в действие, в случаите при които договорът е невалиден. И все пак трябва да се прочете и поставятт два подписа под него. Повечето от процеса отне няколко часа. Но Хест бе доволен. Той четеше все по-бързо и по-бързо, явно горящ от желание да приключи с тази част на церемонията. Алис също се включи в играта и започна да чете със същата скорост. Отначало някои от гостите се оскърбиха, но след това погледнаха поруменялата Алис и лукавата усмивка по лицето на Хест и също се усмихнаха.
За рекордно време Хест и Алис стигнаха до края на масата. Алис ахна, докато говореше за последното състояние на семейството си. И накрая стигна до финала, стандарт:
„Ще пазя себе си, тялото и обичта си, сърцето и верността си само за теб.“
Хест повтори тези думи и те ѝ се сториха излишни след всичко, което вече беше обещано. Те се подписаха. Писмата бяха върнати на придружителите. И накрая, след като се отърваха от досадните формалности, те се хванаха за ръце и пристъпиха там, където масата вече не ги разделяше. Обърнаха се към родителите си. Ръцете на Хест бяха топли, на Алис – студени. Той нежно стисна пръстите ѝ, сякаш се страхуваше да не я нарани, ако стисне по-силно. Тя му принадлежеше, нейното благополучие беше в неговите ръце.
Те бяха благословени първо от майките си, после и от бащите си. Майката на Хест говори много по-дълго от майката на Алис, призовавайки Са да им даде просперитет, щастлив дом, здраве и дълъг живот, здрави, уважаващи се деца – списъкът растеше и растеше. Алис усети как усмивката ѝ замръзва.
Най-накрая благословиите приключиха и булката и младоженецът се обърнаха един към друг, целувка. Това щеше да бъде първата ѝ целувка, изведнъж осъзна, че Хест го отлагаше досега. Тя пое дълбоко дъх и вдигна лице към неговото. Той я погледна надолу. Зелените му очи бяха непроницаеми. Алис усети дъха му, когато устните им се докоснаха. Хест я целуна с най-лекото докосване. Сякаш колибри размаха криле до устните ѝ.
По тялото на Алис премина тръпка и тя затаи дъх, когато младоженецът се отдръпна от нея. Сърцето ѝ биеше силно.
Той ме дразни, помисли си тя и не можа да не се усмихне.
Хест извърна очи, но по лицето му проблесна хитра усмивка. Жесток човек. Той я принуди да си признае че го иска. Че тя иска същото, което прави той.
„Предпочитам да е нощ“, помисли си тя и погледна накриво красивото лице на съпруга си.
***
– Разбирам. Разкажи ми за нея – каза Лефтрин, след като мълчанието продължи твърде дълго.
Свардж въздъхна, погледна го и се усмихна. Лицето му се промени. Тежестта на годините сякаш изчезна и синият блясък в очите му изглеждаше почти мек.
– Името ѝ е Белин. Тя… е, тя ме харесва. Тя свири на флейта. Срещнахме се преди няколко години в механа в Трехог. Знаете това място, кръчмата на Йона.
– Знам. Дъждовните хора търгуват там.
Лефтрин наклони глава на една страна и погледна щурмана си, едва успявайки да сдържи въпросът, който се въртеше на езика му. Жените, които срещаше в таверната на Йона, бяха предимно курви. Някои от тях изглеждаха напълно добре, но успявайки в бизнеса си, нямаше да се разделят с бизнеса заради един мъж. Лефтрин почти попита дали Свардж вече ѝ е дал парите – „за да спести за къщата“. Беше виждал неведнъж колко лековерни моряци си падат по този трик.
Но рулевият го изпревари – сигурно бе забелязал съмненията на капитана.
– Белин е моряк. Тя беше там с екипажа си, поръча си напитки и топло. Тя работи на баржата „Саша“, която минава между Трехог и Касарик
– Какво работи тя?
– Тя отмерва дълбочините. В това се крие проблемът. Когато съм на пристанището, тя не е там. Когато тя е там аз не съм.
– Това няма да се промени, ако се ожениш – каза Лефтрин.
Свардж се взря в масата.
– Последният път, когато се срещнахме с Белин в пристанището, капитанът на Саша ми предложи работа. Каза, че ако искам да сменя кораби, ще ме вземе на кормилото.
Лефтрин стисна юмруци и, опитвайки се да бъде сдържан, попита:
– И ти се съгласи? И не ме ли предупреди, че можеш да си тръгнеш?
Свардж погледна пръстите, стискащи ръба на масата, след което, без покана, наля на себе си и на Лефтрин още ром.
– Нищо не казах – каза той, като събори чашата си. – Прав си, кеп’, десет години съм на Смолист, А Смолист е жив кораб. Знам, че не съм член на семейството, но сме свързани. Обичам да го усещам във водата. Това е като хлад, както знаеш, преди да видиш. Саша е отлична баржа, но все пак е просто парче дърво. Трудно ще напусна Смолист. Но…
– Но в името на една жена ще го направиш – каза мрачно Лефтрин.
– Искаме да се оженим. Да имаме деца, ако е възможно. Ти сам го каза, кеп’. Десет години са половин вечност за човек от дъждовната гора. Не ставам по-млад. Белин също. Трябва да побързаме.
Лефтрин мълчеше, преценявайки възможностите. Не можеше да пусне Свардж. Не сега. И без това има много работа, не е време да принуждава Смолист да свиква с новия щурман. Има ли нужда от друг член на екипа? Той има Хенеси, за да работи на палубата и да се справя с куката, кльощавата малка Скели, Големия Ейдер и самия себе си. Свардж на щурвала – Лефтрин се надяваше на това. Не, друг човек в отбора не е лошо нещо. Може дори да увеличи движещата сила на Смолист. Да, това е изходът. Може да сработи. Той потисна усмивката, мислено изчисли финансите и взе решение.
– Наистина ли е добра? – попита той Свардж и като видя, че е обиден, обясни: – в отмерването на дълбочините? Тя отработва ли си своето? Може ли да се справи със случая на баржа с големината на Смолист?
Свардж го погледна. В очите му блесна надежда. Той припряно отмести поглед, загледан в масата, сякаш се опитваше да скрие мислите си от капитана.
– Тя е добра. Не е някаква мръсница. Белин е силна жена, има месо по костите. Познава реката и си знае работата. – Той се почеса по тила. – Но Смолист е много по-голям и е жив кораб, това е съществена разлика.
– Значи мислиш, че тя може да се справи? – Лефтрин хвърли стръвта.
– Разбира се.
Свардж се поколеба, после почти яростно изрече:
– Казваш, че може да стане част от екипажа на Смолист? Че можем да сме заедно на борда?
– Би ли предпочел да си с нея на Саша, пред това?
– Не. Разбира се, че не.
-Тогава я попитай. Няма да настоявам да подпишеш документите, докато тя не се съгласи да ги подпише. Но условията са едни и същи. До живот.
– Все още не си я видял.
– Познавам те, Свардж. Тъй като си мислиш, че ще останеш с нея цял живот, почти съм сигурен, че тя също става. Затова я попитай.
Свардж посегна към писалка и хартия.
– Няма нужда – каза той и потопи писалката си в мастилницата. – Тя винаги е искала да служи на жив кораб. И кой моряк не го иска?
И сложи ясен, четлив подпис, свързвайки завинаги живота си със Смолист
***
Много от присъстващите на сватбената церемония отбелязаха руменината по бузите на Алис. И когато гостите се нанесоха в новия си дом за сватбената вечеря, Алис едва опита медената торта и не проследи разговора. Вечерята се влачи безкрайно и тя не помнеше почти нищо от казаното ѝ. Тя погледна само Хест, който седеше в другия край на дългата маса. На пръстите му, стискащи чаша вино, на начина, по който облизва изсъхнали устни, на кичур коса, паднал на лицето му. Дали тази вечеря никога няма да свърши и всички тези хора никога няма да си тръгнат?
Както повелява традицията, когато Хест и гостите му се оттеглиха в кабинета за ракия, Алис учтиво се сбогува с гостите си и отиде в брачната спалня. Тя беше придружена от майка си и Софи, за да ѝ помогнат да съблече тежката си рокля и фусти. Алис и Софи не бяха вече толкова близки, от много време, но тъй като Седрик обслужваше Хест, сестра му трябваше да бъде поканена за шаферка. Майка ѝ изрече много добри прощални думи и се върна при баща й, за да изпрати Хестите. Софи спря, помагайки да завърже множеството лъкове в дантелата на ефирната си нощница. След това Алис седна и Софи й помогна да разплете косата си, да я изчетка и да я оформи върху раменете си.
– Изглеждам ли смешна? – попита Алис някогашната си приятелка. – Аз съм обикновена. Тази нощница ми изглежда нелепо, нали?
-Ти изглеждаш като булка.
В очите ѝ имаше тъга. Алис разбра защо. Днес, с нейния брак, бившият им момински живот е напълно в миналото. Сега и двете са омъжени жени. Въпреки очакването на брачната нощ, Алис за кратко изпита съжаление.
„Никога повече няма да бъда девойка“, помисли си тя, „никога няма да спя в къщата на родителите си.“
И изведнъж осъзна, че това е само облекчение.
– Развълнувана ли си? – попита Софи, като срещна погледа на Алис в огледалото с луксозна рамка.
– Всичко е наред – отвърна Алис и се опита да потисне усмивката.
– Би ли било странно да разделим къщата на три?
-Седрик ли имаш предвид? Разбира се, че не! Той винаги ми е бил приятел, така че е страхотно, че двамата с Хест имат добри отношения. Не познавам много хора от кръга на Хест и много се радвам, че в новия ми живот ще има стар приятел до мен. Софи я погледна в очите. На Алис ѝ се стори – с удивление!
Навеждайки глава, Софи каза на приятелката си:
– Е, винаги си правила всичко добре! Мисля, че брат ми ще се радва да има такава приятелка, каквато ти винаги си била за него! И едва ли ще те направя по-красива от сега. Изглеждаш толкова щастлива. Ти нали си щастлива?
-Да, аз съм (щастлива). – увери я Алис.
– Тогава аз си тръгвам, желая ти всичко най-добро. Лека нощ, Алис.
– Лека нощ, Софи.
Останала сама, Алис седна пред огледалото. Тя взе четката и я прокара отново през кестенява коса. Тази жена в дантелен пеньоар едва ли ѝ е позната. Все пак майка ѝ я напудри много умело – луничките почти не се виждат, и то не само по лицето, но и по гърдите и раменете. Алис смяташе, че е на крачка от живот, който дори не може да си представи, тъй като вече не е мечтателно дете. Долу музикантите изсвириха последната песен с пожелания за лека нощ. Прозорецът на спалнята беше отворен. Алис чу Хестите да си тръгват. Тя се опита да бъде търпелива – все пак Хест трябваше да остане долу, докато не изпроводи всички. Най-после тя чу как вратата се хлопна за последен път и родителите ѝ казаха лека нощ на отец Хест. Е, всички изчезнаха, Алис беше сигурна в това. Тя отново се напръска с парфюм. Останаха два флакона. Алис духна половината от ароматните свещи и стаята потъна в мрак. На долния етаж всичко беше тихо. В спалнята, осветена от свещи, пълна с уханни цветя в изящни вази, младоженката чакаше съпруга си. Тя чакаше с биещо сърце, вслушвайки се в стъпките му по стълбите.
Тя изчака. Престана чуруликането на щурците. Нощта ставаше все по-тъмна. И по-студена. Алис се наметна мек шал и седна на фотьойл до огъня.
Извика самотна нощна птица. Очакването отстъпи място на безпокойството, а след това и на недоумението. Огънят в огнището е потушен. Алис хвърли още един дънер, духна свещите в криволичещите им сребърни канделабри и запали още. Тя седна с кръстосани крака на кресло до огнището, чакайки годеникът ѝ да дойде и да предяви права за нея.
Когато сълзите започнаха да текат, Алис не можа да ги сдържи. Когато изсъхнаха, не беше възможно да се скрият следите им по напудреното лице. Така тя изми цялата маскировка, погледна истинското си лице в огледалото и се запита: как може да бъде такава глупачка? Хест изясни условията си от самото начало. Именно тя измисли глупава любовна история и я уви около студените железни пръти на сделката им. Няма за какво да го обвинява. Тя е сама си е виновна.
Трябваше просто да се съблече и да си легне.
Вместо това тя отново седна до огъня и гледаше как пламъците поглъщат дънера и угасват.
Дълго след полунощ, вече в проблясъците на утринта, когато догаряше и последната свещ, съпругът ѝ дойде пиян. Косата му бе разрошена, краката нестабилно, яката бе широко отворена. Той бе изненадан, че тя го чака до угасващия огън. Той хвърли поглед към Алис и тя изведнъж се смути, че я видя в девствената бяла нощница с изящна бродерия. Устните му трепнаха и за миг тя видя как зъбите му проблясват. После се обърна и каза неясно:
– Е, тогава да започваме.
Той не се приближи до нея. Той се отправи към леглото, като се съблече. Якето и ризата паднаха върху дебелия килим и той спря до четири запалени свещи и ги издуха наведнъж. Стана тъмно. Алис усети силна миризма на алкохол.
Тя чу как леглото скърца под тялото му. Чу се удар, после още един и той ритна ботушите си на пода. Шумоленето на плат подсказваше, че панталоните следват. Леглото увисна, когато той падна назад върху нея. Алис не помръдна, замръзнала от шок, смесен със страх. Цялото ѝ радостно очакване, всичките ѝ глупави романтични мечти бяха изчезнали. Тя слушаше дишането му. Тогава той заговори и в гласа му се чу мрачно забавление.
По някакъв начин тя стана от стола си и отиде до него, чудейки се защо прави това. Може би очакванията ѝ са били неоправдано високи поради липса на опит в подобни въпроси? Да се отдръпнеш от огнището беше като да скочиш в студена река. Тя отиде до леглото. Той не й каза нито дума. Стаята беше тъмна, той не я виждаше. След известно време Хест вяло каза:
-Ако искаме да сложим край на това, тогава ще трябва да се съблечеш и да си легнеш.
Пеньоарът ѝ отпред беше целият на ленти
– И на двамата ще ни е по-удобно, ако и ти си легнеш. – Когато ги развърза, разочарованието ѝ се задълбочи. Каква глупачка беше в края на краищата. Какви глупави надежди имаше, докато обличаше това облекло – а само преди няколко часа то ѝ се стори толкова женствено и съблазнително. Тя избра глупави дрехи и се опита да изиграе роля, която никога не ѝ е подхождала. Разбира се, помисли си Алис, Хест разбра това. Някой като нея няма право на всичката тази коприна и панделки. За нея няма романтични чувства, дори похот. Това е задължение от негова страна. Нищо повече. Тя въздъхна и хвърли халата от раменете си на пода, дръпна завивките и легна отстрани на леглото. Усети, че Хест се обръща към нея.
Той въздъхна и веднага си пое дълбоко дъх.
– Е – каза той, вдишвайки изпаренията от вино в лицето ѝ. – Добре…
– Готова ли си?
-Мисля, че да – успя да отговори тя.
Той се приближи. Тя се обърна към него и замръзна, изведнъж уплашена от докосването му. Тя се засрами, че въпреки страха си усеща и топлина. Страх и желание. Тя си помисли с отвращение за двете си приятелки, които безкрайно спекулираха, че калсидските нападатели може да ги изнасилят. На Алис беше ясно, че тази опасност хем ги плаши, хем ги вълнува приятно. Глупаво, помисли си тя тогава, те си фантазират за разврат и насилие.
И сега, когато ръката на Хест опря на бедрото ѝ, тя неволно въздъхна. До този момент никой мъж не беше докосвал голото ѝ тяло. Тази мисъл я накара да потръпне. Хватката му се стегна, пръстите му се забиха в тялото ѝ, придърпаха я по-близо и тя изпищя тихо от страх. Алис беше чула, че може да боли първия път, но не се страхуваше, че съпругът ѝ ще бъде груб с нея. До сега не се бе страхувала.
Хест се усмихна кратко, сякаш внезапно беше открил нещо приятно.
– Не е толкова трудно – измърмори той. (Или може би „не е толкова зле.“)
Преди Алис да успее да помисли какво означава това, той изведнъж я преобърна по гръб и се качи върху нея. Той пъхна коляното си между бедрата ѝ и разтвори краката й.
– Е, готово е – каза той и влезе в нея.
Тя се опита да се впише в ритъма му. Тя смачка чаршафите, без да може да го прегърне. Болката, за която ѝ казаха, не беше толкова силна, колкото се страхуваше, но удоволствието, за което ѝ се шепнеха и лековерно очакваше, също не дойде. Тя дори не беше сигурна, че самият Хест е доволен. Той бързо стигна до края, който тя не сподели с него, и веднага се отдалечи от нея. Членът му се докосна до бедрото ѝ, оставяйки мокра следа. Тя се почувства омърсена. Когато съпругът ѝ легна на неговата страна на леглото, Алис се чудеше дали ще заспи или ще си почине и ще направи още един опит, този път не толкова напрегнат. Хест не направи нито едното, нито другото. Той легна, като си пое дъх, след това се изтърколи от леглото и намери топъл халат, приготвен за него. Алис по-скоро чу, отколкото го видя да го сложи, после видя проблясък на светлина от свещ под качулката на коридора. Тогава вратата се затвори зад него и брачната нощ приключи.
Тя лежа неподвижна известно време. Тя трепереше. Тя не плачеше. Прилоша ѝ. Тя избърса бедрата и слабините си с чаршафите от неговата страна на леглото, след което се претърколи на чисто място. Тя пое дълбоко дъх и бавно издиша. Постепенно дишането ѝ стана по-спокойно –преброи до три, задържайки дъха си.
– Спокойна съм – каза тя на глас. – Не ме боли. Всичко е наред. Изпълнявам условията на брачния си договор.
Замислих се и добавих:
– И той също.
Тогава тя стана и хвърли още една дърва на огнището. Тя раздуха въглените и се замисли, гледайки как пламва огънят. В часовете, които оставаха до зазоряване, тя размишляваше колко безразсъдно е било да се съгласи на тази сделка. Тя се разплака. Потиснато разочарование, болка от унижение и съжаление. Дойде ѝ мисълта да избяга оттук и да се прибере, но Алис веднага я изостави.
Къде е домът ми? На баща ми? Да отговарям на въпроси, скандали и майка ми да изисква да й разкаже най-малките подробности за това, което я разстрои? Алис си представи каква физономия ще направи баща ѝ. И също– шепот на продавачите, по магазините и разговори, които замлъкват, когато се появи. Не. Тя няма къде да отиде.
Преди изгрев слънце Алис беше отхвърлила момичешките си мечти и негодуванието си. Нито един от двамата не можеше да ѝ помогне. В замяна тя се върна към образа на практичната стара мома, в която щеше да се превърне. Момичето с красиво сърце не може да понесе това, което я сполетя. По-добре е да го преместите по-далеч. Но старата мома, увлечена от хобито си, умееше смирено да приеме съдбата и да оцени предимствата, които тя предлага.
Когато слънцето целуна небето, Алис стана и извика прислужницата. Моята собствена прислужница, да, хубаво момиче с малка татуировка на котка на носа. Татуировката показваше, че момичето някога е било робиня. Прислужницата донесе чай и билкови капки за очи. Алис поиска топла закуска по свой избор и тя беше донесена на прекрасна емайлирана поднос. Докато Алис се хранеше, прислужницата изложи няколко красиви нови рокли за избор.
Следобед Алис се появи за първото от предстоящите си булчински партита. Тя носеше скромна бледозелена рокля с бяла дантела, измамно семпла и много скъпа. Тя се усмихна весело и сладко се изчерви, когато приятелите на майка ѝ шушукаха, че семейният живот ѝ отива. Върхът беше появата на Хест, спретнато облечен, но блед и с блуждаещ поглед.
Той закъсня. Той застана на вратата на хола и очевидно я потърси. Алис се усмихна и му махна с ръка. Той изглежда беше изненадан от благополучието, което я заобикаляше, и че тя почти не обърна внимание на прибързаните му прошепнати извинения за „състоянието“ през нощта. Тя само кимна и се погрижи за гостите. Тя направи всичко възможно да бъде чаровна и дори блесна с остроумие.
Колкото и да е странно, се оказа, че не е толкова трудно. Когато Алис взе решение, светът изведнъж стана по-прост. И тя реши, че внимателно ще изпълни задълженията си по сделката. И ще се погрижи Хест да изпълни своето.
На следващия ден Алис извика дърводелците, които превърнаха елегантната стая за ръкоделие извън спалнята в библиотека. Тя замени малката бяла и позлатена масичка с голяма и тежка, изработена от тъмно дърво, с много чекмеджета и отделения за хартия. В рамките на няколко седмици продавачите на книги и антикварите научиха, че новите придобивки трябва първо да бъдат показани на обществеността. Шест месеца по-късно рафтовете и стойките за свитъци в библиотеката ѝ бяха пълни. Алис реши, че след като се е продала, поне не е била евтина.
Седемнадесетият ден от месеца на дъждовната луна, осмата година от управлението на неговото най-славно и могъщо величество сатрапът Касго, втората година на Свободния съюз на търговците
От Детози, пазач на гълъбарника в Трехог, до Ерик, пазач на гълъбарника в Бинград
По делото има две искания. Първото е отправена към всички, като ги моли да посочат дали някой от моряците или селяните е виждал дракона Тинтаглия, тъй като тя не се е появявала в Дъждовните равнини от няколко месеца. Вторият е към Съвета на бинградските търговци, напомняне, че тези, които се грижат за дракони и ги ловуват, се нуждаят от средства. Очаква се отговор възможно най-скоро.
Ерик, моите най-дълбоки съболезнования за загубата ти. Знам колко се вълнувахте за сватбата на Фари. Новината за нейната преждевременна смърт ме натъжава изключително много. Това са трудни времена за всички нас
Детози
Десетият ден от месеца на зелената луна, осмата година от царуването на неговото най-славно и могъщо Величество сатрапът Косго, втората година на Свободния съюз на търговците
От Ерик, пазач на гълъбарника в Бинград, до Детози, пазач на гълъбарника в Трехог
Запечатаният свитък е съобщение от Съвета на търговците на бинград до Съвета на търговците от тропическите гори Трехог и Касарик, изискващо пълна сметка за средствата, изразходвани за издръжката на млади дракони. Без доклад повече пари няма да бъдат отпускани на Съвета на Касарик.
Деца, почти половината от излюпените през последния месец дракони са с криви лапи. Изпитвали ли сте някога нещо подобно? Чували ли сте за лечение? Опасявам се, че е свързано с лошото хранене, но проклетият Съвет пести парите за закупуване на зърно и сушен грах, които са толкова необходими за здравето на птиците. Ще ни обложат до смърт, за да възстановим пътищата и вдигнете останките в пристанището, но са напълно глухи за исканията за храна за птиците!
Ден 23-ти от луната на месеца на Рибата
9-та година от управлението на най-благородния и величествен сатрап Косго
Година 3-та на Независимия алианс на търговците
От Детози, пазач за птиците в Трехог до До Ерик, пазач на птиците, Бинград
В запечатания свитък, ще намериш фактура за този месец, за изразходвани от Обединеният Съвета Трехоуг и Касарик, разходите. Чрез отделна птица ще получиш текста на публикация, която засяга всички отпътуващи кораби за носене, което е награда, предлагана за съществени новини за дракона Тинтаглия
Ерик,
Братовчед ми Сетин търси позиция за чирак за сина си Реял. Той е отговорно момче на четиринадесет години, вече с опит в грижи и хранене на птици-пратеници. Препоръчвам ви го без резерви. Въпреки че съм убеден, че не сте от тези, които трябва да направите
голяма част от това, уверявам ви, той е само леко белязан и може да изпълнява задачите си разкрити, без да причинява стрес или подбужда любопитство във всеки, който може да посети вашите гълъбарници. Ако имаш позиция за чирак, с удоволствие бихме го изпратили при теб, за наша сметка, със следващата доставка на млади птици за освежаване на кръвта на стадото на Бинград. Той очакваше да го посрещнат в Касарик, когато те решили да обединят собствено ято, но Съветът на Касарик наел вместо това двама Татуирани. Дъждовните търговци не са това, което бяха преди! Моля, позволи ми да ви отговоря по този въпрос от отделна птица, адресирана само до мен.
Детози
Ден 17-ти от промяната на Луната
4-та година на Независимия алианс на търговците
От Ерик, пазач на птиците, в Бинград
До Детози, пазаителка на птиците, в Трехог
В запечатан калъф със свитък предупреждение за опасност от Съвета на търговците в Бинград до двата съвета на Дъждовните търговци в Касарик и Трехог.
В Бинград е открит фалшив пръстен, който създава фалшиви търговски данни и лицензи за пътуване по Дъждовната река. Препоръчва се повишено внимание при създаване на нови търговски партньорства, особено с тези, които са чужди на Проклетите брегове. Разгледайте внимателно пълномощията .
Детози,
Пиша с малка загриженост за твоя племенник и моя чирак, Реял. През последната година той се представя възхитително във всички отношения. Отдаден на птиците, стабилен, надежден и съвестен. Но наскоро той създаде приятелства с няколко младежи, които прекарват голяма част от времето им в хазартни игри и забавления, много в ущърб на работата му. Смесването на търговците от Трите кораба,и татуираните младежи в нашия град не винаги е полезен за изграждането на солидна работна етика. Дадох му строго предупреждение, но мисля, че подобно наказаниеза него може да има голям ефект върху семейството. Ако отново не се примири с работата си, страхувам се, че трябва да го изпратя вкъщи без калфските му документи.
Ерик
