Т.О. Смит – ХАТЧЕТ ЧАСТ 6

Глава 6
ЛЕЙЛА

Влязох в клуба, а Тор беше точно зад мен. Атмосферата беше напрегната; всички сякаш не даваха на Хатчет да се изкаже, и вероятно имаше защо, тъй като той изглеждаше ядосан на света. От Блейк сякаш лъхаше напрегната, осезаема ярост, когато очите му срещнаха моите.
Матю играеше на системата за игри, а Скорпион седеше до него, за да го занимава и да държи Матю настрана от това, което беше накарало всички да се изнервят.
– Нещо се е случило. – Измърмори Тор зад гърба ми, заобикаляйки ме, за да отиде към Саботаж, най-вероятно за да разбере какво се е случило.
Саботаж се изправи и каза нещо тихо на Тор. Тор само кимна, позволявайки на Саботаж да мине покрай него. Надигнах предизвикателно брадичката си към Саботаж, докато той се приближаваше към мен.
– Стой, Хатчет! – Изръмжа Грим на Хатчет, докато той се изправяше от масата.
– Само я нарани, Саботаж… – Изръмжа Хатчет предупредително, но Инк го сграбчи и го запрати обратно на мястото му.
– Какво става? – Поисках да знам, като направих крачка назад от Саботаж.
– Просто искам да поговорим. – Каза ми тихо той. Вдигна ръце в знак на предаване. – Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, можеш да имаш някой в параклиса с теб, когато говорим.
– Искам Блейк. – Казах му, кръстосвайки ръце на гърдите си. С Блейк може и да сме в скандални отношения в момента, но знаех, че той ще ме защити от всеки мъж в тази сграда.
Саботаж кимна, като направи крачка назад от мен.
– Добре. – Каза ми той, като се насочи към параклиса.
– Хатчет, вдигни задника си на краката. – Изръмжа той на оръжейния си сержант.
Блейк се изправи от масата и се придвижи към мен, игнорирайки президента си. Той опря ръце на раменете ми и проследи с очи как се държа. По гръбнака ми пробягаха тръпки, гърдите ми се затоплиха от загрижеността и закрилата в сините му очи.
– Лейла, без значение какво ще каже той, просто знай, че си свободна да вземеш каквото решение искаш. Няма да позволя на този клуб да се нахвърли върху теб. По-рано направих някои глупости, но не съжалявам за нито един шибан момент от тях. – Каза ми той.
Преглътнах трудно. О, Боже, какво, по дяволите, е направил?
С това той притисна устни към челото ми, оставяйки ме объркана и леко изплашена, докато ме хващаше за ръка и ме водеше към параклиса. Саботаж затвори вратата зад нас, блокирайки звука от разговора ни от останалата част на клуба.
Всички седяхме мълчаливо за момент, Хатчет седеше на стола с надпис СО, а аз – на стола отдясно на Саботаж, който беше обозначен като ВП.
Саботаж барабани с пръсти по масата в продължение на няколко тихи мига, докато обмисляше следващите си думи.
– Хатчет, защо не информираш Лейла за това, което се случи днес? – Най-накрая Саботаж подкани Блейк и го погледна.
Блейк сви рамене, облегна се назад на стола си, като кръстоса небрежно ръце на гърдите си, а очите му бяха студени и плоски – в тях нямаше никаква емоция. Това накара кръвта ми да се смрази.
– Разбих лицето на Призрака, защото се опита да заяви доста твърдо, че ме прецакваш. – Каза Блейк, като ме погледна, а очите му омекнаха съвсем малко. Преглътнах трудно, напрежението се покачваше във въздуха. – Ебаси, казах на всички, че ако някога се стигне до решение между клуба или теб и Матю, винаги ще избера теб и Матю.
Думите му стоплиха сърцето ми, но и накараха кръвта във вените ми да стане ледена. Колкото по-дълго бях тук, толкова повече виждах колко много клубът е помогнал на Блейк. Той му даваше структура – цел. Знаех, че без него Блейк щеше да бъде изгубен.
– Искам да изясня нещо. – Заговори Саботаж, като ме погледна. – Помогнах на Хатчет да се измъкне от тези улици – помогнах му да се изчисти. Той е чист вече почти седем години. Този клуб му даде структура в живота, каквато той никога не е имал.
– През… – Започна Блейк, но Саботаж вдигна ръка нагоре към него, за да го накара да замълчи. Блейк се намръщи.
– Но искам ясно да ти кажа, че ако Хатчет някога почувства нужда да избира между този клуб или теб и сина ти заедно, аз лично ще му пусна куршум, ако избере този клуб. – Саботаж се наведе напред, като ме гледаше в очите. Преглътнах нервно. – И ако някога се стигне до това Хатчет да почувства, че трябва да направи такъв избор, тогава очевидно съм се провалил като негов президент.
Преглътнах трудно и погледнах Блейк през масата.
– Наистина ли искаш да кажеш това? – Задъхах се, взирайки се в мъжа, в когото все още бях лудо влюбена, колкото и да не ми се искаше. Бях се борила с него толкова дълго и единственият начин, по който успях да оцелея – колкото и гадно да звучи – беше да знам, че той е прекалил с дозата. Но той се беше поправил и по същество аз го бях изоставила. Така че това – това означаваше шибания свят за мен. – Би ли избрал мен и Матю пред клуба си?
Блейк кимна към мен.
– Изгубих те веднъж, Лейла, и бях готов да сложа край на живота си заради това. – Призна той. В очите ми заплуваха сълзи. – Няма да мога да го преживея втори път.
Саботаж нежно сложи ръка на рамото ми, като върна вниманието ми към него.
– Моят план е вие и синът ви да сте щастливи и в безопасност тук, а ако някога почувствате, че не е така, тогава бих искал да дойдете при мен, за да мога да реша този проблем. Хатчет е огромна част от този клуб, а той е семейство. Ти означаваш нещо за него, което прави и теб, и Матю наше семейство. Този клуб ще направи необходимото, за да се чувствате и двамата добре дошли и в безопасност тук.
Блейк се наведе напред и хвана ръцете ми в своите, ръцете му бяха топли и сигурни около по-малките ми. Примигнах обратно на сълзите, които изгаряха очите ми.
– Без значение какво ще се каже в тази стая, Лейла, искам да знаеш, че винаги имаш свободата да си тръгнеш оттук. – Увери ме той. – Знам какво чувстваш към този клуб и няма да позволя на никого да те кара да се чувстваш притисната да останеш тук.
Няколко сълзи се стекоха по бузите ми, докато му кимах. Блейк се беше променил – и беше прав.
Той вече не беше Блейк.
Блейк щеше да изстрелва хероин в ръката си, твърде загрижен за следващата си доза и за това да направи Линкълн щастлив и горд, за да се тревожи за мен или за едно дете.
Блейк беше мъртъв.
Хатчет беше някой съвсем различен. Той познаваше значението на семейството, лоялността и това, което се надявах да е любов. Той разбираше колко е важно да бъдеш верен не само на себе си, но и на хората около него.
С всеки изминал ден се влюбвах все повече в него, без той дори да се опитва.
Не след дълго знаех без съмнение, че няма да мога да напусна този човек, дори и да се опитам. Вече бях навлязла твърде дълбоко.
– Вече си семейство, Лейла. – Каза ми Саботаж, докато Хатчет нежно стискаше ръцете ми. Бавно погледнах към президента на Хатчет. – Тук се грижим за семейството. Запомни това. – Каза ми той.
Стана от стола си и плесна с ръка по рамото на Хатчет. Хатчет го погледна, без да си прави труда да махне ръцете си от моите.
– Всички хора в този клуб те обичат, Хатчет. – Хатчет изръмжа. – Знам, че всички имаме странни начини да го показваме, но всеки човек в този клуб донякъде разбира положението ти. Просто не забравяй това, преди да вземеш някое прибързано решение.
Хатчет кимна веднъж на своя президент.
Семейство – нещо, което нито Хатчет, нито аз имахме, когато растяхме.
Гледайки сега мъжа пред мен обаче, знаех, че ако се задържа достатъчно дълго, ще го имам.

Назад към част 5                                                                               Напред към част 7

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!