УОКЪР Книга 6
През повечето дни едва оцелявам. По дяволите, Винсънт е единствената причина, поради която все още имам дъх в дробовете си.
Но когато ми плащат 2 милиона, за да охранявам малката братовчедка на Алехандро в планината, дъхът, който остава в дробовете ми, може да се окаже последен.
Тя се опитва да ме държи заедно, но аз съм на парчета. И тези парчета? Те са разпръснати на вятъра.
Но аз ще използвам всяко парче от себе си, за да я опазя, дори ако това ме убие.
~*~*~
НОВА
Цяло чудо е, че след ада, който преживях, все още мога да се усмихвам и да виждам красотата на този свят.
Аз съм силна. Аз съм воин. Аз се боря.
И когато срещам Уокър, виждам болката и мрака, живеещи в душата му, се оказва, че се опитвам да го излекувам. Мразя да виждам болката му.
Но може би не съм достатъчна, особено когато ни намерят…
И Уокър ми нарежда да…
УОКЪР
На вратата на апартамента се почука силно и ме измъкна от съня ми. Винсънт се беше свил зад мен, преметнал ръка през кръста ми. Беше прекалено рано сутринта, за да се притеснявам. Току-що се бях върнал от шибано тридневно бягане в два часа сутринта, така че който и да чукаше на вратата в шест часа сутринта, си просеше побой над задника.
– Махай се! – Изкрещях, като издърпах възглавницата върху главата си.
– Уокър, имам нужда от теб за нещо – обади се Логан.
Въздъхнах и издърпах възглавницата от лицето си. Винсънт тихо се засмя откъм гърба ми и натисна целувка на голото ми рамо.
– Може би искаш да отидеш да разбереш какво иска – каза ми тихо той.
Съгласих се. Макар че изобщо не се срамувах, че съм с Винсънт, заради мен го криехме от клуба. Не обичах хората да се месят в личния ми живот. Не можех да го понасям. И макар че всеки член на клуба ми беше като брат, бях преживял твърде много гадости и като дете, и като войник, за да се чувствам комфортно от това хората да се месят в гадостите ми.
И макар да знаех, че клубът ще ми окаже подкрепа, щях да се чувствам натрапчив.
Така че клубът просто остана с впечатлението, че с Винсънт сме толкова шибано близки, че делим една стая. Дори имахме второ легло тук, но винаги спяхме заедно.
По дяволите, Винсънт и аз правехме всичко заедно, включително и да се чукаме. Не ме разбирайте погрешно – и двамата се радвахме на своя дял от жени, но те бяха просто такива – жени. Те не бяха Винс.
– Ебаси, ставам – извиках аз.
Измъкнах се от леглото и грабнах чифт дънки. Не бях имал възможност да си изпера дрехите. Другите момчета си имаха възрастни дами, които се грижеха за нещата им, но ние с Винс бяхме сами. Макар да знаех, че Пени помагаше да се поддържат чисти и изпирани гащите на Винсънт, тя не докосваше моите.
Беше от уважение към мен и аз го оценявах. Нещо толкова просто, като това някой да ми чисти гащите, беше прекалено много, за да се справя с него.
Твърде много пъти ми бяха отнемали независимостта. Бях маниак на тема контрол, но Винсънт ми помогна да го изравня, за да не съм толкова избухлив.
– Трябва да изпереш в някакъв момент днес – каза ми Винсънт.
Въздъхнах и прокарах ръка през косата си, търсейки чиста тениска в чекмеджетата си. И ето, че нямах нито една – което не беше голяма изненада.
Въздъхнах.
– Взимам една от твоите тениски – казах му, докато вървях към скрина му.
Той сви рамене.
– Моето е и твое, бейби.
Измъкнах една обикновена черна тениска от чекмеджето му и я нахлузих върху главата си. Винсънт беше малко по-едър от мен – беше облечен като Скалата, винаги е бил – така че тениската му висеше малко свободно върху мен, но не се оплаквах. Беше чиста.
– Имам чувството, че Логан ще има нужда от помощта ми за някои неща през деня – казах му. – Имаш ли нещо против да ми пуснеш една пералня?
Винсънт не изглеждаше шокиран от молбата ми. Ебати, че вече ме познаваше достатъчно добре. Ако помолех за помощ с някаква отговорност, той не мигаше с очи. Просто го правеше, а аз му бях благодарен за това. Кожата ми настръхваше, когато някой ми се караше за това.
– Да, ще го направя. – Той стана от леглото, когато седнах, за да си обуя ботушите. Той подпря ръцете си от двете ми страни и се наведе, поемайки устните ми с твърда, дълбока целувка. Изстенах, придърпвайки го по-близо до себе си, мразех, че Логан се е намесил в сутринта ми с Винс.
Не го бях виждал от три шибани дни, а когато влязох през вратата, бях страшно уморен. Просто се сгромолясах в леглото – с ботушите и всичко останало. Винсънт ме беше съблякъл, за да мога да спя шибано удобно.
– Бъди в безопасност – каза ми той.
Хванах го за врата и притиснах челото му към моето.
– Винаги.
– Наблюдение? – Попитах, сложил ръце на хълбоците си, докато разглеждах Логан с отвратително изражение. – Братко, можеше да съм в гаража. – Или да се наслаждавам на сутринта си с Винс.
Той сви рамене.
– Ако трябва да бъда на терена, искам някой с мен, за когото знам, че може да ми пази гърба.
Изгледах го с мъртвешко изражение.
– Това е наблюдение.
Той вдигна рамене и се качи в джипа си. С отвратително поклащане на глава се качих на пътническата седалка. Логан ми подаде чаша кафе. Намръщих се, но я взех, без да обръщам внимание на това, че кожата ми настръхна. Беше дребна постъпка и знаех, че той не иска да каже нищо, но все пак ме развълнува.
По дяволите, години по-късно, а аз все още се опитвах да свикна с това, че старите дами ни приготвят храна.
– Благодаря – промълвих аз.
– Благодари на Винс – каза ми той. – Той го направи.
Отпуснах се. Можех да се справя с това Винсънт да ми прави кафе.
– И така, защо си на терена днес? – Попитах го. Обикновено Логан се пазеше от общественото внимание, когато ставаше дума за охранителната му фирма. Само малцина знаеха за кого работят. Логан продължи да работи в гаража. Опитваше се да държи клуба колкото се може по-далеч от фирмата си. По дяволите, в клуба почти не го споменавахме.
– Специална молба – каза ми той, без да каже нищо повече. Измърморих при този отговор. – Съжалявам, братко, конфиденциалност на клиента.
Само кимнах веднъж и го оставих да отмине. Не обичах да се захващам с работа, в която не знам всички факти, дори да ставаше дума само за наблюдение, но имах доверие на Логан. Знаех, че той няма да ме вкара в нещо, с което не мога да се справя.
Когато стигнахме до мястото, последваха часове на мълчание. Логан ми обясни кого търсим, но това беше всичко. Допих кафето си, излязох за малко, за да си раздвижа краката и да се изпишкам, а после седнах за още по-дълго.
Около три следобед телефонът ми иззвъня. Въздъхнах и го извадих, като се намръщих на името на Купър на екрана.
– Да? – Измърморих, когато отговорих.
– Знам, че правиш някакви глупости с Логан, но ми трябваш да се върнеш в клуба незабавно – нареди той.
– Тръгвам. – Свърших и погледнах към Логан. – Съжалявам, че прекъсвам тази глупост – не съвсем – но Купър има нужда да се върна в клуба – казано незабавно.
Логан измърмори проклятие, но кимна с глава. Дори той знаеше, че когато президентът се обади, си мърдаш задника. Това беше едно от нещата, които обичах в това да съм член на Дивите Врани МС. Имаше структура, ръководство, хора, пред които да отговаряш. Щях да се побъркам, ако нямах шибана структура.
Логан бързо ни качи на главната магистрала и направи малко над разрешената скорост, за да ме върне в клуба. Щом стигнах там, Купър ме чакаше отвън, с нетърпелив израз на лицето. Веднага видях джипа на Алехандро сред останалите няколко коли на паркинга.
Майната му.
Това не беше добре.
Бързо изскочих и тръгнах към него, извивайки вежди.
– Уокър – нареди той, завъртайки се на пета в съвършено обръщане, с което би се гордял всеки сержант по учение. Последвах го в параклиса, където Алехандро вече ни чакаше с гръб към нас и гледаше през прозореца. Но той се обърна при влизането ни. Купър затвори вратите зад нас, заключвайки ни тримата в стаята.
– Какво става? – Поисках да знам, гласът ми беше твърд и непоколебим.
– Имам нужда от твоята помощ – каза ми Алехандро. Това ме изненада. – Не мога да разчитам на хората си за това. Имам нужда от човек с опит в живота извън мрежата. Първо разгледах тексаската харта, но никой не отговаря на това, което ми трябва. Синовете на ада са твърде близо до дома ми, за да започна дори да ги проучвам. Избирах между теб и Винсънт, но избрах теб.
– Защо не Винс? – Попитах. Винс имаше повече опит в това. Беше служил по-дълго, имаше всякакви медали, значки и нашивки от службата си, преди да бъде уволнен позорно за неизпълнение на заповеди, и всичко това, за да може да ме намери.
– Защото Винсънт е ненадежден в мисията. – Стиснах зъби. – Той се отказа от всичко, за да дойде да те намери, напусна битката, в която трябваше да участва. Макар това да показва невероятна връзка между вас двамата, не ми е от полза за това. Какво ще го спре да се откаже от тази мисия, ако разбере, че си в беда?
Челюстта ми се стегна и аз се постарах да овладея темперамента си. Шибано не ми харесваше, когато хората злословят по адрес на Винсънт. Макар да знаех, че в думите му има смисъл, те все пак ме вбесяваха по шибан начин.
Винсънт беше най-добрият човек, когото някога съм познавал, и нямаше да стоя тук днес, ако не беше той. Той ме беше спасил по повече от един начин. По дяволите, този шибаняк продължаваше да ме спасява и до днес.
– Току-що спасих малката си братовчедка. Тя бе изчезнала от пет шибани години – изчезнала е на шестнадесет години. Намерих я на един търг. Тя е на мястото, където я оставих, и чака да стигнеш. Започнах шибана война, но трябва да я опазя, а ти си човекът за тази работа.
Майната му. Съзнанието ми не ми позволяваше да не приема работа, която включваше жена, нуждаеща се от защита. Това не беше начинът, по който действах. Пъхнах ръцете си в джобовете.
– Какво включва тази работа? – Попитах.
– Ще бъдеш извън мрежата – каза ми Алехандро, докато Купър запалваше цигара. Знаех, че човекът е намалил адски много разходите си, дори вече рядко пушеше, но също така знаех колко стресиращо е за него един от хората му да замине на подобна мисия. – Готов съм да ти платя два милиона за времето ти. – Трябваше да спра челюстта си да не се удари в пода. – Просто трябва да я защитя. Ще дойда в планината за вас двамата, когато тази гадост свърши.
– Два шибани милиона? – Попитах.
Алехандро кимна.
– Два милиона. Ще ти ги дам сега, а ти можеш да ги прибереш. Аз ще платя сто процента предварително.
– Господи, дявол да го вземе – издишах аз. Кимнах веднъж. – Има сделка.
Стиснахме си ръцете за това. Алехандро наклони глава към мен в знак на уважение, щом ръцете ни паднаха. Той бутна вратата и един мъж влезе, като пусна в краката ми чанта с пари. Погледнах към Алехандро.
– Опаковай си чантата и то колкото се може по-лека.
Грабнах чантата и се завъртях на пета, като излязох от параклиса, изваждайки телефона от джоба си, за да се обадя на Винсънт. Той отговори на третото позвъняване.
– Майната му. Чакай. Дай ми да изляза от гаража – каза ми той. Изчаках, докато част от шума утихне, и той заговори отново. – Уокър, какво става?
– Току-що ме наеха да свърша една работа за Алехандро – казах му. – Получих два милиона за тази работа.
Винсънт замълча за момент.
– По-високото заплащане означава по-смъртоносна работа.
Въздъхнах.
– Знам.
Той прочисти гърлото си.
– Няма ли да имаш нищо против да не участвам в това, бейби? – Попита той тихо. – Знам, че сънят все още е тежък. А и тези хора не те познават така, както аз.
Поех си дълбоко дъх и пуснах куфара на леглото си.
– Ще се наложи да бъде – казах му честно. – Ще оцелея. Оцелявам през целия си шибан живот.
Чух, че моторът му запали, и на устните ми трепна малка усмивка. Знаех, че той няма да ме остави да тръгна, без да ме види първо.
– По дяволите, Уокър, искам да живееш, а не само да оцеляваш. – Не казах нищо. И двамата с него знаехме колко тежко е това нещо за мен. – Не тръгвай, докато не те видя, чуваш ли ме?
– Ясно и отчетливо.
Той затвори. Пуснах телефона си на леглото и закопчах чантата, като я оставих на леглото. След това взех чантата си от морската пехота и започнах да навивам в нея неща от първа необходимост: одеяло, запалки, подпалки и т.н. Дори изтичах долу и взех една малка тенджера, за да можем да сварим вода за пиене.
Винсънт влезе в стаята, като затвори вратата след себе си. След това ме подпря на стената, а ръката му се плъзна около гърлото ми, докато ме целуваше, а езикът му се плъзгаше по моя. Изстенах, отвърнах на целувката също толкова жадно, а ръцете ми хванаха дупето му, за да го придърпат по-силно към мен.
– Връщаш се у дома при мен шибан, жив и дишащ, чуваш ли ме? Или ще унищожа целия този шибан свят. Ще го изгоря до основи.
Целунах го отново.
– Няма да те оставя, Винс. Не го направих и тогава, няма да го направя и сега.
Той облегна чело на моето и затвори очи, като се съвзе. После ме притисна до себе си. Държахме се един друг в продължение на добра минута.
– Не вярвам на никого, който не е аз, да се грижи за теб – изрева той.
– Имам нужда да ми се довериш – помолих аз.
Той кимна.
– Искам – просто мразя да не съм до теб.
Пуснах го и кимнах към чантата на леглото.
– Сложи я в сейфа, добре?
Той кимна и хвана врата ми, а очите му се впиха в моите.
– Обичам те, Уокър. Не ме карай да те погребвам.
Гръдният ми кош се сви от суровата тъга и тревога в очите му.
– Аз също те обичам – казах му тихо.
Знаех, че това е трудно за него. Дори когато не правехме бягания заедно, аз все още имах подкрепата на клуба.
Сега щяхме да останем само аз, една непозната жена и пустинята. Нямах никаква подкрепа, нито помощ.
Слязохме по стълбите, след като нарамих чантата си. Винсънт сведе очи към Алехандро.
– Нещо да му се случи заради тази глупост и се кълна в Бога, задник, ще унищожа цялата ти проклета империя.
Алехандро му кимна веднъж. Ако беше прочел за Винсънт, тогава знаеше, че Винсънт не е човек, който може да се прекръсти. Беше осакатил всеки шибан вражески войник, който беше посегнал на мен, преди да ме измъкне от онзи шибан лагер.
Качих се в джипа на Алехандро, а телефонът ми все още беше в апартамента на горния етаж. Нямаше да ми е от полза за мястото, където щяхме да отидем, а знаех, че извън мрежата означава нищо. Никаква технология. Никаква помощ.
Бяхте сами.
– И точно затова, Уокър, не избрах Винсънт за тази мисия. Той би унищожил собствения си клуб, ако това означаваше да ми отмъсти.
Не казах нищо, защото знаех, че е прав. В света на Винсънт аз бях единственото шибано нещо, което имаше значение.
