Глава 29
Кира пътуваше по зелената линия на чикагския транзит, сякаш ѝ беше за първи път. Този маршрут ѝ беше толкова познат покрай Loop, но сега всичко в него беше различно. Множеството миризми бяха всепоглъщащи, дори по-доминиращи от рева на транзитния вагон, който се носеше по релсите. Освен по-тежките аромати на алкохол, урина, телесна миризма, парфюми и лош дъх, миризмите, които се задържаха във вагона, бяха и като отпечатъци от емоции.
Разбира се, тя усещаше и следи от кръв, които бяха или по транзитната кола, или по някои от хората, които влизаха и излизаха на път за следващото си място. Наскоро отново се беше нахранила, така че този мирис не предизвикваше у нея толкова глад, колкото признание. Кръвта вече беше част от живота ѝ, не по-голям избор, отколкото решението ѝ да не диша, когато беше човек. В някои отношения Кира не можеше да повярва колко малко време е минало, откакто за първи път се бе събудила като вампир. Струваше ѝ се, че е много по-дълго, подобно на времето от първата ѝ среща с Менчерес. Календарите, датите и часовниците просто не бяха точен начин за измерване на някои неща.
Гласът съобщи, че следващата спирка е на улица „Клинтън“. Кира нарами чантата си и се изправи, без да и се налага да се държи за облегалката на стола или за стълба, за да пази равновесие. Когато вагона спря, тя слезе и се насочи към познатите улици, които водеха към апартамента на Тина.
Толкова много пъти преди Кира беше обикаляла тази част на Уест Лоуп след стъмване, като вниманието ѝ беше насочено към всички алеи, които се отваряха откъм нейната страна, или към разширените участъци от тъмнината, където уличното осветление не проникваше. Или за звука от стъпки, които я следват твърде близо. Сега тя вървеше по улиците, без да гледа никъде, освен право напред, а стъпките ѝ бяха бързи и уверени. Никакви участъци от тъмнината, оръжия, улички или дебнещи непознати вече не можеха да ѝ навредят. Всички по тези улици имаха сърцебиене, което ги правеше уязвими за нея, а не обратното, ако решат да пресекат пътя ѝ със злонамерени намерения.
Тя стигна до сградата на Тина малко по-бързо, отколкото би го направила при нормални обстоятелства. Все пак не можеше да привлече нежелано внимание, като се втурне по улиците със свръхестествена скорост. Използва ключа си, за да влезе вътре, след което избра стълбите вместо асансьора, за да избегне някой от съседите на Тина, който можеше да я разпознае, ако се качи при тях. Кира вече знаеше, че самоличността ѝ е изтекла в новинарските емисии през последните няколко дни. При последното си обаждане до Тина сестра ѝ беше вдигнала слушалката, без да говори. Не мислеше, че Тина ѝ се е разсърдила. Предположи, че телефонната линия на Тина се следи, което означаваше, че и мобилният ѝ телефон вероятно е под наблюдение. Кира не си направи труда да се обади на брат си; той почти никога нямаше работещ номер.
Стълбището беше празно, което позволяваше на Кира да се движи с това, което бързо се превръщаше в по-естествена скорост за нея. Стигна до четиринадесетото ниво само за няколко минути, като рефлекторно отметна косата си зад ухото, преди да влезе на етажа. След като стигна до апартамента на Тина, тя спря.
Вътре имаше не един, а два удара на сърцето. Кира вдиша близо до вратата, но не можа да различи нищо прекалено полезно. Никога не беше долавяла аромата на сестра си като вампир, макар че по-тежкият цитрусов аромат около входа вероятно принадлежеше на Тина. Кой беше вътре със сестра ѝ? И дали този, който и да беше, щеше да представлява проблем?
Не можеше да си позволи да си тръгне сега. Беше рискувала твърде много, за да дойде тук. Кира почука, като отново заглади косата си настрани, докато чакаше. Първо чу стъпки, после сърцебиене от другата страна на вратата, а след това и задъхване, преди вратата да се отвори.
От другата страна стоеше Тина, все така руса и дребна, както винаги, но с по-здравословен блясък на лицето от последния път, когато я беше видяла. Кира се усмихна. Кръвта на Менчерес беше върнала малката ѝ сестра и сега във вените ѝ течеше лечението на болестта на Тина.
– Здравей – каза Кира. – Мога ли да вляза?
Сините очи на Тина бяха широко отворени, а ароматът ѝ – да, това беше онази цитрусова смес, която Кира беше доловила пред вратата, като портокали и карамфил – се нагарчаше толкова леко, дори когато пулсът ѝ се ускоряваше.
– Всичко наред ли е? – Попита Кира, като се напрегна. Полицай ли беше в апартамента с Тина? Боже мой, дали бяха изпратили някого, след като Кира се обади последния път?
– Кира? – Каза несигурно Тина, сякаш не вярваше съвсем на това, което вижда.
– Кой е, Ти? – Обади се гласът на брат ѝ от вътрешността на апартамента.
– Рик е тук? – Попита Кира, като поклати глава. – О, Тина, не си му позволила да се премести, нали?
– Така ли? – Брат ѝ се появи зад рамото на Тина. Очите му бяха зачервени и по бръчката на бузата му изглеждаше, че току-що се е събудил.
– Кира, дявол да го вземе! – Каза той, а очите му изпъкнаха, когато я видя. – Ти си в голяма беда, човече. Като огромна – довърши Рик.
– Здравей, Рик – каза Кира със сух глас. – Джоуи най-накрая те изхвърли?
Тина се отдръпна мълчаливо. Кира влезе вътре, като едно вдишване разкри, че Рик мирише на трева, някакъв друг наркотик, цигари и алкохол. Един поглед показа, че той си е поставил легло на дивана на Тина. Изглеждаше така, сякаш е бил там от няколко дни. Празни кутии от бира, пепелник, препълнен с угарки, и няколко свити пакета с чипс допълваха картината.
Кира искаше да го удари, и то не само за това, че е разхвърлял жилището на Тина, докато се е чувствал като у дома си.
– Ти пушиш около Тина? Тя има муковисцидоза и само преди няколко седмици излезе от болницата, след като едва не умря, но твоят проклет никотинов навик е по-важен от белите ѝ дробове? Дори не можеш да излезеш навън, за да я оставиш да подиша малко чист въздух в собствения си апартамент, Рик?
Лицето му стана пъстро червено.
– Издирват те шибаните ченгета, ФБР, а може би и повече, но ти ще ме псуваш за това, че пуша? Пич, имаш някаква наглост…
– О, млъкни – изсумтя Кира.
За нейна изненада Рик спря да говори. Веднага. Устата му се отвори, но от нея не излезе нищо. След това очите му се присвиха, а ръцете му започнаха да се размахват, сякаш горяха.
Кира се завъртя, очаквайки да види някого зад себе си, но там нямаше никой освен Тина. Тя току-що беше затворила вратата и стоеше загледана в нея.
– Очите ти… – прошепна тя.
Кира изруга. През целия път дотук бе държала емоциите си под контрол, но пет секунди в компанията на брат си я накараха да захвърли обичайната си маскировка и да го загледа с яркозелени свръхестествени кинжали. Сега трябваше да оправи тази бъркотия.
– Рик, седни. Намери си някакво чисто място или нещо подобно – нареди му тя.
Рик седна на пода, трескавите му движения затихнаха, а върху чертите му се настани израз на спокойствие. Кира установи, че е благодарна, че не е била вампир, когато са растяли и е трябвало да го гледа вместо баща си и новата му съпруга. Можеше ужасно да се възползва от уменията си за контрол над съзнанието. Рик беше много труден дори като дете.
После се обърна към Тина, която беше затворила очи, а по бузите ѝ се плъзгаше една-единствена сълза.
– Недей, Кира – каза Тина и поклати глава с все още затворени очи. – Каквото и да си направила с него, не го прави с мен. Аз го знаех. Видях онзи запис в YouTube и макар че не исках да повярвам… все пак ти никога не би се забъркала в нещо подобно, а после просто да изчезнеш. Дори и да си го направила, няма да го свалиш. Нямаше да позволиш на някого да го откъсне от врата ти и да го използва по този начин, ако това беше само игра. Не си сваляла огърлицата ѝ, откакто умря, така че когато видях това, разбрах, че трябва да е истинско…
Ръката на Кира се сключи върху кръстчето на гърлото ѝ. Беше я шокирало знанието, че Менчерес го е използвал, за да пререже собственото си гърло и да я нахрани с кръвта си, но никога не ѝ бе хрумвало, че Тина ще види това и ще може да определи, че не е изкривена ролева игра. Тина обаче беше права. Тя не беше сваляла тази огърлица, откакто я беше откопчала от гърлото на майка си и я беше сложила на своето в деня преди погребението на майка си.
– Тина…
Тя не беше сигурна какво да каже. Не беше очаквала да каже на сестра си толкова скоро. В крайна сметка, да, но не тази вечер. Рик, тя не мислеше, че някога ще може да му каже.
– Полицията намери няколко флакона с кръв в апартамента ти. Попитаха ме дали съм знаела, че се занимаваш с вампирски ролеви игри, дали съм виждала някога преди това онзи човек от видеото или дали знам къде си. – Гласът на Тина се пречупи. – Казах им, че не знам нищо, но разпознах онова момче от болницата в нощта, когато слязох от вентилатора. Медицинските сестри продължаваха да говорят за това, че е чудо, че съм се възстановила така. Напоследък също никога не съм се чувствала по-добре. После, когато видях лентата, него, какво се е случило, а ти си изчезнала… изведнъж разбрах защо съм се почувствал по-добре.
О, Боже, Тина беше обмислила всичко докрай. Кира се замисли какво да направи. Един миг с очите си и Кира можеше да накара Тина да забрави всичко, но макар че с Рик нямаше избор, Тина можеше да се справи с това.
– Срещнах го случайно – каза Кира, опитвайки се да обобщи изминалите невероятни няколко седмици по възможно най-краткия начин. – Видях неща, които ми позволиха да разбера, че не е човек, но той не можа да ме накара да ги забравя, както можеше да направи с повечето хора. Когато ти казах, че имам грип, това не беше вярно. Той ме държеше при себе си с надеждата, че ще попадна под властта му и ще може да изтрие от съзнанието ми видяното, но това така и не се случи. После ме пусна, но аз почувствах нещо толкова силно към него, че го потърсих. Това ме доведе в клуба. Видя какво се случи там.
Тина не каза нищо, но лицето ѝ побледня с един нюанс. Все още малката ѝ фигура беше изправена.
– Той ли подпали заведението? Уби ли онези хора?
– Не – отвърна Кира веднага. – Той беше подставен от онзи гадняр, който нареди смъртта ми. Може би ще отсъствам известно време, но исках да те видя отново и да ти кажа … е, нямах намерение да ти казвам това, но исках да ти кажа, че не е нужно да се тревожиш. Аз съм добре, по-добре от добре, и щом се погрижа за това, ще се върна в живота ти, както преди.
Тина най-накрая срещна погледа на Кира. Още една сълза се плъзна по бузата ѝ.
– Толкова се страхувах. Мислех, че си изчезнала завинаги, защото сега си нещо друго. Не знам какво означава всичко това и дори ми е толкова трудно да повярвам, но когато те чух да псуваш Рик, разбрах, че вътре все още си ти.
Кира усети как собственият ѝ поглед се овлажнява.
– Разбира се, че все още съм аз. Няма нищо общо с митовете, Тина. Аз не убивам хора. Не се крия в крипта през деня. Виждаш, че все още нося кръстчето на мама, така че не се отдръпвам и от религиозни предмети. Всъщност повечето от това, което си чувала, е погрешно.
Тина все още изглеждаше малко замаяна, но Кира си спомни колко смазана се беше почувствала и тя за първи път, а това беше с повече доказателства, отколкото Тина беше видяла.
– Имаш ли кътници? – Попита Тина, като изглеждаше едновременно очарована и колеблива.
– Да. – Усмихна се накриво Кира. – Все още свиквам с тях.
– А момчето… ти и той…
– Той се казва Менчерес и аз го обичам – отвърна Кира тихо. – Той е невероятен. Нямам време да ти кажа колко много, но той наистина е такъв. Скоро ще се запознаеш с него, обещавам ти.
Тина погледна през рамо, сякаш Менчерес магически щеше да се появи зад нея през вратата.
– Това ще бъде, ами малко странно – каза тя с притеснение в гласа. – Искам да кажа, че ти си ми сестра, така че не се чувстваш като нещо друго, дори и да си така. Но той е все едно друг. Дори изглежда като вампир, с това високо, тъмно и горещо нещо, което се случва. Живее ли в една от онези големи страшни къщи?
– Не, и двете му места, на които съм била, бяха съвсем нормални – отговори Кира, докато си мислеше, че освен къщата, която не съм виждала. Огромната триъгълна в платото Гиза.
Погледът на Тина се стрелна зад Кира. – Не можеш да кажеш на Рик. Той те обича, но ми се развика за теб веднага щом полицаите го разпитаха. Разказа им всичко, което си направила, откакто си била на десет години. Ако той знае за това, ще отиде в полицията, в новините, както иска.
– Не, няма да кажа на Рик – въздъхна Кира и проследи погледа на Тина към брат си. Рик си гукаше, докато седеше, и изглеждаше далеч по-спокоен, отколкото тя го беше виждала, без да е силно напушен. – Той дори няма да си спомни, че съм дошла тук. Но ти ще си спомниш. Ако искаш.
Изражението на Тина беше стабилно, въпреки че все още беше бледа.
– Искам. Можеш да ми се довериш.
– Знам, че мога, Тайни-Т“ – каза Кира, наричайки я с прякора, който използваше още от детството им. Отиде при сестра си и усети как Тина леко потрепери, докато я обгръщаше с ръце. След това сестра ѝ се отпусна, когато не се случи нищо повече освен прегръдка, без да знае, че Кира пееше „яйчени черупки“ в ума си, за да не стисне по невнимание прекалено силно.
– Трябва да тръгвам – каза тя най-накрая, като пусна Тина. – Трябваше да се измъкна от Менчерес, когато той беше в командировка, за да дойда да те видя. Той не би ми позволил да го направя по друг начин, така че трябва да се върна скоро. Той ще побеснее, ако се върне, а мен ме няма.
Тина докосна ръката ѝ.
– Той ти забранева да излизаш?
– Той няма нищо общо с Пийт – каза Кира тихо, знаейки откъде идва притеснението на Тина. – Той просто се страхува, че нещо ще ми се случи заради онзи друг вампир, който го преследва. Ето защо не можех да тръгна да те видя, докато той не излезе. Но щом нещата се нормализират, ще мога да отида, където си поискам.
– Надявам се да е така – каза Тина. – Не се обаждай и не пиши имейли. Мисля, че полицията подслушва телефона ми, а може би дори и електронната ми поща или нещо подобно, но бъди внимателна.
– Ще бъда.
Кира отиде при Рик, като се взираше в брат си. Само ако можеше да му помогне с болестта така лесно, както Менчерес беше помогнал на Тина.
– Не си ме виждал тази вечер – каза тя накрая, а от очите ѝ проблясваше зелено. – Ти беше заспал. Когато се събудиш след още няколко часа, ще знаеш, че Тина и аз те обичаме и винаги ще те обичаме. Ще отидеш на сбирка на Анонимните наркомани и ще си намериш работа, защото ще разбереш, че животът има нещо повече от това да се напиеш или напушиш. Ще разбереш, че има нещо повече от твоята зависимост, Рик, и че можеш да победиш това. А и повече няма да пушиш пред Тина – завърши тя.
Кира не можеше да накара брат си да се излекува и да остане чист, но може би, само може би, тази подсъзнателна директива щеше да го насочи по пътя към възстановяването. В крайна сметка само Рик можеше да спаси собствения си живот. Всичко, което Кира можеше да направи, беше да се опита да му даде тласък.
После се обърна, прегърна Тина за последен път и излезе от апартамента. Отново пое по стълбището, за да слезе надолу, като отброяваше етажите и ѝ липсваше Менчерес, въпреки че бяха минали само часове, откакто го беше видяла. Стълбището беше тихо, с изключение на тропота на ботушите ѝ по стъпалата, но след като слезе около половин дузина етажи, тръпките във въздуха се прокараха като невидими паяжини по кожата на Кира.
Тя се поколеба само за миг, преди да възобнови крачката си. Оставаха ѝ още шест етажа, докато стигне до нивото на улицата. Усещането за паяжина се засили, но Кира сви рамене и продължи надолу, игнорирайки знака EXIT вдясно, който щеше да я отведе на шестия етаж на сградата.
Вампирите се блъснаха в Кира, преди да стигне до четвъртия етаж.
Назад към част 29 Напред към част 31