ХАТЧЕТ – Книга 3
Х А Т Ч Е Т
Тя беше любимата ми от гимназията.
Но аз бях прецакан и на тази възраст се интересувах повече от следващия си запой, отколкото от нея и нашето бебе.
~*~*~
Л Е Й Л А
Лъгах го през всичките тези години – казах му, че съм направила аборт, и избягах от града.
Но сега се върнах – със седемгодишния ни син на ръце.
И той знае.
18+. Съдържа тригери. Бързо развиваща се романтична новела за MC.
Глава 1
ХАТЧЕТ
Не бях от хората, които носят емоциите си на ръкава. Животът ме беше втвърдил още от ранна възраст, отчасти по моя вина.
Саботаж – моят президент? Дължах на този човек шибания си живот.
Той ме намери, когато бях на осемнайсет години и се готвех да си инжектирам достатъчно хероин в ръката, за да предозирам и да сложа край на живота си. Човекът ме беше завлякъл в този клуб и ме беше подложил на собствената си форма на рехабилитация.
Оттогава съм чист вече почти шест години.
И до днес не си бях помислял да си инжектирам още една игла в ръката – докато не видях, че тя се е върнала.
Със сина ми на ръце – синът ми, за когото никога не съм знаел.
– Какво, по дяволите, става с теб? – Поиска да знае Саботаж, докато буташе вратите на параклиса, преди да успея да изляза с останалите мъже от клуба.
Свих очи към моя президент, без да съм в настроение за разпитите му.
– Не сега, Саботаж. – Предупредих го.
– Сядай си на мястото. – Скара ми се той. Погледнах го. – Откакто премина през вратите на клуба тази сутрин, се разхождаш тук с тъмен задничен облак над главата си. Какво става? – Попита.
– Помниш ли, че ти разказах за Лейла, бившата ми жена, и как тя абортира детето ми? – Попитах го.
Саботаж кимна.
– Да. Какво общо има това с твоето депресирано, гневно настроение на задника ти? – Попита ме той.
– Всичко. – Признах. – Тя току-що отвори книжарница в центъра на града. Видях я, докато пътувах дотук. И тя има малко момче, което изглежда на около шест години, и то е шибаният ми образ. – Казах му. – Няма как, по дяволите, да е абортирала детето ни. Тя ме излъга – скри го от мен.
– Майната му. – Изръмжа Саботажът. – Ти сериозно ли говориш сега, братко?
Кимнах, като се взирах в масата.
– Не мога да бъда по-ебано сериозен, През. Тя се върна и аз съм на деветдесет и девет процента шибано сигурен, че детето, което е с нея, е мое.
Саботаж се изправи.
– Хайде да я посетим. – Каза той.
Изправих се, като го хванах за ръката.
– Не сега, Саботаж. – Казах му. Трябваше да помисля за това нещо, да помисля какво, по дяволите, ще направя, какво, по дяволите, ще ѝ кажа.
Саботажът поклати глава към мен.
– Не. – Скара ми се той. – Това, което тя направи, беше шибано погрешно. Вероятно се е появила отново тук, мислейки, че ще бъде в безопасност. Ти нямаш шибано кръвно семейство и тогава си бил шибан наркоман. Вероятно си мисли, че си бил заровен някъде на шест фута под земята. Не е имала никакво проклето право да те лъже. Хайде да вървим. – Изръмжа ми той. Отвори вратата на параклиса. – Тор, Скорпион, Призрак, Грим, да вървим! – Изръмжа Саботаж, като се запъти към вратите на клуба.
Въздъхнах, поглеждайки към тавана, преди да последвам послушно моя президент през вратата.
***
Грим загаси цигарата си, настъпи я с ботуша си, докато се взираше във вратата на книжарницата.
– И така, искаш да ми кажеш, че това момиче те е напуснало преди години, защото си бил пристрастен към наркотиците? – Попита ме той.
Кимнах.
– Да. – Измърморих.
– Добре, мога да го разбера. – Призна Грим. Повдигнах рамене, защото сега, когато бях трезвен, и аз можех. И аз щях да оставя задника си в прахта. Но да лъжеш за бебе? Не можех да преживея тази гадост.
Призракът измърмори.
– Това, което не разбирам, е защо те е излъгала за аборта на бебето. Ти си бил парче лайна преди всички тези години. – Свих очи към Призрака. Той само ми сви рамене, както винаги брутално откровен. – Трябваше да знае, че няма да можеш да ѝ направиш нищо. Така че за това тя е в шибана грешка. Хайде да вървим. Готов съм да забъркам някоя гадост.
Саботаж бутна вратата, като звънецът над нея издаде звънлив звук. Лейла вдигна поглед от книгата, която четеше, като вдигна очилата със сини рамки на носа си.
– Здравейте, добре дошли в „Книгите на Лейла“. Как мога да… – Гласът ѝ секна и лицето ѝ пребледня, когато очите ѝ се спряха върху мен. – Блейк? – Попита тя, гласът ѝ беше тих и плах.
– Изненада. – Отговорих грубо, а гласът ми иначе беше равен и безчувствен.
Саботаж ме потупа по рамото.
– Ще се огледаме наоколо, братко. – Усмихна се той. – Ще разгледаме рафтовете. Може би ще намеря нещо, което ще се хареса на Изи. – Извърнах очи към него, знаейки дяволски добре, че той и останалите просто ще подслушват. – Знаеш къде съм, ако имаш нужда от мен.
Кимнах веднъж и изчаках Саботаж, Призрака, Тор, Грим и Скорпион да изчезнат от погледа ми, преди да се обърна към жената, която някога означаваше целия шибан свят за мен.
– Храбро от твоя страна да се появиш отново в града. – Коментирах саркастично.
– Аз… аз… Мислех, че отдавна, много отдавна си умрял от свръхдоза. – Призна тихо тя. Измърморих. – Имах нужда от помощ. Баща ми предложи да купи това място за мен и да ми помогне да изплувам, ако се върна у дома. – Информира ме меко тя.
– С дете. – Заявих, без да ми пука за проблемите ѝ.
Тя преглътна трудно.
– Матю, да. – Каза тя, знаейки, че не може да ме излъже. Бях член на „Дивите врани“. Дори и да не го бях виждал с очите си, беше само въпрос на време да разбера за него. Ние имахме очи и уши навсякъде. Не можеше да скриеш нищичко в толкова малък град.
– На колко години е, Лейла? – Поисках да знам. Тя преглътна трудна, а очите ѝ нервно шареха из стаята. – И не ме лъжи. – Изръмжах. Тя помръдна. – Видях го тази сутрин, когато пътувах към клуба, а аз имам начини да разбера всичко. – Предупредих я.
– Той е на шест години. – Информира ме тя.
Кимнах, като присвих очи към нея.
– Слушай, разбирам, че ме напускаш и че напускаш шибания град. Но какъв, по дяволите, беше смисълът да ме лъжеш за шибания аборт? – Попитах.
Тя нервно се заигра с книгата върху плота.
– Не исках да ме преследваш… – Започна тя, но аз я прекъснах. Не исках да чувам това слабо, глупаво извинение.
– Изглеждах ли, че съм в някакво шибано състояние, за да те преследвам, Лейла?! – Изръмжах ѝ. Тя си пое треперещ дъх. – Никога не съм бил трезвен, а бях на шибано предсрочно освобождаване. – Ядосано ѝ напомних. – Мразя шибаните лъжци. Знаеш го. Ще се справя с истината много по-добре, отколкото с шибаната лъжа. – Изригнах.
Очите ѝ се напълниха със сълзи.
– Трябваше да се уверя… – Извика тя.
Засмях се горчиво, като я прекъснах отново.
– Не ми пука, Лейла. – Изръмжах ѝ. По бузите ѝ се плъзнаха сълзи, но аз само я погледнах, принуждавайки се да не ми пука повече. – Направи най-голямата грешка в живота си, като се върна тук. Аз ще опозная сина си и ако се прецакаш дори веднъж, ти обещавам, че ще съжаляваш за шибания ден, в който си ме срещнала. Аз не съм същият човек, когото си оставила зад гърба си, и ще е добре да си спомниш това. – Усмихнах се.
– Блейк… – Примоли се тя, използвайки старото ми име.
– Името ми е шибаният Хатчет. – Избухнах. – Блейк умря преди шест шибани години. – Казах ѝ. – Президент! – Изкрещях. – Готов съм да се махна оттук.
Насочих пръста си към Лейла, което я накара да се отдръпне от мен.
– Аз ще опозная сина си, Лейла. Никога не се съмнявай в това, разбираш ли? Ще се върна. – Предупредих я.
С това излязох от книжарницата и се отправих към мотора си. Закопчах каската на главата си и излетях от паркинга, знаейки, че Саботаж ще ме остави насаме, знаейки, че имам нужда от това след тази конфронтация.
И по-добре Лейла да е готова, когато се върна, защото тя не беше видяла шибаната ми последна част.
