ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 42

Глава 42

Минаха две пълни седмици, без Чарлз да съобщи за предателя на Хенеси или да видя Хенеси наново. Още по-лошо, няколко от полицейските доклади, подадени за изчезналите момичета, внезапно изчезнаха. Според Тед някой беше направил хирургическа чистка на записите, което не беше лесно.
– Още една задънена улица? – Попита Кат Боунс, след като той се отдръпна от компютъра си с отвратителен шум.
– Хенеси никога досега не е бил толкова предпазлив. Ако нещата се объркаха, просто щеше да избере нов район. Сега, освен че хипнотизира семействата, за да не знаят, че близките им са изчезнали, Хенеси изтрива и малкото съществуващи полицейски доклади.
Кат започна да се разхожда.
– Може би му е омръзнало да бяга. Никакви полицейски доклади означават никакви заглавия, така че може да се усамоти тук.
Боунс беше обмислил това, но все пак не се вписваше.
– Мисля, че новата „защита“, за която спомена Лола, трябва да е скритата карта. Които и да са те, Хенеси се държи много дискретно заради тях, така че трябва да са или вампири, или хора с изтъкната репутация, които да защитава.
– Корумпирани полицаи? – Предложи Кат. – Да речем, че си началник на полицията или се кандидатираш за шериф. Няколко изчезвания биха изглеждали зле, но ти все още искаш парите, които Хенеси предлага, така че му казваш да си оправи малко работата. По дяволите, дори би могъл да подскаже на Хенеси къде може да намери най-уязвимите момичета, а освен това ще има властта да направи така, че досиетата им да изчезнат или изобщо да не бъдат подавани.
Нелоша теория, макар че изчезванията бяха станали в различни окръзи, така че това щеше да е извън юрисдикцията на полицейски началник или шериф. Може би е техен кадър?
Мобилният телефон на Боунс иззвъня. Той го отвори, когато видя името на Чарлз.
– Ало?
Гласът на Чарлз беше много тих.
– Криспин, чуваш ли ме?
– Да, чувам те.
– Тя ще се срещн с теб тази вечер – каза Чарлз. – В моя апартамент.
– Кой? – Боунс попита остро. – И кога?
– Франческа, в осем вечерта – отговори Чарлз и затвори слушалката.
Франческа беше Юдата на Хенеси? Това… усложняваше нещата.
– Какво? – Попита Кат, почти подскачайки на място от нетърпение.
– Има развитие на ситуацията – отвърна Боунс с неутрален тон. – Чарлз е с един от хората на Хенеси, който иска да говори с мен за смяна на страната.
– Идвам с теб – беше незабавният отговор на Кат.
Не е добра идея. Все пак, ако Боунс беше на нейно място, щеше да настоява за същото.
– Знаех си, че ще го кажеш, Коте.
Чарлс се намираше в най-луксозния хотел, който Кълъмбъс можеше да предложи. Той все още не можеше да се сравни с имението на предците му в Англия, но Кат продължаваше да оглежда украсеното с кристали фоайе, докато едва не се спъна по пътя им към асансьора. Виждайки го, Боунс пожела да я отведе на екскурзия, която да я зашемети от разкоша, но докато не приключи тази работа с Хенеси, не можеше. А и тази вечер със сигурност нямаше да е никак приятна за нея.
Чарлз отвори вратата на апартамента си, преди Боунс да успее да почука. Страничният му поглед към Кат даде да се разбере мнението му още преди да каже:
– Изненадан съм, че си я довел със себе си, Криспин.
За чест на Кат, тя не изрази нито една от емоциите, които преминаха през изразителното и лице.
Боунс само сви рамене.
– По-добре да дойде и да разбере какво се е случило, отколкото да остане назад и да се чуди.
Чарлз издаде звук на несъгласие, но отвори вратата по-широко и се отдръпна. Официалната всекидневна на апартамента разполагаше с пълна трапезария, три елегантни дивана, четири стола и панорамна гледка към хоризонта на града, но този път Кат сякаш не забеляза изяществото. Погледът и се насочи право към вампира, който седеше на централния диван, а после спря с внезапността на хищник, забелязал неустоима плячка.
Франческа едва ли се бе постарала да бъде пренебрегната. Малиновата и рокля беше толкова миниатюрна, че приличаше повече на бански от петдесетте години, отколкото на вечерно облекло, дългата и черна коса беше обградена с къдрици, гримът и беше толкова смел, колкото и погледът и, а кожата и с цвят на канела беше напудрена с нещо, което имитираше кристалите на полилея, когато улавяха светлината.
Франческа се изправи, когато го видя, и Боунс прекоси стаята, за да и даде бърза целувка по бузата, каквато изискваше учтивостта.
– Франческа, радвам се, че си дошла.
– Боунс…
Франческа обърна устата си към неговата. Завъртането на Боунс доведе до това, че планираната целувка вместо това се озова на бузата му. Франческа го погледна изненадано, преди да погледне през рамо, сякаш най-сетне забеляза, че Боунс не е пристигнал сам.
– Франческа, това е Кат – каза Боунс и ѝ махна с ръка. – Тя е с мен, така че няма нужда да се колебаеш да говориш свободно.
Кат се приближи и показа зъбите си на Франческа по същия начин, по който ядосан вампир показваше зъби.
– Здрасти. С Боунс спим заедно.
Веждите на Боунс се вдигнаха. Това изобщо не беше обичайният и поздрав!
После гейзерът от ревност, изригнал от аромата на Кат, обясни изненадващата и реакция. Чарлз също го долови и поклати глава с промълвеното:
– Казвах ти, че това не е разумно.
Франческа беше далеч по-урбанизирана.
– Разбира се, момиченце. – Испанският и акцент омекотяваше думите, докато пръстите и леко преминаваха по предната част на ризата на Боунс. – Кой би могъл да му устои?
Боунс се обърна точно в момента, в който ръката на Кат се стрелна напред със свит юмрук. Боунс я улови и с едно плавно движение я постави в извивката на ръката си.
Зад него Франческа не осъзнаваше колко близо е била до това да бъде сплескана.
– Хайде да седнем, нали, котенце?
Кат погледна ръката си, която сега беше скрита предимно в свивката на ръката на Боунс. Объркването замени яростта в чертите и, а смущението се промъкна през аромата и.
– Съжалявам – прошепна тя.
Боунс я стисна успокоително, докато я водеше към дивана. За хората ревността беше неприятна емоция. За вампирите тя беше див звяр, който драпа през кожата ти, особено когато нямаш опит в справянето с нея.
Кат изведнъж хвана със свободната си ръка задника на Боунс, докато се взираше във Франческа, която облизваше устни, докато се взираше в него. Макар че Кат можеше да си го заслужава след фарса си с Тими, Боунс все пак я съжали, когато тя дръпна ръката си с поредното „съжалявам“, което прозвуча още по-объркано и нещастно от предишното и извинение. Горката девойка нямаше представа защо е толкова неконтролируема.
– Съвсем в реда на нещата – каза Боунс с намигване. – Само малко по-трудно се ходи.
Кат се засмя и част от напрежението в нея спадна. Когато Боунс и се усмихна, ароматът и загуби по-голямата част от гневния си оттенък и се върна към нормалната си смес от ванилия, сметана и череши.
– Вече можеш да я пуснеш – прошепна тя, хвърляйки унищожителен поглед към ръката, която той все още беше прибрал под мишницата си.
Боунс го направи и те седнаха на дивана. Чарлз седна от другата му страна, с което си спечели одобрителен поглед от страна на Кат. Франческа зае стола срещу тях. Нещата бяха спокойни точно пет секунди – времето, което отне на Франческа да кръстоса крака, разкривайки, че не носи нищо под късата си рокля.
Боунс хвана ръката на Кат и я задържа отново. Кокалчетата на пръстите и побеляха около неговите, а лицето и се зачерви. Гняв или смущение, той не беше сигурен. Вероятно и двете, тъй като за първи път Кат виждаше отблизо бръснатото тяло на друга жена, а тя не беше поискала да го види.
Нито пък Боунс, както показваше хладният му тон, когато заговори.
– Всички знаем защо сме тук. Аз преследвам Хенеси, а ти си една от неговите, Франческа. Може да не сте близки с него, но все пак е най-голямото престъпление да предадеш баща си. Не се заблуждавай, аз искам да го убия и всяка информация, която ми дадеш, ще бъде използвана за тази цел.
Хватката на Кат стана по-малко стискаща, когато разбра, че той не се интересува от нищо, което Франческа предлага, освен от информацията.
– Защо иначе ще съм тук? – Отговори Франческа. – Ако искаш да направиш по-малко, не бих рискувала. Мразя Хенеси, откакто ме взе от манастира и ме превърна в жена.
– Ти си била монахиня? – Прозвуча шокирано Кат. – Шегуваш се?
– Каква е нейната цел, Боунс? – Попита рязко Франческа.
Кат може и да не се държеше по най-добрия начин, но Франческа също я провокираше и Боунс нямаше да допусне това да се случи.
– Тя е тук, защото аз искам да бъде, и това не подлежи на обсъждане.
Франческа го погледна. Боунс срещна погледа и. Той можеше да се нуждае от нея, но и тя се нуждаеше от него, ако искаше да получи свободата си. Никой друг не се осмеляваше да се справи с Хенеси и тя го знаеше.
Накрая устните на Франческа се изпъкнаха в силна гримаса. – Си, искам Хенеси да е мъртъв. Той е мой господар от твърде дълго време.
– Какво има предвид, с нейният господар? – Прошепна на Боунс Кат.
– Вампирите действат под пирамидна схема. Всяка линия е построена според силата на главатаря, или Господаря, и всеки човек, който Господарят подчини играе по правилата му. Феодализмът е един такъв пример, където именията имали лордове, които били отговорни за благополучието на всички свои подчинени, но в замяна хората предлагали своята лоялност и част от дохода си. Нещо такова е и с вампирите, с някои разновидности.
– И така – измъкна се Кат. – Обществото на вампирите е като Амуей и секта в едно.
Боунс беше чувал и по-малко точни обобщения.
– Къде е униформата ми? Не знаех, че ще ходим на училище – изръмжа Франческа на испански.
– Говори на английски и без сарказъм – каза и Боунс.
Зеленото изпълни кафявия поглед на Франческа.
– Ако не те познавах като мъжа, който си, бих си тръгнала веднага.
– Но ти ме познаваш – контрира я Боунс. – И ако реша да разкажа подробно за нашия свят на жената, с която съм, това не означава, че приемам позицията ти по-малко сериозно. Наистина трябва да проявиш малко повече уважение към Кат. Благодарение на нея най-съкровеното ти желание едва не беше изпълнено, а Хенеси почти беше в прахта.
Този път Франческа погледна Кат изцяло. Откакто я бе взела за човек, преди това не си бе направила труда да го направи. После се засмя.
– Ти си повръщачът!
Не беше ласкаво описание, но Кат каза:
– Това съм аз.
– Е, момиченце, това ти дава известна свобода на действие – каза Франческа с дрезгав смях. – Хенеси не каза много за теб, освен че си червенокоса. Беше твърде разгневен и толкова унизен. Беше наистина удоволствие да го наблюдавам.
Кат се вгледа в нея.
– Знае ли той колко го мразиш? Ако е така, как ще се доближиш до него, за да ни помогнеш?
Франческа се наведе напред.
Кат отвърна поглед от щедрото деколте, което се беше отворило близо до лицето и.
– И преди съм успявала да скрия някои неща от Хенеси – каза Франческа с многозначителен поглед към Боунс.
Кат се нацупи от намека. Боунс погледна предупредително Франческа. Нямаше нужда тя да се хвали с предишната им афера.
– Но да, Хенеси знае, че го мразя. – Погледът на Франческа се втвърди въпреки знойното мъркане, което не напускаше гласа и. – Той се наслаждава на това. Вампирите могат да напуснат бащината си линия само ако спечелят дуел срещу своя господар, бъдат освободени като жест на добра воля или бъдат откупени от друг господар. Хенеси е твърде силен, за да го победя, в него няма добра воля и никога не би позволил на друг вампир да ме откупи. И все пак нито за миг Хенеси не вярва, че ще го предам. Той смята, че твърде много се страхувам от това, което би ми направил, ако ме хванат.
– Тогава ние с теб имаме нещо общо – каза Кат. – Е, и нещо друго – поправи тя с познавателен поглед към Боунс. – Аз също искам Хенеси мъртъв. Това е всичко, което наистина трябва да знаем една за друга, нали?
Известно уважение изпълни погледа на Франческа, въпреки че тя сви рамене, сякаш не беше впечатлена.
– Си. Предполагам, че е така.
Сега, когато нещата не бяха толкова бурни, Боунс се върна към работата.
– Освен смъртта на Хенеси, какво искаш в замяна на това, че ме снабдяваш с информация, Франческа?
– Да ме вземеш – каза тя.
Ръката на Кат кацна върху члена на Боунс, сякаш той беше скъпоценност в короната, а Франческа – хитър, обикалящ крадец.
– Няма да се случи!
Чарлз се заля от смях.
Франческа шокирано се взираше в ръката на Кат. Така направи и Кат, преди да я дръпне с поредното си изчервяване. След това Кат прибра ръката си в сакото и се сви, докато веселието на Чарлз го накара да избърше розовите сълзи в очите си.
– Не това има предвид, любима – каза Боунс, докато се бореше със собствения си смях. Кога ли някой го е хващал с такава власт? Никога, защото той нямаше да го допусне. Сега той се наслаждаваше на притежанието на Кат, защото той беше неин, както тя току-що бе заявила по най-наглия възможен начин.
– Франческа иска да каже, че след като главата на рода и е мъртъв, тя иска да бъде под моя закрила. Бих могъл да я обявя за една от моите, като по този начин я „взема“ – продължи Боунс. – Въпреки че все още съм под игото на Иън, той не е упражнявал властта си над мен от много дълго време. Всъщност защо не съм си правил труда да предизвиквам Иън. По този начин имам повече свобода и поради разбирателството ми с Иън няма да се нуждая от разрешението му, за да взема Франческа, макар че обикновено това би било така.
Кат го погледна объркано.
– Защо не искаш да си сама?
Защото по този начин всички, които Боунс беше отгледал, щяха да продължат да бъдат под закрилата на Иън, ако Боунс бъде убит. С неговата професия това беше много вероятно, а Боунс не би оставил хората си без защита, ако можеше да помогне.
– Вампирите без господар са отворена игра, момиченце – каза Франческа и погледна Боунс отстрани. Тя разбра причините му, дори ако Кат не познаваше достатъчно техния свят, за да ги разбере. – Никой няма да понесе никаква отговорност за всяка жестокост, извършена спрямо тях.
– Това е жестока система при вас – промълви Кат.
– Далеч по-благородна от вашата – отвърна Франческа. – Колко хора умират от глад всяка година, защото вашите нации отказват да им осигурят прехрана? Дори Хенеси, който е звяр, би сметнал за лична обида някой от рода му да е в такова състояние. Помисли за това. Най-лошият от нашия вид се отнася с хората си по-добре, отколкото вашите държави се отнасят с гражданите си.
– Франческа – каза Чарлз с порицателен тон.
– Свърших – каза тя с режещ глас.
– Ако вие, кръвопийците, сте такива образци на добродетелта, защо не спряхте Хенеси да измъчва моя род? – Попита с разпален тон Кат. – Или отвличането, изнасилването, убийството и консумирането на хора не е толкова важно за вас?
Боунс докосна ръката и.
– Коте…
Франческа се изправи на крака.
– Това, което прави Хенеси, е нищо в сравнение с онова, което хората правят един на друг…!
Франческа започна да изброява няколко зверства само през последните две десетилетия. Боунс и даде трийсет секунди, защото се съгласи, че вампирите се грижат по-добре за хората си, отколкото хората. След това скочи между нея и Кат.
– Стига толкова. Спомням си, че преди около деветдесет години ти имаше много сходни възгледи, Франческа. Сега, за да отговоря на условието ти, да, ще те взема за една от моите, след като убия Хенеси. Освен това, ако информацията ти се окаже пряко полезна за тази цел, ще ти платя подобаващо, когато всичко приключи. Давам думата си и за двете неща. Достатъчно ли е това за теб?
Франческа беше толкова ядосана, че и трябваше миг, за да осмисли казаното от Боунс. Когато го направи, погледът и се промени от яркозелен обратно на конячно-кафяв и тя седна.
– Съгласна съм.
Сега, най-накрая, можеха да приключат с това.
– Познаваш ли вампир на име Суич?
Устните и се свиха презрително.
– Чувала съм за него, но никога не съм го срещала, а от това, което разбрах, това е добре.
Разочароващо, но не и неочаквано.
– Какво си чувала?
– Той е новият чистач на Хенеси. Погледът на Франческа се насочи към Кат. – Знаеш какво означава това, нали, момиченце?
Кат я погледна.
– Гледам екшън филми.
– Знаеш ли истинската самоличност или псевдонимите на Суич? – Попита Боунс.
Франческа сви рамене.
– Не, но ще се опитам да разбера.
Добре. А сега към другото загадъчно лице.
– Хенеси има нова защита. Някой, за когото може би ще чисти. Знаеш ли за кого?
Изражението на Франческа стана замислено.
– Напоследък той прекарва повече време с хора. Познавам го по миризмата – добави тя с не толкова деликатно подмятане по адрес на човечността на Кат. – Но да отговаря пред един от тях? Това не съм го чувала. Трябва да е много могъщ човек, за да може Хенеси дори да си помисли за това.
Наистина би било така. Умно е също така да накара записите да изчезнат дори извън умелия обхват на Тед и да накара Хенеси да оставя по-малко следи от дейността си, отколкото обикновено.
– Опитай се да откриеш кой, но не се оставяй да те хванат.
Лед изпълни погледа на Франческа.
– О, той никога няма да ме хване.
Боунс се надяваше това да е вярно. Франческа бе страдала достатъчно под ръководството на Хенеси. Кат не го осъзнаваше, но Франческа беше преживяла всички ужаси, които бяха преживели другите жертви на Хенеси, с изключение на един. Хенеси я беше оставил да живее. Не от милосърдие, а защото го забавляваше да я показва като красив, пленен домашен любимец.
– Тогава засега сме готови. Обади ми се, когато имаш още.
Чарлз се изправи.
– Аз също ще си тръгна утре. Имам някои свои собствени следи, които трябва да проследя.
Боунс го погледна.
– Казах ти да не се занимаваш повече, приятелю.
Чарлз се усмихна.
– И аз ти казвам да не се занимаваш с това, приятелю.
Боунс изхърка и го потупа по гърба. След това се обърна и протегна ръка към Кат.
– Коте?
Тя пое ръката му само за толкова дълго, колкото да се надигне от дивана. После го пусна. През Боунс премина разочарование, но той не очакваше тя да се наслади на тази вечер, а тя не го направи.
– До скоро, Спейд – каза Кат. – Франческа…- Тя и кимна за кратко.
Франческа едва наведе глава в отговор.
Най-добре да си тръгнат сега, преди някоя от тях да е окървавила другата.
Боунс отвори вратата. Кат мина през нея. Когато тя се затвори зад тях, на Боунс му се стори, че чу Чарлз да въздъхва с облекчение.

Назад към част 41                                                                 Напред към част 43

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *